РЕШЕНИЕ
№ 1555
гр. Велико Търново, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101097 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
паричен заем №*****а ищецът-кредитополучател. Ищецът твърди, че вземането по
процесния договор е прехвърлено на ответника „****по силата на договор за цесия, сключен
на 01.02.2024г. Ищецът твърди ,че договорът за заем е за сумата 1 500 лв., при ГЛП 40% и
ГПР 49,15%. Ищецът твърди, че договорът за заем е недействителен поради нарушение на
разпоредби на ЗПК и ЗЗП, като съображенията си излага в исковата молба. Ищецът заявява,
че платил по договора за кредит сумата 1672 лв., като счита ,че недължимо е платена частта
от 172лв., над чистия размер на кредита. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за
недействителен договор за паричен заем №3760816/05.02.2020г ., сключен между него и
***** , поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът отправя искане за осъждане
на ответника да му заплати сумата 172 лв., представляваща недължимо платена сума по
договора за заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за заем, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора по съображения изложени в
отговора. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.02.2020г. между ищеца Й. П. Й. и „****е сключен договор за паричен заем
№3760816, по силата на който заемодателят „**** предоставя на ищеца паричен заем в
размер на 1500 лв., при лихвен процент 40% и ГПР 49,15 %. Съгласно чл.2 от договора,
заемодателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 34 седмични
погасителни вноски, с падежи, посочени в договора, като последната е с падеж 30.09.2020г.
1
В чл.4 от договора за паричен заем е посочено, че в срок до три дни, считано от
сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или
банкова гаранция с бенефициер заемателя, или поръчителство на две физически лица, които
да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия.
Съгласно договора, общата сума, дължима от заемателя по договора за заем е в
размер на 2958лв.
От представените по делото писмени документи се установява, че ищецът е направил
плащания по договора за заем в общ размер 1672лв., за периода 31.01.2021г.-13.02.2023г.
На 05.02.2020г. е сключен и договор за поръчителство между **** и ищеца, в
преамбюла на който е посочено, че ищецът е одобрен за получаване на паричен заем и
сключил договор за паричен заем №3769816 с **** Потребителят е отправил искане към
„****да предостави гаранция за изпълнение на договора за паричен заем. Съгласно чл.1 ал.1
от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят възлага, а поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „****, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред „*****Д за изпълнението на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем. Съгласно чл.3 ал.1 от договора потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 1247,46лв., разсрочено на вноски по 36,69лв.
На 01.02.2024г е сключен договор за цесия между „****АД и ответника ****като
вземанията по процесния договор за заем са предмет на цесията, за която ищецът е уведомен
от цедента „****“.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между ищеца и „**** е сключен Договор за паричен заем №3760816/05.02.2020г, по силата
на който заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 1500 лв., като последният се
е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 34 погасителни
вноски, в срок до 30.09.2020г.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение
на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, съдът намира за основателни. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
2
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.15 %, а възнаградителната
лихва– 40.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от
него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Освен това,
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в
полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема. Съгласно чл.19
ал.1 от ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, следва да се включат в ГПР. В договора за заем изрично е
предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като
една от предвидените възможности е с избрано от ответника ****
дружество-поръчител. Договорите са
сключени, чрез едно и също лице, на една и съща дата и е
уговорено плащане само в полза на „*****. При това положение, заемодателят е бил
наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването
на договора за заем. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася
до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на
възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен
процент на разходите от 49.15 % не отговаря на действителния такъв. Изложените
съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви.
3
С оглед гореизложеното съдът намира иска за признаване на недействителен на
основание чл.22 от ЗПК на договор за паричен заем №3760816/05.02.2020г за основателен и
следва да бъде уважен.
По иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Съдът прие за недействителен на основание чл.22 от ЗПК процесния договор за
парочен заем, поради което ищецът дължи плащане само на чистата стойност на кредита, а
именно 1500лв.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
направил плащания по договора за кредит в размер на общо 1672 лв., от която сума след
като се приспадне главницата в размер на 1500лв. , остатъкът от 172 лв. се явява недължимо
платена сума.
С оглед изложеното искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан за пълния
претендиран размер, а именно за сумата 172лв.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за държавна такса и с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в негова полза следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 165лв.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
правна помощ на ищеца, като видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие е договорено оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в
посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая и при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 720 лв. с ДДС. С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на адвокат
А. Д., пълномощник на ищеца Й. П. Й..
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. П. Й. с ЕГН
**********, с настоящ адрес ****** и ***********4, че договор за паричен заем
№3760816/05.02.2020г е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр чл.11 ал.1 т. 10 от
ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД.
4
ОСЪЖДА „********** да заплати на Й. П. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес
***** сумата в размер на 172 лв. /сто седемдесет и два лева/, представляваща
представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем
№3760816/05.02.2020г.
ОСЪЖДА ***** да заплати на Й. П. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
****, сумата в размер на 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/, представляваща разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „**** да заплати на адв. А. Д. – САК, с личен ***** сумата в размер на
720 лв. с ДДС /седемстотин и двадесет лева/, представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5