Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
20.07.2010 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
търговски състав
на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ЮНИ две хиляди и десета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
Секретар: Ц.Д.
Прокурор: ……………………….
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТЪРГ.ДЕЛО № 50 по описа за 2010
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно-съединени
искове по чл.327 от ТЗ вр. чл.318 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищецът „Астра ойл” ООД – гр. Русе твърди, че е извършило
търговска продажба на ответното дружество „Автобусни превози” АД – гр. Плевен
на 27.12.2007 г., като е доставило дизелово гориво № 590. Сделката е
обективирана във фактура № **********/27.12.2007 г., като общата стойност на
горивото възлиза на 54861,83 лв. с ДДС. Ответното дружество е заплатило сумата
8000 лв. по процесната фактура, като са останали дължими 46861,83 лв. Ищцовото
дружество твърди, че тъй като ответникът е оператор на публична услуга, с
мажоритарен акционер Община – Плевен и поради проблеми с общинското
субсидиране, се е наложило подписването на допълнително споразумение от
12.02.2008 г. за разсрочване на заплащане на задължението по издадената
фактура, като страните са се споразумели, дължимата сума да бъде погасявана на
вноски от минимум 500 лв. три пъти седмично, само по банков път, по посочена
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” - клон гр. Русе. В същото споразумение е
договорена и лихва в размер на ОЛП плюс 10 пункта за остатъка от задължението,
считано от 01.03.2008 година. За периода 19.02.2008 г. – 28.07.2008 г. с
банкови преводи, ответникът е погасил частично дължимата сума общо в размер на
13500 лв. След месец юли
В срока
по чл.367 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, като е изложил доводи, че
предявения главен иск е недопустим, тъй като ищеца не е представил валидно
сключен договор за търговска продажба, а представения споразумителен протокол
представлява допълнително споразумение към такъв договор, който не е сключван
между страните. Също така, твърди, че постигнатото споразумение е „под
условия”, като окончателното заплащане на дължимите суми следва да се извърши
след продажба на дълготрайни материални активи на „Автобусни превози” АД –
Плевен, като в случая, не е настъпил падеж за плащане и претендираното вземане към
ответното дружество не е ликвидно.
При
извършената размяна на книжа, ищцовото дружество е подало допълнителна искова
молба, с която е отговорило на възраженията на ответника, като изрично е
посочило, че договора за търговска продажба е неформален и представената
фактура материализира съдържанието му, като предмет и цена. Тъй като не е
уговарян срок за плащане, следва да намери приложение общото правило на чл.327
ал.1 от ТЗ. С оглед сключеното споразумение от 12.02.2008 г., ищецът се е
съгласил задължението за плащане от страна на купувача да бъде разсрочено,
съобразно уговорения погасителен план, както и „условието” за заплащане на
пълния размер на дължимата сума е настъпило. Извършена е продажба на активи на
ответното дружество, обективирана в нот. акт № 168, нот. дело № 89/24.02.2010
г. на нотариус С.И.в района на ПлРС.
С
определение № 281/11.05.2010 г., в закрито съдебно заседание, по реда на чл.374
от ГПК, съдът е допуснал до разглеждане по същество на предявените искове, като
е приел представените от страните писмени доказателства и е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, с поставена задача от ищеца.
В
открито съдебно заседание на 21.06.2010 г. не са се явили представители на
страните.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени от страните при размяната на книжа, както
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от представените с исковата молба и допълнителната искова молба от ищеца
писмени доказателства /заверено копие от фактура № **********/27.12.2007 г.,
споразумителен протокол от 12.02.2008 г., 6 бр. извлечения от банкова сметка/, ***.12.2007
г. е реализирана търговска покупко-продажба между страните на дизелово гориво,
като ищецът „Астра ойл” ООД – гр. Русе е продал гориво № 590 на обща стойност
54861,83 лв. с ДДС. Фактурата е двустранно подписана от представители на двете
дружества. Тъй като не е уговарян друг срок за плащане на стоката между
страните, то следва да се приеме, че важи общото правило на чл.327 ал.1 от ТЗ
за заплащане на цената при получаване на стоката или съответно изготвяне на
фактурата. Видно от представения споразумителен протокол от 12.02.2008 г.,
страните са се споразумели за разсрочване на задължението по процесната фактура
от страна на купувача за заплащане цената на стоката в размер на 46861,83 лв.,
като ответното дружество следва да заплаща три пъти седмично вноски от минимум
500 лв. само по банков път, по сметка на ищцовото дружество, посочена в
споразумението в „Уникредит Булбанк” – клон гр. Русе. Съгласно представените 6
бр. преводни нареждания, въз основа на това споразумение за периода 19.02.2008
г. – 28.07.2008 г., „Автобусни превози” АД – Плевен е заплатило общо сумата
13500 лв., част от стойността на доставеното дизелово гориво.
Основният
спорен по делото въпрос е, заплатена ли е изцяло дължимата сума по извършената
продажба, какъв е нейния размер,
настъпил ли е падежа за плащане на претендираната сума, като главница,
както и дължи ли се уговорената лихва в споразумителен протокол от 12.02.2008
г. за остатъка от задължението, считано от 01.03.2008 г. и в какъв размер.
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът приема, като обективно и компетентно. От
извършената проверка на вещото лице В.Г., в счетоводството при двете страни, се
установява, че процесната фактура № **********/27.12.2007 г. е осчетоводена и
при двете дружества. Ищецът „Астра ойл” ООД – гр. Русе е внесъл дължимия ДДС в
размер на 5618,10 лв. от 11.01.2008 г., а ответното дружество „Автобусни
превози” АД – Плевен е включило своевременно фактурата в дневниците за
покупките, както и е ползвал данъчен кредит по тях. По процесната фактура има
отразени плащания от страна на ответното дружество общо в размер на 21500 лв.,
съответно с РКО от 27.12.2007 г. и 28.12.2007 г., заплатени суми общо в размер
на 5000 лв., както и по банков път с общо 8 бр. преводни нареждания, въз основа
на сключения споразумителен протокол са заплатени общо 13500 лв. за периода
19.02.2008 г. – 28.07.2008 г. Размерът на дължимата главница по процесната
фактура, която не е заплатена от ответното дружество е 33361,83 лв. Към датата
на подаване на исковата молба, размерът на уговорената лихва върху остатъка от
главницата, съгласно споразумителен протокол от 12.02.2008 г.е в размер на
9407,84 лв. Вещото лице е отразило в заключението си, че счетоводните
записвания при двете дружества са водени редовно по смисъла на ЗС и ЗДДС.
Съдът
счита, че предявения главен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ е основателен и доказан както по основание, така и по размер. Неоснователни
са възраженията на ответното дружество, че в случая няма валидно сключен
договор за търговска покупко-продажба. Договорът е неформален, като писмената
форма е единствено форма за доказване, а съгласно чл.321 от ТЗ, по искане на
купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура. Други документи се издават по
съгласие на страните. В случая, е съставена данъчна фактура, която обективира
договора за покупко-продажба на дизелово гориво № 590 от 27.12.2007 г., като
предмета на договора е ясно индивидуализиран и съдържа необходимите елементи,
като предмет и цена. Между страните не е уговарян срок за плащане, поради което
и би следвало да намери приложение общото правило на чл.327 ал.1 от ТЗ, като в
случая, между страните е подписан и споразумителен протокол от 12.02.2008 г.,
който урежда изрично начина на заплащане на цената на доставената стока,
съобразно уговорения погасителен план. Ответникът, в подадения писмен отговор, е
възразил, че това споразумение е сключено „под условие”, а именно окончателното
издължаване на сумата да се извърши след продажба на ДМА на дружеството, като
това условие не е настъпило и следователно не е настъпил падежа за плащане.
Тези доводи също са неоснователни, тъй като с допълнителната искова молба от
страна на ищеца са представени писмени доказателства, а именно заверено копие
от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, нот. дело № 89/2010 г.
на нотариус С.И.в района на ПлРС и справка от електронния архив на служба по
вписванията по партидата на ответното дружество, от които е видно, че на
24.02.2010 г. ответникът е продал на Община – Плевен ид. части от собствените
си недвижими имоти, находящи се в гр. Плевен, като безспорно е налице продажба
на дълготраен материален актив. Следователно, потестативното условие се е
сбъднало, като е настъпил падежа за плащане на остатъка от задължението на
купувача към ищцовото дружество – продавач.
При
това положение, ответникът „Автобусни превози” АД – Плевен следва да бъде
осъден да заплати сумата 33361,83 лв., като незаплатена цена на продадено
дизелово гориво № 590 по фактура № **********/27.12.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2010
г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателен
и доказан се явява и предявения акцесорен иск за заплащане на уговорената в
споразумителния протокол лихва за остатъка от задължението, считано от
01.03.2008 г. Съгласно това споразумение, страните са се уговорили, че купувача
следва да дължи на продавача лихва след 01.03.2008 г. до пълното издължаване на
сумата, която лихва има договорен характер. Купувачът е приел да дължи тази
лихва, като възнаграждение на продавача, за това, че през периода от 01.03.2008
г. до сбъдване на отлагателното условие, на практика ползва чужди парични
средства и по този начин, договорената лихва има възнаградителен характер. При
това положение, съдът приема изложените доводи то страна на ищцовото дружество,
че лихвата се дължи за целия визиран период от 01.03.2008 г. до датата на
подаване на исковата молба, като за част от този период вземането на продавача
не е било изискуемо, поради уговореното отлагателно условие. Съгласно
заключението на вещото лице, стойността на уговорената лихва е в размер на
9407,84 лв., а посочената сума по исковата молба е в размер на 9327,52 лв. Тъй
като не е налице изменение на исковата претенция, досежно размера й за
заплащане на лихви по чл.214 от ГПК, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 9327,52 лв. /както е посочена в исковата молба/.
При
този изход на делото, ответното дружество следва да заплати направените
деловодни разноски за тази инстанция от ищеца в размер на 3399 лв., съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК вр. чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД –
ПЛЕВЕН, представлявано от изп. директор И.П.С., с ЕИК ********* да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ вр. чл.318 от ТЗ на „АСТРА ОЙЛ” ООД – РУСЕ,
представлявано от управителя П.М.А, с ЕИК ********* сумата 33361,83 лв., като
незаплатена цена на продадено дизелово гориво № 590 по фактура №
**********/27.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД –
ПЛЕВЕН, представлявано от изп. директор И.П.С., с ЕИК ********* да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.20 от ЗЗД на „АСТРА ОЙЛ” ООД – РУСЕ, представлявано
от управителя П.М.А., с ЕИК *** сумата 9327,52 лв. договорена лихва, съгласно
споразумителен протокол от 12.02.2008 г. върху остатъка от главницата по
фактура № ***/27.12.2007 г. за периода от 01.03.2008 г. до датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ответното дружество да заплати
направените деловодни разноски за тази инстанция от ищеца в размер на 3399 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК вр. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: