№ 211
гр. Шумен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КА.н Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от КА.н Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101815 по описа за 2022 година
Предявени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето
и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и насрещни, с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със
седА.ще и адрес на управление – ***, без посочено правно основание и цена
от 7560 и 7176 лева главница.
Ищците сочат, че ответника, изпълнил договор за изработка /СМР на
подпорна стена и бетонов пояс/, със съществени недостатъци, като
построеното било негодно за неговото предназначение и подлежало на
премахване, като незаконен строеж, поради което и заявяват, че развалят
договора. За изграждане на незаконния строеж заплатили на ответника сумата
от 7560 лева. Считайки договора развален, искат осъждането му, да им върне
платената по договора сума, на отпаднало основание и да им заплати сумата
7176 лева като обезщетение за имуществени вреди по разваления договор
/небходими разноски за премахване на незаконния строеж и извозване на
строителни отпадъци/, съответно по 3780 лева и 3588 лева, на всеки от
ищците.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор и предявява насрещни искове. Счита първоначалните
допустими и неоснователни, и иска отхвърлянето им. Твърди, че
извършените от него СМР, посочени в исковата молба са извършени в
изпълнение на два, от общо четири устни договора за изработка между
страните, като, по три от тях – поставяне на габиони, бетонов борд и зидана
подпорна стена, работата е приета без забележки, а възражения, и то, само
ищцата е имала, по поставянето на ажурна ограда, която е демонтирана. За
изграждането на бетонов борд и зидана подпорна стена, ищците, не
заплатили, съответно 6373,43 лева и 4877,02 лева.
В насрещните си искове, възоснова на посочените факти иска солидарно
осъждане на ответниците, да му заплатят сумата от 12525,13 лева, като
възнаграждение за приетата работа по договори за изработка, за изграждане
на бетонов борд и зидана подпорна стена.
В срока за отговор на насрещните искове, първоначалните ищци,
редовно уведомени подават отговор. Считат исковете допустими и
неоснователни, искат отхвърлянето им. Твърдят, че не дължат заплащане на
възнаграждение, поради това, че бетонния борд е бил положен върху
неправилно поставени габиони и заедно с тях представлявал незаконен
строеж, който е премахнат, а зиданата подпорна стена била изградена на 20%
според прието заключение на СТЕ, в производство по чл. 207 от ГПК, и за
изграждането и било необходимо разрешение за строеж, без каквото ищецът
започнал изграждането . Отделно за изграждането , нямало договореност,
като офертата за нея, не била получавана от ответниците.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, лично и чрез
представители, поддържат заявеното в исковите молби и отговорите, като е
допуснато изменение на исковете с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, чрез
намаляване на размерите им, до 2118 лева, за всеки ищец, като за сумата от
2940 лева, общо за двата иска, производството е прекратено, поради отказ от
тях.
Така предявените искове се явяват допустими, разгледани по
същество са частично основателни, тези, с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, основателни, тези с правно основание чл. 88, ал. 1
2
от ЗЗД и неоснователни насрещните, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства
установяват твърдените в исковата молба факти – получаване от
първоначалния ответник на сумата от 6560 лева, от ищеца, на 26.05.2021г., в
брой, и на 21.07.2021г., по сметка, в изпълнение на договор за изграждане на
подпорна стена от габиони, с бетонов борд върху тях, на стойност 11911,50
лева/доставка и монтаж на габиони, доставка и монтаж на камъни в тях/ и
10717,43 лева/бетонов борд и ажурна ограда/.
На 29.04.2021г. между страните бил сключен договор за СМР, с
предмет изграждане на еднофамилна жилищна сграда в имот на ищците.
Сумата от 6000 лева, платена на ответника, в брой на 26.05.2021г., била аванс,
по този договор, за което била издадена фактура № 1589/26.05.2021г.. Според
свидетелските показания и обясненията на ищеца, изпълнение по този
договор въобще не започнало, а сградата се строяло от св. С. Стефанов.
Последният посочва, че по границата на ищцовия имот имало изградена на
около 20% подпорна стена от бетонни блокчета. Тя била иззидана на мястото
на подпорна стена от суха каменна зидария, а по настояще, на тяхно място,
той изградил бетонна подпорна стена. Представено е съгласувано от Община
Шумен конструктивно становище за възстановяване и укрепване на
премахнатата подпорна стена от каменна зидария. Според посочените
доказателствени средства, освен посочения писмен договор, между страните
били сключени още два устни договора за изработка – за подпорна стена от
габиони с бетонов борд и ажурна ограда и за подпорна стена от бетонови
блокчета. И по двата работата не била приета, като за втория това е
естествено, поради незавършването/СТЕ по ЧГД № 2394/2021г – л. 79/.
Според заключението на приетата по настоящото и по ЧГД № 2394/2021г., по
описа на ШРС, СТЕ и показанията на свидетелите с инженерно образование –
св. О. П. – инж., с пълна проектантска правоспособност, по част
конструктивна, и двете стени /от габиони, с бетонов борд и от бетонни
блокчета/ не са годни да изпълняват функция на подпорна стена, не отговарят
на правилата и нормите за изграждане на подпорни стени, бетоновия пояс
3
има пукнатини, габионите не са фундирани и осигурени против замръзване,
нямат свързващи спирА. и шишове, а са завързани с тел, запълващите ги
камъни не са редени, а са насипани със строителна техника, част от тях са с
разкъсани стени и се отклоняват от вертикала с над 10 см, височината на
подпорната стена от габиони и бетонов борд варира от 1,30 до 1,72 см и
надвишава височината определена в чл. 151, ал., т. 4 от ЗУТ, за които не се
изисква разрешение за строеж.
В съответствие със заключенията, по експертизите ищците съборили и
извозили от имота си подпорните стени, за което заплатили сумата от 4236
лева.
За изграждането на подпорната стена от габиони, с бетонов борд,
ищците заплатили сумата от 6560 лева – 5000 лева, приспаднати от платен
аванс от 6000 лева по договор от 29.04.2021г. и 1560 лева, според фактура №
1605/30.06.2021г.. За изграждането на бетонов пояс и подпорна стена от
бетонни блокчета ответникът не получил плащане
И за двата устни договора за СМР /изграждане на подпорни стени от
галбиони, с бетонов борд и ажурна ограда и от бетонни блокчета/, в
документи по делото се съдържат изявления за развалянето им от
първоначалните ищци, в сроковете по чл. 87, ал. 5 и 265, ал. 3 от ЗЗД.
Спорните СМР са извършвани в собствения на ищците ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в гр. Шумен, ул. ***.
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
По исковете, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от
ЗЗД – Ищците обосновават задължението за връщане на получена от
ответника сума, с получаване на престация, по съществувало, но вече
отпаднало основание, в следствие на което, той се е обогатил със сумата от
7560 лева за тяхна сметка. Безспорно е, по делото, че ответникът е получил
сумата и по принцип разваленият договор съставлява отпаднало основание,
по смисъла на чл. 55 ЗЗД. В случая обаче, исковата сума, не е получена, само
по разваления договор между страните. 6000 лева са платени от ищците, по
договор за СМР, като аванс, но само 5000 от тях са „прихванати“, като
плащане, по договора за изграждане на подпорна стена от габиони, с бетонов
борд и ажурна ограда. Така исковете на ищците могат да са основателни, само
до сумата от 6560 лева, общо за двата, като се уважат за сумата от 3280 лева
4
всеки и отхвърлят за сумата от по 500 лева всеки, като неоснователни.
Ответните възражения, че договора не е развален и за изграждането на
стените, не е необходимо разрешение за строеж, са неоснователни. Не са
нА.це предпоставките за приложение на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и то, не само
поради нА.чие на специална, по отношение на нея норма, на която се
позовават ищците – чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Договора за СМР на подпорна стена
от бетонови блокчета е бил изпълнен само на 20%, а този на подпорна стена
от габиони, с бетонов борд, напълно, но и по двата работата е негодна, както
за нейното договорно, така и за нейното обикновено предназначение, но не
само защото и двете подпорни стени представляват незаконен строеж, по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а защото поради некачественото
изпълнение, в разрез с технологичните правила, не са в състояние да
изпълнява функцията си. Посочените от страните норми, освен отношение на
обща към специална, поради систематичното си място в ЗЗД, уреждат и
различни форми на неизпълнени, като тази на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, касае
количествено неизпълнение, а тази на 265 ЗЗД, качествено неизпълнение,
поради което, с оглед горния извод първата е неприложима, за договора за
изграждане на подпорна стена от габиони, с бетонов борд, въпреки
завършването . И двете стени е уговорено да бъдат изградени като
подпорни, което е видно от изпратените от първоначалния ответник оферти, в
които изрично е използвана думата „подпорна“- л. 103, и изявленията на
ищеца, в обясненията му, че ги е приел/офертите/, и твърденията на двамата
ищци в исковата молба и свидетелските показания. И двете стени, видно от
възпроизведените на хартиен носител електронни документи – фотоснимки,
са изградени по границите на ищцовия имот, тоест те представляват огради.
Имота на ищците е урегулиран. Даже и да се приеме, че стените не са
подпорни, за които, с процесната височина, чл. 151, ал. 1, т. 4, във вр. с чл.
147, ал. 1, т. 5 от ЗУТ се изисква разрешение за строеж и одобряване на
инвестиционен проект, а представляват плътна ограда, с височина по голяма
от 0,60м., то пак, за изграждането им е необходимо разрешение от главния
архитект на общината въз основа на одобрен архитектурен проект.
