М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия В.П.М. с ЕГН
********** с обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ предл.1
вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Прокурорът поддържа обвинението, като
приема, че с поведението си пострадалият е съпричинил вредоносния резултат.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер над специалния
минимум, с приложението на института на условното осъждане и за определяне на
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Повереникът изразява несъгласие със
заявеното от прокурора, че пострадалият има вина за настъпване на
пътнотранспортното произ-шествие. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода около средния размер, предвиден за съответното
престъпление, като с оглед постигане на целите на наказанието, съдът не следва на
основание чл.66 НК да отлага изпълнението на наложената санкция. Защитникът намира обвинението за
недоказано по безспорен начин, поради което моли съда да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият М. твърди, че няма вина за
настъпилото произшествие. Изразява съжаление за случилото се.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.П.М. е роден на *** ***, ******,
с ЕГН **********.
На 3.05.2014 г. вечерта подсъдимият В.М.
управлявал лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег.№ СА ***** ТС, предназначен за
таксиметрова дейност, собственост на „С.л.“ ООД гр.София. Автомобилът бил
технически изправен – кормилната, спирачната, осветителната системи, елементите
на окачването и гумите нямали неизправности, които биха могли обективно да
застрашат сигурността на движението.
Около 22:45 часа подсъдимият пътувал
сам в автомобила от к.к. „Слънчев бряг“ за гр.Поморие, движейки се по път I-9 Варна-Бургас. Трафикът не бил интензивен. Пътната
настилка била алфалтова, суха, без неравности. Пътното платно било
предназначено за движение на пътни превозни средства в двете посоки, съставено
от две ленти за движение, които били разделени помежду си с единична бяла
непрекъсната линия. Ширината на всяка от лентите била 4 метра.
След разклона за с.Тънково подсъдимият продължил
към мебелна къща „Верона“, находяща се от дясната страна на движение на лекия
автомобил. Участъкът от пътя бил извън урбанизираната територия на населените
места, като на това място пътното платно не било осветено. Подсъдимият
управлявал автомобила на около 15-20 см от разделителната линия със скорост около
90,95 км/час. Дължината на опасната зона за спиране на превозното средство била
81,80 метра. Поради насрещно движещ се товарен автомобил, В.М. превключил на
къси светлини на фаровете, които били оборудвани с
халогенни крушки. При този тип крушки разстоянието на видимост за
водача било около 75 метра напред по
посоката на движение на автомобила.
В този момент от дясната страна на пътя
по посоката на движение на л.а. „Дачия“, в близост до входа към паркинга на
мебелна къща „Верона“, се намирал пешеходецът В. В. М., руски гражданин, роден
на *** г. в гр.Москва, с ръст 168 см. Той бил облечен с платнено яке и
шушляково долнище, тъмни на цвят и обут със сини маратонки. Пешеходецът бил в
състояние на тежка степен на алкохолно опиване (етиловият алкохол в урината му
бил в количество 3,34 промила).
В. М. предприел пресичане на пътното
платно от дясно на ляво по отношение на посоката на движение на лекия автомобил,
перпендикулярно на оста на пътя. Подсъдимият М. не видял навлизането на
пешеходеца на платното, тъй като по това време разстоянието между тях било
около 100 метра и надвишавало осветената зона за водача. Когато подсъдимият
имал обективна възможност да възприеме пешеходеца от разстояние 75 метра, М. се
намирал на 0,88 метра от десния край на пътното платно. В.М. реагирал със
закъснение. Той завил волана леко надясно, но отклонил съвсем малко автомобила
и не успял да предотврати сблъсъка с пешеходеца. Мястото на удара по ширината
на пътя било на разстояние около 3,52 метра от десния край на пътното платно. В
момента на удара пешеходецът бил с лявата си страна към автомобила. М. бил ударен
с предната лява част на автомобила и отхвърлен на около 54,95 метра в края на
левия банкет.
Подсъдимият М. спрял автомобила на
разстояние 41,93 метра след мястото на удара. Веднага след това отишъл до
пострадалия, който лежал безжизнено на земята. Подсъдимият се обадил по
мобилния си телефон на телефон 112, съобщил за случилото се ПТП и поискал от
оператора да бъде изпратен медицински екип.
На местопроизшествието пристигнали
служители на РУП-Несебър, които извършили проверка на подсъдимия за употреба на
алкохол с Дрегер 7410+. Апаратът не отчел наличие на алкохол. Водачът дал кръв
за извършване на химическо изследване, което установило, че в пробата кръв не
се съдържа етилов алкохол.
Пристигналият медицински екип
констатирал смъртта на постра-далия. Тялото му било транспортирано до
МБАЛ-Бургас за извършване на аутопсия.
При аутопсията върху трупа на В. М. били
установени: тежка черепно мозъчна травма със счупване на черепната основа,
субарахноиден кръвоизлив; счупване на челюстите и носните костици; охлузвания и
рани по лицето в лявата половина; тежка гръдна травма със счупване на гръдната
кост, ребрата в дясно край гръдната кост; контузия на медиастинума и белите
дробове; разкъсване връзките на гръб-начния стълб между 3 и 4 гръдни прешлени
по предна повърхност; счупване на лява подбедрица; открито счупване на II пръст на лявата длан с кръвонасядане на дланта;
разкъсно контузна рана на дясно бедро; охлузвания по тялото и крайниците.
Непосредствената причина за смъртта на В.
М. била тежката черепно мозъчна травма, като смъртта е могла да настъпи и от
гръдната травма. Нито едно от телесните увреждания не било получено преди
пътнотранспортното произшествие. Всички увреждания били в резултат от
съприкосновението с лекия автомобил, възкачване върху превозното средство,
изхвърляне на терена с приплъзване и претъркулване на тялото.
Изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Й.Г.,М.П., В.Г.,
С.М., В.С., от приложените към досъдебното производство протоколи за оглед на
местопроизшествие (л.27-28 и л.55-56) и приложените към тях фотоалбуми,
протокол за оглед на труп (л.63-64), протоколи за химически експертизи (л.77 и
л.80), съдебномедицинска експертиза на труп № 105/2014 г. (л.84-87), писмо от
„Районен център 112“-Бургас, както и от заключението на извършената в хода на
съдебното следствие комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
По делото са приложени заключенията на
следните експертизи: автотехническа експертиза от инж. Т.И. (л.90-103 от ДП),
допълнителни автотехнически експертизи, извършени от инж. Ж.С. (л.105-109 от
съд.производство) и от инж.Т.И. (съд. производство), повторна тройна
автотехническа експертиза, извършена от проф. М.С., инж. Е.И.и инж. Л.М.
(съд.производство) и комплексна автотехническа и медицинска експертиза от проф.
С., проф. Д.Р., инж. И.и инж. М.. Съдът даде вяра на заключението на
комплексната експертиза, тъй като направените изводи са изведени въз основа на
целия доказателствен материал, включващ и обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание на 19.04.2016 г. А чрез тези обяснения се установи нов факт,
който до този момент не беше известен – движение на лекия автомобил „Дачия
Лоджи“ на разстояние 15-20 см от разделителната линия на пътното платно.
Посоченият факт е от значение за определяне мястото на удара, разстоянието на
видимост на водача на автомобила и пр. и понеже този факт беше поставен като
условие на комплексната експертиза, съдът даде вяра на нейното заключение.
Смъртта на В. М. е в пряка причинна
връзка с пътнотранспортното произшествие, вина за настъпването на което има
подсъдимият В.М.. Същият управлявал автомобила със скорост 90,95 км/час, при
която дължината на опасната зона за спиране на автомобила била 81,80 метра.
Това разстояние е по-голямо от разстоянието на видимост при движение на къси
светлини на фаровете - 75 метра, поради което избраната от подсъдимия скорост
на движение на автомобила не му позволявала да спре превозното средство в
зоната, осветена от фаровете на автомобила.
Според заключението на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза водачът
на автомобила закъснял с реакцията си с около 1,39 с. Той имал обективна
възможност да възприеме пешеходеца от разстояние около 75 метра, но реагирал,
когато автомобилът се намирал на разстояние около 39,87 метра от мястото на
удара. Ако подсъдимият е реагирал своевременно и е предприел спиране на автомобила,
то при достигане мястото на удара, скоростта на колата е щяла да бъде 36,86
км/час, а пешеходецът щял да се намира на безопасно разстояние от лявата страна
на автомобила. Експертите не изключват напълно възможността от настъпване на удар
и при своевременно реагиране на водача, като посочват, че при скорост на автомобила
36,86 км/час може да се очаква, че травмите от удара биха били по-малки, без да
може да се твърди, че те не биха довели до смъртта на пешеходеца (л.9-10 от
експертизата). Същевре-менно експертите са категорични в заключението си, че
ако водачът е управлявал автомобила със скорост от 85,82 км/час, която е
съобразена с разстоянието на видимост, то тогава той е могъл да спре колата
преди линията на пресичане на пешеходеца (л.10 от експертизата).
Съдът прие, че пострадалият също е имал
неправомерно поведение, което е довело до съпричиняване на общественоопасните
последици. Безспорно установен факт е, че на мястото, където В. М. предприел
пресичане на пътното платно не е имало пешеходна пътека. Такава нямало в
близост до магазин „Верона“, а най-близката светофарна уредба се намирала на около 200-300 метра от мястото на
произшествието (спр.показания на свид.М.П.). При такива условия самото
пресичане на пътното платно от пешеходеца извън определените за това места не е
неправомерно. Пострадалият обаче е нарушил правилото на чл.113, ал.2 вр.ал.1,
т.1 ЗДвП, тъй като е имал възможност да забележи светлините на идващия
автомобил, но въпреки това не е взел мерки за своята безопасност и навлязъл в
платното за движение, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото се
пътно превозно средство.
С оглед на изложеното, съдът прие, че
с деянието
си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на
състава на престъплението по чл.343, ал.1 б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК. На
3.05.2014 г. при управление на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег.№ СА ***** ТС
по главен път I-9 /Варна-Бургас/, в близост до мебелен магазин
„Верона“, подсъдимият нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. М. управлявал превозното средство
нощно време с включени къси светлини на фаровете, при което пострадалият е
станал обективно видим за водача като опасност на пътя от разстояние около 75
метра. Избраната от подсъдимия скорост от 90,95 км/час не е била съобразена с
разстоянието на видимост от фаровете на автомобила и не му е позволявала при
своевременно реагиране на възникналата опасност да спре автомобила и да
предотврати произшест-вието. Нарушавайки посоченото правило за движение,
подсъдимият причинил смъртта на пешеходеца В. М..
От субективна страна престъплението е
осъществено при форма на вина непредпазливост във вид на небрежност.
Подсъдимият М. не е имал представи относно възможния престъпен резултат. Като
правоспособен и дългогодишен водач на моторно превозно средство обаче той е бил
длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици и да ги предотврати.
Подсъдимият не е управлявал автомобила с
неразрешена скорост, тъй като съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП максимално допустимата
скорост извън населени места е 90 км/час. Дори и да управляваше превозното
средство с неразрешена скорост, то водачът пак нямаше да отговаря за вмененото
му нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като същото не е в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносните последици – в случая ударът е могъл
да бъде предотвратен, ако подсъдимият е управлявал автомобила със скорост,
по-ниска от разрешената. Затова съдът оправда В.М. по обвинението за допуснато
нарушение по посочения текст от ЗДвП.
Съдът оправда подсъдимия и по
повдигнатото му обвинение за нарушаване на правилото „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Посоченото правило не е част от разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, както е
отбелязано в обвинителния акт. В случая то не е и нарушено, тъй като
подсъдимият М. не е губил контрол върху автомобила.
Съдът намира за основателно възражението
на защитника, че разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 ЗДвП не могат да бъдат
прилагани едновременно, тъй като и двете се отнасят до скоростта на движението.
Ако водачът управлява автомобила със скорост, надвишаваща разреше-ната, той
допуска нарушение на чл.21 ЗДвП, но ще носи наказателна отговорност за него
само ако това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Тогава разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП не може да намери приложение.
Съдът обаче намира за несъстоя-телно възражението, че с едновременното
включване в обвинението на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 ЗДвП е накърнено
правото на защита на подсъдимия. В обстоятелствената част на обвинителния акт
следва да бъдат изложени всички факти, обуславящи съставомерността на деянието
и участието на подсъдимия в него, а отговор на въпроса дали това деяние е
извършено и каква е неговата правна квалификация, дава съдът с крайния си
съдебен акт. В случая изготвения от прокурора обвинителен акт отговаря на
изискванията на чл.246 НПК и на задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002
г. на ВКС, ОСНК, като обстоятелствената му част ясно очертава рамките на
предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК.
При определяне вида и размера
на наложеното наказание съдът съобрази следното:
От деянието на подсъдимия М.
е настъпила смъртта на пешеходеца В. М., като този тежък вредоносен резултат е
елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б.“в“ НК. В случая пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие
нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП от страна на подсъдимия, като
скоростта на движение на автомобила (90,95 км/час) е надвишавала само с 5
км/час скоростта, която се е явявала съобразена с движението на автомобила
нощно време при къси светлини на фаровете и при която подсъдимият е могъл да
предотврати удара с пешеходеца (85,82 км/час). При тази малка разлика между
избраната от водача скорост и съобразената с конкретните условия скорост на
движение на автомобила, настоящият съдебен състав прие, че допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за движение не може да бъде окачествено като много
тежко или драстично. Наред с това, от съществено значение е обстоятелството, че
пострадалият пешеходец също е нарушил правилата за движение. В. М. не спазил
разпоредбата на
чл. 113, ал.2,
вр. ал.1, т.1 от ЗДвП, като
допуснатото от него нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. По този начин с поведението си пешеходецът е съпричинил
съставомерния резултат, което съдът отчете като смекчаващо отговорността на
подсъди-мия обстоятелство.
Като смекчаващо обстоятелство
съдът съобрази поведението на подсъдимия М. непосредствено след настъпване на
произшествието. В 22:49 часа той се обадил на тел. 112, за да бъде оказана
спешна медицинска помощ на пострадалия, като поради забавянето на линейката,
подсъдимият се обадил втори път - в 22:56 часа (л. 150 от ДП). Тези действия на
подсъдимия нямат никакво значение за правната квалификация на деянието му,
защото към момента на извършването им пострадалият М. е бил мъртъв. Според
дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице д-р П., изготвил
съдебномедицинската експертиза на труп № 105/2014 г., получените от пострадалия комбинирани травми
довели до бърза и неизбежна смърт. В същия смисъл е и заключението на
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Затова, след като
пострадалият е починал веднага след произшествието, действията на подсъдимия,
насочени към оказване на ненужна помощ не могат да обосноват приложение на
намалената отговорност по чл.343а НК. Те обаче следва да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността му обстоятелство.
При индивидуализацията на
наказанието не могат да бъдат игнорирани обясненията на В.М., допринесли за
разкриване на обективната истина, както и необремененото му съдебно минало,
трудовата му ангажираност и фактите относно семейното му положение (женен, с две
деца).
Като отегчаващо съдът
съобрази обстоятелството, че подсъдимият многократно е бил санкциониран по
административен ред за нарушения по ЗДвП. От приложената към делото справка от
КАТ се установява, че срещу В.М. има влезли в сила седем наказателни
постановления, издадени през периода 20.07.2004 г.- 9.09.2010 г. (л.151-152 от
ДП). Същевременно не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че нарушенията
на правилата за движение, за които е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, не са били много груби (за нито
едно от тях не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство), а и същите са със значителна давност. Ето защо на
посоченото отегчаващо обстоятелство не може да бъде придадена голяма тежест.
Преценявайки всички посочени
по-горе обстоятелства, съдът прие, че смекчаващите обстоятелства са многобройни
и при тяхното наличие и най-лекото, предвидено в текста на чл.343, ал.1, б.“в“ НК наказание се явява несъразмерно тежко. Затова съдът приложи чл.55, ал.1, т.1 НК и определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода под предвидения в
закона специален минимум, а именно за срок от една година и шест месеца. Според
съдебния състав това наказание съответства както на степента на обществена
опасност на конкретно извършеното деяние, така и на ниската степен на
обществена опасност на самия деец.
Съдът наложи на подсъдимия М.и
кумулативно предвиденото наказание – лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. Както вече бе посочено, макар В.М. да е многократно
санкциониран по ЗДвП, предходните административни наказания не следва да дадат
сериозно отражение при отмерването на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 НК. Наред
с това съдът отчете обстоятелството, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило на място, където няма постоянно преминаване на пешеходци, още повече
нощно време, поради което не може да се приеме, че подсъдимият сериозно е
подценил познатата му пътна обстановка. Като съобрази и конкретно допуснатото
от М. нарушение, довело до произшествието, съдът го лиши от правото да
управлява моторно превозно средство за срок, равен на срока на основното
наказание – една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Всички отчетени от съда
смекчаващи обстоятелства обуславят извод, че посочените в чл.36 НК цели на
наказанието могат да бъдат успешно постигнати и без изолирането на подсъдимия
от средата, в която живее. Налице са всички материално правни предпоставки за
приложението на института на условното осъждане, поради което на основание
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Накрая, съдът
се произнесе по въпроса относно направените по делото разноски, които на
основание чл.189, ал.3 НПК постанови да бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: