Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-345 26.11.2020г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На седемнадесети ноември година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова 2. Йорданка Майска
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска
в.гр.дело № 2553 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника юк.Д.Златева
против Решение № 260138/28.08.2020г. по
гр.д.№ 366/2020г. по описа на БРС.
С обжалваното решение е уважена установителна претенция на въззивната
страна по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.439 ГПК по отношение въззивника-ответник, че Х.И.П.
с ЕГН-********** от гр.Б., ул.М. № *, ет.*, не дължи на ВиК ЕАД-Бургас сумата от 84,37лв.-неизплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с
абонатен № 819668 за периода от 06.10.2010г. до 02.02.2012г., ведно със
законната лихва от 16.09.2013г. до окончателното изплащане, сумата от 125лв.-деловодни
разноски, за които в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 7766/2013г. по описа на РС-Бургас и е образувано изпълнително дело №
20197040401598 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, поради погасяване на вземането
по давност.
Решението се обжалва като неправилно поради противоречие с материалните
разпоредби, определящи правилата за прилагането, спирането и прекъсването на
давността. Навежда, че давността е била спряна до 26.06.2015г. по силата на
действалото до този момент ППВС № 3/80г., след което по силата на т.10 от ТР №
2/26.05.2015г. на ВКС е започнала да тече от тази дата. По тази причина счета,
че БРС неправилно е отклонил като ирелевантни молбата за налагане на запор от
10.09.2019г., респ.наложения такъв на 07.10.2019г. от страна на ЧСИ, тъй като
5-годишната давност към датата на налагане на запора не е била изтекла.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът
бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
В законния срок въззиваемата Х.И.П., чрез своя процесуален представител
адв.Ивайло Найденов от АК - Бургас е депозирала отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че прекратяването на
изпълнителното производство има за своя последица заличаване на ефекта на
прекъсване на давността от всички предприети действия по принудителното
изпълнение. Счита, че дори да се приеме тезата на въззивника, че погасителна
давност не тече по време на изпълнителното дело до 26.06.2015г., то в настоящия
случай същата изобщо не е спирала, тъй като прекратеното изп.дело № 122/2014г.
по описа на ЧСИ Иванка Миндова не е породило последици в правния мир, т.е.
давността е последно валидно прекъсната на 07.11.2013г. с издаване на
изпълнителния лист по гр.д. № 7766/2013г. по описа на БРС и е изтекла на
07.11.2018г., следователно и преди образуването на новото изп.дело №
1598/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова. Не ангажира нови доказателства,
няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.439 ГПК, чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. П. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която твърди, че не дължи описаните по-горе суми, за събирането на които е образувано изп.д.№ 122/2014г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова по изпълнителен лист от 07.11.2013г., издаден по ч.гр.д. № 7766/13г. по описа на БРС. Изпълнителното производство е прекратено с Постановление на ЧСИ от 17.10.2019г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция. По същия изпълнителен лист ВиК ЕАД са инициирали при същия ЧСИ ново изп.производство с № 1598/19г.. Счита, че съобразно т.10 от ТР № 2/2013г. на ВКС ОСГТК, посочващи, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, то всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право/ с посочените изключения при които трети лица са придобили права и при редовно извършени плащания от трети лица/. Така прекратяването на изпълнителното производство има за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение. При тези мотиви счита, че погасителната давност за процесното вземане е изтекла на 07.11.2018г., т.е. преди образуване на изп.дело № 1598/19г. на ЧСИ Иванка Миндова. На горните основания моли да се признае за установена неоснователността на изпълнението – че не дължи описаните вече суми по изпълнителното дело. Ангажира доказателства.
Въззиваемата страна е оспорила иска в депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Заявява, че в хода на изпълнителните дела срещу ищцата са извършени редица принудителни действия, довели до прекъсване на давността. Моли иска да бъде отхвърлен. Също сочи доказателства.
С обжалваното решение БРС е приел, че в образуваното по издадения на 07.11.2013г. изпълнителен лист изп.дело № 122/14г. са извършени в периода м.април-м.август 2014г. множество изпълнителни действия прекъсващи давността, като последното е налагане на възбрана върху недвижим имот на П. на 29.08.2014г.. След това поради неизвършването на други изпълнителни действия до 29.08.2016г., изпълнителното производство е било прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК към 30.08.2016г. ex lege. Общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД е изтекла до 29.08.2019г., като по тази причина извършените след тази дата изпълнителни действия са счетени за ирелевантни.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че е по издаден на 07.11.2013г. изпълнителен лист, възоснова на Заповед за
изпълнение № 5039/17.09.2013г. по ч.гр.д. № 7766/2013г. по описа на РС-Бургас е
образувано изпълнително дело № 20197040401598 по описа на ЧСИ Иванка Миндова.
Задълженията на ищеца към ВиК ЕАД са както следва: сумата от
84,37лв.-неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден обект с абонатен № 819668 за периода от 06.10.2010г. до
02.02.2012г., ведно със законната лихва от 16.09.2013г. до окончателното
изплащане, сумата от 125лв.-деловодни разноски.
Бургаски окръжен съд, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е
насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Страните не спорят по фактите установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни
изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради
което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между
страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, на основание чл. 272 ГПК.
По повод заведения иск съдът
приема следното: правната норма на чл.439 ГПК урежда защита на длъжника срещу изпълнението
по исков ред. В исковата молба и отговора срещу нея са изложени твърдения за
наличие на изпълнително основание – наличие на влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена в
полза на въззиваемото дружество, издаден въз основа на нея изпълнителен лист, образувано
принудително производство по удовлетворяване на кредитора, твърдения за
недължимост на присъдените суми въз основа на факти, настъпили след влизане в
сила на решението.
Искът е допустим, доколкото разпоредбата на чл.439 ГПК гласи: „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание”.
За да бъде искът основателен, следва да са налице предпоставките за провеждане на
установителния иск по чл.439 ГПК, визирани от Решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. №
95/72 г., ОСГК: наличие на изпълнително основание и изпълняемо право, образуван
изпълнителен процес и осъществяване на нов факт, който изменя или погасява
защитеното със съдебното решение материално право.
В настоящия случай категорично са налице както изпълнително основание – стабилизирана заповед 5039/17.09.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 07.11.2013г., издадени по ч.гр.д.№ 7766/2013г. на БРС, изпълняемо право на въззиваемото дружество, така и образуван изпълнителен процес, в хода на който принудително се събират суми за удовлетворяване на „ВиК“ ЕАД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Възражението на ответника, че давността на процесното вземане се е трансформирала в петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като вземането е установено със заповед за изпълнение, която се приравнява на съдебно решение, е неоснователно. Със заповедта по чл. 410 ГПК вземането не се установява със сила на присъдено нещо, поради което същата не може да се приравни по правни последици на съдебно решение, постановено в исковия процес. В конкретния случай не се установява по делото да е проведено исково производство, приключило с позитивно за въззивното дружество решение. Ето защо, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Вземането за периодични плащания се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 416 вр. чл. 410 ГПК (така Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК). Доколкото се касае за периодично вземане по месечни фактури за доставена, отведена и пречистена вода, то вземанията по тях се определят като такива с периодично изпълнение (ежемесечно), т. е. периодично плащане, поради което те са в хипотезата на чл. 111, 6. "в" ЗЗД и се погасяват с три годишна погасителна давност. При наличие на последното и след като не е проведено производство по чл.415, вр.чл.422 ГПК, 5-годишната давност е неприложима с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК.
Относно приложението на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. В настоящото
производството се установява, че образуваното изпълнително дело №
20147040400122 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК с постановление на ЧСИ от 17.10.2019г.. След прекратяване на
делото, на основание същия изпълнителен лист е образувано ново изп. д. №
20197040401598 по описа на същия ЧСИ. Съобразно т. 10 от ТР 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, прекратяването на изпълнението настъпва по право с осъществяване на
описания в нормата фактически състав - изтичане на две години от последното
извършено изпълнително действие или искането за такова, в случая извършеното на
29.08.2014 г. налагане на възбрана на имот на П.. Прекратяването настъпва по
силата на закона и това се е случило на 29.08.2016г. /т. е. преди
прекратяването му от ЧСИ по искане на взискателя/, поради бездействие на
кредитора надвишаващо предвидения в закона срок от 2 години. Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. В този смисъл поисканите на 10.09.2019г. и
извършени на 07.10.2019г. запори на банкови сметки на длъжника са ирелевантни,
както правилно е прието в обжалваното решение.
Останалите
възражения в жалбата са също неоснователни. Първото изпълнително дело против
ищцата въз основа на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано през 2014 г., при действието на ППВС № 3/80 г. на ВС. Съгласно това
постановление, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
като по време на изпълнителния процес давност не тече. Разрешението, дадено в
ППВС № 3/80 г. е задължително за съдилищата по отношение на всички дела,
образувани преди обявяването му за изгубило сила с т. 10 от ТР № 2/2013 по т.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК /26.06.2015 г. /, по съображенията, изложени в решение
№ 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/17 г. на ВКС. И по-конкретно
в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК
е прието, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да
счита изгубило сила. В това Постановление на ВС е прието, че след образуването
на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече
давност се спира. Следователно с образуването на изпълнителното дело през 2014г.
давността за погасяване на вземането е прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след
това веднага е спряна по силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Следователно Постановлението на Пленума на ВС е действало до
26.06.2015г., когато е било отменено с посоченото ТР и съответно до
26.06.2015г. се е считало, че давността е била спряна и не е текла. След
26.06.2015г., по силата на разрешението по т.10 от ТР, давността е възобновила
течението си. Давността е започнала да тече от 26.06.2015г. и оттогава до
26.06.2018г. е текла безпрепятствено, тъй като няма извършени други
изпълнителни действия, нито има искане такива да бъдат извършени до този момент-
/както беше посочено по-горе видно от данните по изпълнителното дело на ЧСИ в
този период не са извършвани изпълнителни действия - последното извършено
изпълнително действие по изп.дело 122/14г. преди настъпването на перемпцията е
от 29.08.2014г. за налагане на възбрана на имот на длъжника/. До следващото
прекъсване на давността с образуването на второто изпълнително дело спрямо
ищцата- 23.12.2019 г. /т. е. за период по-дълъг от 3 години/, давността за
което и да е от вземанията спрямо ищцата /главница, лихви, разноски, такси и
пр. / е била изтекла. Дори да се зачете
извършеното от ищцата плащане на 20.07.2015г., считано от него отново е изтекъл
период от време, надвишаващ тригодишния погасителен срок до образуването на
новото изпълнително производство на 23.12.2019г..
Следователно
правилно е прието с обжалваното решение, че въззиваемата страна не дължи на
въззивника процесните суми, ведно с акцесорните претенции за лихви за забава и
разноски, представляваща вземане по издаден въз основа на заповед за изпълнение
изпълнителен лист, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
При изложената фактическа обстановка и горните мотиви, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от въззиваемата страна съдебни разноски пред настоящата инстанция за адв.възнаграждение в размер на 300лв..
Съобразно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260138/28.08.2020г.
по гр.д.№ 366/2020г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Генерал Вл.Вазов” № 3, представлявано от Г.Тенев –
Изпълнителен Директор да заплати на Х.И.П. с ЕГН-********** със съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.Морска № 4, ет.1, чрез адв.Ивайло Л.Найденов от БАКнаправените пред
настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение в размер на 300лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: