О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ /гр. Варна, .02. 2020 година
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, ІV
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Жулиета Шопова, ВЧНД № 160 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на
прокурор от ВРП срещу определение от 17.01.2020 година на ВРС, НО, 38-ми
състав, постановено по НЧД № 145/2020 година, с което е отменено Постановление
от 12.12.2019 година на ВРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е
прекратено наказателното производство водено по ДП № 892/2018 година по описа
на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр. пр.
№ 1040/2018 година по описа на РП-Варна, за престъпление по чл. 206,ал.1 НК.
По делото са постъпили и възражения от процесуалния представител на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД гр.София –адв.Светлана
Димова-ВАК срещу частния протест на ВРП.Същите сочат ,че определението
на ВРС е правилно и законосъобразно,поради което и следва да бъде
потвърдено.Считат ,че първоинстанционния съд правилно е изяснил фактическата
обстановка и напълно се съгласяват с
изводите относно липсата на възможност да се квалифицира едно деяние в по-тежко
без да е определена цената на
лизинговата вещ без назначена оценъчна
експертиза от прокурора.
Въззивната инстанция, след като
се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът е процесуално допустим,
но по същество – неоснователен.
Досъдебното производство № 892/2018
година по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна е образувано с Постановление на
ВРП от 14.06.2018 година срещу неизвестно
лице за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, за
това, че на 09.09.2009 година в гр. Варна, противозаконно е присвоена чужда
движима вещ,която е владяна въз основа на
договор за заместване на страна на договор от 12.11.2007 год. към Договор за финансов лизинг № 20743/29.08.2007
год., а именно товарен автомобил марка „Волво“,модел“ФХ 12 420“ с рег. №
СА59 91 КТ,собственост на „Уникредит
Лизинг“ АД гр.София.
С постановление от 12.12.2019
година на ВРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
С определение от 17.01.2020
година на ВРС, НО, 38-ми състав, постановлението на ВРП е отменено и делото е
върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените от съда указания. В своите
мотиви първоинстанционният съд е посочил, че прокуратурата неправилно е приела ,че стойността на обсебената вещ е в големи размери,без този й извод да се основава
на заключението на съдебно
оценителна експертиза. В този смисъл и
без изготвянето на такава експертиза не
може да се прави извод относно съставомерност на деянието по квалифициран
състав на деянието по чл.206 НК, още повече или евентуално по ал.3 или по
ал.4 НК. Изводите на прокурора относно значителна стойност на
обсебената вещ/обсебването е в големи размери/ и това че деянието би следвало да се квалифицира като
такова по чл.206,ал.3 от НК,също не се
възприемат от първоинстанционния съд,тъй като не са скрепени със заключение от съдебно-оценителна експертиза още повече
оценка на вещта, а само със анализи на
прокурора в неговото постановление за прекратяване.
А относно споменатата разпоредба
в Постановлението на прокурора за
изтекла погасителна давност по
чл.80,ал.1,т.3 от НК за
наказателно преследване,първоинстанционния съд
е изразил също така несъгласието
си.Като се има предвид невъзможността изначално
без изготвянето на оценка на
вещта и съответно правилна квалификация
на деянието да се прецени изтекла ли
е погасителната давност.
На първо място следва да се има
предвид, че в настоящото производство не намира приложение ревизионното начало
и съдът следва да провери обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване, независимо от приведените в жалбата или
протеста доводи и основания.
По същество правомощието на
първоинстанционния, а и на въззивния съд е да провери обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази
на прокурора, тъй като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява
единствено последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост. В
това производство съдът не може да проверява установените фактически положения,
а също и да приема нови фактически положения, тъй като по този начин би се
заместила функцията на прокурора.В този смисъл съдът не следва да прави извод на посочената от
прокурора квалификация и още повече да дава указания на прокурора правилна ли е
била тя.
Постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по
делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по
делото доказателствен материал. Необосноваността на постановлението пък би
могла да е налице в резултат от допуснато съществено процесуално нарушение при
оценката на събраните доказателства – тогава, когато не е обсъден и е игнориран
част от доказателствения материал.Или изобщо не е събран такъв материал , а
именно чрез допускане по ДП на СОЕ или
анализ на изготвена оценка относно стойността
на обсебената вещ със процесуално значими по делото доказателства
От изложените в прокурорското
постановление мотиви не става ясно въз основа на кои точно доказателствени
материали са изградени фактическите и правни изводи на държавното обвинение. Не
става ясно и кои точно доказателства се възприемат и въз основа на какво, което
резонно поставя множество неизяснени въпроси, както и относно приета нова квалификация-такава по чл.206,ал.3 от НК и съответно на приета от ВРП изтекла погасителна давност за наказателно
преследване. Като поради изтичането на
този 10-годишен давностен срок
прокурорът е извел своите правни изводи относно
липса на възможност за реализиране на
наказателно преследване.
Настоящият въззивен състав не
споделя доводите на първоинстанционния съд за предопределяне на съответен вид
квалификация на държавното обвинение. Като същевременно действията на прокурора относно приемането на нов вид квалификация на деянието като такова по
чл.206,ал.3 от НК ,без да се е основал на каквито и да било правни доводи а само на свои самостоятелни анализи, също
не е законосъобразно.
При наличието на тези недостатъци
на процесното постановление, водещи несъмнено до неговата необоснованост и
създаващи пречка да се провери неговата законосъобразност, съдът, лишен от
възможността да проведе своята контролна функция, намира, че същото правилно е
било отменено от първоинстанционния съд, а делото върнато на прокуратурата за
предприемане на следващите се процесуално-следствени действия.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Варненският
Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.01.2020
година на Районен съд-Варна, НО, 38-ми състав, постановено по ЧНД № 145/2020 година,
с което е отменено Постановление от 12.12.2019 година на ВРП, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено наказателното производство, водено по ДП № 892/2018 г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна,
пр. пр. № 1040/2018 г. по описа на ВРП, за престъпление по чл. 206,ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на ВРС с оглед
мотивите на настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.