РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Русе, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520102750 по описа за 2021 година
Й.Р. – юрисконсулт на „Ипокредит“ ООД заявява, че на 21.05.2019г.
представляваното от нея дружество сключило с ЕЛ. СЛ. Р. Договор за потребителски кредит
№РСНД60, по силата на който предоставило на ответника заем в размер на 350 лева. Като
допълнително обезпечение на дадената сума, кредитополучателят издал запис на заповед в
полза на кредитора.
Ищецът твърди, че предал на ответника сумата, предмет на контракта. Съобразно
договореното, Е.Р. следвало да възстанови главницата, ведно с възнаградителна лихва, в
периода 21.06.2019г. – 21.11.2019г., на 6 вноски, индивидуализирани в Приложение №1,
съставляващо неразделна част от договора.
Ответникът погасил петте вноски, но не заплатил последната на стойност 91.39 лева,
с падеж 21.11.2019г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК.
Снабдил се със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№693/2021г. и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително
производство при ЧСИ с рег.№832.
Й.Р. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ЕЛ. СЛ.
Р., ЕГН ********** дължи на „Ипокредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Георги Измирлиев“№2Б, ет.1, офис 5, представлявано
от управителя Армен Погосян сумата: 91.36 лева – главница по Запис на заповед от
21.05.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит
1
№РСНД60/21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ЕЛ. СЛ. Р. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че е погасила задължението си и тъй като с поведението си не е дала повод за
завеждане на иска, счита, че не дължи лихви и разноски.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 21.05.2019г. между „Ипокредит“ ООД и ЕЛ. СЛ. Р. е сключен Договор за
потребителски кредит №РСНД60, по силата на който дружеството предоставило на
ответника заем в размер на 350 лева. Като допълнително обезпечение на дадената сума, на
същата дата, кредитополучателят издал запис на заповед в полза на кредитора.
Представено е извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №374/05.02.2021г. и
изпълнителен лист, издадени по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС срещу ЕЛ. СЛ. Р. за
сумите: 91.39 лева – главница по Запис на заповед от 21.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 04.02.2021г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно,
всестранно и ясно. След извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество,
вещото лице е констатирало, че на 21.05.2019г. „Ипокредит“ ООД е предоставило в заем на
Е.Р. сумата 350 лева, които последната следвало да погаси в периода 21.06.2019г. –
21.11.2019г. Кредитополучателят заплатил пет от дължимите шест вноски, но не издължил
последната в размер на 91.39 лева, от които: 88.38 лева – главница и 3.01 лева –
възнаградителна лихва.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 91.36 лева
– главница по Запис на заповед от 21.05.2019г., издаден като допълнително обезпечение на
Договор за потребителски кредит №РСНД60/21.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 04.02.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№374/05.02.2021г., издадена по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №693/2021г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК, длъжникът депозирал възражение, с оглед
2
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Ипокредит“ ООД основава претенцията си на Запис на заповед от 21.05.2019г.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че менителничният документ е издаден като
допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит №РСНД60/21.05.2019г.,
както и твърдението, че е получил заемната сума. Поддържа, че е погасил своевременно
задължението, факт, който остана недоказан в процеса.
От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е видно,
че не е заплатил последната вноска – 91.39 лева, с оглед което претенцията като основателна
следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на:
75 лева – по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС и
25 лева – по ГД №2750/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че ЕЛ. СЛ. Р. , ЕГН
********** дължи на „Ипокредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Георги Измирлиев“№2Б, ет.1, офис 5, представлявано
от управителя А. П. сумата: 91.36 лева – главница по Запис на заповед от 21.05.2019г.,
издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит
№РСНД60/21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №374/05.02.2021г., издадена по ЧГД
№693/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕЛ. СЛ. Р. , ЕГН ********** да заплати на „Ипокредит“ ООД, ЕИК
********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕЛ. СЛ. Р. , ЕГН ********** да заплати на „Ипокредит“ ООД, ЕИК
3
********* сумата 25 лева – разноски по ГД №2750/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4