РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание
на 19 октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
адм. дело № 463 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е
искова молба от Н.П.Н. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.А. ***,
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК. С нея се
претендира сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в хода на
административнонаказателното производство по АНД № 1693/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 38-0001006 от 31.07.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, в частта, с
която на Н. са били наложени по т. 1 за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и по т. 2 за
нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ответникът –
ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София, чрез процесуален представител, в
депозиран отговор по исковата молба с вх. № 3617 от 15.10.2020 г. по описа на АдмС
– Русе, оспорва иска като неоснователен и недоказан по размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за частична основателност на предявения иск за имуществени
вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
От
наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с
оглед постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът
приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с
правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК.
Производството
е процесуално допустимо.
Исковата
молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по
смисъла на чл. 205 от АПК.
По аргумент
от чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, отмяната на административния акт, от който се
претендира обезщетение за вреди, е процесуална предпоставка
за допустимост на предявения иск. При изследване на наличието й съдът
съобразява следното:
От материалите
по приложеното към настоящото дело АНД № 1693/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе се установява, че с постановеното по делото Решение № 954 от 16.12.2019 г.
е отменено оспореното НП № 38-0001006 от 31.07.2019 г., издадено от Началника
на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, в частта, с която на Н. са били
наложени по т. 1 за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева и по т. 2 за нарушение на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и е потвърдено в частта
му по т. 3, с която на Н. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от с. з. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева. Решението не е било обжалвано пред касационната инстанция и
е влязло в законна сила.
В резултат
на горното безспорно се установява, че при оспорването по съдебен ред, с
постановеното съдебно решение на РС - Русе, влязло в сила, наказателното
постановление е отменено в посочените части по т. 1 и т. 2 от НП – за наложени
наказания „глоба“ в общ размер на 2 500 лева и е потвърдено единствено по
т. 3 - за наложеното наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Съдът
приема, че и при изменено или частично отменено наказателно постановление по
съдебен ред, е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Цитираната
норма изрично не визира частично отменените и изменени административни актове и
наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по
съответния ред за незаконосъобразни и са изменени или са отменени в съответната
част, какъвто е конкретният случай. Цитираната норма от АПК не следва да се
тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди
при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, тъй
като по този начин би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия,
които не са предвидени изрично в закона.
В този
смисъл определение по адм. д. № 11182/2019 г. на ВАС; определение по адм. д. № 13994/2019
г. на ВАС; решение по адм. д. № 607/2018 г. на ВАС; решение по адм. д. №
3504/2019 г. на ВАС; решение по адм. д. № 2159/2019 г. на ВАС.
По
съществото на спора.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва
да се установят елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във
връзка с чл. 203 от АПК, а именно: отменен като незаконосъобразен акт,
претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях, като посочените елементи
следва да са кумулативно налични. В разглеждания случай те са налице.
По-горе в мотивите, по повод
допустимостта на иска, съдът е изложил съображения относно наличието на първата
от предпоставките по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В делото
пред РС - Русе жалбоподателят /ищецът в настоящото производство/ е бил
представляван от адвокат М.А., който е осъществил фактически процесуално
представителство. За адвоката е договорено и заплатено в брой възнаграждение в
размер на 600 лева, удостоверено с представения по делото пред РС - Русе
договор за правна защита и съдействие от 16.10.2019 г. (л. 19 от делото на РС –
Русе), сключен между ищеца и представляващия го адвокат за процесуалното
представителство по АНД № 1693/2019 г. по описа на РС - Русе. В този смисъл по
делото безспорно се установява извършено от ищеца плащане на адвокатското
възнаграждение, което представлява причинена му вреда, доколкото плащането
намалява фактически неговото имущество, а и защото тогава е липсвала
процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административнонаказателното производство пред районния съд – т.е. налице е и
втората изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по
чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което
твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
Следователно, разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и закономерен
разход за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното
оспорване на издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на
администрацията.
С оглед на
изложеното, предявеният от Н. Н. иск е основателен и следва да бъде уважен за
претендирания размер от 600 лева, като този размер не е прекомерен предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и предвид размерът на глобите
по отношение на които НП е отменено /2 500 лева общо/, отнесен към размера на
глобата, по отношение на която НП е потвърдено /20 лева/.
Предвид изхода на спора,
своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в тежест на ответника са и направените и доказани
в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 360 лева, от
които платена държавна такса за завеждане на делото – 10 лева (л. л. 6 и 7 от
делото) и 350 лева –
договорен и заплатен в брой хонорар за адвокатска защита и съдействие (договор за
правна помощ и съдействие от 30.03.2020 г. на л. 5 от делото).
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, със седалище гр. София, да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в хода на
административнонаказателното производство по АНД № 1693/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено
Наказателно постановление № 38-0001006 от 31.07.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, с която на Н.
са били наложени по т. 1 за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и по т. 2 за нарушение на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. София да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
360 лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: