Р
Е Ш Е
Н И Е
НОМЕР 8, 09.01.2020 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд -Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР: Михаил Пенчев
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1211/19 по описа на Районен съд -Търговище,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.405 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че притежава товарен автомобил марка „Ситроен”,
модел „Джъмпи”, с рег.№ Т 6213 ТН, с който
осъществява търговската си дейност. Сутринта на 18.09.2018г. е отишъл до
гр. Варна, за да осъществи доставка и продажба на предлаганите от него стоки, а
около 17:00 часа тръгва да се прибира от гр. Варна към гр. Търговище. Около
17:40 часа, по време на движение по автомагистрала „Хемус”, в района на гр. Д. ,
превозното средство угаснало, като той успял да отбие автомобила в дясно и да
спре в аварийната лента. Непосредствено след това видял, че излиза дим от
предната част на автомобила, отишъл пред капака и го вдигнал, за да види каква
е повредата. Възпламенил се огън и, за да предотврати разрастването на пожара с
пожарогасителя на автомобила се опитал да загаси огъня. На помощ му се притекли
други шофьори и успели да загасят огъня. Ищецът е повикал пътна помощ и след
като автомобилът е натоварен, се обадил на служител на застрахователната
компания, който отговоря на денонощния им телефон, подавал сигнал за
настъпилото събитие, като единствено му е било, указано, че трябва да подаде
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, но не и, че трябва да се
обади на пътна полиция и службите за пожарна безопасност, които да издадат съответните
документи, удостоверяващи настъпването на пожара. Пострадалия автомобил е бил
застрахован при ответника. На следващия ден - 19.09.2018г. отишъл до офиса на
компанията в гр. Търговище, където е попълнил уведомлението за настъпило
застрахователно събитие. Изготвен е опис – заключение относно причинените по
автомобила щети, от представител на ответното дружество, след което автомобилът
е бил ремонтиран. За поправката на щетите, ищецът твърди, че е заплатил сумата
от 4 101.77 лв. Отправил е искане до ответника да му бъзе изплатено
застрахователно обезщетение, но получил отказ с мотив, че е бил длъжен да
уведоми компетентните държавни органи за настъпилото събитие- в случая
противопожарна охрана, които да издадат документ, удостоверяващ настъпването и
причините за настъпването на пожара. Като не е изпълнил това свое задължение е
нарушил правилата на т.14.11 от Общите
условия на застрахователя като условие за изплащане на застрахователно
обезщетение. И към момента такова обезщетение не му е изплатено, поради което
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 4 101.77 лв., представляваща обезщетение за причинени щети, както и
сумата от 225 лв., представляваща лихва за забава. Претендира да му бъдат
заплатени и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове. Оспорва исковете както по основание, така и по
размер. Навежда твърдения, че не е установена за механизма на настъпване на ПТП
и причинно - следствената връзка между настъпилото събитие и причинените по
автомобила щети. Ищецът като застраховано лице не е изпълнил задължението си да
установи настъпването на застрахователно събитие, не е повикал органите на пожарна
безопасност, които да отразят настъпването на произшествието, както и да съставят
необходимите документи. Не е представил официален документ, който да удостовери
настъпването на застрахователно събитие и причинно - следствената връзка между
събитието и настъпването на описаните щети, което е предвидено като негово
задължение в т.14.11 от Общите условия- при пожар застрахованият е длъжен да
уведоми противопожарна охрана, като изиска документ за удостоверяване
настъпването и причините за настъпването на пожара. А съгласно т. 29.5. от
Общите условия по застраховка „Каско“, неразделна част
от сключения договор, претенция за застрахователно обезщетение се предявява от
Застрахования след представянето на официален документ, удостоверяващ
настъпването на застрахователното събитие, издаден от съответните компетентни
органи. Неизпълнението на това задължение поражда за застрахователя правото да намали
или откаже изплащане на обезщетение. Като не е изчакал пристигането на органите
на КАТ Пътна полиция, които да установят причините за настъпването на
произшествието и да установят дали водачът на МПС е употребил алкохол или други
упойващи вещества, ищецът е увредил интересите на застрахователя. Поради
горното ответникът моли да се постанови решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени, като претендира и разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Видно
от приложената застрахователна полица № 93001710108079/16.12.2017 год., по
време на настъпване на застрахователното събитие „пожар” на 18.09.2018 г. –
страните по делото са били обвързани от валидно облигационно договорно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско“
на МПС, с период на действие от 18.12.2017 г. до 17.12.2018 г. и договорена
застрахователна сума от 8 000 лева. Предмет на застраховане е пострадалия лек
автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с рег. № Т
6213 ТН, собственост на ищеца, като не се спори, че в обсега на осигурената
застрахователна защита е включен и риска „Пожар“.
На
посочената от ищеца дата 18.09.2018 година,
около 17:40 часа, по време на движение по автомагистрала „Хемус”, в
района на гр. Д. , процесния автомобил, управляван от
ищеца И. П. , е угаснал, като той е успял да отбие автомобила в дясно и да спре
в аварийната лента. Когато отворил капака на двигателя на автомобила, в
предната част се възпламенил огън. С помощта на други шофьори успял да угаси
пожара, но не се е свързал с органите на пътна полиция и пожарна безопасност.
След като установил, че автомобила не може да се движи, повикал пътна помощ и
се свързал с представител на застрахователното дружество, на посочен телефон.
Обяснил на служителя какво се е случило, като на следващия ден посетил офис на
застрахователя в гр.Търговище и депозирал писмено уведомление за настъпило
застрахователно събитие, приложено на л.8 от делото. Представител на
застрахователя е извършил опис на щетите по автомобила, след което тези щети за
били поправени, за което е издадена фактура № ********** от 30.11.2018 година, за сумата от 3 351.77
лв. На 27.12.2018 година, ответникът, в качеството си на застраховател е
отказал да изплати застрахователно обезщетение застрахователен договор с полица
№ 93001710108079, сключена на 16.12.2017 г. за застраховка “Каско”
на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи”,
с рег. № Т 6213 ТН при ЗК “Лев Ине” АД, по заведена
щета № 2502-1001-18-412855. Изложил е мотиви за отказа, като основният е, че
застрахованият е напуснал мястото на събитието, без да уведоми компетентните
органи – органите на пожарна безопасност, не е издаден документ, удостоверяващ настъпилото
събитие, задължение предвидено в т. 14.11 от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, неразделна част от
сключения застрахователен договор.
Видно
от приложените с отговора Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, в раздел V са предвидени задълженията на застрахования по
застрахователния договор, като в т.14.10 е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да информира застрахователя
чрез обаждане на национален денонощен телефон *********, да спази указанията на
служителя от обявения национален телефон. Уведомяването по телефона се завежда
в специален дневник по образец, съдържащ данни за описание на събитието,
длъжностно лице приело уведомлението, дата, час и дадени указания. В т.14.11. е
въведено задължение на застрахованият да регистрира настъпилото събитие в
съответствие с българското законодателство чрез компетентните органи по места, а
именно при пожар - противопожарна охрана, като изиска документ за
удостоверяване настъпването и причините за настъпването на пожара.
Съгласно т. 28.2 от Общите условия застрахователят не
дължи плащане на обезщетение в случаите когато застрахованият напусне мястото
на събитието, без да уведоми за това компетентните органи, в случая органите на
пожарна безопасност. Към претенцията за застрахователно обезщетение,
застрахованият е длъжен да представи, съгласно т. 29.5 и официален документ,
удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, издаден от съответните
компетентни органи. Непредставянето на посочените в т.29 документи, дават
правото на застрахователя да намали или откаже изплащане на обезщетение-т.30.
Безспорно
е, че ищецът е напуснал мястото, където е настъпило застрахователното събитие,
без да уведоми за него съответните органи. Факт, който не се отрича от самия
него и се потвърждава от приложения по делото аудио запис на обаждането от
негова страна на национален денонощен телефон. Този запис приет като доказателство
по делото, удостоверява, че непосредствено след събитието, ищецът се е обадил
на телефона, като е съобщил на служителя за настъпилото събитие. Обяснил, е че
по време на движение, автомобила се е запалил, като служителят след като го е
попитал дали е сигнализирал органите на пожарна безопасност, му е дал указания
да подаде уведомление за настъпилото застрахователно събитие и да не предприема
никакви ремонтни дейности по автомобила, преди да се извърши оглед на щетите от
представител на застрахователя, както и да откара автомобила в избран от него
сервиз.
За
установяване на механизма, по който е настъпило застрахователното събитие, бяха
изслушани показанията на свидетелите Петко Иванов Станчев и Е. Т. П. - съпруга
на ищеца. Свидетелката Е.П.е съпруга на ищеца, но съдът няма основания да се
съмнява в достоверността на показанията и, тъй като те са подкрепени от всички
останали доказателства, събрани в процеса. От показанията им е видно, че на
18.09.2018 година, ищецът се е движил с процесния
автомобил от гр.Варна посока гр.Търговище, по автомагистрала „Хемус“. В близост
до гр.Д. , автомобилът му се запалил, а той сам с помощта на други шофьори е
успял да погаси пожара. Повредите по автомобила не позволявали, да се прибере
на собствен ход.
От
приетата по делото техническа експертиза, значими за изясняване на фактите по
делото са отговорите относно стойността на щетите причинени на пострадалия
автомобил. Съгласно заключението размерът на щетите в следствие на пожара, е
3 172.20 лв.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Влезлият в сила застрахователен договор, сключен между
страните по делото, поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените
от събитието вреди. Основанията, при които застрахователят по имуществена
застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение са визирани
в чл.408 от КЗ, както и ОУ към договора за застраховка. В посочените разпоредби
правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по
волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя,
като имащи отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или вредите
от него. Конкретните проявни форми на
основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в
общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования
поведение, т.е. задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от
отговорност за плащане на обезщетение (Решение №173 от 22.11.2013г. на ВКС
по т.д.№727/2012г. ІІ т.о. ТК). В настоящия случай с оглед посоченото
по-горе съгласно приложимите ОУ към договора това е сторено с изрично въведени задължения
на застрахования едно от които съгласно т.14.11.
е задължение на застрахования да регистрира настъпилото събитие в съответствие
с българското законодателство чрез компетентните органи по места, а именно при
пожар - противопожарна охрана, като изиска документ за удостоверяване
настъпването и причините за настъпването на пожара. Като е предвидено и
изключване на отговорността на застрахователя да плати обезщетение в случаите
когато застрахованият напусне мястото на събитието, без да уведоми за това
компетентните органи, в случая органите на пожарна безопасност- т.28.2 от ОУ.
Безспорно е, че ищецът е напуснал произшествието без да уведоми за настъпването
му съответните органи. Безспорно е, че същият е бил запознат с тези негови
задължения, предвидени в ОУ, тъй като видно от приложената застрахователна
полица и талонът за оглед на автомобила към нея, ищецът изрично е бил запознат
със задълженията си като застрахован и изключенията, при които застрахователят
не изплаща обезщетение- раздел V и раздел IX от ОУ. В тази връзка е
неоснователно твърдението на последния, че представителя на застрахователното
дружество не му е дал указания да сигнализира съответните органи за настъпилото
произшествие. Липсата на такива указания в проведения телефонен разговор, не са
основание за ангажиране на отговорността и отпадане на предвидените в ОУ
изключения за плащане, тъй като застрахования, като страна по застрахователния
договор се е запознал с тези разпоредби на ОУ към договора и се е съгласил с
тях, след като е положил подписа си и е сключил договора.
Освен изложеното следва да се обсъдят и
възраженията на ответника, наведени с отговора, относно механизма на
настъпилото произшествие и причинно-следствената връзка между него и щетите, които
са от съществено значение за преценка дали има застрахователно събитие,
изключени рискове и/или неправомерни действия на застрахования по предизвикване
и/или непредотвратяване на вредите. Доказателствената
тежест да се докаже – пълно и несъмнено - настъпването на застрахователното
събитие е на ищеца. Ищецът трябва да докаже и че е изпълнил задълженията си по
застрахователния договор , вкл.тези по уведомяване на застрахователя и компетентните
органи. В случая има данни, че процесният автомобил
се е запалил, но не са доказани при условията на пълно доказване всички факти
във връзка със запалването на автомобила. Свидетелите разпитани по делото не са
преки очевидци на запалването на автомобила, а пресъздават изложеното от
пострадалия, а при липсата на протокол
от органите на пожарна безопасност за причините за запалването, не може да се
приеме, че е безспорно установен -доказан механизма на настъпване на
произшествието и наличие на причинно-следствена връзка с причинените вреди,
както и липсата на виновно поведение от страна на водача. Съдът не може да презюмира само по твърдения на ищеца, че автомобилът се е
самозапалил без виновно поведение от негова страна, употреба на алкохол, други
упойващи вещества, нарушение на правилата за движение и т.н. Това не може да се
установи и от СТЕ. Това води до извода, че се касае за неизпълнение на
задължения по застрахователния договор от страна на застрахования, които са
значителни с оглед интереса на застрахователя / чл.408 т.3 от КЗ/. Ответникът
основава правото си на отказ да изплати застрахователното обезщетение на
уговорено в общите условия задължение за на застрахования да не напуска мястото
на произшествието преди да е уведомил за това съответните компетентни държавни
органи- т.14.11, което нарушение е безспорно установено. По този начин
застрахованият е осуетил установяване на негово виновно поведение, даващо
основание на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, с което следва
да се приеме, че това неизпълнение е такова неизпълнение на застрахования,
което значително променя предвидимостта на риска,
носен от застрахователя и накърнява значително неговия интерес, представляващо
изключение от задълженията за покриване на риска. Освен горното не са спазени и
изискванията на т.29 от ОУ на застрахователя да се представят всички необходими
документи свързани с установяване на събитието, основание даващо право на
последния да намали или да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. С
оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и като такъв,
следва да бъде отхвърлен.
Като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за заплащане на лихва
за забава, в размер на 225 лв.
Ответникът
претендира да му бъдат изплатени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 300 лв.
С
оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ЕТ „И. П. , ЕИК ********* гр. Търговище , съдебен адрес *** оф.8, адвокат А.С. против Застрахователна компания “ЛЕВ
ИНС” АД ЕИК *********, гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” № 67, представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., иск за сумата от
4 101.77 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 93001710108079/16.12.2017 год., за вреди причинени на
товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи”, с
рег. № Т 6213 ТН, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ЕТ „И. П. , ЕИК ********* гр. Търговище , съдебен адрес *** оф.8, адвокат А.С. против Застрахователна компания “ЛЕВ
ИНС” АД ЕИК *********, гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” № 67, представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., иск за сумата от
225 лв., представляваща лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЕТ „И. П. , ЕИК ********* гр. Търговище , съдебен адрес *** оф.8,
адвокат А.С. против Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, гр.
София, бул. “Симеоновско шосе” № 67, представлявано
от М.М.-Г.и П.Д.– изпълнителни директори, действащи
чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 300 лв., на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд -Търговище.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :