Определение по дело №362/2020 на Административен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 20.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 362/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази

 

Производството е образувано по жалба от Община Сливен срещу Разпореждане с изх. № С200020-137-0007115/19.08.2020 г. на Публичен изпълнител, в което е обективиран отказ да прекрати производството по изп. дело № *********/2020 г. Моли се съда по реда на чл. 97 ал. 5 от АПК, във вр. с чл. 268 от ДОПК да отмени отказа на публичния изпълнител, обективиран в процесното разпореждане. В жалбата се твърди, че това разпореждане е било обжалвано пред горестоящия административен орган, но не е налице произнасяне на същия в законовия срок.

Административен съд Сливен намира, че образуваното дело не подлежи на пряк съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция и по посочения ред, тъй като за оспорването е предвиден от законодателя задължителен административен ред на обжалване, т.е. подведомственост на друг орган извън системата на съдилищата, при следните фактически и правни съображения:

По постъпила от Община Сливен молба/възражение с искане за погасяване на публични вземания, поради изтекла погасителна давност, на 19.08.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Сливен постановил Разпореждане изх. № С200020-137-0007115, с което не прекратил събирането на вземанията по изп. д. № *********/2020 г. В настоящото производство се иска от съда да отмени това разпореждане. Съгласно визираната в жалбата процесуална разпоредба на чл. 97 ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. В нормата е поставено изрично условие досежно допустимостта на производството пред съда, а именно – актът да подлежи на оспорване по съдебен ред. При анализ на относимите процесуални норми на ДОПК се установява, че прекият съдебен контрол върху административни актове, постановени от публичния изпълнител е указан в изрично посочени случаи, като отказът за прекратяване като действие на публичния изпълнител не е измежду тях. В разпоредбите на чл. 266 – чл. 268 от ДОПК ясно е регламентиран като задължителен административният контрол по отношение на всички действия на публичния изпълнител. Съгласно чл. 266 ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция. Следователно, при обжалването действията на публичен изпълнител изчерпването на оспорването по административен ред е задължителна предпоставка за оспорване по съдебен ред. Съгласно относимата и приложима разпоредба на чл. 268 ал. 1 от ДОПК, длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, което налага извода, че съдебният контрол е допустим, но по отношение на постановен от горестоящия административен орган акт, и то само в случаите по чл. 167 ал. 2 т. т. 2, 4, 5 и 6. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че по действащите разпоредби на съда са подведомствени единствено жалбите срещу решения на решаващият орган, с които той се е произнесъл по подадена до него жалба срещу действията на публичния изпълнител, каквото представлява разпореждането за отказ за отписване на задължение по давност, респ. за отказ за прекратяване на изпълнително дело. Разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнително дело, издадено от публичния изпълнител не попада в категорията актове, подлежащи на пряк съдебен контрол, каквито са регламентираните такива в чл. 197, чл. 199, чл. 208, чл. 214 и чл. 256 от ДОПК. Следователно, в случая атакуваният акт на публичен изпълнител не подлежи на пряк съдебен контрол, като такъв е допустим и възможен само след произнасяне на горестоящия орган и то – досежно законосъобразността на постановения от него административен акт с указаната от закона форма - решение. При извършена справка в деловодната система на Административен съд Сливен се установява, че е образувано адм.д. № 372/2020 г. по описа на съда с предмет на оспорване постановения по указания по – горе ред административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а именно: Решение № 154/09.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Производството по това дела е висящо, като същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.11.2020 г.

По изложените съображения, оспореният в настоящото съдебно производство акт не подлежи на пряк съдебен контрол, което е пречка за разглеждане на делото по същество, с произнасяне по основателността на жалбата. Това налага оставянето на настоящата жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

Оставя без разглеждане жалбата на Община Сливен срещу Разпореждане с изх. № С200020-137-0007115/19.08.2020 г. на Публичен изпълнител, в което е обективиран отказ да прекрати производството по изп. дело № *********/2020 г.

 

Прекратява образуваното съдебно производство по административно дело № 362/2020 година по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

        

                                                              Административен съдия: