№ 18
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Пeтрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Ж.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от М. В. Е., чрез процесуалния й представител адв.Б.Ж.,
против решение №763/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1845/22г. по описа
на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. В. Е. против П. П. С., Г.
Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., З. П. В., О. П. Х. и Л. П. Г. иск за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищцата М. В. Е. е собственик на
следния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор
10135.1507.100.1.6 по КК на гр.Варна, със застроена площ от 108 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, ул.„* *“№*, ет.*, ап.*, твърдян, че е придобит чрез
давностно владение, вследствие трайно, явно и необезпокоявано давностно
владение в периода от 26.07.2012г. до 31.10.2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
както и М. В. Е. осъдена да заплати на П. П. С. направени по делото разноски
в размер на 5 000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и
осъдена да заплати на З. П. В. направени по делото разноски в размер на
3 100лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.В жалбата се
твърди, че решението е недопустимо до размера от ¼ ид.ч. от недвижимия
имот, съответстваща на легитимацията на ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П.
Х. и Л. П. Г. по влязло в сила решение за допускане на делба, по отношение на
които е следвало да бъде постановено неприсъствено решение за уважаване на
иска, евентуално е неправилно за тази част и за останалите ¾ ид.ч. от
недвижимия имот, като постановено в противоречие с материалния закон, при
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде обезсилено за размера от ¼ ид.ч. и делото върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на неприсъствено решение,
евентуално отменено в тази част, както и отменено за останалите ¾ ид.ч. от
недвижимия имот и вместо него постановено друго, с което предявеният иск
бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемите П. П. С., Г. Ж. Г., З. П. В. и Л. П. Г. в депозираните отговори
по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, всички чрез процесуалния
си представител адв.Н.Б., поддържат становище за нейната неоснователност и
молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Въззиваемите Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х., редовно уведомени, не са
депозирали отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В
о.с.з. не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по
жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата М. В. Е. излага, че е влязла във владение на
недвижим имот - апартамент №5, находящ се в гр.Варна, ул.„*“№*, ет.*, със
застроена площ от 108 кв.м., при съответни граници, представляващ по КККР
на гр.Варна, одобрени 2008г. самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.100.1.6, при сключване, като купувач, на договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№35/30.11.2001г., вписан в СВ-Варна на
30.11.2001г.Праводателката й по този договор, който е сключен след вписване
на исковата молба по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС/за което ищцата не е
знаела/, по което е предявен иск за делба на този и други самостоятелни
обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.„*“№*, е била изключена
от делбата му.С решението по допускане на делбата е установено, че негови
съсобственици, при посочени квоти, са ответниците в настоящото
производство/за част наследодателите им, тогава живи/, а именно П. П. С. -
16/36 ид.ч., Г. Ж. Г. - 3/36 ид.ч., З. П. В. - 8/36 ид.ч., Л. П. Г. - 3/36
ид.ч./наследник на С. Хр. Х. с квота по решението 6/36 ид.ч./, Г. П. Б. - 3/72
ид.ч./наследник на Г. Ж. Б. с квота по решението 3/36 ид.ч./, Ж. П. Г. - 3/72
ид.ч./наследник на Г. Ж. Б. с квота по решението 3/36 ид.ч./ и О. П. Х. - 3/36
ид.ч./наследник на С. Хр. Х. с квота по решението 6/36 ид.ч./.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 25.07.2012г. и от
тогава за ищцата, която продължавала да е във фактическо владение на имота,
е започнала да тече нова придобивна давност, чийто срок след постановеното
решение е винаги 10-годишен.В периода 26.07.2012г.-31.10.2022г./според
допуснато изменение на иска от първоинстанционния съд с определение
№3664/26.09.2023г./ ищцата е осъществявала фактическа власт с намерение за
своене и така е придобила чрез давностно владение собственост върху
недвижимия имот.Предвид изложеното претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на гореописания
недвижим имот с идентификатор 10135.1507.100.1.6/за квотата, за която всеки
2
ответник се легитимира/.
Ответниците П. П. С. и З. П. В. в депозираните в срока по чл.131 от ГПК
отговори по исковата молба, а ответницата Г. Ж. Г. в изразеното по делото
становище /същата няма депозиран отговор в срока по чл.131 от ГПК,
дадената възможност за отговор след допуснато от ВОС изменение в крайната
дата от периода на владение и депозирането на такъв с оглед дадената
възможност не санира липсата на отговор в срока по чл.131 от ГПК/ оспорват
предявения иск и молят да бъде отхвърлен.Не оспорват наведените в исковата
молба твърдения, че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот след вписване на исковата молба по предявен по
гр.д.№980/01г. по описа на ВРС иск за делба на този и други имоти,
съсобствени между ответниците, като делбата на процесния е допусната с
влязло в сила на 25.07.2012г. решение, с което и праводателката на ищцата е
изключена от делбата му.Твърдят, че фактът, че за имота се води делбено
производство, е бил известен за ищцата, защото исковата молба е била
вписана на 22.05.2001г., а н.а., посочен от ищцата, на 30.11.2001г.Извън
горното тя и е била многократно уведомявана от съсобствениците, живущи в
сградата, че за апартамента се води делбено производство, както и за неговия
ход.Предвид горното и владението й е било недобросъвестно.Делбеното
производство за процесния имот е приключило с решение №2457/16.06.2017г.