По исковете с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД – договорите
между страните, за изграждане на подпорни стени са развалени поради
ответно неизпълнение, изразило се в съществени недостатъци, правещи
построеното негодно да изпълни договорното и обикновено предназначение,
5
и построяването му без необходимото разрешение за строеж. Извършените
разходи, за премахване на строежите несъмнено съставляват претърпяна
загуба, пряка и непосредствена последица от неизпълнението, предвидима,
при пораждане на задължението. Затова исковете са основателни и следва да
се уважат в предявените размери, по 2118 лева за всеки от ищците – суми,
които за заплатили на трето лице за събаряне на стени и извозване на
отпадъци, по фактури на л. 91 и 92. Липсва възражение на ответника основано
на чл. 83 от ЗЗД, за недължимост на обезщетение, освобождаване от
отговорност или намаляване на дължимото, въпреки, че възлагането на
строителство, в собствен имот, от ищците, без разрешение за строеж е далеч
от грижата на добрия стопанин. Тъй като построеното, в конкретния случай,
подлежи на премахване, не само поради това, че съставлява незаконен строеж
и липсата на доказателства, в насока, че некачественото изпълнение, в разрез
с технологични правила се дължи именно на липсата на разрешение за
строеж, нормата не може да бъде приложена служебно.
По насрещните искове, с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД - За
уважаване на предявените, следва да са нА.це следните предпоставки –
нА.чие на вА.дно правоотношение между страните (вА.ден договор за
изработка); ищецът да е изпълнил задължението си по договора – изпълнил е
работата, без отклонения от поръчката и тя е годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение; ответникът-поръчващ е приел
работата; размера на дължимото според договора възнаграждение. В
настоящия случай, част от посочените не са нА.це и исковете следва да се
отхвърли, като неоснователни, не само поради липсата на солидарност, при
ответниците, по тях. Не е установено по делото такава да следва от
уговорките им, или по разпореждане на закона/ няма данни да са съпрузи,
както твърди ищеца по насрещните искове/. Както се посочи, между страните
са сключени два вА.дни договора за изработка, като представените оферти по
тях съдържат минимума от съществените им елементи – цена, предмет. Не е
нА.це обаче изпълнение на задълженията на ищеца, работата да е годна за
договорното , или обикновеното , предназначение. Не е нА.це приемането
, точно по тази причина. Приемане на работата, предполага доброволно
волеизявление на поръчващия, изразяващо одобрение на резултата, като
съответен на договорения, каквото не е установено, за който и да е от
поръчващите, напротив изразили са желание за разваляне на договора, поради
6
некачествено изпълнение. Липсата на двете предпоставки изключват плащане
на възнаграждение от ответниците. Така обоснованият резултат от изхода на
спора/по насрещните искове/, не е в противоречие с принципа за
еквивалентност на престациите и ищецът, не следва да получи
възнаграждение за действително извършена работа, по действителни цени,
предвид нА.чието на данни, че работата, не е годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение – всички заключения на СТЕ сочат,
че стените, не са годни да изпълнят предназначението си, а тази, по втория
договор/от бетонни блокчета/, не е завършена и нищо от вложеното в тях,
няма данни, да е било, или да може, да е полезно за поръчващите.
При този изход на спора ответникът, следва да заплати на всеки от
ищците сумата от 1317,67 лева, а всеки от ищците следва да заплати на
ответника сумата от 119,15 лева разноски, в настоящото производство и по
ЧГД № 2394/2021г., по описа на ШРС, съразмерно уважената и отхвърлена
част от исковете.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седА.ще и адрес на управление
– ***, да заплати на А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – ***, на всеки от тях, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, сумата от 3280 лева, подлежаща на връщане, като
получена на отпаднало основание, с която се обогатил неоснователно, за
сметка на ищците.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х.,
ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК :
***, със седА.ще и адрес на управление – ***, искове, с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за осъждане на ответника, да върне на
всеки от тях, сумата от 3780 лева, получени на отпаднало основание, с които
се обогатил неоснователно, за сметка на ищците, в останалата им част, до
пълните предявени размери, за сумата, от по 500 лева, за всеки иск, като
неоснователни.
7
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седА.ще и адрес на управление
– ***, да заплати на А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – ***, на всеки от тях, на основание чл. 88, ал. 1, изр.
второ от ЗЗД, сумата от 2118 лева, обезщетение за вреди/претърпяна загуба/
от неизпълнение на договори за изработка/СМР на подпорна стена от габиони
с бетонов борд и зидана подпорна стена от бетонни блокчета/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седА.ще и
адрес на управление – ***, срещу А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН
: **********, с адрес за призоваване – ***, искове, с правно основание чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, за солидарното им осъждане, да заплатя сумата от 12525,13
лева възнаграждение за приета работа, по договори за изработка /СМР на
бетонов борд върху габиони и зидана подпорна стена/, като неоснователни.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седА.ще и адрес на управление
– ***, да заплати на А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – ***, на всеки от тях, сумата от 1317,67 лева
разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 2394/2021г., по описа на
ШРС, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – ***, да заплатят, всеки от тях, на „***“ ЕООД, ЕИК :
***, със седА.ще и адрес на управление – ***, сумата от 119,15 лева разноски,
в настоящото производство и по ЧГД № 2394/2021г., по описа на ШРС,
съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8