№ 83
гр. Бургас, 05.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно
търговско дело № 20232001000169 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
За въззивника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, редовно
призован, се явява адв. Г. Г..
За въззиваемия „Слънчев бряг“ АД, редовно призован, се явява адв. М.
К..
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва , съгласно свое Определение
№ 172 от 01.08.2023 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД против решение № 170 от 30.05.2023
г., постановено по т.д. № 387/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и е
оставено без уважение искането на въззивника за приемане на писмени
доказателства.
1
АДВ. Г.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Оспорваме жалбата на всички наведени в нея основания.
Представил съм пълномощно от новия изпълнителен директор. Няма да
сочим нови доказателства. Нямаме доказателствени искания.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. Г.: Това не е първото дело между страните. След прекратяването
на наемния договор страните водят множество дела. Въпреки множеството
съдебни процеси, поне откакто аз съм процесуален представител на „ВИК” –
Бургас, има един според мен основен проблем, на който съдилищата или не
дават изобщо отговор, или не излагат релевантни доводи, включително и
първоинстанционният съд, чието решение съм атакувал. Едно от
възраженията е по отношение на петитума на исковата молба. Обикновено се
заявява, че се претендира обезщетение за ВИК-мрежа на територията на КК
„Слънчев бряг”. За първи път по настоящото дело петитумът стана още по-
постен – претендира се обезщетение за ВИК-мрежа, обслужваща курортния
комплекс. Легалното определение на ВИК-мрежа е „недвижими имоти,
съоръжения и движими вещи, които работят в определена свързаност”. Това
са отделни конкретни имоти и вещи. На възражението ни, че петитумът е
крайно неконкретизиран и не мога да разбера за какво в крайна сметка се
претендира обезщетение, някои от съдилищата изложиха мотиви, че така бил
определен предметът на наемния договор в самия договор, подписан от
страните, което разбира се е ирелевантен довод, защото не е допустимо
страните с договори да отменят изискванията на императивни процесуални
норми.
В атакуваното съдебно решение е присъдено обезщетение за вещи,
2
които са извън територията на курортния комплекс. Това е едно от
възраженията в жалбата. Предмет на договора са били ВИК-мрежа, състояща
се от имоти и движими вещи и съоръжения на територията на курортния
комплекс. Т.е. в договора страните изрично са използвали два признака –
първо, предназначението ВИК и второ, местонахождението, територията на
комплекса.
Доводите, че съоръженията, които са извън територията и въпреки
това доверителят ми е осъден да плати тяхното обезщетение, служили за
водоснабдяване и отвеждане на водите от курортния комплекс, е
несъстоятелен доколкото по тази логика хлораторните станции, язовир
Камчия и всички довеждащи водопроводи до територията на комплекса и
пречиствателната станция в Равда би следвало, доколкото също служат за
водоснабдяване, отвеждане на отпадните води и пречистването им в същия
комплекс, би трябвало също да подлежат на обезщетение, но те не са предмет
на делото.
Във въззивната жалба съм посочил конкретни инвентарни номера, за
част от които доверителят ми също е осъден да плати обезщетение, но изобщо
не са съществували към датата на сключване на договора, видно от справката
за активите, включени в баланса на ищеца „Слънчев бряг” АД. Т.е. страните
няма как да са изразили воля за наемането им, когато те не са съществували.
И този въпрос изобщо няма отговор в първоинстанционното съдебно
решение, въпреки наведените доводи в тази посока. Такива вещи биха могли
да бъдат предмет на един иск по чл. 59 ЗЗД, но не и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
На последно място, цялата експертиза и цялото дело се крепи на
същото извлечение от баланса, справка за активите на ищеца, което по своя
характер е частен писмен документ, който е своевременно оспорен, а
доказателства в негова подкрепа ищецът не е ангажирал, въпреки че е в
негова тежест да защити оспорения частен писмен документ, на който той е
автор.
Последният съществен порок на атакуваното решение е, че по делото,
за разлика от предходни съдебни процеси, за първи път беше представено
писмо от Комисията за енергийно и водно регулиране, от което е видно, че не
е имало пречка в процесната година ищецът да получи лиценз за воден
оператор. Не съществува пречка на една и съща територия да има повече от
3
един воден оператор. Трето, ищецът се е противопоставил друг, освен
ответникът, да оперира същата мрежа. Следователно по правилата на чл. 236
ЗЗД не е доказано, че той е могъл да получи по-голям приход, съответно, че е
претърпял по-големи вреди, отколкото средният наем, плащан между
страните. Такава е и съдебната практика, че дължи се наем и той не подлежи
на доказване от страна на ищеца, но ако претендира повече от наем, то тогава
следва да докаже, а той такива доказателства, че е претърпял по-големи вреди
не е ангажирал. Въпреки това доверителят ми е осъден почти три пъти по-
голяма сума, отколкото е бил средно годишният наем плащан между
страните.
Предвид изложеното, моля да уважите жалбата.
Представям списък на разноски.
АДВ. К.: Почитаеми апелативни съдии, от името на моя доверител, Ви
моля да не уважавате въззивната жалба, оставите в сила
първоинстанционното решение, което е законосъобразно, правилно и
обосновано. Безспорно в рамките на 10-годишните дела между страните се
установи, че понятието ВИК-мрежа е установимо и във всеки от течащите
между тях и завършени съдебни процеси това е правено – установявано е
какъв е предметът на договора, според волята на страните и нормалния, пък и
научен разум за съдържанието на тази съвкупност от вещи.
Приета и неоспорена е експертизата, установила обезщетението.
Извлеченията от баланса са частни диспозитивни документи, част от
общия обем доказателства по делото и освен тяхната автентичност, нищо
друго след оспорването им не може да бъде установявано, но дори и това
става при откриване на производство по оспорване. Цитираният последно
документ като писмо от КЕВР касае друг процесен период, по който в
момента все още няма висящи дела, не релевира съществени факти по спора и
е извън неговия смисъл.
Представям списък на разноските и моля да ми ги присъдите.
АДВ. Г.: По отношение на представения списък с разноски, моля в
случай, че почитаемият съд приеме, че жалбата е неоснователна и присъжда
4
разноски на въззиваемата страна, то да се съобрази с минималните размери по
Наредба № 1 на ВАС.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09.50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5