Р Е Ш Е Н И Е
Номер /18.02.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
секретар: Анна Димитрова
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 6 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „КБ Инженеринг” ЕООД – Варна,
представлявано от управителя Н.И.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Г.А.
***, против Решение № 2129/22.11.2019г по НАХД №3519/2019г по описа на ВРС,
ХХХVІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на РИОСВ – Варна НП №
0...3637-31/10.05.2019г и наложената на дружеството Имуществена санкция в размер
на 1 000лв. на осн.чл.34и ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния
закон, като на първо място се твърди липса на доказателства дружеството-касатор
да е адресат на задължението по чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредба №1 за реда и
начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове,
както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови
газове (Наредата), респективно – и субект на административнонаказателната
отговорност за неизпълнението му; на следващо място се сочи неотчетената от
въззивния съдебен състав липса на индивидуализация на
съоръженията/оборудването, за което се твърди, че съдържа над 3 кг.
флуорсъдържащи парникови газове, от където произтича и недоказаността на
обективната съставомерност на нарушението предвид невъзможността да бъде установено
точното количество газове, съдържащи се в оборудването. С тези съображения се
претендира отмяната на НП и на потвърждаващото го съдебно решение като
незаконосъобразни. В съдебно заседание адв.А. поддържа изцяло жалбата на
изложените в нея съображения, като претендира и присъждане на сторените в
производството разноски.
Касационният
ответник РИОСВ – Варна чрез директора си е депозирал писмено становище
с.д.№1045/22.01.2020г, с което поддържа обективираните в НП съображения за
наличие на всички основания за ангажиране отговорността на „КБ Инженеринг”
ЕООД, оспорва касационната жалба и настоява за оставянето й без уважение.
Участващият в
производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява становище
за основателност на касационната жалба.
Касационната инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното дирене пред него гласни и писмени доказателства,
с проверяваното си решение въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна, че „КБ Инженеринг” ЕООД е оператор на стационарно климатично
оборудване, съдържащо над 3 кг хладилен агент – флуорсъдържащи парникови
газове, който не е изпълнило задължението си в срок до 15.02.2019г да представи
в РИОСВ – Варна годишен отчет за 2018г по чл.35 ал.1 вр.чл.36 от Наредбата за
експлоатираното оборудване. Това обстоятелство било установено на 01.04.2019г
при проверка, извършена от св.А.Д. – гл.инспектор в дирекция „Контрол на
околната среда” в РИОСВ-Варна, която преценила, че бездействието на „КБ Инженеринг”
ЕООД в срока по чл.36 от Наредбата, осъществява състав на административно
нарушение по чл.34и ал.24 вр.чл.17 ал.2 от ЗЧАВ, и на 26.04.2019г съставила
АУАН против дружеството. При връчването на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не постъпили възражения против него. Въз основа на АУАН е издадено и НП, с
което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя,
така и правната квалификация на нарушението, за което наложил на
дружеството-касатор Имуществена санкция в специалния минимум от 1 000лв.
по санкционната норма.
При тези
фактически установявания ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат и всички
императивно изискуеми реквизити по чл.42, съотв. чл.57 от ЗАНН, вкл.
индивидуализация на нарушението в степен, позволяваща на нарушителя да разбере
в какво се изразява то, т.е. правото му на защита не е накърнено. По
приложението на материалния закон съдът приел, че нарушението е обективно
съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, и преценил, че
правилно е определена и датата на осъществяването му – 16.02.2019г, първият ден
след изтичане на установения от законодателя срок за подаване на годишен отчет.
По-нататък съдът обсъдил и възраженията на санкционираното дружество и ги
отхвърлил като неоснователни със следните съображения: по възражението, че „КБ
Инженеринг” ЕООД няма качеството на оператор по см.специалния закон приел, че е
опровергано от приложения към АНП списък на операторите на стационарно
климатично оборудване, в който фигурират и касаторите; счел за ирелевантно към
обективната съставомерност на санкционираното нарушение непосочването на модел,
марка, вид и технически параметри на експлоатираното оборудване в НП. В
заключение изложил съображения защо приема липса на основания за квалифициране
на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, и потвърдил изцяло НП.
Правните изводи на
въззивният съд противоречат на събраните в производството доказателства, а
частично – и на съдържанието на НП.
На първо място
следва да бъде посочено, че в кориците на делото липсват доказателства „КБ
Инженеринг” ЕООД да е оператор на стационарно
климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове по
см.легалната дефиниция на §1 т.10 от ДР на Наредбата вр.чл.2 т.8 от Регламент
(ЕС) 517/2014, или собственик на такова оборудване. Наличният по преписката
отчет по чл.32 ал.1 от Наредбата от дистрибутора „Климамаркет Е.” ЕООД – Варна
според настоящият касационен състав не е достатъчно основание да се приеме за
доказано това качество на касаторите, понеже от него не става ясно какъв е
видът на оборудването (освен че е закупено от „Самсунг Електроникс Румъния
С.Р.Л.” – клон България), нито къде е монтирано (посочен е адресът на
управление на дружеството-касатор). Принципно този отчет, изготвен от
дистрибутор – търговец, който е предоставил информация за продаденото от него
оборудване, в никакъв случай не доказва, че купувачът на това оборудване
продължава да е негов собственик или оператор, и не освобождава компетентните
длъжностни лица от задължението да извършат проверка на декларираните с него
данни, за да установят и докажат дали посочените там оператори/собственици на
оборудване действително притежават това качество, което е решаващо за
определянето им като адресати на административнонаказателната отговорност по
ЗЧАВ. Видно от показанията на актосъставителя А.Д., в случая държавните
контролни органи безкритично са възприели за истински данните, декларирани от един
частен субект, които са преписали в АУАН и в НП, и само въз основа на тях, без
да проверяват истинността им или за евентуално допуснати грешки при
декларирането, са ангажирали отговорността на „КБ Инженеринг” ЕООД.
