№ 10526
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110175195 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК , като на основание чл.127,ал.4 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да
посочи банкова сметка или друг начин за доброволно плащане / чл.127,ал.4 ГПК/, в противен
случай исковата молба, в частта по осъдителния иск, ще бъде върната.
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът Р. П. Л. твърди, че на 5.9.2023г.№ 5957922 с ответника „Вива Кредит „ АД,
сключили договор за потребителски кредит, при който й била предоставена в заем главница от
2200лева, с фиксиран ГЛП 40,32 % , ГПР 49,50 %, като общият размер на плащането възлизал на
2836,80 лева. Твърди, че впоследствие разбрала, че следва да заплати сумата от общо 5530,20 лева,
които, освен главница и възнаградителна лихва, включвали и такса за експресно разглеждане,
съгласно чл.1,ал.2 и 3 и 4 от договора и неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл.4,
ал.1 и 2. Счита, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – ГЛП възлиза на
0,11 % на ден, като лихвата е прекомерна, като надвишава трикратният размер на законната лихва,
поради което и клаузата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави; ГПР, посочен в
договора, не е действителният , същият е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена
допълнителната такса и неустойка.;Счита, че тъй като не са спазени разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10
ЗПК / липсва методика за формиране на ГПР, неясно е кои разходи по договора го формират; в
погасителния план е посочена сумата 5530,20 лева, което означава, че таксата и неустойката следва
да се включват в ГПР, като по този начин, неговият размер надвишава 50 %, допълнителната услуга
не съставлява реално предоставена възможност или преференциално условие, което да обосновава
заплащането на възнаграждение, като е налице забраната на чл.10а ЗПК, таксата е начислена във
връзка с процедурата по усвояване на кредита. Разпоредбата е и неравноправна. Разпоредбата за
неустойка е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, противоречи на чл.32,ал.4 ЗПК,
1
като клаузата заобикаля и разпоредбата на чл.71 ЗЗД-; същата излиза извън присъщите й функции.
Твърди се, че е внесла : на 5.10.2023г.- думата 368,68 лева, на 4.11.2023г.- сумата 368,68 лева, на
4.12.2023г- сумата 368,68 лева, на 17.1.2024г.- сумата 1959,69 лева, на 31.1.2024г.- сумата от 1060,41
лева, общата сума 4126,14 лева, поради което предявява: иск за признаване на договора за кредит за
нищожен, съединен евентуално с иск за признаване на разпоредбите на чл.1,ал.2 и 3 и 4 и чл.4, ал.1
и 2, за нищожни, съединен кумулативно с осъдителен иск за връщане на сумата 1926,14 лева –
изплатена по нищожния, както се твърди, договор.
Ответното дружество в срока за отговор, оспорва допустимостта на исковете за нищожност,
с довод, че не е налице правен интерес / интересът на ищеца се извлича от твърдението, че все още
се търсят суми и искането ответникът да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо относно
твърдението за нищожността на догоовра/, по основателността, се сочи, че в ДПК, относно
методиката за ГПР, приложимо е само първото базово допускане на т.3, б.а на приложение 1 към
ЗПК, което е посочено императивно в закона, следователно не е нарушена разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Счита се, че неустойката не следва да се включва в ГПР, поради разпоредбата
на чл19, ал.3 ЗПК. Таксата е за допълнителна услуга, избрана доброволно от ищцата, и също не
следва да се включва в ГПР, тъй като плащането не е за действие свързано с усвояването на
кредита, а действие, което предхожда във времево отношение усвояването и управлението на ДПК,
като услугата не е със задължителен характер, поради което и ГПР не надвишава 50 %. Сочи се, че
ДПК е сключен по искане на ищцата, поради което се счита, че уговорките са индивидуални,
защото на ищеца е дадена възможност да влияе на съдържанието на разпоредбите. Относно
неустойката, сочи се, че същата е предвидена, за да дисциплинира длъжника, кредиторът е поел по
– голям риск като ищцата е имала изборът да не сключи договора, или в 14-дневен срок от
сключването, да се откаже от него, като върне само главница, като същата не следва да се включва
в ГПР, който се изчислява в момента на сключване на договора, а неустойката се дължи на по –
късен етап, както и на основание чл.19,ал.3 ЗПК. Разпоредбата на чл.33 ЗПК не намира
приложение, като разпоредбата на чл.71 ЗЗД е неприложима. Оспорва се твърдението за
противоречие със закона, защото не са нарушени императивни правни разпоредби, включително
чл.71 ЗЗД.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по
цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит съединен, при условие на
евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретна разпоредба от договора за кредит и
кумулативно съединен осъдителен иск за връщане на сумата над главница, която ищцата твърди, че
е върнала, с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: на 5.9.2023г са сключили договор за потребителски кредит, в
който е вписано, че на ищцата се предоставя в заем главница от 2200лева, с фиксиран ГЛП 40,32 % ,
ГПР 49,50 %, с посочване, в самия договор, че за извършената от кредитора допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер 1616,10 лева, със срок на
договора – 15 месеца, 15 вноски, че съгласно чл.4, потребителят е следвало да предостави на
2
кредитора обезпечение, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл.4,ал.2 от договора,
дължи неустойка от 1077,30 лева, че таксата е неустойката са разсрочени, посочени като част от
погасителната вноска, като общият размер на плащането, без такса и неустойка възлиза на 2836,80
лева, а с такса е неустойка – 5530,20лева, че ищцата е заплатила на ответника : на 5.10.2023г.-
сумата 368,68 лева, на 4.11.2023г.- сумата 368,68 лева, на 4.12.2023г- сумата 368,68 лева, на
17.1.2024г.- сумата 1959,69 лева, на 31.1.2024г.- сумата от 1060,41 лева, общата сума 4126,14 лева,
както и че ако аритметично която и да е сума – за такса за експресно разглеждане, или за неустойка,
се включи в ГПР, то е същият ще надвиши 50 %.
Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че скъм датата на сключване на
договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:
ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит , както и плащане на неустойката и такса на ответника.
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както
и твърдението си, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи такса е неустойка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца в исковата молба, предвид
отделеното за безспорно, както и защото останалите искания са неотносими.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл.190 ГПК – приложимата разпоредба е чл.124,ал.7
ГПК, с последиците, посочени по – горе.
ДАВА възможност на ищеца да вземе становище по представения с отговор документ –
справка за платени суми, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението, като в
същия срок посочи и дали поддържа искането си за задължаване на ответника да представи
документи.
Във връзка с искането на ответника за извършване на справка от съда, СЪОБЩАВА на
страните, че е извършил справка в достъпната система на съда – ЕИСС, като се намират още две
образувани по иск на настоящия ищец дела: и двете дела са образувани по искови молби от
15.11.2024г., по които са образувани дела по описа на РС – Бяла Слатина, прекратени по подсъдност
и изпратени на СРС – гр.д№ 75194/2024г., образувано по иск на настоящата ищца против
Кредирект ЕООД, като ищцата е представлявана от адвокат Б., с представен договор за правна
защита и съдействие, сключен по реда на чл.38,ал.2, във връзка с ал.1,т.2 ЗПК и гр.д.№ 75189/2024г.
, образувано по образувано по иск на настоящата ищца против Вива Кредит АД / по иск за друг
договор за кредит/, като ищцата е представлявана от адвокат Б., с представен договор за правна
защита и съдействие, сключен по реда на чл.38,ал.2, във връзка с ал.1,т.2 ЗПК, като ДАВА
възможност на ответника да направи доказателствени искания, във връзка с възражението си, в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
3
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.4.2025г. от 9,30ч., за
която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4