№ 6640
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100503473 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответниците Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ****,
представлявани от управителя М.М., срещу решение № 12597 от 25.06.2024 г., постановено
по гр. дело № 24463/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е уважен предявеният от Д.
К. А. конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на
проведеното на 04.04.2022 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. ****.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост при
твърдения, че първоинстанционният съд не е разпределил в тежест на ответниците да
докажат спазване на изискванията за оповестяване на протокола от проведеното общо
събрание, поради което изготвеният доклад по делото е непълен и към настоящия етап от
производството са допустими доказателства за спазване на процедурата по чл. 16, ал. 9
ЗУЕС, каквито въззивниците прилагат към въззивната жалба. Считат, че протоколът от ОС
отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, тъй като е подписан от две лица
(председател и протоколчик), а част от оспорените решения (по т. 2.1 и т. 2.2 от протокола)
1
не подлежат на обжалване от ищеца, тъй като не пораждат промяна в неговата правна
сфера, поради което в тази част исковата претенция е недопустима. Намират, че останалите
твърдения на ищеца за допуснати нарушения на ЗУЕС са недоказани, в какъвто смисъл са и
изложените от първоинстанционния съд мотиви. Ето защо молят за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият Д. К. А. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена от ответниците Етажни собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. ****, представлявани от управителя М.М., срещу
определение № 49615/05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 24463/2022 г. по описа на СРС,
155 състав, с което е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на
постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски. Изложени са доводи, че
не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, тъй
като такива не са направени във връзка с настоящото производство, по което ищецът не е
бил представляван от адвокат.
Ответникът по частната жалба Д. К. А. е подал отговор на частната жалба, с който оспорва
същата и моли да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с възраженията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че предявените искове за отмяна на решенията по т.
2.1 и т. 2.2 от протокола от ОС на ЕС не са недопустими. Действително, на отмяна по реда на
чл. 40 ЗУЕС подлежат само тези решения на общото събрание на етажните собственици,
които променят съществуващо състояние. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни
решения, т.е. такива, с които е прието позитивно решение. Това са решенията, които
пораждат правни последици (т.е. положителните решения), като отмяната им води до
отпадане на породените правни последици. Решенията, с които се отказва да се промени
съществуващото положение или с които единствено се констатират определени задължения,
не подлежат на отмяна по съдебен ред, тъй като не са свързани с настъпване на нови правни
последици, които да бъдат заличени и следователно липсва правен интерес от обжалването
им.
По т. 2.1 от дневния ред етажните собственици в процесната сграда са взели решение за
одобряване на подмяната на вертикалния щранг за студена вода от сутерена до етаж 3 (с
очаквано решение за подмяна на щранга до последния етаж на сградата), като е посочено, че
разходите за подмяна ще бъдат разпределени поравно между засегнатите собственици. По
2
идентичен начин с решението по т. 2.2 е одобрена подмяната на вертикалния щранг за топла
вода и канал, разходите за което ще бъдат за сметка на засегнатите апартаменти. Видно е, че
в случая се касае до положителни решения, с които се внася правна промяна – одобрена е
подмяната на вертикални щрангове, което влече след себе си предприемането на определени
действия – събиране на оферти и извършване на реални ремонтни дейности. Действително,
етажните собственици не са гласували конкретни параметри на предстоящия ремонт и точен
размер на дължимите за това разходи, но решенията им не са просто констативни, а са
обвързани с последващи действия, които ще доведат до правна промяна за ЕС.
Същевременно, решенията касаят обща част на сградата, без оглед на обстоятелството, че по
т. 2.1 засега е гласувана подмяна на вертикалния щранг само до 3 етаж (В и К инсталацията е
обща на всички етажни собственици, а не е разграничена по обекти и етажи), поради което
интересът на ищеца да оспорва тези решения не може да бъде отречен.
Ето защо, въззивният съд намира, че исковите претенции в цялост са допустими, респ. с
уважаването им първоинстанционният съд не е постановил недопустимо съдебно решение.
Същото обаче е неправилно поради следните съображения:
За основателността на иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава
твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни
норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото
събрание. С оглед конкретно наведените от страните доводи и възражения, ответниците
следва да установят спазването на оспорените от ищеца императивни процедурни
изисквания за свикване и провеждане на общото събрание, включително по отношение на
поставена покана за ОС, процедурата по обявяване на изготвения протокол от ОС и
неговото съдържание, както и по отношение на необходимия кворум за провеждане на
събранието, както и спазване на императивните материално-правни разпоредби на чл. 51, ал.
1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
По делото не се спори, че страните са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. ****
(ищецът е собственик на ап. 10, на 4 надпартерен етаж в сградата), както и че решенията на
общото събрание на ЕС, чиято отмяна се иска, са били взети на 04.04.2022 г. При предявен
иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява изцяло
законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в
гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания
за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. В настоящия
случай, ищецът основава доводите си за незаконосъобразност на решенията на нарушение
на процедурните разпоредби за свикване на общото събрание и за оповестяване на
протокола от него, за наличието на кворум за провеждане на ОС, както и на
незаконосъобразно взети решения по т. 1.1 и т. 1.2 поради нарушение на императивните
разпоредби на чл. 51, ал. 1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и липса на отчетност, както и по т. 2.1, т.
2.2 и т. 2.3 поради неяснота на решенията и липса на конкретика относно финансовите
3
параметри на решенията.
Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС (в действащите редакции
към 2022 г.), общото събрание на етажните собственици се свиква от управителния съвет
(управителя) или от контролния съвет (контрольора) чрез покана, подписана от лицата, които
свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-
късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата
от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. В поканата се
посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.
Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след
поставянето й. Посочените разпоредби са императивни и очертават задължителната
процедура, която следва да бъде спазена с оглед законосъобразното свикване и провеждане
на общото събрание на ЕС, като изпълнението на описаните действия следва да бъде
доказано пълно и главно от ответниците като положителен факт, на който те основават
твърденията си за законосъобразност на взетите решения.
По делото е представена покана от 26.03.2022 г. за свикване на общото събрание от
04.04.2022 г., подписана от управителя на ЕС П.В., както и протокол за поставянето й на
видно и общо достъпно място (на таблото във входа на сградата), подписан също от
управителя на ЕС П.В., както и от двама свидетели – П.Д. и М.Р., с посочване на датата и
часа на обявяване на поканата – 26.03.2022 г., 20:00 ч. В поканата също са посочени дата и
час на поставянето й, както и дневен ред на събранието. Следователно, императивните
процедурни изисквания на чл. 12, ал. 1 и на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС са спазени –
събранието е свикано от управителя на ЕС, който е подписал поканата и протокола за
обявяването й, а в тях са посочени дата и час на поставяне на поканата, както и дневен ред
на събранието, което е свикано в законовия срок – повече от осем дени преди насрочената
дата на провеждането му.
Събранието е било свикано и проведено във входното фоайе на сградата, което съдът намира
за подходящо място по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС – касае се за малка жилищна
кооперация от 10 апартамента в централната част на гр. София, за която липсват данни да
разполага с голямо покрито общо помещение, което да се ползва за събиране на етажните
собственици. Ето защо, провеждането на събранието в общите части на сградата се явява
подходящо, а данните за ниски температури към процесния ден и влошено здравословно
състояние на ищеца не могат да обосноват невъзможността му да присъства на събранието
или незаконосъобразно провеждане на последното, доколкото Д. А. е могъл да упълномощи
свой представител за събранието или да предложи друго подходящо място за провеждане на
ОС, което да съответства на неговите нужди. Събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К. Д.в А., син на ищеца, също не установяват нарушение на законовите
изисквания, напротив – свидетелят разказва, че на посочената дата на два пъти е слизал до
входа около 18-19 ч. вечерта и се е разминал със съседите си (7-8 човека), които се били
4
събрали на партерния етаж, т.е. свидетелските показания потвърждават факта на проведено
събрание на това място и на посочената дата, които съответстват на удостоверените факти в
протокола от ОС на ЕС от 04.04.2022 г.
Възражението на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (в действащата
редакция към 04.04.2022 г.) също е несъстоятелно, тъй като видно от протокола от ОС и
списъка на присъствалите на него етажни собственици с положени подписи (л. 56 от делото
на СРС), кворумът за провеждането на събранието от над 67 % е бил спазен – присъствалите
етажни собственици представляват 69,359 % идеални части от общите части в сградата. От
приложените писмени доказателства е видно, че протокол от процесното ОС е бил изготвен,
като същият отговаря на изискванията за неговото съдържание по чл. 16, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС
– протоколът е подписан от председателстващия събранието управител на ЕС и от избрания
протоколчик, съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание (04.04.2022 г.
в 19:00 ч. във входа на кооперацията), дневният ред, явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата (всички решения са взети единодушно с пълно мнозинство на
присъствалите лица), техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения.
По делото са наведени възражения, че протоколът не е бил оповестен надлежно по реда на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, но и тези доводи на ищеца са несъстоятелни. Съгласно посочената
разпоредба, председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен
срок от провеждане на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя
протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или
обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или
адрес в страната.
От приетите във въззивното производство писмени доказателства (предвид допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото) е видно,
че посочените изисквания са били спазени – управителят на ЕС е изготвил и поставил на
информационното табло във входа протокол за съобщаване, че протоколът от ОС е изготвен,
като копие от същия е бил на разположение на етажните собственици, видно от твърденията
на самия ищец, който е намерил копие от него на шкаф във входа на сградата. Протоколът е
изготвен в изискуемия 7-дневен срок – видно е, че същият е обявен на 11.04.2022 г., като
протоколът за обявяването му е подписан и от един етажен собственик (Т.Д.) с посочване на
дата и час на поставянето му (11.04.2022 г., 17:00 ч.) в изпълнение на изискването на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС. Няма данни Д. К. А. да е предоставил свой електронен адрес на управителя на
ЕС, поради което и последният не е бил длъжен изрично и лично да уведомява ищеца за
изготвяне на протокола и да му предоставя копие от него.
5
От друга страна, за пълнота на изложението и с оглед мотивите на първоинстанционния съд
за уважаване на предявения иск, следва да се отбележи, че според настоящия въззивен
състав неспазването на описаната процедура по оповестяване на протокола само по себе си
не може да обоснове незаконосъобразност на взетите решения на ОС. Разпоредбата на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС въвежда писмена форма за доказване на обстоятелството, че протокол от
общото събрание на ЕС е бил изготвен, но този факт не се оспорва от страните по делото.
Смисълът на оповестяването е да доведе до знанието на всички етажни собственици
обстоятелството, че протоколът е изготвен, че могат да се запознаят с неговото съдържание
и при поискване да им бъде предоставено копие от него, като от този момент започва да тече
срокът за обжалване на взетите решения. В случай че оповестяването на протокола е било
ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване по чл. 40
ЗУЕС започва да тече от момента на действителното узнаване за конкретния етажен
собственик, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован собственик
може да поиска копие от него. В този смисъл: Определение № 312 от 23.09.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4061/2014 г., II г. о., Определение № 451 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2536/2015 г., I г. о.
Следователно, доколкото писмената форма за действителност на взетите решения на ОС на
ЕС е спазена и протокол, който да ги обективира, е бил изготвен, евентуалното нарушаване
на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС влече като единствена последица невъзможността за
определяне на една начална дата за всички етажни собственици, от която да тече срокът за
оспорване на решенията по чл. 40 ЗУЕС, т.е. неспазването на тази процедура е в ущърб на
ЕС, доколкото е невъзможно да се стабилизират взетите решения на процесното ОС, но е от
полза за етажните собственици, които във всеки един момент биха могли да оспорят по
съдебен ред решенията при липса на доказателства за датата, на която са узнали за тях и
изготвения от ОС протокол. Ето защо, дори и да се приеме, че не са оповестени надлежно по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, на това основание решенията на ОС от 04.04.2022 г. не са
незаконосъобразни, тъй като това процесуално нарушение не обуславя порок на самите
решения, а кaсае последваща процедура след взимането им относно довеждането им до
знанието на цялата ЕС.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че по делото не се установява нарушаване на
посочените в исковата молба императивни разпоредби относно процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание, поради което на това основание решенията не са
незаконосъобразни. Ищецът оспорва решението по т. 1.1 с доводи за нарушаване на
императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, но от съдържанието на протокола е видно, че
същата е спазена – етажните собственици са определили месечна вноска за управление и
поддържане на общите части в сградата в размер на 6 лв. на човек, което съответства на
законовото изискване разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Законът не въвежда изискване размерът на вноските да се определя след приемане на отчет
6
или представяне на доказателства за действителните разходи, които предстои да направи
етажната собственост – конкретният размер на месечните задължения на етажните
собственици е въпрос на целесъобразност на взетото решение, който не подлежи на съдебен
контрол. Не е налице и нарушение на императивната норма на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС – с
решението по т. 1.2 ежемесечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ са определени в
минималния размер от един процент от минималната работна заплата за страната и
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, като апартаментите с по-голям процент идеални части дължат и по-голяма
вноска.
Що се отнася до останалите наведени доводи в исковата молба, съдът намира, че същите
касаят правилността и целесъобразността на взетите решения, които не са предмет на
проверка в настоящото производство. В рамките на инициирания процес по чл. 40 ЗУЕС
съдът не може да изследва дали подмяната на вертикалните щрангове и дограмата е
належаща, нито с какви конкретни финансови параметри следва да бъдат обвързани
бъдещите ремонти – очевидно решенията по т. 2.1, т.2.2 и т. 2.3 касаят принципното
одобрение на ОС такива ремонти да бъдат предприети, а в какъв размер ще бъдат разходите
за тях е въпрос на бъдещо общо събрание и гласуване на конкретни оферти. Решенията за
посочената подмяна на елементи от общите части в сградата попадат в предметния обхват
на т. 2 от предварително обявения дневен ред, като същите несъмнено представляват
необходими обновявания и в този смисъл разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС не е нарушена.
Доколкото не са определени точни размери на дължимите за ремонта на щранга за студена
вода вноски, решението за поемането на разходите поравно от засегнатите собственици не
противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, тъй като не вменява конкретни
парични задължения за отделните етажни собственици, които да бъде предмет на евентуално
принудително изпълнение.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява наличие на наведените в
исковата молба основания за незаконосъобразност на посочените решения на ОС на ЕС, като
същите не са взети в нарушение на цитираните императивни законови разпоредби, поради
което искът за отмяната им е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид различните
правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед
неоснователността на исковата претенция ищецът няма право на направените от него
разноски в производството, поради което разглеждането на частната жалба по чл. 248 ГПК
по същество се явява безпредметно, а определението по чл. 248 ГПК следва да бъде
отменено като следствие от отмяната на съдебното решение и променения изход на правния
спор.
Предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право
на направените пред двете съдебни инстанции разноски, както следва: 600 лв., платено
възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство, както и 40 лв.,
7
платена държавна такса за въззивно обжалване и 600 лв. с ДДС, платено възнаграждение за
един адвокат във въззивното производство (платеният и уговорен хонорар от 1200 лв. с ДДС
за втората инстанция не съответства на действителната правна и фактическа сложност на
делото и обемът на положения от процесуалния представител на въззивниците труд във
въззивното производство, поради което е прекомерен и възражението на въззиваемия по чл.
78, ал. 5 ГПК в тази насока е основателно).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12597 от 25.06.2024 г., постановено по гр. дело № 24463/2022 г. по
описа на СРС, 155 състав, както и Определение № 49615/05.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 24463/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ет. ****, срещу
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр. ****, представлявани от
управителя на етажната собственост М.М., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици на посочената
сграда, проведено на 04.04.2022 г.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ет. ****, да заплати на ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр. ****, представлявани от управителя на
етажната собственост М.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв., разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 640 лв., разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8