РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Белоградчик , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100031 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1
ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер
на 850.00 лв. – главница – по Запис на заповед, ведно със законни лихви.
В исковата молба ищцата твърди, че на 14.01.2020 г., ответницата по
делото е издала в полза на нея – ищцата Запис на заповед за сумата от 850.00
лв. Твърди, че записът на заповед е издаден без протест и е предявен на
ответницата на падежа – 31.06.2020 г. По подадено от ищцата Заявление по
чл. 417 ГПК, е образувано ч. гр.д. № 235/ 2020 г., като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на ищцата. В срока по чл. 414 ГПК, ответницата е
подала възражение срещу заповедта, поради което ищцата предявява
настоящия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК – за установяване
съществуване на вземането си в размер на 850 лв.
Предвид гореизложеното ищцата моли, съдът да приеме за установено
по отношение на ответницата, че има съществуващо вземане в размер на 850
лв. – по Запис на заповед с дата на издаване 14.01.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и
1
направените по заповедното и исковото производства разноски – за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Приложено е ч.гр.д. № 235/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че ценната книга, на която ищцата
основава претенцията си е недействителна, поради липсата на действителна
дата в записа на заповед. Сочи се, че ищцата е посочила в записа на заповед
като дата на падежа – 31.06.2020 г., която дата според григорианския
календар използван в България, не съществува, тъй като месец юни има 30
дни. Поради това се твърди, че записът на заповед не съдържа изискуемия
задължителен реквизит по чл. 535, т. 3 ТЗ – падеж, поради посочване за такъв
на несъществуваща дата. Алтернативно – прави възражение, че записът на
заповед не е предявен, поради което и не е настъпил падежа за плащане.
В съдебно заседание, ищцата не се явява и не изпраща свой
процесуален представител. Представено е Писмено становище от
пълномощника на ищцата.
За ответницата, в открито съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Въпреки дадената от съда възможност, Писмена защита не е
представена от процесуалния представител на ответницата.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна и
правна страна : По подадено от ищцата заявление по чл. 417 ГПК, е
образувано ч. гр.д. № 235/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е
издадена Заповед № 225/ 28.07.2020 г., по силата на която съдът е разпоредил,
ответницата – длъжник по заповедното производство, да заплати на ищцата –
заявител сумата от 850.00 лв. – по Запис на заповед от 14.01.2020 г., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане и направените в заповедното
производство разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 300.00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Поради постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
възражение от длъжника, че не дължи сумата по заповедта, на ищеца е
2
указано да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК, който е предявен и е
предмет на настоящия процес.
С оглед доводите на страните, съдът разпредели доказателствената
тежест с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, както следва: Ищцата следваше да
докаже в процеса : наличието на редовен от външна страна документ – Запис
на заповед от 14.01.2020 г., с издател – ответницата и приемател – ищцата, в
това число: че записа на заповед съдържа всички задължителни реквизити на
чл. 535, т. 1 – 7 ТЗ; че падежа за плащане на сумата по Запис на заповед от
14.01.2020 г. е настъпил и е налице изискуемо вземане; неизпълнение от
страна на издателя – ответницата по издадения Запис на заповед от 14.01.2020
г.; размера на вземането.
От своя страна, ответницата следваше да докаже, че записа на заповед
от 14.01.2020 г. е недействителен, предвид твърденията, че за падеж е
посочена несъществуваща според календара, дата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ, записът на заповед съдържа: 1.
наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж;
4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя.
Поради това, съдът е длъжен да извърши преценка, съдържа ли процесния
запис на заповед всички задължителни реквизити визирани в чл. 535 ТЗ.
Видно е, че в титулната част на Записа на заповед от 14.01.2020 г., е
посочено, че записа на заповед е платим на предявяване без протест и
разноски.
От друга страна, в съдържанието на записа на заповед е посочен падеж
на плащане – 31.06.2020 г. Ноторно известно е, че датата 31.06.2020 г. не
съществува според григорианския календар, тъй като месец юни има 30 дни.
Съдът обаче приема, че не това е порока на записа на заповед.
По смисъла на чл. 537 ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно,
доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на менителницата
3
може да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3.
на определен срок след издаването;4. на определен ден.
По смисъла на ал. 2 на същия законов текст, менителница, издадена с
падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
Съдът приема, че в случая, е допусната именно тази нередовност на
документа – запис на заповед. Както бе посочено по – горе, в титулната част
на записа на заповед е посочено, че сумата е платима на предявяване, а след
това, в съдържанието на заповедта, е определен падеж за плащане –
контрактна дата – 31.06.2020 г.
В случая, не може да се приеме, че се касае за документ, в който
падежът е определен като конкретен ден, тъй като заедно с определения
падеж за плащане на сумата е посочено и, че записа на заповед е „платим на
предявяване“. Поради това, неприложима е разпоредбата на чл. 536, ал. 2 ТЗ,
съгласно която разпоредба, запис на заповед, в който не е посочен падежът, се
смята платим на предявяване. Нещо повече – видно е, че Записа на заповед не
е предявен на ответницата.
В процесния запис на заповед на практика са съчетани два начина за
настъпване на изискуемостта на вземането – на дата на плащане – 31.06.2020
г. и плащане на предявяване.
Това създава неяснота относно съществен реквизит на документа. В
случая, падежът е определен по начин, който създава неяснота относно
точния момент, в който издателя на документа се задължава да плати.
Съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ, субсидиарно приложим и по отношение
на записа на заповед, менителница, издадена с падежи, определени по друг
начин или с последователни падежи, е нищожна.
Именно поради това, съдът намира, че в случая, процесния запис на
заповед с дата на издаване 14.01.2020 г., е нищожен по смисъла на
горецитираната разпоредба, поради това, че са посочени едновременно два
момента на плащане, които съгласно закона не могат да бъдат определени
кумулативно в ценната книга, а само и единствено алтернативно.
Нищожната сделка не поражда права и задължения, поради което и
4
съдът намира, че в случая ищцата не проведе пълно и главно доказване на
съществуването на изискуемо вземане спрямо ответницата и респективно –
за последната не възникват задължения за плащане от този нищожен акт.
При тези мотиви, съдът приема, че вземането на ищеца не съществува,
поради което и предявения положителен установителен иск, се явява
неоснователен.
Предвид на това, че съдът приема, че не съществува главното
задължение, то не е доказано съществуващо вземане и за акцесорно такова –
лихви за забава върху главницата.
По разноските:
Предвид на това, че съдът отхвърля предявения положителен
установителен иск, то ищцата е страната в процеса, която принципно би
следвало да заплати направените от ответницата разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. По делото обаче е представено пълномощно за
процесуално представителство от адвокат и Списък на разноските, в който е
цитиран чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, уреждащ безплатна
адвокатска помощ на роднини, близки или на друг юрист. Разноски не са
претендирани от ответницата, нито е доказано такива да са реално направени.
Поради това, съдът не присъжда разноски в полза на ответницата, въпреки
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от А. К. Щ., с ЕГН **********,
чрез Адвокатско дружество „С. и Чивийска“, - адв. Калин Стойковски – гр.
София 1124, ул. „Цар Иван Асен II“ № 34, против А. Ж. А. от гр. Б. обл. В.,
ул. ...“ № .., с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1
ТЗ, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на А. К. Щ. срещу А. Ж. А., за сумата от 850.00 лв.
(осемстотин и петдесет лева) – по Запис на заповед с дата на издаване
14.01.2020 г., ведно със законни лихви върху главницата считано от
27.04.2020 г. НЕ СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля и искането за
присъждането в полза на ищцата и на разноски по заповедното и
5
исковото производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6