Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262335 11.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
десети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7886 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от К.Н.К., ЕГН ********** и А.Д.К., ЕГН **********
против Т.В.У., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 2 и чл. 45 ЗЗД.
Ищците
твърдят с ответника да са собственици на имоти в сграда в гр. П, ул. „Х. Г. Д.“
№ . През 2018 г. било извършено саниране на жил. кооперация, финансирано от
Общината, като по инициатива на ответника се взело решение на ОС на ЕС да се
извършат доп. СМР, невлизащи в проекта. Съобразно влязло в сила Решение по
гр.д. № 4340/19 г. на ПРС ответникът нямал статут на управител на ЕС.
Съобразно
процента притежавани ид.ч. /20,466 % - за магазин 2 и апартамент 2/ по искане
на ответника, ищците му предали в лично качество /т.к. не бил легитимен
управител на ЕС/ сумата от общо 5604 лева на 20.04.2018 г., 11.05.2018 г.,
13.08.2018 г. Ответникът следвало да сключи договор с изпълнител - „Теа сити груп“ ЕООД, съгласно предложения
– оферти изх. № 082/17.04.2018 г. и от 25.07.2018 г., като бъдат извършени
конкретни СМР. Твърди се, че нито договор е сключен, нито СМР – извършени.
Ищците неколкократно го
подканили да върне предадените му средства, както и да представи разходни
документи, но безуспешно. Ангажирали и адв. защита с цел изготвяне на покана,
но въпреки получаването й на 21.01.2020 г. – ответникът не изпълнил. Поддържа се
да са претърпели и имуществени вреди в размер на сумата от общо 324 лева – 300
лева адв. възнаграждение за изготвяне и изпращане на поканата, платено съгл.
ДПЗС от 2020 г., както и 24 лева – такса за връчване на поканата от ……………………
Предвид
изложеното се моли за осъждане на ответника да плати сумите от 5604 лева – неоснователно получени и
неразходвани по предназначение, като платени поради неосъществено основание,
както и общо 324 лева – обезщетение
за имуществени вреди. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че между
„Сдружение на собствениците на „Х. Г.Д №..“ и „Теа сити груп“ ЕООД са подписани
договори за СМР на стойност 22 686,92 лева с ДДС на 19.04.2018 г. и на
10.08.2018 г. на стойност 10 491,64 лева с ДДС, след проведени ОС на ЕС на
17.04.2018 г., на което била разгледана оферта № 15/17.04.2018 г. и на
06.08.2018 г. с оферта от 25.07.2018 г., и взети решения за сключване на договорите.
Ответникът действал в качеството му на председател на Сдружението, след
проведените ОС и взети решения. На 23.10.2018 г. били приети извършени СМР с ПП протокол. Съобразно
притежаваните от ищците ид.ч., следвало да платят – 4643,11 лева по единия и
2147 лева по другия договор. Платените от тях и всички останали съсобственици
суми достигнали до изпълнителя, при
което твърденията в ИМ били неверни.
Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищците е да докажат плащане на
сумата от 5604 лева на ответника в лично качество, както и твърдените
имуществени вреди и техния размер от общо 324 лева – за платено адв.
възнаграждение и такса за връчване на покана, като установят – наличие на
противоправно деяние /действие/бездействие/ от страна на ответника; пряка и
непосредствена причинна връзка между деянието и вредите.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване и да установи твърденията и възраженията
си в отговора, в т.ч. – пълно и главно - валидно основание за получаване на
твърдяната сума – сключването на договори за СМР на процесната сграда с трето
лице, по които е действал и съответно – получил исковата сума от ищците в
качеството си на председател на „Сдружение на собствениците на “Х.Г.Д.”, след
взети решения на ОС на ЕС, като е предал съответната сума на изпълнителя по
договора, както и да установи такива положителни факти, които да изключват,
унищожават, намаляват или погасяват претендираните вземания.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
неоснователни по следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че страните са собственици на имоти в сграда в гр. П,
ул. „Х Г. Д“ № ; ищците са предали сумата от общо 5604 лева на ответника на
дати 20.04.2018 г., 11.05.2018 г., 13.08.2018 г. /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 261694/11.03.2021 г. – л.58-59/.
От споразумение от 25.08.2014
г. /на което ищцата е присъствала и е дала съгласието си чрез полагане на своя
подпис – неоспорен/ се установява, че е създадено Сдружение на собствениците на
СОС в сграда в режим на ЕС – „Х Г. Д“ № по реда на чл. 9 ЗУЕС. Съгласно чл. 3.3 за
представляващ е избран ответникът Т.У. – като член на УС, за целите на
изпълнение на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“. Сдружението
е създадено безсрочно. Предметът на дейност е свързан с усвояване на средства
от фондовете на ЕС и/или от държавния и общински бюджет, безвъзмездна помощ и
субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване
на сгради в режим на ЕС; както и други
дейности, свързани с управлението на
общите части на ЕС, вкл. да усвоява средства от други източници на финансиране.
Това Сдружение е сключило в
качеството му на възложител, чрез представляващия ответник - два броя договори
за СМР на сградата в режим на ЕС – от 19.04.2018 г. – за извършване на такива по одобрена оферта
от проведено ОС, на обща стойност – 22 686,92 лева с ДДС; и от 10.08.2018
г. – за извършване на „доп. ремонтни дейности на открита тераса – покрив –
фасада юг“ на стойност 10 491,64 лева, с трето за спора лице – изпълнител
„Теа Сити груп“ ЕООД.
Видно от представения протокол
за проведено ОС на Сдружението на собствениците – на 17.04.2018 г. е взето
решение да се направи ремонт по всички посочени в офертата на изпълнителя „Теа
Сити груп“ ЕООД точки на посочената обща стойност от 22 686,92 лева.
Съобразно протокол от 06.08.2018 г. – ОС е взело решение да се извършат и доп.
СМР, съгласно офертата на изпълнителя, за стойността от 10 491,64 лева.
Няма нито твърдения, нито данни
– решенията да са били оспорвани или отменени, като в изпълнение на общата воля
– Сдружението на собствениците на СОС, чрез представляващия, е сключило
посочените по – горе два договора за изпълнение на СМР.
Според представените разписки
/л.43-45/, ответникът, като представляващ Сдружението, е предавал на
изпълнителя парични суми като вноски за СМР по договор. За факта на предаване
на получени именно от ищците парични суми свидетелстват по категоричен начин –
двете справки от НАП с официални данни за подадени по ел. път дневници за
продажби за периода м. 04.2018 г. – м. 12.2018 г. на изпълнителя „Теа Сити
груп“ ЕООД. Същият е декларирал получени суми за ищците – с основание СМР по
договор – за К.К. – на 23.05.2018 г. общо 4386,94 лева и за А.К. – на
17.07.2018 г. – 702,64 лева.
От тези доказателства, анализирани
поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка е изводимо – първо, че ответникът не
е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по исковете в лично
качество. Касае се за материална, а не процесуална легитимация, която се
извлича само от твърденията на ищците. Материалната не е налице, т.к. съобразно
всички представени доказателства, ответникът не е действал в лично качество, а
от името на създаденото Сдружение на собствениците, във връзка със създадените
правоотношения – както по сключване на договорите, така и при получаване на
паричните суми от ищците. Основание за получаването им се доказва по несъмнен
начин, предвид представените два броя договори за извършване на СМР, сключени с
третото лице, съгласно и след взетите решения на ОС. Сумите не са получени от него
в лично качество, за да дължи евентуално връщането им, а в изпълнение на
взетите решения и с оглед сключените договори за изработка, с цел предаването
им на изпълнителя. Легитимацията на ответника има съществено значение за
съществото на спора /в разрез с твърдяното в ПЗ на ищците/, т.к. е определяща
за изхода на делото. В случая, ответникът не отговаря лично за получаването и
разходването на средствата, т.к. не е действал от свое име и в своя полза при приемането
им. Действал е като представляващ Сдружението, с оглед общата воля за сключване
на договорите и в изпълнение на задълженията за плащане на възнагражденията по
тях. Поради това, претенции във връзка с предадените суми, отчитането им, в
т.ч. – по изпълнение или не на възложените СМР, в качествено, количествено и
пр. отношения, следва да са насочени към Сдружението на собствениците, което е
страна по облигационните правоотношения с изпълнителя по договорите, а не към
ответника лично.
Твърденията на ищците в ИМ и
ПЗ, че У. нямал качеството на представляващ, не се споделят. Видно от
представеното Решение по гр.д. № 4340/2019 г. на ПРС, СПН относно подобни факти
няма създадена /всъщност в мотивите е
прието, че именно ответникът представлява Сдружението за определения срок – в
отношенията с МРРБ по проект „Енергийно обновяване на българските домове“ за
целия срок на проекта и 5 год. след приключването му, като е изследвана легитимацията
му да свиква ОС към 2019 г., който въпрос и застъпени правни изводи са
ирелевантни за настоящото производство/. Както се посочи, ответникът е действал
като представляващ Сдружението /т.е. не от свое име/ при сключване на
договорите, а същевременно – няма данни решенията за сключването им да са били
атакувани по някакъв начин, нито да е била оспорвана представителната му власт
или да е имало искане за промяна на споразумението за сдружаване, чрез избор на
различен представляващ. Писмените доказателства по делото установяват тези
факти – за наличие на представителна власт, взети решения и сключени от името
на Сдружението договори за СМР, по които е имало изпълнение от последното, чрез
плащане на възнаграждение. Взетите решения не могат да бъдат преразглеждани или
преценявани откъм законосъобразност в настоящото производство, т.к. има
специален ред за защита на заинтересовани страни по реда на ЗУЕС.
Ето защо и доколкото ответникът
представлява формираното Сдружение и е получил средства от ищците като етажни
собственици, с оглед сключените договори за СМР, отговорността му не може да
бъде ангажирана самостоятелно.
Отделно, в разрез с твърденията
в ИМ, по делото се доказва, че получаването на средствата има своето основание
– във връзка и с оглед сключените два броя договори за извършване на СМР, по
които сумите са предадени на изпълнителя, декларирал тези обстоятелства при
получаването през 2018 г. Няма решаващо значение дали изпълнителят е издал или
не фактури на Сдружението, т.к. декларирането пред НАП установява в достатъчно
ясна степен, че пари от името на ищците за СМР са получени от „Теа Сити груп“
ЕООД през 2018 г., т.е. твърденията в ИМ са опровергани. Сумите не са предадени
нито на ответника в лично качество, нито с оглед неосъществено основание,
предвид изпълнение на взетите решения на ОС, чрез сключване на договорите за
СМР и предаване на паричните средства по тях от името на ищците като ет.
собственици. Налице е известна разлика /предадени са общо 5604 лева, а според
данните от НАП – изпълнителят е декларирал предоставени му общо 5089,58 лева/ в
паричните средства, но отговорност за нея може да бъде търсена от Сдружението
като възложител по договорите за изработка, който би следвало да предоставя
отчетност за действията и разходите, а не лично от ответника.
Доводите в ПЗ, че ответникът
следвало да доказва изпълнение на възложените СМР, не се споделят. Предявените искове
не съдържат във фактическия си състав подобни обстоятелства, такива не са били
и разпределени с тежестта в доклада. Средства от името на ищците са били
предадени на изпълнителя именно с оглед „СМР по договор“ /няма твърдения за
други правоотношения с „Теа Сити груп“ ЕООД от страна на ищците, поради което
се приема, че сумите касаят именно процесните договори за СМР/, а дали те са
осъществени или не, е съвсем отделно и неотносимо към настоящия процес обстоятелство.
Дали, колко и какви дейности са били извършени от „Теа Сити груп“ ЕООД, са
въпроси – касаещи единствено развитието на тези облигационни отношения, но
между страните по тях – възложител и изпълнител. Ответникът няма качеството на
възложител, нито е страна по тези правоотношения, за да се изисква доказване от
негова страна на извършените СМР и тяхната отчетност или да се търси отговорност
за не/изпълнението на задълженията на „Теа Сити груп“ ЕООД.
С оглед изложеното, предявените
искове по чл. 55 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Исковете по чл. 45 ЗЗД също са
неоснователни, като обусловени. Противоправно деяние от страна на ответника не
се установява. Изисканите с поканата документи не касаят лични задължения на
ответника, а отново са свързани с договорите за СМР и евентуално с отчетността
по сключването и изпълнението им, които се дължат от страната по
правоотношението – възложител. Отделно, решението да ангажират адвокатска помощ
и да връчат съответните документи, чрез ЧСИ, е на ищците, като за осъществяване
на тези действия оказаната помощ и извършени разходи, не са задължителни с
оглед търсената цел. Липсва и причинна връзка между деяние и вреди. ДПЗС,
поканата и извършените разходи касаят сключените договори за СМР от страна на
Сдружението и желанието на ищците да получат отчет за извършеното, а не
определена лична дейност на ответника, при което и причинна връзка с негово и
то противоправно поведение не се установява.
Исковете по чл. 45 ЗЗД също
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на 1100 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението
за прекомерност е своевременно и основателно. При минимум от 626,40 лева, съгл.
чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, явяването в о.с.з., ангажирани доказателства и проявената процесуална
активност, съдът приема, че адекватно и справедливо по размер е възнаграждение
от 900 лева, което следва да се присъди на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Н.К.,
ЕГН ********** и А.Д.К., ЕГН ********** против Т.В.У., ЕГН **********
осъдителни искове за присъждане на сумите от: 5604 лева – неоснователно
получени от страна на Т.В.У. и общо 324
лева – обезщетение за имуществени вреди, в размер на направени разходи по
договор за правна защита и съдействие от 2020 г. /300 лева/ и такса за връчване
на покана от ….. р-н на действие – ПОС /24 лева/.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН ********** и А.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: *** да платят на Т.В.У., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 900 лева /деветстотин лева/ - разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП