Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 823 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Н.Д. с
ЕГН ********** *** срещу К.И.Д. с ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето **** Д., роден на ***г., на майката и определяне
на местоживеенето му при нея, да бъде определен режим на лични контакти на
бащата с детето, подробно посочен в
исковата молба, както и да бъде осъден ответникът да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 150 лева, с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване. Предявен е иск за осъждане на бащата да
заплати издръжка на детето за минал период, а именно една година назад от
предявяване на исковата молба в размер на 1800 лева (по 150 лева месечно).
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
живеели на семейни начала, като от съжителството им е родено детето **** Д.,
роден на ***г. Ищцата твърди, че тя е полагала основната грижа за детето,
подпомагана от своите родители, при които страните живеели. Ответникът си
намирал работа, но се задържал кратко. Наложило се с навършване на две години
на детето, ищцата да се върне на работа, като родителите й помагали в
отглеждането на детето. След известно време заживели на квартира, като ищцата
осигурявала всичко необходимо за задоволяване нуждите на тримата. След около
шест месеца поради финансови затруднения отново се върнали в дома на родителите
на ищцата. Ответникът не се интересувал от детето и майка му и не осигурявал
издръжка. През месец март 2017г. страните се разделили. След раздялата детето
се отглеждало от майка му в дома на родителите й, където имало уютна стая.
Изцяло всички грижи за него били поети от майката, като същата получавала помощ
от родителите си. Детето посещавало детска градина. Ищцата работела в „ЦБА” АД
с месечно трудово възнаграждение от 470 лева. Ответникът не изплащал издръжка
за детето.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответника, в който се сочи, че искът е допустим и вероятно основателен. Счита,
че е завишен размерът на търсената издръжка и броят на месеците за минал
период.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба.
Особеният представител на ответника поддържа отговора
на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено от Община Варна, **** Д. *** на
03.07.2012г. от родители: Е.Н.Д. с ЕГН ********** и К.И.Д. с ЕГН **********.
От представеното допълнително споразумение към трудов
договор от 05.01.2016г. е видно, че ищцата работи по трудово правоотношение с
„ЦБА” АД (също и от представена служебна бележка) с основно месечно трудово
възнаграждение от 470 лева и допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа от 19.74 лева.
Съгласно удостоверение от „ЦБА” АД от 06.06.2016г. ищцата
е получила за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., вкл., брутно трудово
възнаграждение в размер на 5689.20 лева, или средномесечно 474.10 лева.
Видно от служебна бележка от 01.06.2016г., издадена от
ЦДГ № 35 „****”, детето **** Д. посещава I-ва група в същата детска
градина, като е постъпило на 01.09.2015г., и всички дължими такси са заплатени
в срок.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – Нелиана Н. (майка
на ищцата). От показанията й става ясно, че ищцата полага грижите за детето с
помощта на родителите си, а бащата не осигурява средства за издръжката му.
Съгласно показанията на свидетелката детето посещава детска градина, уроци по
английски и плуване, като разходите се заплащат от майката. Ищцата заедно с
детето живеят при родителите на ищцата. Дори през времето в което страните са
живели заедно, бащата не се интересувал от детето и не се грижел за него.
Страните се разделили в началото на м. март 2016г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от
Семейния кодекс и е процесуално допустим.
Съдът намира, че родителските
права по отношение на непълнолетното дете Александър следва да бъдат
предоставени на майката, предвид изявеното желание от нейна страна в тази
насока, установените обстоятелства, че основно майката е полагала грижите дори,
когато страните са живели на семейни начална, а след раздялата изцяло тя се
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а бащата се дезинтересирал,
не е търсил детето и не е пращал средства за издръжката му.
С оглед предоставяне на родителските права на майката
при нея следва да бъде определено и местоживеенето
на детето на адрес гр. Варна, ул. „****.
На бащата следва да бъде определен режим на лични контакти, съобразно с
поискания от майката, срещу който ответната страна не е възразила и който е
достатъчно разширен, за да се осигури необходимата комуникация и да се изгради
по-силна емоционална връзка на бащата с детето, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, по време на коледните празници: през четните години – за времето от
17.00 часа на 24-ти декември до 13.00 часа на 25-ти декември, с преспиване, а
през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25-ти декември до 17 часа
на 26-ти декември, с преспиване; по време на новогодишните празници през четните
години – за времето от 17.00 часа на 31-ви декември до 13.00 часа на първи
януари, с преспиване, а през нечетните
години – за времето от 13.00 часа не 1-ви януари до 17 часа на 2-ри януари, с
преспиване; по време на великденските празници: през четните години – за
времето от 9.00 часа в събота (Велика събота) до 13.00 часа в неделя (Великден),
с преспиване, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа в неделя
(Великден) до 18.00 часа в понеделник (Великден), с преспиване, както и 30 дни
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Досежно издръжката
на детето следва да се отчетат обичайните нужди на дете на 4 години, което
посещава детска градина, за храна, лекарства, облекло, детски играчки и т.н. Не
се установиха специфични нужди на детето. По отношение на възможностите на
родителите се установи, майката получава средномесечно брутно трудово
възнаграждение от около 470 лева. По делото не са ангажирани доказателства за
доходите на бащата, но същият е в млада възраст, трудоспособен, при липса на
твърдения и доказателства в обратния смисъл, предвид което съдът намира, че би
могъл да реализира доход поне от минималния до средния за страната. Следва да
се отчете и обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за отглеждане
и възпитание на детето. Предвид изложеното съдът намира, че издръжката следва
да бъде присъдена в поискания размер от 150 лева.
По отношение за издръжката за минал период се установи от свидетелските показания,
че страните са разделени от началото на м. март, 2016г., предвид което съдът
намира, че периодът, за който ответникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка е именно от 01.03.2016г. до деня преди датата на подаване на исковата
молба – 03.07.2016г. За посочения период са аналогични на гореизложените
изводите на съда за нуждите на детето от издръжка и възможностите на ответника,
предвид което същата следва да бъде присъдена в размер от 150 лева месечно, или
общо за периода от 4 месеца и 3 дни –
614,52 лева. За остатъка от претедирания период, искът
се явява неоснователен предвид, че страните са живели заедно на семейни начала
и съвместно за полагали грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето. По изложените съображения съдът намира исковата претенция по чл.149 от СК следва да бъде уважена за сумата от 614,52 лева и за периода от 01.03.2016г.
до 03.07.2016г., вкл., и да бъде отхвърлена за разликата над тази сума до
предявения размер от 1800 лева и за периода от 04.07.2015г. до 29.02.2016г.,
вкл.
На основание на чл.78, ал.6 във връзка
с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 216 лева за присъдената издръжка, както и 50 лева за иска за издръжка
за минал период.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски съгласно в размер на 865 лева, от които 60 лева
за платена държавна такса, 5 лева за съдебно удостоверение, 400 лева за депозит
за особен представител и 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето **** Д. с ЕГН **********, на майката Е.Н.Д. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му
при бащата на адрес: гр. Варна, ул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата К.И.Д. с ЕГН ********** с детето ****
Д. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; по време на
коледните празници: през четните години – за времето от 17.00 часа на 24-ти
декември до 13.00 часа на 25-ти декември, с преспиване, а през нечетните години
– за времето от 13.00 часа на 25-ти декември до 17 часа на 26-ти декември, с
преспиване; по време на новогодишните празници: през четните години – за
времето от 17.00 часа на 31-ви декември до 13.00 часа на 1-ви януари, с
преспиване, а през нечетните години – за
времето от 13.00 часа на 1-ви януари до 17 часа на 2-ри януари, с преспиване;
по време на великденските празници: през четните години – за времето от 9.00
часа в събота (Велика събота) до 13.00 часа в неделя (Великден), с преспиване,
а през нечетните години – за времето от 13.00 часа в неделя (Великден) до 18.00
часа в понеделник (Великден), с преспиване; 30 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплаща на
непълнолетното си дете **** Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** месечна издръжка
в размер на 150 лева, с падеж двадесето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2016г. до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на
непълнолетното си дете **** Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 614,52
лева, представляваща дължима издръжка за периода от 01.03.2016г. до 03.07.2016г. вкл., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 614,52
лева до предявения размер от 1800 лева и за периода от 04.07.2015г. до
29.02.2016г.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 865 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 266 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: