РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Благоевград, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100496 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б...чрез адвокат Н. Л., със съдебен адресат: адвокат Н. Г.
Л., адрес на упражняване на дейността: гр. Б....... срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. С...... с представители А..... С..... А....и
И..... ... Е..
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с която
се иска да се осъди ответното дружество да възстанови на ищеца заплатената от него сума,
равняваща се на 801, 85 лева (осемстотин и един лева осемдесет и пет стотинки), с която
ответното дружество се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; да заплати сумата от
180 лева (сто и осемдесет лева), представляваща законна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД,
изчислена върху сумата от 801,85 лева, считано от 28.03.2022 г. (датата на заплащане на
сумата) до 28.02.2024 г. (датата на завеждане на настоящия иск); ведно със законната лихва
по смисъла на чл. 86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на дължимото.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че от края на 2009 година ищецът е собственик на имот,
находящ се в гр. С..... който е придобит чрез дарение, съгласно Нотариален акт № .година по
описа на Нотариус С........ В...... Сочи се, че на 27.11.2000 година в ответното дружество е
образувана партида на посочения имот /абонатен номер 367815/инсталация с номер
**********/ по писмено заявление на Е....... К.а. Твърди се, че имотът от години е
необитаем, поради което в него няма монтирани отоплителни тела /радиатори/, като има
само топломер в тоалетната, който е занулен и затапен. Сочи се, че въпреки това, ответното
дружество е изискало от ищеца да заплати топлинна енергия в периода от месец август 2018
година до месец април 2020 година, като в тази връзка на 19.02.2021 година ответникът
предявило срещу ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 1454/2021 година по описа на РС Б.......за неизплатена топлинна енергия в размер
общо на 505,12 лева, от които 418,47 лева - главница и 86,65 лева - мораторна лихва. Сочи
се, че на 07.12.2021 година ищецът направил възражение в законоустановения срок срещу
неоснователната претенция на дружеството. Сочи се, че на 28.03.2022 година ищецът
посетил офис на дружеството, за да потърси разрешение на възникналия проблем, но
служителката го уведомила, че ако незабавно не плати претендираната сума ще бъде
1
заведено дело срещу него. Твърди се че, ищецът решил да заплати съответната сума, в
следствие да потърси правна помощ за разрешаване на проблема. Твърди се още, че на
28.03.2022 година ищецът заплатил сумата от 801, 85 лева на ответното дружество, която
представлява: 418, 47 лв. - главница по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
23013128; 86, 65 лв. - мораторна лихва по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
23013128; 200 лв. - съдебни разноски; 50, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение; 46, 23
законна лихва, за което ищецът представя касов бон.
Сочи се, че с поведението си ищецът не признава основателността на вземането, като
същият е платил процесната сума, защото се е страхувал, че ответното дружеството ще
заведе иск срещу него и ще го въвлече в неоснователни съдебни спорове. Сочи се, че към
датата на плащане на сумата ищецът не е бил наясно, че срещу него вече има образувано гр.
дело № 3069/2021 г. по описа на Районен съд-Б....... като в последствие, на 19.04.2022 г.
същият получил съобщение, че срещу него има образувано гр. дело № 3069/2021 г. по описа
на Районен съд- Б.... съответно му се предоставя срок за депозиране на писмен отговор на
предявената искова молба за сумата от 801, 85 лева, която междувременно е заплатена от
същия. Навежда се, че в указания срок ищецът депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан, като цитираното дело приключило с
Решение № 753/22.12.2022 г. по гражданско дело № 3069/2021 г. с което предявеният иск е
отхвърлен като неоснователен, поради факта, че ответникът е заплатил процесните суми.
Навежда се, че след приключване на гр. дело № 3069/ 2021 г. по описа на Районен съд-
Б....., ищецът направил породен опит да разреши проблема по доброволен път, но от
дружеството отказали да възстановят начислените суми, въпреки, че в процесния период
ищецът не е потребил начислената му топлоенергия.
По отношение на аргументите, че сумата от 801,85 лева е платена на ответното
дружество по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се излага, че имотът е бил необитаем,
поради което в него няма монтирани отоплителни тела (радиатори), а има само топломер в
тоалетната, който е занулен и затапен, поради което топлинната енергия за период от месец
08.2018 г. - месец 04.2020 г„ чиято равностойност ищецът е бил принуден да заплати на
28.03.2021 г. не е реално доставена на ищеца от ответното дружество, респективно същата
не е реално потребена от ищеца.
Твърди се, че ищецът не е имал начислени задължения към ответното дружество за
период от месец 08.2018 г. - месец 04.2020 г., като се посочва, че промяната на титуляра на
партидата от Е....... К.а на Й. К. е осъществена през 2021 г по заявление с регистрационен
индекс Г-8050/ 14.05.2021 г. на ищеца. Посочва се, че промяната на титуляра на партидата
не би била възможна, ако за съответния абонат има дължими и неизплатени сметки. При
промяна на титуляра на партидата, се сочи, че ответното дружество изисква да се попълни
декларация за извършени или неизвършени от клиента плащания на дължими суми за
периода от датата на придобиване и/или ползване на имота до датата на съответната
промяна. Посочва се, че практиката на ответното дружество е да променя титуляра на
партидата на съответен абонат, след като се установи, че абонатът няма задължения към
дружеството, като в случай, че се установи, че има задължение, дружеството не извършва
промяната на титуляра, докато не бъдат изплатени окончателно дължимите суми. От това се
сочи, че следва извода, че с конклудентни действия, а именно допускане на промяната на
партидата на 13.02.2020 г., ответното дружество е извършило извънсъдебно признание на
факта, че ищеца няма задължения за неплатени суми към съответната дата.
Твърди се, че в процесния период не е налице правно основание, въз основа на което
ответното дружество да претендира заплащане на посочената сума за топлинна енергия. В
процесния период се сочи, че между страните не са съществували валидни договорни
отношения, въз основа на които ответното дружество да доставя топлинна енергия на ищеца,
като страните не са сключили писмен договор съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 Закона
за енергетиката (ЗЕ) като основание за възникването на облигационното правоотношение с
предмет продажба на топлинна енергия. Сочи се, че съответните общи условия на ответното
дружество не са намирали приложение по отношение на ищеца.
Въз основа на гореизложеното се твърди, че ответното дружество не е доставило
претендирана топлинната енергия, респективно ищецът не я е консумирал, поради което
2
ищецът е заплатил неоснователно процесната сума от 505, 12 лева, от които: 418,47 лв. -
главница; 86, 65 лв. - мораторна лихва; 46, 23 - законна лихва.
Сочи се, че неоснователно е било и предявяването на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1434/2021 г. по описа на Районен съд-
Б.........от ответното дружество, респективно неоснователна е сумата, заплатена от ищеца на
ответното дружество за сторените разноски в размер на 250, 00 лева, от които: 200 лв. -
съдебни разноски; 50, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че със заплащането на съответната сума от ищеца на 28.03.2021 г ответното
дружеството се е обогатило неоснователно до размера от 801, 85 лева за сметка на
обедняването на ищеца, с което се реализира фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД, респективно се обуславя основателността на предявения иск.
С Разпореждане № 1928/25.06.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 03.07.2024 година чрез
юрисконсулт Кирчева.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се поддържа
становище за недопустимост, а по същество се оспорват предявените искове, като
неоснователни. Претендират се сторените в производството разноски.
Сочи се, че е образувано гр.д № 3069/2021 г по описа на PC-Б.... като с определението №
786/04.06.2022г. за насрочване на делото по гражданско дело № 3069 от 2021г. по описа на
PC- Б......е посочено, че е налице извършеното плащане от 28.03.2022г. в размер на 801.59 лв.
от страна Й. В. К.. Навежда се, че това обстоятелство е признато от ответника, като по
делото е постановено съдебно Решение № 753/22.12.2022г., с което Съдът е отхвърлил
исковата претенция, поради плащане.
Счита се, че депозираната искова молба е неоснователна, тъй като не попада в
хипотезите на чл. 55 от ЗЗД.
Сочи се, че ищеца в настоящото производство се явява ответник по гражданско дело №
3069 по описа на PC-Б.... VII състав с вече постановено съдебно Решение, като в доклада на
делото е отделено за безспорно, че Й. В. К. е извършил едно доброволно в хода на
производството плащане предмет на настоящото производство, а именно сумата от 801.85
лв., поради което се намира за напълно неоснователно твърдението на ищеца, че сумата от
801.85 лв. се явява събрана от дружеството без правно основание.
Твърди се, че Й. В. К. е извършил доброволно на каса на дружеството заплащане на
задължение, което се претендира по съдебно производство, ответната страна чрез своя
пълномощник е признал това задължение и доброволно в хода на производство извършва
плащанията на каса на дружеството на ответника.
Счита се, че Й. В. К. е изпълнил /макар и в хода на висящ исков процес/ свой нравствен
дълг, изразяващ се в изпълнение на свое задължение, а именно заплащане на стойност за
топлинна енергия за собствен недвижим имот, с оглед на което се намира за недопустимо от
страна на ответника да се черпят благоприятни правни последици от излагане на мотиви,
които не кореспондират по какъвто и да било начин с действителната фактическа
обстановка.
С определение № 1868/18.09.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора. С постановеното по делото определение на основание
чл.219 от ГПК е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „ Техем
сървисис” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С........
Третото лице помагач не е взело становище.
3
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител адвокат Н. Л., която поддържа предявените искове,
изразява становище за доказаност и основателност на същите. Подробни съображения
излага в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител. В писмени становища
поддържа неоснователност на предявените искове, като се претендират сторените разноски.
Сторено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач, редовно призовано не изпраща представител и не взема становище.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том II, рег. № 5169,
дело № 259/2009г. е, че ищецът от 2009г. е собственик на недвижим имот, представляващ
офис № 2, находящ се в гр. С.......със застроена площ от 14, 09 кв. м.
От акт за разпределяне на кубатурата в жилищна сграда на ответното дружество се
установява, че е прието, че собственото на ищеца помещение е с 29, 69 куб.м.
Установява се от Договор № 2516/17-10- 5218/16.10.2007г., протокол на ОС на етажните
собственици на ул. „А......от ....и списък на етажните собственици, че жилищната сграда, в
която се намира собствения на ищеца имот е топлоснабдена, като е сключен между
потребителите на топлинна енергия в сграда –етажна собственост с адрес „А.......ЕООД
договор, съгласно който последното дружество да извърша индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.
По делото е представен списък с фактури за абонат **********, който не е ясно от кой е
съставен, за кой адрес.
Видно от заявление рег. № Г-8050/14.05.2021г. до ответното дружество, че ищецът е
изразил желание за сключване на договор съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот на адрес ул. „А. инсталация **********,......
договорна сметка ..........
Видно от Главен отчет на абонатен номер 367815 за период 01.05.2018 г. — 30.04.2019 г.,
издаден от топлинния счетоводител „ Техем Сървисис “ ЕООД е, че е поставена тапа в
главното помещение, поради което няма потребена ТЕ. В тоалетната също няма
потребление, видно от отбелязаната стойност „0“. От Главен отчет на абонатен номер
367815за период 01.05.2019 г. — 30.04.2020 г., е видно, че отново няма потребление, предвид
отбелязаната стойност „0“.
Няма спор по делото, доколкото се твърди както от ищеца в исковата молба, така и от
ответника в отговора, че ответното дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК, по което е
било образувано ч.гр.д. № 1454/2021г. по описа на РС-Б......... и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на топлинна енергия за периода от месец август
2018 година до месец април 2020 година.
Видно от фискален бон от 28.03.2022г. е, че ищецът на посочената дата е заплатил на
ответното дружество сумата от 801, 85 лв., като е посочено плащане по съдебно дело, аб.
**********, адрес С.............., от които главница-418, 47 лв., 86, 65 лв. - мораторна лихва,
200, 00 лв. - съдебни разноски; 50, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение; 46, 23 -законна
лихва, като посоченото не се оспорва от ответника.
Видно от Решение № 753/22.12.2022г., постановено по гр.д. № 3069/2021г. по описа на РС-
Б...., влязло в сила на..... е, че съдът е отхвърлил исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от А....А.... –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М. К....... срещу Й. В. К., с ЕГН **********, за
приемане за установено, че съществува вземането в размер на 505,12 лв., от които 412,51 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия през периода
08.2018 г. - 04.2020 г. и лихва в размер на 86,18 лв., както и 5,96 лв., представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м. 02.2020 г. и 0.47лв. -
4
законна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и иска на ищеца за заплащане на сторените по делото разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ. Осъдил е „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......... представлявано от А. А................– изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт М.... К......., да заплати на Й. В. К., с ЕГН **********, сумата в
размер на 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокат. Решението е
постановено при участието на третото - „Техем сървисис“ ЕООД, помагач на ищеца.
По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, заключението по
която е изготвена от вещото лице А. Трендафилов. Видно от заключението дяловото
разпределение на топлинна енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката чл.68, чл.69 и приложение към
чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1 съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 139 б от ЗЕ, дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост е извършено от фирма
“Техем сървисис” ЕООД съгласно чл.139а от ЗЕ и чл. 68 , чл.69 към приложение чл. 61.Т.5.2,
т.6.1.1, т.6.1.3, т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-1 Обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г.,
Фактурираните сумите за топлина енергия за даденият период от м.08.2018г.до м.04.2019г. и
м.05.2019г.до м.04.2020г.отчетената топлинна енергия за дялово разпределение, като
изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са дадени в таблична форма и
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
чл.68, чл.69,чл.71 и приложение към чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 т.6.7 от Наредба № Е-РД-04-1 и
чл.139от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за имота на клиент с абонатен №№367815
инсталация ********** са начислени съгласно действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката за процесния период.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че в процесното помещение радиатор няма, има
само един топломер, който е запечатен, помещението е 14 квадрата, това, което е изчислено,
това се изчислява на сградна инсталация, това е процент на обема на обща сградна
инсталация на сградата и на това помещение. Този обем е 29 кубика на самото помещение.
То е процент на цялата инсталация.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, в която насока е Определение № 577/23.05.2024г. по
в.ч.гр.д. № 432/2024г. по описа на ОС-Б........
По същество:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, т.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване плащането на
паричните суми на ответника, обедняването на ищеца и обогатяване на ответника, при
липса на първоначално основание.
В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Искът по
чл.55 от ЗЗД е един. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже
даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото. Ответникът следва да
установи при пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а именно че в качеството му на собственик на електроразпределителната
мрежа е доставеното количество електроенергия.
При този иск в тежест на ответника е да установи основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да посочи и установи
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
По иска за лихва за забава ищецът следва да докаже падежа на главното задължение,
периода и размера на претенцията си за лихва.
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено
са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
5
начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е
налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от
него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото,
но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото
е без основание.
Настоящият съдебен състав счита, че в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да
заяви, че даденото е без основание /в този смисъл е решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1144/2010 г., Четвърто ГО и определение № 60385 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. №
4500/2021 г. по описа на ВКС, Четвърто Г0/. Когато обаче се сочи някакво основание или
причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за
това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват /в този смисъл е
решение № 30 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 2230/2017 г. по описа на ВКС, Трето Г0/. В
конкретния случай ищецът твърди, че е платил сумата, доколкото е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но не признава същата, подал е
възражение, както и писмен отговор по висящо гр.д., че не дължи същите и че ги оспорва.
Едновременно с това излага съображение, че ответникът е претендирал суми за топлинна
енергия, като оспорва, че е съществуват каквито и да било валидни договорни отношения
между страните, че не е обвързан от общи условия, че имотът е необитаем, в него няма
монтирани отоплителни уреди, отчетите са нулеви. Следва да се отбележи, че когато
ответник плати сума по висящо дело, но изрично заяви, че не я дължи, това се третира като
плащане с цел избягване на принудително изпълнение, а не като признание на задължение.
В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило единствено, че ищецът бил
платил по висящо дело, доброволно, поради което искът е неоснователен, както и че е
платил свой нравствен дълг, изразяващ се в изпълнение на свое задължение, а именно
заплащане на стойност за топлинна енергия за собствен недвижим имот. Ответното
дружеството не уточнява нито имотът, който твърди, че е топлоснабден, нито периода, нито
твърди дали се касае до задължения на основание договор /по делото не е доказано
сключване на договор с небитов абонат/ или на друго основание, дали заплатената сума
представлява заплащане на топлоенергия за дялово разпределение за сградна инсталация, за
потребена топлоенергия в имота на ищеца или за дялово разпределение.
На първо място следва да се отбележи, че пращането по висящо дело не е основание за
получаване на сумата, основание би било договор или друг източник на задължение, но не и
висящо дело. На следващо място заплащането на задължения не представлява нравствен
дълг.
Що се касае до общото посочване, че заплатеното е за топлинна енергия същото е напълно
неконкретизирано, като не е посочено нито дали сумите са платени на договорно или на
6
друго основание, нито период и за какво са платени същите.
Предвид изложеното съдът не може да допълва твърденията на ответника и да изследва
дали са се осъществили факти, които не са твърдяни от ответника.
Следователно, в случая е налице първата хипотеза на горепосочената разпоредба - ищецът
е установил факта на получаването на сумата от 801, 85 лева от ответника, а последният не е
посочил и не е доказал основанието, на което тази сума е получена от него. Както вече бе
изложено от настоящия състав по-горе ищецът няма задължение да доказва сочения факт,
поради това, че при предявен иск по чл. 55 ЗЗД с твърдения за плащане на сума без
основание, ищецът следва да докаже единствено плащането на сумата и получаването й от
ответната страна. В този смисъл липсата на основание е отрицателен факт и като такъв,
същият не подлежи на доказване от ищцовата страна. Ответникът е този, който следва да
докаже основание за получаване на сумата, в случай, че твърди наличието на такова. Както
вече бе изложено, възражението за наличие на основание (договор или друг източник на
задължение) не е изложено от ответника.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи и следното. Установи се от приетото по
делото Решение № 753/22.12.2022г., постановено по гр.д. № 3069/2021г. по описа на РС-
Б............ влязло в сила на ... е, че съдът е отхвърлил исковете на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........представлявано от
А..... А....– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М....... К... срещу Й. В. К., с ЕГН
**********, за приемане за установено, че съществува вземането в размер на 505,12 лв., от
които 412,51 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
през периода 08.2018 г. - 04.2020 г. и лихва в размер на 86,18 лв., както и 5,96 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.
02.2020 г. и 0.47лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г.,
ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
09.06.2021 г. до окончателното плащане, както и иска на ищеца за заплащане на сторените
по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, като дори е осъдил ответното дружество да
заплати на настоящия ищец-ответник по посоченото дело разноски.
Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК „Със сила
на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът
подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици,
които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението
представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част
от него.“
След като искът по делото, в хода на което е направено твърдяното от ищеца плащане
е отхвърлен с влязло в сила решение като неоснователен, то сумата не е дължима и липсва
основание за плащането й.
Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда и за всички
съдилища., поради което след като в диспозитива на решението е отразено, че искът е
неоснователен, настоящият съд следва да зачете СПН и приеме, че платеното е без
основание.
В тази насока са и дадените в Определение № 577/23.05.2024г. по в.ч.гр.д. №
432/2024г. по описа на ОС-Б... с което делото е върнато за разглеждане, указания на стр. 4,
където е посочено, „че в конкретиката на настоящия казус с обсъжданото влязло в сила
решение установителния иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен, т.е. дължимостта на сумите
към момента на приключване на устните състезания по цитираното дело е била отречена.
С оглед на изложеното по-горе, съдът приема, че в конкретния казус ответникът не е
доказал основание за получаване и задържане на сумата, поради което искът за главница е
7
изцяло основателен.
Следва да се присъди и законната лихва, смитано от датата на подаване на исковата
молба-01.03.2024г. до окончателното изплащане.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава е неоснователна. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 5/2017 г. от
21.11.2019 г. по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая ищецът не доказва да е
поканил длъжника да изпълни /да върне получената престация/ преди датата на подаване на
исковата молба, поради което и на основание чл. 84, ал. 3 от ГПК исковата претенция за
присъждане на обезщетение за забава е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е сторил разноски както следва-100, 00 лв.заплатена държавна такса, 1000, 00
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. Относно заплатената държавна такса на ищеца се
дължи само 50, 00 лв. от същата, която касае уважения в цялост иск за главница. Искът за
мораторна лихва е отхвърлен, поради което не му се дължи връщане на заплатената
държавна такса. Относно заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лв. и
200, 00 лв. за явяване в трето съдебно заседание, от страна на ответника е сторено
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. В случая са предявени два
иска, единият от който е отхвърлен, като в договора за правна помощ не е разграничен
размера на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете, поради което съдът намира,
че е по равно за двата иска. Предвид отхвърляне на единия иск то дължимо е само
възнаграждение в размер на 500, 00 лв. по иска за главница. Относно стореното в тази
връзка възражение за прекомерност съдът намира същото за неоснователно, доколкото
сумата от 500, 00 лв. е близка до минималния размер, а и по делото са проведени повече от
две съдебни заседания, като по всяко адвокатът на ищеца се е явявал. Съдът не е длъжен
винаги, дори и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК да определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, а следва да отчита фактическата и правна сложност на спора.
Предвид изложеното на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв.
Ответникът също е сторил искане за присъждане на разноски по делото. Видно от
данните по делото същият е сторил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на
820, 00 лв., които обаче според настоящият съдебен състав не следва да бъдат присъждани,
доколкото са сторени за експертиза относно главния иск, който е уважен.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе
предвид правната и фактическа сложност на делото, която не е голяма, обстоятелството, че
процесуалния представител на ответника не се е явил в нито едно съдебно заседание, съдът
намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100, 00 лв. съобразно
отхвърлянето на иска за мораторна лихва ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 18, 35 лв.
Водим от горното и на основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. С......с представители А. .....С. А..и
И.И......Е. ...ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. б.....ул. „...
Л.......... със съдебен адресат: адвокат Н. Г. Л., адрес на упражняване на дейността: гр. Б.
сумата от 801, 85 лв. (осемстотин и един лева и..... осемдесет и пет стотинки),
представляваща платена от ищеца на 28.03.2022г. сума без основание, ведно със законната
8
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-01.03.2024г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.....
чрез адвокат Н. Л., със съдебен адресат: адвокат Н. Г. Л., адрес на упражняване на
дейността: гр. Б......срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр. С.......с представители А...С...А... и И...И..........питропов иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 180, 00 лв. (сто и осемдесет лева),
представляваща законна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД, изчислена върху сумата от 801,85
лева, считано от 28.03.2022 г. (датата на заплащане на сумата) до 28.02.2024 г. (датата на
завеждане на настоящия иск), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. С......с представители А..... С.....А...и И..И.... Е... ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б......... със съдебен адресат: адвокат Н. Г. Л., адрес
на упражняване на дейността: гр. Б......сумата от 550, 00 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща сторени разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. със съдебен адресат:
адвокат Н. Г. Л., адрес на упр..ажняване на дейността: гр. Б....ЗА ДАПЛАТИ НА
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. С. с
представители А.. С......А... и И.... И.. Е... сумата от 18, 35 лв. /осемнадесет лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
гр.Б..... с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението и за двете
страни.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9