№ 28449
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110142151 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д. срещу
........................ с предявени осъдителни искове за заплащане на сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заявена като частична
претенция от вземане в общ размер на сумата от 150 000 лева и за заплащане на сумата от 24
500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заявена като частична
претенция от вземане в общ размер на сумата от 500 000 лева, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2022 г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба и депозираните по делото уточнителни молби от 04.11.2022 г. и от
06.03.2023 г., във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът е
изложил твърдения, че на 24.11.2021 г. същият получил текстово съобщение по телефона
(СМС) със следното съдържание: „Ей лайнар дължиш пари и ще ти счупя капачките ако те
видя“ от телефонен номер ................... Посочва, че няколко дни преди това ищецът се
опитвал да обясни на лице с фамилно име К. – служител на „........“, че адрес: .........................
е фалшив, не е адрес на ищеца М. Д. и пратката за връчване от ЧСИ М. следва да бъде
изпратена на друг адрес. Поддържа, че получените заплахи за смърт най-вероятно са
отправени именно от този служител. Изяснява, че във връзка със случая ищецът е подал
сигнал до ГДБОП – служба при ответното МВР с искане за проучване и получаване на
информация, но въпреки наличието на безспорни доказателства от службата не били
предприети никакви действия. В исковата и уточнителните молби М. Д. посочва, че изпитва
страх да не бъде реализирана заплахата, притеснения, започнал да използва таксита за
придвижване с цел да намали риска от реализирането й. Загубил клиенти, тъй като в
продължение на около 1-2 месеца ограничил срещите си, вследствие от което претърпял
имуществени вреди – пропуснати ползи и печалби от непоети дела на клиенти. Поддържа се,
че именно ГДБОП има задължения да разследва сигнали като процесния, като до момента
същата не е предприела никакви действия, проверка, повдигане на обвинение.
С разпореждане от 26.04.2023 г. съдът, след като е констатирал, че въпреки
постъпилата уточнителна молба, исковата молба продължава да бъде нередовна, на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК, е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от разпореждането да изпълни указанията, дадени му с
разпореждането от 10.01.2023 г., в т.ч. като посочи 1). твърди ли ответната страна да е
1
получила процесния сигнал от 24.11.2021 г. и противоправно да бездейства във връзка с
разследването му, както и на какво основание именно ГДБОП е била длъжна да предприеме
съответното поведение и 2). дали описаните имуществени и неимуществени вреди, чието
обезщетяване се търси, са пряк резултат от поведението на ответната страна - твърдяното
бездействие и неразследване на подадения сигнал или в резултат от действието на трето
лице, изразяващо се в отправена заплаха спрямо ищеца, във връзка с която е подаденият от
него сигнал. С разпореждането на ищеца е указано, че при неизпълнение в цялост и в срок
на дадените указания, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
В отговор, с молба от 16.06.2023 г. ищецът М. Д. излага твърдения, че предявява
исковете си и срещу ГДБОП, доколкото подаденият от него сигнал е бил адресиран именно
до Дирекцията, като последната не е предприела действия по закон. Заявява, че предявява
исковете си и срещу ........................, доколкото сигналът е препратен към последното и то
отново бездейства. Посочва, че въз основа на заплахите за смърт, обективирани в СМС от
24.11.2021 г., във връзка с които ответниците не предприели необходимите действия,
ищецът претърпял неимуществени вреди – страх и притеснения от реализиране на
заплахата, както и имуществени такива – разходи за таксита, загуба на клиенти заради
отказа на срещи с цел намаляване на риска от осъществяване на заплахите.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
съдържанието на исковата молба са посочване на ответника по делото – чрез имената и
адреса му, ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – като искане за
защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои искането.
За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата
искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна
твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и
предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл.
236, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираните по делото уточнителни молби, намира, че към настоящия момент исковата
молба е нередовна – по делото е неясно срещу кого конкретно е отправеното искане за
защита, доколкото във връзка с изрични указания на съда с разпореждането от 26.08.2022 г.
ищецът, с уточнителна молба от 04.11.2022 г., е посочил, че насочва исковете си единствено
срещу ........................ заради бездействие на служба към същото – ГДБОП, а едва с
уточнителната молба от 16.06.2023 г. и без дадени указания в тази насока за първи път
насочва исковете си и срещу ГДБОП, въвеждайки нови твърдения, обосноваващи
основанието за отговорността на МВР и на Дирекцията – подаден сигнал от 24.11.2021 г. по
който не е налице произнасяне, както и препращането му на ответното МВР, по което също
не е налице произнасяне. Съдът намира за недопустимо едва с уточнителна молба,
депозирана във връзка с указания, насочени към отстраняване на друг вид нередовности в
исковата молба, да се предявяват искови претенции срещу друг ответник – самостоятелно
или наред с първоначалния. Същевременно, по делото остана неизяснено и дали ищецът
твърди описаните неимуществени и имуществени вреди, чието обезщетение се търси, да са
пряк резултат от поведението на ответната страна – твърдяното бездействие и неразследване
на подаден сигнал или в резултат от действието на трето за процеса лице, изразяващо се в
отправена заплаха спрямо ищеца, във връзка с която е подаденият от него сигнал. В тази
връзка съдът съобрази, че и в последната уточнителна молба от 16.06.2023 г. ищецът е
изложил твърдения, че неимуществените и имуществените вреди са вследствие от страха му
за реализиране на заплахата, обективиран в съобщението, изпратено до него, както в
наложените ограничения в живота му с цел елиминиране на опасността от реализиране на
заплахите, при което е налице неяснота твърди ли се причинна връзка на вредите с
2
бездействието на ответниците и в какво конкретно се изразява последната. Въпреки
дадените на ищеца подробни и последователни указания, същият не отстрани така
допуснатите нередовности.
Изложеното обуславя извода за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3
ГПК, за които неблагоприятни правни последици ищецът е бил предупреден с
разпореждането на съда от 26.04.2023 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. 161508/03.08.2022 г., подадена от М. Д. Д. и
ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното въз основа на същата гр. дело №
42151/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3