РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Силистра, 7.02.2023 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д № 146 по описа на съда за 2023 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Драция" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул.
"Осогово" № 1, моли съда да отмени акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/1494#2 / 30.06.2022 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), поради нарушения на материалния и
процесуалния закон, и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, – оспорва жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от активнолегитимираната страна, и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Въз основа на издадена от ответника заповед № 03-РД/3135 / 04.09.2017 г. с жалбоподателя е сключен договор № 201737 / 07.09.2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., в съответствие с който е следвало да бъдат презасадени на 28,3301 ха лозови насаждения в имот № 73496.0016.242 в землището на гр. Тутракан и изграждане на система за капково напояване. Последвали са заповед № 03-РД/3612 / 28.09.2017 г. за одобрение по заявление за авансово плащане със стойност на изплатената финансова помощ от 759580,41 лв., заповед № 03-РД/5160 / 14.12.2018 г. за одобрение по заявление за окончателно плащане със стойност на изплатената финансова помощ от 154962,74 лв. и заповед № 03-РД/247 / 11.01.2019 г. за одобрение по заявление за обезщетение за загуба на доход със стойност на изплатената финансова помощ от 275039,94 лв.
На 31.07.2019 г. в присъствието на законния представител на жалбоподателя (л. 646 от делото) била извършена проверка на място от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“. Въз основа на проверката е бил изготвен доклад, в който е установено „недобро агротехническо състояние на новозасадени лозя по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" [...]“ (л. 642 – 644 от делото) и „[...] пропадане на лозовите насаждения 44%“ към горепосочената дата на проверката (л. 645 от делото).
Издадени са заповеди от началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ДФЗ от 09.07.2020 г. и 10.07.2020 г. за проверка на място в гр. Тутракан с начална и крайна дата на проверката съответно 09.07.2020 г. и 23.07.2020 г. Самата проверка започнала на 14.07.2020 г. и приключила на 23.07.2020 г., като жалбоподателят бил уведомен за това на 13.07.2020 г. (л. 671 от делото). По отношение на имот № 73496.0016.242 било установено – при заявена и оторизирана площ от 28,3301 ха (начин на трайно ползване – лозово насаждение) – недопустима площ от 28,3301 ха, тъй като лозовите насаждения не отговарят на изискванията за „добро агротехническо състояние“; тази констатация е подписана от законния представител на жалбоподателя (л. 672 от делото). Установено било също така, че живите лози съставляват 42% от общия брой лози (л. 679 от делото). В хода на проверката законният представител на жалбоподателят е дал обяснение, в което твърди, че поради повече от 10 последователни дни с температури под -20ºС част от насажденията са измръзнали (л. 680 от делото). Жалбоподателят е бил запознат с резултатите от проверката на 23.07.2020 г. (л. 681 от делото).
Във връзка с установените 42% от лозовите насаждания, посредством писмо изх.№ 01-2600/6327 / 02.12.2020 г., на основание чл. 29, ал. 4 от Наредба № 2 / 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. (означавана по-нататък за краткост като „Наредба № 2 / 04.04.2014 г.“), на жалбоподателя е бил предоставен едномесечен срок, считано от получаването на писмото, да възстанови използването на инвестицията по предназначение (л. 417 от делото). Срокът е започнал да тече на 10.12.2020 г., когато жалбоподателят е получил гореописаното писмо (л. 419 от делото).
На 28.06.2021 г. е разпоредена извънредна проверка на място с начална и крайна дата на проверката съответно 29.06.2021 г. и 08.07.2021 г. (л. 424 – 425 от делото). Жалбоподателят е бил уведомен на 01.07.2021 г., а проверката е била извършена през периода 06 – 08.07.2021 т. (л. 429 от делото). Установено било, че живите лози възлизат на 80% (л. 436 от делото), и било направено заключението, че лозовото насаждение отговаря на изискванията за „добро агротехническо състояние“ (л. 428 от делото).
Последвали са заповеди за нова проверка (л. 456 – 457 от делото), която е била извършена през периода 16 – 27.08.2021 г. (л. 454 – 475 от делото). Резултатът от проверката е следният: 62% живи лози (л. 471 от делото); 11,4719 ха в добро агротехническо състояние; в част от масива с площ 16,1232 ха тревата била по-висока от лозите; в останалата част от масива – 0,735 ха – било констатирано „пълно пропадане“ (л. 454 – 455 от делото).
С писмо изх.№ 01-2600/1494 / 16.03.2022 г. жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство за издаване на АУПДВ (л. 476 – 479 от делото). Жалбоподателят е възразил с писмо вх.№ 01-2600/1494#1 / 08.04.2022 г. (л. 484 – 488 от делото).
На основание 20а, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 – 9 ДОПК е издаден процесният АУПДВ № 01-2600/1494#2 / 30.06.2022 г. (л. 552 и сл. от делото), с който е установено задължение на жалбоподателя от 1189583,09 лв., формирано от следните суми: авансово плащане в размер на 759580,41 лв., окончателно плащане в размер на 154962,74 лв. и изплащане на обезщетение за загуба на доход в размер на 275039,94 лв. В мотивите на акта е посочено, че съгласно т. 4.24 договор № 201737 / 07.09.2017 г. жалбоподателят е бил задължен да поддържа земята в добро земеделско и екологично състояние; ответникът приема, че това задължение не е било изпълнено, тъй като, съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 / 04.04.2014 г., "Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения" е състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида Vitis Vinifera, с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. Спазени са изискванията на установената от закона форма, включително изискванията за посочване на надлежно фактическо и правно основание. Налице е обаче съществено нарушение на административнопроизводствени правила, описано по-долу.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2 / 04.04.2014 г., при неизпълнение на задължението ползвателите на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да използват инвестицията по предназначение в срок до края на петата календарна година, следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ, ДФЗ писмено предупреждава ползвателя за констатираното неизпълнение и предвидените за това санкции, като му дава възможност в едномесечен срок от получаване на предупреждението да отстрани нередовностите, като, в случай на отстраняване на нарушението в указания срок, ползвателят не се санкционира.
Горецитираната разпоредба урежда едно процесуалното задължение, в съответствие с което ответникът е трябвало да отправи до жалбоподателя писмено предупреждение. Това процесуално задължение е било изпълнено ненадлежно. Както вече бе споменато по-горе, ответникът е изпратил писмо изх.№ 01-2600/6327 / 02.12.2020 г. (л. 417 от делото), получено на 10.12.2020 г. от жалбоподателя, с което последният е бил предупреден в срок до 1 месец от получаване на писмото да възстанови „използването на инвестицията по предназначение“. Единственият факт, сочещ неизпълнение от страна на жалбоподателя (цитираната в писмото клауза от договор и правна разпоредба не са такъв факт), е наличието на 42% лозови насаждения. Следователно съдържащото се в писмо изх.№ 01-2600/6327 / 02.12.2020 г. предупреждение е изисквало само и единствено възстановяването на погинали лозови насаждения. Това възстановяване обаче е било невъзможно да се осъществи в рамките на дадения срок, тъй като – видно от съдебната експертиза – през периода 10.12.2020 – 10.01.2021 г. (1-месечният срок на предупреждението) е било „невъзможно и недопустимо да се извършва подсаждане на лозово насаждение или резитба“ (л. 726 от делото), защото „самият посевен материал е в покой и не трябва да се присажда [...] (л. 731 от делото). Следователно указанието в писмо изх.№ 01-2600/6327 / 02.12.2020 г. е било обективно невъзможно за изпълнение и поради тази причина не е произвело никакъв правен ефект. А предупреждение, лишено от правен ефект, е равнозначно на липса на предупреждение. Ето защо ответникът е трябвало да отправи до жалбоподателя повторно предупреждение, което да е обективно възможно за изпълнение, и освен това да предупреди ползвателя за предвидените за санкции (в писмо изх.№ 01-2600/6327 / 02.12.2020 г. указание за санкциите липсва, което дисквалифицира писмото като предупреждение). Като не е сторил това, той е нарушил правилата на чл. 29, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2 / 04.04.2014 г.
Изложените съображения налагат извод за порок на оспорения АУПДВ по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, който обуславя унищожаемостта на акта.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът дължи на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 350,00 лв. (50,00 лв. държавна такса /л. 8 от делото/ и 300,00 лв. разноски за съдебна експертиза /л. 614 от делото/). Неоснователно е искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е представено доказателство за уговарянето на такова възнаграждение (платимо по банков път) в размер на 7600,00 лв. /л. 587 от делото/, но не и за неговото заплащане, а относно възнаграждението (5500,00 лв.) – предмет на споразумението, съставляващо л. 588 от делото, следва да се отбележи, че в него не фигурира начинът на плащане. Това са липсващия условия за уважаването на претенцията за разноски в светлината на т. 1 от тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012 г., ОСГТК, където е обективирана следната официална интерпретация: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това [...]“.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/1494#2 / 30.06.2022 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на "Драция" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. "Осогово" № 1, сумата 350,00 (триста и петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ......................