по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, влязло в сила на 20.12.2017г., с което
имотът е изнесен на публична продан.Доколкото делбеното производство е
приключило именно с решението по извършване на делбата, от тази и дата
евентуално би могла да тече нова придобивна давност.Същата е била
многократно прекъсвана на осн. чл.116 от ЗЗД, вр. чл.84 от
ЗС.Съсобствениците са се снабдили с изпълнителен лист за изнасянето на
имотите, предмет на делбата, единият от които процесният, на публична
продан и образували въз основа на него на 12.11.2019г. изп.д.№1331/19г. по
описа на ЧСИ Х.Г..С образуване на изп.дело на 12.11.2019г. и посочване на
конкретен изпълнителен способ/изнасяне на имота на публична продан/ в
молбата за образуване давността е била прекъсната на осн. чл.116, ал.1, б.“в“
от ЗЗД.В хода на изп.дело е била наложена възбрана върху имота, вписана на
12.12.2019г.Имотът е описан от съдебния изпълнител на 21.08.2020г. и на
същата дата съставен протокол за опис.Съгласно разрешенията по ТР №2/2013
от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва да се счете, че с множеството
извършени по изп.дело действия по искане на ответниците, срокът по чл.79 от
ЗС е бил прекъсван на осн. чл.116, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС.Срокът е
бил прекъснат и на осн. чл.116, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС, защото на
21.08.2020г., когато е извършен опис на имота от ЧСИ, в протокола е
посочено, че делото е образувано въз основа на изп.лист по гр.д.№980/01г. по
описа на ВРС, като съделители са ответниците по настоящия иск, те и
собственици на имота, а ищцата М.Е. е посочена в протокола като
присъствало трето лице, установено в процесния апартамент, което е
определено от ЧСИ за пазач на имота.Тя собственоръчно е поставила подписа
3
си в протокола и по този начин се е съгласила да пази и охранява имота за
посочените негови собственици-ответниците съделители.Горното съставлява
очевидно признание на тяхното право на собственост, обективирано в
официален свидетелстващ документ относно направените изявления пред
съдебния изпълнител, още повече и, че М.Е. е подписала протокол без
възражения и без да заявява някакви права върху вещта, вкл. намерение за
своене на вещта, и назначаването й за пазач на вещта означава, че тя от датата
21.08.2020г. е имала качеството държател на вещта, т.е. изгубила е качеството
на владелец и е започнала да държи имота за ищците.Извън горното, на
10.08.2020г. ищцата лично е депозирала молба по изп.дело, с която е молила
първоначално насроченият за 13.08.2020г. опис да бъде отложен за
21.08.2020г., когато ще може да осигури достъп и съдействие.Ищцата е
признала правата на ищците и с други свои действия, а именно по
образуваното по нейна искова молба гр.д.№3640/20г. по описа на ВОС, с което
по предявени против същите ответници искове е претендирала съдът да я
признае за собственик на имота чрез упражнено давностно владение в периода
20.08.2001г.-30.11.2020г., е предявила и евентуални искове, по които е
претендирала ответниците да й заплатят сторените в имота в качеството й на
недобросъвестен владелец подобрения.Предявяването на искове за
присъждане на подобрения спрямо собствениците на вещта съставлява
признание на техните права на собственост и също е прекъснало
придобивната давност.Прекъснало я е и отхвърлянето на неоснователната
искова претенция на М.Е. по чл.124, ал.1 от ГПК по гр.д.№3640/20г. по описа
на ВОС.Възразяват и, че давност не би могла да тече в периода 13.03.2020г.-
21.05.2020г., предвид разпоредбите на ЗМДВИП.Оспорват твърдението на
ищцата владението й да е било явно, спокойно, несъмнено и постоянно.Така,
защото ответниците са се противопоставяли на владението й с искането за
насрочване на публична продан, в резултат от която тя, като фактически
владелец, да бъде отстранена от имота.Тяхното категорично
противопоставяне е узнато с получаването от ищцата на съобщението за
насрочване на опис, а впоследствие и с извършването му.Именно горното е
мотивирало ищцата да се снабди с обезпечителна заповед за спиране на
проданта, поради която заповед от 26.11.2020г. изп.дело е спряно.Със спиране
на изп.дело е спрял да тече и срокът по чл.79 от ЗС на осн. чл.61 от ГПК.
Ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г., редовно уведомени, не са
депозирали отговори по исковата молба, в о.с.з. не се явяват, не се
представляват, не са изразили становище по исковете.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на обжалваното решение.
Твърди се от въззивницата, ищца по предявените искове, че постановеното
решение е недопустимо, в частта му, с която искът е отхвърлен против
4
ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г. за установяване собствеността
й досежно квотите, за които последните се легитимират с решението по
допускане на делбата/общо ¼ ид.ч. от имота/, защото тези ответниците не са
подали отговор на исковата молба, не са оспорили и няма данни някога да са
оспорвали правото й на собственост, като служебното им конституиране в
делбеното производство е довело до това да им бъдат „натрапени“ права,
каквито те никога не са претендирали.Тя е предявила иск против тях, защото
се легитимират с решението по допускане на делбата и фигурират в
изпълнителния лист за изнасяне на имота на публична продан, но те не са
възразявали срещу нейното твърдение за придобиване на собственост върху
квотата им.Ответниците са обикновени другари в
производството.Възраженията на останалите ответници, заели активна
процесуална позиция в производството, не могат да ги
ползват.Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като
не се е произнесъл с неприсъствено решение по отношение на тях и в
нарушение на диспозитивното начало е отхвърлил исковете против тях.
Съдът приема гореизложените възражения на ищцата за недопустимост на
постановеното решение досежно квотата от ¼ ид.ч. за
неоснователни.Ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г. не са подали
отговор на исковата молба, не са се явили в първото проведено пред ВОС о.с.з.
на 20.03.2024г. и не са поискали разглеждането му в тяхно отсъствие.В това
о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител, е представила
молба/входирана с дата след изготвяне на протокола/, както и направила устно
изявление, по отношение на тези ответници да бъде постановено
неприсъствено решение.По искането първоинстанционният съд е приел, че
макар и да са налице горепосочените процесуални предпоставки по чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, то съобразно
нормата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, съдът може да постанови такова при
доказателства или обстоятелства, които сочат вероятната основателност на
иска, т.е. към исковата молба следва да се представят такива доказателства,
които сочат в голяма степен на вероятност основателност на предявения
иск.Ищцата се позовава на придобиване на собствеността въз основа на
трайна фактическа власт върху вещ като владелец.Последното се доказва с
надлежни гласни доказателства, защото е фактическо състояние, което следва
да бъде установено.Такива доказателства по делото не са
представени.Предвид тези съображения е оставил без уважение искането на
ищцата за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
посочените ответници.
Според установената съдебна практика, за да бъде постановено
неприсъствено решение, не е достатъчно да е направено своевременно искане
от ищеца в тази насока и да са налице цитираните предпоставки по чл.238,
ал.1 от ГПК, както и тези по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.Така, защото
разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК поставя допълнителни изисквания по
същество - искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
5
молба обстоятелства и представените писмени доказателства.При направено
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение съдът следва да
извърши преценка на основателността на иска само въз основа на направените
твърдения и представените с исковата молба писмени доказателства.Когато
представените доказателства не са създават вероятност за основателността на
иска, съдът следва да отхвърли искането с определение по чл.239, ал.3 от ГПК
и да премине към разглеждане на делото по общия ред.Следователно
първоинстанционният съд не се е отклонил, а е действал в съгласие с
практиката като не е постановил неприсъствено решение в конкретния
случай.Решението не е недопустимо и защото съдът се е произнесъл, без тези
ответници да са възразявали по твърдените от ищцата права.Самата ищца е
посочила обстоятелството, че тези лица се легитимират като собственици на
ид.ч. от процесния недвижим имот с влязло в сила решение по допускане
делба, по което тя е обвързана от формираната СПН.Горното е достатъчно, за
да обоснове правния й интерес от предявената против тях
претенция.Обстоятелството, че те не са възразили в настоящото
производство/или извън него/ по твърдените й права, не може само по себе си
да докаже тези нейни права като ищец по предявения положителен
установителен иск, по който тя носи доказателствената тежест да установи с
надлежни доказателствени средства обстоятелството, че е придобила
собственост върху недвижимия имот въз основа на въведения от нея като
основание на иска придобивен способ по см. на чл.77 от ЗС.
По исковете.
Страните не спорят относно обстоятелствата, а и от представените по
делото решение от 16.12.2005г. по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, решение от
11.01.2010г. по в.гр.д.№833/07г. по описа на ВОС и решение от 25.07.2012г. по
гр.д.№1076/10г. по описа на ВКС, се установява, че с влязло в сила на
25.07.2012г. решение процесният недвижим имот, представляващ един от
обектите, предмет на предявен иск за делба по гр.д.№980/01г. по описа на
ВРС, находящи се в жилищна сграда с адм. адрес гр.Варна,
ул.“*“№*/изградени след учредяване право на надстрояване на основната
сграда, но извън обема на учреденото право, поради което придобити от
собствениците на земята по реда на чл.92 от ЗС/, съставляващ апартамент
№5/дясно/, четвърти етаж, с площ от 108 кв.м., по което дело исковата молба е
вписана в СВ-Варна на 22.05.2001г., е допуснат до делба между
съсобствениците му, при посочени квоти, които са ответниците в настоящото
производство/за част наследодателите им, тогава живи/, а именно П. П. С. -
16/36 ид.ч., Г. Ж. Г. - 3/36 ид.ч., З. П. В. - 8/36 ид.ч., Л. П. Г. - 3/36
ид.ч./наследник на С. Хр. Х. с квота по решението 6/36 ид.ч./, Г. П. Б. - 3/72
ид.ч./наследник на Г. Ж. Б. с квота по решението 3/36 ид.ч./, Ж. П. Г. - 3/72
ид.ч./наследник на Г. Ж. Б. с квота по решението 3/36 ид.ч./ и О. П. Х. - 3/36
ид.ч./наследник на С. Хр. Х. с квота по решението 6/36 ид.ч./.С решението от
делбата на този имот е изключена ответницата в делбеното производство Кр.
Ж. Ж..В хода на делбеното производство Кр. Ж. Ж. е сключила с М. В.
6
Е./тогава с фамилия Б./ договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот, обективиран в н.а.№35/30.11.2001г., вписан в СВ-Врана на 30.10.2001г.,
по който се е легитимирала пред нотариуса като собственик с н.а.
№157/21.02.2000г.
С решение по извършване на делбата от 16.06.2017г., постановено по гр.д.
№980/01г. по описа на ВРС, влязло в сила на 20.12.2017г., е постановено
апартамент №5/дясно/, четвърти етаж, с площ от 108 кв.м., да бъде изнесен на
публична продан, като получената при проданта сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти: именно П.С. - 16/36 ид.ч., Г.Г. - 3/36
ид.ч., З.В. - 8/36 ид.ч., С.Х.а-6/36 идч./наследена впоследствие при равни
квоти от Л.Г. и О.Х./, Г.Б. и Ж.Г. - общо 3/36 ид.ч./като наследници на Г.Б.а/.
След снабдяване с изп. лист №2248 по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС,
П.С. е подал на 12.11.2019г. молба за образуване на изп.дело за привеждане в
изпълнение на решението по извършване на делбата, вкл. за апартамент
№5.По молбата е образувано изп.д.№1331/19г. по описа на ЧСИ Х.Г., рег.
№892, район на действие ВОС, по което върху недвижимия имот е вписана
възбрана на 14.11.2019г.С разпореждане на ЧСИ от 30.07.2020г. е насрочен
опис на имота за 13.08.2020г., за което са уведомени съделителите и залепено
уведомление в сградата.С молба до ЧСИ от 10.08.2020г. М.Е., с посочено
качеството на трето за изп.дело лице, е поискала описът да бъде отложен,
защото няма да има възможност да осигури достъп до имота, защото ще бъде
извън града, като се насрочи на нова дата, вкл. е посочила, че има възможност
да осигури достъп и съдействие на 21.08.2020г.С разпореждане от 11.08.2020г.
ЧСИ е насрочил опис на процесния имот на 21.08.2020г., за което са
уведомени съделителите и залепено уведомление в сградата на
14.08.2020г.Съгласно съставения от ЧСИ протокол за опис от 21.08.2020г.,
същият е извършен в присъствието на съделителите П.С. и Г.Г./същата само
при установяване на имота, после напуснала преди извършване на описа/ и
третото лице М.Е..На място е установено, че апартамент №5 е заключен и в
него е намерено лицето М.Е..След подробно описание на апартамента и
състоянието му/всички стаи и тераси - стени и тавани/боядисване, шпакловка,
покрития/, подови настилки/видове/, осветление, дограми на всички прозорци,
ел. инсталации, ел.табло, санитарни помещения, санитарни прибори и
арматури, ВиК инсталации, в тази част от описа е посочено, че по данни на
М.Е. от вертикалните щрангове/несменени/ има течове-в апартамента в
коридора, както и в общите части на сградата.Следва изявление на М.Е., че
апартаментът се намира в незаконна сграда.Протоколът е подписан и от М.Е. с
отбелязване, че няма възражения, както и подписан в частта, с която е
посочено, че този имот й се оставя за охрана и управление, за което тя е
уведомена и поема задължение по чл.486 от ГПК.На 27.08.2020г. същата е
депозирала по изп.дело молба до ЧСИ, в която е посочила, че във връзка с
направения на 21.08.2020г. опис в притежавания от нея апартамент иска да
заяви, че е закупила жилището по БДС и всички подобрения по оборудването,
включващи: шпакловане, боядисване, подмяна водопровод, подови настилки,
7
остъкляване, обзавеждане баня и кухня, осветителни тела и контакти, ремонти
на покривно пространство и др. са извършени с нейни средства.На
24.09.2020г. същата е депозирала по изп.дело молба до ЧСИ, в която е
посочила, че е собственик на процесния имот, придобит от нея след вписване
на исковата молба по претенцията на П. С. против праводателката й Кр.
Ж..Така постановеното решение представлява присъдено нещо спрямо нея и в
тази връзка изпълнението е насочено към собствения й недвижим имот.Ето
защо и доколкото като владелец на имот, който е обект на публична продан,
има право да защити интересите си по реда на чл.435, ал.4 от ГПК, поради
което моли да й се предостави копие от изготвената по делото оценителна
експертиза.С разпореждане на ЧСИ от 14.10.2020г. е насрочена публична
продан на имота за периода 26.10.2020г.-26.11.2020г.Съгласно съставения от
ЧСИ протокол от 19.11.2020г., на посочената дата е осигурен достъп за оглед
на евентуални купувачи, посочени в протокола, като достъп до имота е
осигурен от М.Е..
На 26.11.2020г. М.Е. е представила по изп.д.№1331/19г. издадената й
обезпечителна заповед от 25.11.2020г. по ч.гр.д.№3315/20г. по описа на ВОС,
по което е допуснато обезпечение на бъдещия й иск против съделителите за
приемане за установено, че тя е собственик на процесния недвижим имот,
основан на твърдение за придобиване на собственост чрез давностно владение
в периода 20.08.2001г.-30.11.2011г., чрез спиране на изпълнението по изп.д.
№1331/19г. по описа на ЧСИ Х.Г..Искът е предявен на 11.12.2020г. по гр.д.
№3640/20г. по описа на ВОС.С исковата си молба и уточняващите такива към
нея ищцата е твърдяла, че е придобила собственост чрез давностно владение,
упражнявано от 20.08.2001г./когато владението й е било предадено по сключен
с Кр. Ж. предварителен договор, впоследствие сключила с нея договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№35/30.11.2001г./ до 30.11.2020г., като е
владяла имота в периода без прекъсване, явно и спокойно, и е претендирала да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, легитимиращи се
като негови съсобственици, че е собственик на недвижимия имот, придобит
чрез давностно владение.В условие на евентуалност/отхвърляне на главния
иск/ и т.к./според исковата молба/, ако положителният й установителен иск
бъде отхвърлен, то ще продължи изпълнението по изп.дело
№1331/19г./понастоящем спряно с допуснатото обезпечение/ и може да бъде
реализирана продажбата на имота, е предявила искове против ответниците за
заплащане на извършени в имота подобрения и сторени необходими разноски,
както и платени публични задължения/местен данък и такса смет за имота в
периода 2010г.-2020г./.В това производство П.С. е предявил насрещен иск по
чл.73 от ЗС за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от
нереализиран доход от отдаване имота под наем досежно собствената му ид.ч.
от недвижимия имот.
С решение по гр.д.№3640/20г. по описа на ВОС, влязло в сила в тази му
част на 24.01.2024г., са отхвърлени предявените от М.Е. в условие на пасивно
субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
8
приемане за установено по отношение ответниците, че ищцата е собственик
на недвижимия имот, твърдян, че е придобит чрез придобивна давност с
владение, упражнявано в периода 20.08.2001г.-30.11.2020г., като е прието, че
същата, като приобретател на имота след вписване на исковата молба по
делбеното производство, е обвързана от формираната с решението по
допускане на делбата СПН.По време на делото на осн. чл.115, б.“ж“ от ЗЗД
давност не е текла.След влизане в сила на решението по допускане на делбата
на 25.07.2012г., с което правата на праводателката й са отречени, е започнала
да тече нова давност, за която владението й е недобросъвестно, съответно й е
необходим 10-годишен срок, който до посочената в исковата молба дата-
30.11.2020г. не е изтекъл, дори и без да се изследва дали давността е била
прекъсвана.С определението на ВКС от 24.01.2024г. по гр.д.№1644/23г., с
което не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение/обжалвано само с твърдения за недопустимост според разрешенията
по ТР №1/2017 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/ е посочено, че макар и
искът по гр.д.№3640/22г. по описа на ВОС и този по гр.д.№1945/22г. по описа
на ВОС да са за установяване правото на собственост върху един и същ имот
на основание изтекла придобивна давност, техният предмет е различен, тъй
като очертаните периоди на осъществявано давностно владение по двата иска
са различни /по втория иск е включен и нов период/.След като основанието на
двата иска е различно, не е налице твърдяната преюдициалност на иска по
гр.д.№1845/22г. на ВОС спрямо иска, предмет на гр.д.№3640/20г.
В останалата му част/касателно извършените подобрения и насрещния
облигационен иск, частично уважени от първата инстанция/ производството е
спряно от въззивната инстанция до приключване на производството по гр.д.
№1845/22г. по описа на ВОС с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно показанията на св.Г.В., същата придобила апартамент в сградата
през 2001г., имала нотариален акт, когато и М. придобила с нотариален акт
апартамент в сградата през 2001г., с разлика от няколко дни, станали близки,
събирали се.От тогава и понастоящем М. живее там със синовете си/основно
тя сега живее в с.Кр., но редовно посещава децата си/.Направила основен
ремонт в жилището още като се нанесла/дограми, паркети, врати, баня/, както
и на покрива на сградата.Когато трябвало да се направи ремонт на покрива, С.
отказвал да вземе страна и да дава каквито и да било пари, било за покрив,
било за стълбище и само те плащали, понеже били на последния
етаж.Свидетелката не живеела постоянно в жилището си сега, там живеели
двамата й сина, които учат в гр.Варна и тя редовно ги
посещавала.Свидетелката има дело за горния си апартамент, има и още един
на долен етаж, за който делото приключило и го спечелили преди години.Не е
чувала някой да предявява претенции за апартамента на М..Други хора в
сградата освен С. не е виждала да идват.Видяла последно М. там деня преди
заседанието.Вижда редовно синовете й, които живеят там.Не е имало период
М. да няма достъп до жилището си.
Съгласно показанията на св.В.Великов/съпруг на св.Г.В./, същият
9
притежава жилище в сградата на петия етаж, имал и на третия етаж, но го
прехвърлил на сина си.М. им е комшийка и живее на четвъртия етаж от 2001г.,
когато се нанесла в жилището си след като го закупила, живее от тогава там с
двете си деца, които вече са големи.След като закупила жилището започнала
ремонти, които продължили около 2 години, после също правила
подобрения.Правили и покрива, защото имало течове, заедно плащали, някъде
периода 2010г.-2014г.В момента в нейния апартамент вижда синовете й, те го
стопанисват, поддържат, а тя, т.к. живее на село, ходи там около веднъж в
седмицата.Не знае някой да й е пречил да си влезе в жилището.Не знае по
отношение на нейния имот да са извършвани изпълнителни действия.
Съгласно показанията на св.Л.С.а/съпруга на ответника П.С./ същата живее
в сградата от 1980г.През 2001г. завели дело за делба, което продължило до
2017г. с изнасяне и на апартамент №5, ет.4 на публична продан.По време на
делбеното производство апартаментът се обитавал от М.Е..През 2017г. тя се
изнесла да живее в с.Кр..През 2019г., след като се образувало изп.дело, М.
отключила апартамента, осигурила достъп и съдействие/държала се любезно/
за насрочения оглед на имота и насрочения опис за м.08.2020г., когато имотът
бил описан от ЧСИ, била в имота защото имала нотариален акт от
30.11.2001г.М. била осведомена за делбеното дело.Лично свидетелката й
казала през лятото на 2001г., когато се срещнали на стълбището в сградата,
предупредила я като евентуален купувач, че са завели дело за делба и то може
да продължи с години, казала й да провери в Агенция по вписванията, а М. й
отговорила, че е позната със строителя Желев.Благодарила й, че я е
осведомила.М. осигурила достъп и на вещите лица по делбеното дело да
измерват квадратурата.Сега в жилището свидетелката не виждала никого,
виждала е, че синът на М. живеел там, скоро не го е виждала, на две години го
виждала веднъж, два пъти на улицата.Не е виждала трето лице, извън
семейството на М., в имота.Когато М.Е. живеела там, не са си говорили дали
тя счита себе за собственик и, че няма да напусне жилището.Не знае М. да е
завела друг иск, освен настоящият, че е собственик на имота.
Въведеното от ищцата основание/фактите от които се твърди, че произтича
спорното между страните в производството материално право/ на иска е
придобивна давност с владение, осъществявано от 26.07.2012г. до
31.10.2022г.Придобивната давност е въведена в българското законодателство
като основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на
законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически
упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като
собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние
следва да бъде приравнено на юридическото - решение №70/16.08.2017г. по
гр.д.№3991/16г., ВКС, І гр.о., решение №98/04.07.2018г. по гр.д.№3546/16г.,
ВКС, I гр.о. и др.Според дефиницията на чл.68 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя.Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, но в правната теория и съдебната практика
10
се приема, че владението трябва да е постоянно/през определен период от
време само владелецът, а не и трети лица да могат и да са извършвали
фактическо въздействие върху имота, вкл. да не е инцидентно/,
непрекъсвано/фактическата власт да не е изгубвана за повече от шест месеца/,
спокойно/да не е установено и поддържано с насилие, наличието на
фактически спорове относно собствеността, вкл. кавги, скандали, претенции,
сезиране на прокуратурата с жалби, не опорочават владението, ако то не е
установено по насилствен начин/, явно/да не е установено по скрит начин и
фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за нея/, несъмнително/би било съмнително, ако не може със сигурност
да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа власт и дали
действително държи вещта като своя, вкл. предвид основанието/ако има
такова/, поради което е в имота/.
Показанията на св.Великови следва да се ценят при условията на чл.172 от
ГПК, доколкото същите имат дело с ответниците по повод друг апартамент в
същата сграда.При условията на чл.172 от ГПК следва да се ценят и
показанията на св.С.а, доколкото същата е съпруга на ответника С..При
съвкупната им преценка, обаче между тях не се откриват съществени
противоречия.Съвкупно те установяват, че ищцата е влязла във владение на
процесния недвижим имот от лятото на 2001г./тогава, защото е имала сключен
предварителен договор за продажбата му с К.Ж. и владението й е предадено
от последната по съгласие на страните по сделката, а впоследствие от
30.11.2001г. сключила окончателен договор с н.а., вкл. св.С.а е знаела, че
ищцата закупва имота с н.а./ и от тогава и понастоящем упражнява
фактическа власт върху него със съдържание на вещното право на собственост
- правомощието на собственика да си служи с вещта.Други лица, вкл.
ответниците, нямат достъп до имота, той се ползва от ищцата и семейството
й.Без значение е обстоятелството, че преди няколко години е започнала да
живее в друго населено място в близост до гр.Варна, след като продължава да
държи ключа от жилището и то се обитава от децата й.Не е необходимо
непрекъснато фактическо въздействие върху имота - фактическата власт може
да се упражнява и чрез периодични посещения в него стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица.Владението й не е на основание, което предполага, че ще държи
имота за друг, напротив, предполага, че е започнала да го държи за себе
си.Намерението да държи имота за себе си е изразено по ясен начин/сигурна в
правата си, т.к. строителят й е познат/, като поведението й, вкл. извършвани в
годините основни ремонти в жилището и ремонти на общите части на
сградата/покрив/ не е изразявало съмнение в намерението да упражнява
фактическа власт за себе си, за която и власт всеки заинтересуван може да
научи, вкл. безспорно е знаел и единственият живущ в сградата съсобственик
П.С..Веднъж установено по този начин намерението й за своене попада в
хипотезата на чл.69 от ЗС и в тежест на насрещната страна е да опровергае
презумпцията, т.е. да установи, че ищцата е изявила обратната воля да не
11
държи повече за себе си имота и вече го държи за собствениците му.Подобна
воля не се установява от така ангажираните от ответниците гласни
доказателства.Показанията на св.С.а ясно установяват, че М.Е., вкл. и чрез
децата си продължава да счита имота за свой.Обстоятелството, че при
извършване на описа през 2020г. е отключила имота и допуснала вътре ЧСИ,
като осигурила съдействие/държала се любезно, според показанията на св.С.а,
която не е била непосредствен очевидец при извършване на описа/, както и, че
той й е оставен за пазене на осн. чл.486 от ГПК, за което тя се подписала в
протокола, не означава, че е било отпаднало намерение й за своене.На първо
място намерението за своене не е необходимо да се изживява непрестанно
като психическо състояние, т.е. волята на владелеца да е ангажирана
непрекъснато с мисълта за своене.Видно от цитираните й молби до ЧСИ,
депозирани след описа, е, че същата ясно е посочила, че е лице собственик на
имота, което ще защитава правата си.Явна демонстрация на намерението й за
своене спрямо съсобствениците на имота, посочени в протокола за опис, е
предявяването от нея през 2020г./малко след описа/ на положителен
установителен иск против тях за установяване правото й на собственост върху
описания имот/гр.д.№3640/20г. по описа на ВОС/, като придобито чрез
давностно владение, вкл. допуснато обезпечение на бъдещия все още иск чрез
спиране на изпълнението по изп.дело през 2020г. по отношение на този имот
преди извършването на насрочената му публична продан/спряно до
приключване на това дело през 2024г./.Не са установени обстоятелства, които
да опровергават презумпцията по чл.83 от ЗС.
Предвид установяване признаците на владението на ищцата като
фактическо състояние е необходимо да се установи може ли същото да доведе
до придобиване собствеността върху недвижимия имот чрез придобивна
давност.Ищцата е недобросъвестен владелец, защото владението й е
установено след вписване на исковата молба по делбеното производство, за
което тя е можела да узнае.Тя е правоприемник в хода на делбеното
производство на ответница по иска за делба Кр. Ж., която ответница е
изключена от делбата на този имот с решението по допускане на делбата му,
съответно ищцата е обвързана от СПН на това решение/чл.121 от ГПК/отм./,
чл.226 от сега действащия ГПК/.По отношение на приобретателя важат и
материалноправните последици от предявяване на иска за делба спрямо
неговия праводател, а именно прекъсване течението на придобивната давност
на осн. чл.116, ал.1, б.“б“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС и спиране течението на
давността докато делото е висящо на осн. чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.Както се
изложи, Кр. Ж. е изключена от делбата, съответно твърдяното й право на
собственост върху недвижимия имот по отношение на ответниците в
настоящото производство е отречено със СПН, съответно и на ищцата М.Е.
като приобретател от Ж. в хода на делбеното производство.След влизане в
сила на решението по допускане на делбата на 25.07.2012г. Ж. не е страна
съделител в делбеното производство, което във втората си фаза по извършване
на делбата се развива само между съсобствениците на имота, ответници в
12
настоящото производство/част наследодателите им, тогава живи/.Предвид
горното и е нямало пречка от 26.07.2012г. да започне да тече нова придобивна
давност за ищцата, която е 10 годишна.
В тази връзка и е неоснователно възражението на ответниците, че давност
не е текла до влизане в сила на решението по извършаване на делбата на
20.12.2017г.Това би било така, ако Ж. беше страна като съделител
съсобственик и във втората фаза на делбеното производство, а е сключила с
ищцата договор за прехвърляне на целия имот в първа фаза - решение
№80/07.07.2014г. по гр.д.№6441/13г., ВКС, II гр.о., решение №97/27.07.2015г.
по гр.д.№6353/14г., ВКС, II гр.о., определение №350/18.07.2022г. по гр.д.
№408/22г., ВКС, I гр.о., определение №50139/03.04.2023г. по гр.д.№2922/22г.,
ВКС, II гр.о. и др.Приетото в решение №72/09.07.2019г. по гр.д.№3589/18г.,
ВКС, II гр.о. касае хипотеза на внасяне на делбеното дело в архив след
решението по допускане на делбата и възобновяването му 17 години след
това, в който период, но само до възобновяването му, е прието, че е текла
придобивна давност/като нов за собствеността, установена с решението по
първа фаза, факт/.В настоящия случай няма данни за внасяне на делбеното
дело в архив, но давност е текла, защото Ж. не е била страна във втората фаза
на делото.Във втората му фаза тя се явява трето за делото лице, съответно
такава е и ищцата.От своя страна намерението да се свои не означава
непременно незнание на владелеца, че не е станал собственик.Владение
съществува и тогава, когато владелецът знае, че друго лице е действителният
собственик на имота, но въпреки това установява фактическа власт с
намерение да свои чуждия имот.В този см. напр. решение №150/16.01.2019г.
по гр.д.№3906/17г., ВКС, II гр.о. и др.От 26.07.2012г. до 31.10.2022г.,
необходимият 10 годишен срок е изтекъл, вкл. при съобразяване спирането на
течението на срока в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г., предвид разпоредбите
на чл.3, т.2 от ЗМДВИП, вр.§13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн.ДВ, бр.44/20г.
В практиката на ВКС е възприето становището за императивния характер
на уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните
срокове.Установените в чл.116 от ЗЗД норми във връзка с прекъсване на
погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗС, намират
приложение и относно придобивната давност. Съгласно чл.116 от ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване
на иск или възражение или с искане за започване на помирително
производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение.Доколкото последните са изрично и изчерпателно уредени в
закона и не могат да се тълкуват разширително, други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата
придобивна давност /решение №130/18.11.2019г. по гр.д.№ 1017/19г., ВКС, II
гр.о., решение №80/23.12.2020г. по гр.д.№2737/19г., ВКС, II гр.о. и др./.
Възразява се от ответниците, че придобивната давност на ищцата е била
прекъсната по реда на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, т.к. същата е признала тяхното
право на собственост.Съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД признанието на вземането
13
от длъжника води до прекъсване на погасителната давност за това вземане.На
осн. чл.84 от ЗС правилата на ЗЗД за прекъсване и спиране на погасителната
давност се прилагат съответно и за придобивната давност.Тоест, признанието
на правото на собственост може да прекъсне придобивната давност на
владелеца.Приема се в съдебната практика-напр. решение №220/12.06.2012г.
по гр.д.№1118/11г., ВКС, I гр.о., решение №50082/19.01.2024г. по гр.д.
№3502/22г., ВКС, II гр.о. и др., че, за да бъде прекъснат давностният срок, е
необходимо едностранното изявление на владелеца да е съобщено или узнато
от собственика и да съдържа недвусмислено заявление, че собственикът има
вещни права върху владяната вещ или да е налице изявление на владелеца, че
е владял, че владее или че ще владее имота за в бъдеще за другиго, а не за себе
си-решение №578/12.06.2009г. по гр.д.№16000/08г., ВКС, IV гр.о.Обобщено,
признанието трябва да съдържа волеизявление на владелеца, че правото на
собственост принадлежи на трето лице и от него да може по недвусмислен
начин да се направи извод, че владелецът от този момент занапред преобръща
владението си в държание и става държател на имота.Обстоятелството, че
ищцата М.Е. е подписала без възражение протокола за опис на имота, изнесен
на публична продан с решението по извършване на делбата, като трето лице,
намерено в него/тя и е осигурила достъп/, поради което й е бил оставен за
пазене, не съставлява такова недвусмислено заявление, че собственикът има
вещни права върху владяната вещ, като тя от този момент занапред превръща
владението си в държание, вкл. и като се съобрази поведението й по изп.дело
и предявяването веднага след това през 2020г. на иск за собственост против
съделителите.Признанието на правото на собственост, според първото
цитирано решение, в това заявление може и да не е изрично, а да следва от
съдържанието на изявлението.Такъв е случаят, когато, макар и да не заявява
изрично, че адресатът на изявлението е собственик на вещта, авторът на това
изявление претендира за права, произтичащи от правото на собственост на
адресата на изявлението, например когато претендира за заплащане на
направените от него подобрения в чуждия имот.Признанието на правото на
собственост може да бъде извършено и с конклудентни действия, например
ако владелецът плати на собственика обезщетение за лишаването му от
ползване на вещта през определен период от време.Би съставлявало признание
правата на собствениците претендирането на заплащане на подобрения, но
само ако се претендира единствено заплащането на подобрения.В настоящия
случай претенцията на М.Е., предявена 2020г., е за признаване правото й на
собственост върху недвижимия имот, като придобито чрез давностно
владение, и едва в условие на евентуалност, при отхвърляне на главния й иск,
и с цел ликвидация в едно производство на евентуалните възможни между
страните по повод имота правоотношение, претенция за заплащане на
подобрения.Тъй като тази претенция е евентуална, а главната е твърдяното
нейно право на собственост, евентуалната такава не може да се счете, че
съставлява имплицитно признание правото на собственост на ответниците.
От своя страна предявяването на иск за собственост от М.Е. през 2020г.
14
против настоящите ответници и отхвърлянето му/поради приемане, че
давностният срок, започнал да тече от 26.07.2012г., не е изтекъл към крайния
период на давностно владение, посочен в исковата молба-30.11.2020г./ не
може да прекъсне собствената й придобивна давност - прекъсването на
давността чрез предявяване на иск за установяване на собствеността или
ревандикиране на имота винаги следва да бъде свързвано с действия на
носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето, което би
могло да се позове на погасителната или придобивна давност /решение
№116/24.11.2014г. по гр.д.№2592/14г., ВКС, ІІ гр.о./, тъй като последиците на
погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото
/решение №99/10.05.2013г. по гр.д.№681/12г., ВКС, І гр.о./.В периода от
26.07.2012г. до 31.10.2022г. настоящите ответници не са предявявали против
ищцата иск за собственост, който да е бил уважен, и който само би могъл да
прекъсне придобивната й давност на осн. чл.116, ал.1, б.“б“ от ЗЗД, вр. чл.84
от ЗС.
Защото ищцата във втора фаза на делбеното производство е била трето за
производството лице, давността й не може да се прекъсне и с предприемането
на изпълнителни действия по изп.д.№1331/19г. в общите хипотези по т.10 от
ТР №2/2013 от 26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС от вида на налагане на възбрана
и насрочване, и извършване на опис.Това изп.дело е образувано по издаден
изпълнителен лист за изнасянето на имота на публична продан въз основа на
решението по извършване на делбата, което решение обвързва само
ответниците и съответно само те са страни /едновременно взискател и
длъжник като съделители/ в изпълнителното производство.За да настъпи
прекъсване на давността на осн.чл.116, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС чрез
предприемане на действия по принудително изпълнение в посочените общи
хипотези е необходимо принудителното изпълнение да се осъществява против
владелец, длъжник по изп.дело, който е осъден да предаде владението на
имота на взискателя, собственик, т.е. по притезание на собственика спрямо
владелеца - решение №47/31.05.2022г., по гр.д.№2750/20г., ВКС, II гр.о.Когато
едно трето за изпълнителното дело лице е във владение на имота, неговата
придобивна давност може да се прекъсне на осн. чл.116, ал.1, б.“в“ от ЗЗД
само от въвода във владение, какъвто спрямо ищцата не е
извършван.Неоснователно е възражението на ответниците, че със спиране на
изпълнителното дело между съдилителите по допуснатото обезпечение на
иска на М.Е. е спряла да тече придобивната давност.Подобно спиране
теченето на давностния срок не е предвидено сред основанията по чл.115 от
ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС/цитираната от тях норма на чл.61 от ГПК касае
процесуалните срокове по движение на спряно висящо дело, а не
материалноправни срокове/.Извън горното, ако и поради спирането да не е
можело да се достигне до отстраняването на ищцата от имота чрез въвод във
владение след публичната продан на делбения имот, то нищо не ги е
препятствало да предприемат действия по чл.116, ал.1, б.“б“ от ЗЗД за
ревандикирането й от имота преди изтичане на 10-годишния давностен срок.
15
По изложените съображения съдът приема, че ищцата е упражнявала
фактическа власт с намерение за своене върху процесния недвижим имот през
твърдения в настоящото производство срок, а именно от 26.07.2012г. до
31.10.2022г., през който е изтекла необходимата 10-годишна придобивна
давност, непрекъсвана от действия по чл.116 от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС, поради
което и се легитимира като негов собственик понастоящем въз основа на
въведеното придобивно основание.Предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.Предвид достигане до различни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен.
Ищцата претендира присъждане на сторените разноски пред първа и
въззивна инстанция.Според представения пред ВОС списък, разноските й
пред първа инстанция включват д.т. в размер на 1 323, 96лв., такси за заверени
преписи от исковата молба и за вписването й общо 161, 40лв. и
адв.възнаграждение в размер на 6 000лв./с ДДС, без ДДС 5 000лв., съгласно
представения договор за поръчка от 25.08.2022г./, изплатено по Б. път на
19.03.2024г.Направено е в срок възражение за прекомерност на
възнаграждението от насрещната страна.С оглед задължителния характер на
даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае
за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката
му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи
забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от
2022г.Процесуалният представител на ищцата се е явявал във всяко от
насрочените общо три о.с.з., в две от които са били събирани писмени и
гласни доказателства.Производството се е отличавало с не ниска фактическа и
правна сложност.Материалният интерес по делото е в размер на 132 395,
60лв., при който интерес възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/04г. на ВАдвС, служеща единствено като ориентир, би възлизало на 9 945,
82лв. без ДДС, а с ДДС на 11 934, 99лв.Съобразявайки посочените
обстоятелства и вида предявен иск, съдът приема, че договореното
възнаграждение в размер от 5 000лв., съответно с ДДС в размер на 6 000лв.,
съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред
първа инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните
условия и се явява справедливо и обосновано, поради което възражението за
16
прекомерност се явява неоснователно.За пълнота следва да се посочи, че
договореното от ответника П.С. и заплатено възнаграждение на неговия
процесуален представител за първа инстанция също възлиза на 5 000лв. без
ДДС.Общо за първа инстанция се дължат 7 485, 36лв.Пред настоящата
инстанция се претендира възнаграждение в размер на 6 000лв./с ДДС, без ДДС
5 000лв./, от което 4 000лв. заплатени по Б. път на 25.07.2024г. и част от
2 000лв. на 29.01.2025г., и д.т. в размер на 661, 98лв.Направено е в срок
възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна.По
изложените по-горе съображения относно материалния интерес по делото и
фактическата, и правна сложност на делото, съдът приема, че възражението е
неоснователно.Общо за въззивна инстанция се дължи сумата от 6 661, 98 лв.,
а за двете инстанции сумата от 14 147, 34лв., от която според квотите, на които
ответниците са се легитимирали с решението по гр.д.№980/01г. по описа на
ВРС дължат, съответно П. С./16/36/ - 6 287, 71лв., Г. Г./3/36/ - 1 178, 94лв., З.
В./8/36/ - 3 143, 85лв., Л. Г./3/36/ - 1 178, 94лв., Г. Б./3/72/ - 589, 47лв., Ж.
Г./3/72/ - 589, 47лв. и О. Х./3/36/ - 1 178, 94лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №763/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1845/22г. по
описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П. П. С., ЕГН
**********, Г. Ж. Г., ЕГН **********, Г. П. Б., ЕГН **********, Ж. П. Г., ЕГН
**********, З. П. В., ЕГН **********, О. П. Х., ЕГН **********, и Л. П. Г.,
ЕГН **********, че ищцата М. В. Е., ЕГН **********, е собственик на
недвижим имот, представляващ по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г.,
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.100.1.6, находящ се в
гр.Варна ул.„*“№*, ет.*, представляващ апартамент №5, със застроена площ
от 108 кв.м., придобит чрез придобивна давност с владение, упражнявано в
периода от 26.07.2012г. до 31.10.2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
**********, сумата от 6 287, 71лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
**********, сумата от 1 178, 94лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
**********, сумата от 589, 47лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Ж. П. Г., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
17
**********, сумата от 589, 47лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА З. П. В., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
**********, сумата от 3 143, 85лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА О. П. Х., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
**********, сумата от 1 178, 94лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Л. П. Г., ЕГН **********, да заплати на М. В. Е., ЕГН
**********, сумата от 1 178, 94лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18