Недоказаността на административното „обвинение” в случая е предпоставено и от
липсата на индивидуализация на оборудването/съоръженията, което – противно на
приетото от ВРС – от една страна е решаващо за доказване съставомерното
качество на санкционираното дружество по см.чл.35 ал.1 от Наредбата, а от друга
е гаранция за упражняването в пълен обем правото му на защита в производството
по ЗАНН, където нарушителят се брани срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая обаче НП не съдържа съставомерни факти от обективния
състав на нарушението – вида, марката, модела на стационарното климатично
оборудване, въз основа на чиято проверка от една страна биха се установили
техническите му характеристики, респективно – дали за ползването/притежаването
му е задължително да бъде декларирано, а от друга – дружеството-касатор би
могло да оспори твърдението, че това оборудване все още е в неговия патримониум
или във фактическата му власт, от която възможност то е практически лишено
(например да докаже възражението си, че действително е закупувало климатични
системи от „Климамаркет Е.” ЕООД, които обаче е препродало на своите клиенти,
монтирайки ги в новоизградени жилищни сгради).
Предвид
изложеното касационният състав споделя изцяло възраженията на „КБ Инженеринг”
ЕООД, че вмененото им нарушение е недоказано от една страна, а от друга в НП
липсва индивидуализация на инкриминираното оборудването/съоръженията, т.е. на
елемент от обективния състав на нарушението, което съставлява допуснато
съществено процесуално нарушение, осуетяващо правото им на защита.
В допълнение
следва да бъде посочено още, че както АНО, така и въззивният съд са определили
неправилно датата на осъществяване на нарушението. В случаите, когато санкционираното
деяние се изразява в бездействие – какъвто е и настоящият, нарушението е
довършено след изтичане на срока, в който задълженото лице е следвало да
осъществи предписаното му от закона действие, и в целия срок на бездействието –
или до момента на закъснялото изпълнение, или до момента на установяването му с
надлежен акт на компетентен орган. За изпълнението на задължението за подаване
на годишен отчет от оператора на стационарно климатично оборудване, съдържащо
над 3кг. флуоросъдържащи парникови газове, законодателят е предвидил гратисен
период – от 01.01. до 15.02. на всяка текуща година, като подаването на отчета за
предходната година в рамките на този срок не е обвързано със санкция. След
изтичане на този срок обаче – във всеки ден, следващ 15.02.2019г., с
бездействието си задълженото лице осъществява състав на административно
нарушение по чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредбата, и неизпълнението на това му
задължение води до ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност. В конкретния случай с НП е санкционирано продължено нарушение,
осъществено чрез бездействие в периода 16.02.2019г. (първият ден след изтичане
на срока за доброволно изпълнение) до 01.04.2019г. (датата на установяването му
с констативния протокол, изготвен от компетентните длъжностни лица – служители
на РИОСВ – Варна). АНО е приел, че
нарушението е извършено на 18.02.2019г, а въззивният съд – че това е станало на
16.02.2019г, както и че АНО правилно е определил датата (което е в явно
противоречие със съдържанието на НП). Датата/периодът на извършване на
нарушението е елемент от фактическия му състав, а правилното им определяне е от
значение както за надлежното упражняване правото на защита на наказаното лице,
така и за преценка в случай на изтичане на давността или оспорване, че е налице
изпълнение на задължението към съответната дата. В случая НП е обременено с
порок по см.чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, който съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на
незаконосъобразното постановление.
Като не е съобразил
изложеното и е потвърдил НП, въззивният съд е постановил незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон решение, което налага
уважаване на касационната жалба против него чрез отмяната му, съотв. и отмяната
на незаконосъобразното НП.
При този изход на делото
претенцията на касаторите за присъждане на разноски е основателна в хипотезата
на чл.63 ал.3 от ЗАНН (Нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в доказания размер от 792 (седемстотин
деветдесет и два) лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции,
съобразно представените доказателства за извършено плащане – фактури, и на
осн.§2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и
съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК вр.чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2129/22.11.2019г. по НАХД №3519/2019г по описа на ВРС, ХХХVІІ
състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ издаденото от директора на РИОСВ – Варна НП № 0...3637-31/10.05.2019г и наложената на „КБ Инженеринг” ЕООД – Варна, Имуществена санкция санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.34и ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
ОСЪЖДА РИОСВ – Варна, представлявано от
директора, да заплати на „КБ Инженеринг” ЕООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.И.Т., адвокатско възнаграждение в размер на 792
(седемстотин деветдесет и два) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.