Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№    26086                                                17.06.2022 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                         пети граждански състав

На седемнадесети юни                                     през  две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в състав:                

                               Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж.Д.Г. ЕГН **********,***, представляван от адвокат Г.С., срещу Х.Я.И. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 22 500 лева, получена без правно основание, поради нищожност на предварителен договор за покупко - продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждан е на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът излага, че на 08.11.2017 година ответникът Х.Я.И. получил от него сумата 22 500 лева, като сумата била преведена от ищеца по банкова сметка ***, поради негово желание така да бъде извършено плащането. Поводът сумата да бъде преведена била устна договорка между страните ответникът да прехвърли на ищеца правото на собственост по отношение на негов недвижим имот, представляващ къща на един етаж, находяща се в централната градска част на град Бургас срещу продажна цена от 35 000 евро. В резултат на тази договорка ищецът предал на ответника сумата от 22 500 лева по посочения начин, а в деня на сделката следвало да плати разликата. След извършена проверка ищецът разбрал, че е станал жертва на измама и подал жалба в Районна прокуратура - Бургас. В исковата молба ищецът излага правен довод, че сключеният предварителен договор за покупко - продажба е недействителен поради липса на форма и на основание чл. 55 от ЗЗД отправя искане за връщане на даденото поради начална липса на основание. Тъй като ищецът не е в договорни отношения с ответника, даденото не е в изпълнение на задължение към ответника, липсват насрещни престации. Изключено е дарствено намерение и поради това липсва основание за получаване от ответника на посочената сума. На следващо място ищецът излага, че в многократни разговори е канил ответника да му върне сумата, но до момента това не е направено. В допълнение е посочено, че ищецът предявил иск срещу З.М. И., който е частичен, за сума в размер от 1 000 лева, и в производството по това дело ответникът Х.Я.И. е разпитан като свидетел, с които ищецът счита, че се установяват факти по настоящото дело. По повод иска е образувано производството по гражданско дело № 5739 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, което е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска.

По изложените съображения ищецът предявява иска си.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначеният на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника - адвокат М.Г., оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не би могло да бъде споделено твърдението за това, че ищецът е превел на ответника сумата с основание нищожен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. Излага, че като особен представител на разполага с информация по случая и не е в състояние да посочи доказателства. Счита, че е възможно между страните да са налице дългогодишни отношения, за да бъде предоставена сумата без насрещен документ. Процесуалният представител на ответната страна счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

С определение от 29.11.2021 година производството по делото е спряно до приключване на наказателно производство по досъдебно производство № ЗМ – 272/2019 година на ОД на МВР – Бургас. С определение от 18.03.2022 година, постановено по въззивно гражданско дело № 61 по описа на Бургаски окръжен съд за 2022 година посоченото определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно  и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

Към частната жалба е приложено споразумение, постигнато между страните, с което ответникът Х.Я.И. признава задължението си към Ж.Д.Г., заедно със задължения по други две граждански дела и две изпълнителни дела. Сред посочените дела е  и настоящото и е изложено, че ответникът признава задължението си към ищеца в размер 67 500 лева, представляваща заплатена в брой сума във връзка с неосъществена  прокупко – продажба на недвижим имот, находящ се на посочен адрес. В споразумението е посочено, че са образувани три броя граждански дела, едно изпълнително дело и досъдебно производство, индивидуализирани по номера.

По отношение на основанието за извършване на превод на сумата:

От показанията на разпитаните по делото като свидетели К.Ж. Г. и Г.С. Г. се установява, че основанието за превода на сумата било желанието на членовете на семейството да закупят къща в центъра на града. Обадили се на обява в Интернет за продажбата и уговорили среща за оглед.  Двете свидетелки не са сигурни каква част от сумата е преведена по сметка на майката на ответника от ищеца.         

Свидетелката К.Ж. Г. установява, че майка й Г.С. Г. разговаряла за закупуване на имота за сума в размер от 35 000 евро, като част от сумата – 22 500 лева, каквато е предмет на спора, била преведена по сметката на майката на ответника. Свидетелките излагат, че друга част от сумата била заплащана срещу разписки, на ръка. Свидетелката Гергана Г. също установява, че знае, че суми  са предоставяни и с разходни касови ордери.

Видно от протокол за разпита на свидетеля Х.Я.И. той описва фактическата обстановка относно отношенията между него и  ищеца.  В тях е посочено, че между страните по делото е имало отношения по повод договори за заем на пари  по които той бил заемател, а ищеца – заемодател и е посочил, че тези сума от 22 500 лева той е получил на заем от него, но нямат срок за връщането му.

 Ищецът започнал да му звъни да му прехвърли къщата за парите, които му дължи, но те били малко. Пояснява, че не знае негов познат или роднина да е правил оглед на къщата. По отношение на ищеца заявява, че му предоставил ключ за къщата, тъй като той искал да води някой там за оглед.

Предвид посочените гласни доказателства и споразумението, с което ответникът признава задължението, описано в исковата молба, следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата, описана в исковата молба, представляваща част от сумата платена във връзка с неосъществена  покупко- продажба  на недвижим имот  в град Бургас, **

за сключване на предварителен договор за окончателен, който обаче впоследствие не е сключен.

Относно тези показания може да бъде направен извод, че между тях е имало отношенията по повод договори за заем на пари и договор за покупко – продажба на къща.

От изготвената служебна справка по едно от посочените в споразумението дела  настоящият състав констатира, че  с решение № 14 от 22.01.2020 година, постановено по гражданско дело № 5738 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, ответникът Х.Я.И. е осъден да плати на Ж.Д.Г. сумата от 1000 лева, представляваща част от сумата в общ размер от 45 000 лева, която сума е била предадена от ищеца и получена от ответника на части през периода 13.09.2017 г. – 06.11.2018 г. без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от 1 000 лв., считано от 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото. Решението е влязло в сила.  Като основание за предаване на сумата в мотивите на решението е посочено, че по делото са представени 5 разходни касови ордера, съгласно които ищецът е предал, а ответникът е получил следните суми: 5 000 лв. – на 13.09.2017 г., 17 500 лв. – на 08.11.2017 г., 5 000 лв. – на 16.03.2018 г., 15 500 лв. – на 27.03.2018 г. и 2 000 лв. – 06.11.2018 г., или общо сумата от 45 000 лв. В ордерите е посочено, че сумите се дават като „капаро за къща“ и „сума за къща“, но никоя от страните не е твърдяла, че между тях е бил сключен какъвто и да било договор (предварителен или окончателен) във връзка с недвижимия имот. Ищецът е твърдял, че сумата е предоставена без основание, а ответникът – че е предоставена по договор за заем и не е оспорил получаването й.

Като доказателство е приет и препис от решение от 09.01.2020 година, постановено по гражданско дело № 5 739 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, от което се установяват фактически твърдения, изложени в исковата молба, за това, че ищецът е предявил срещу З.М. И., майка на ответника,  иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск за сума в размер от 22 500 лева, получена без основание. С решение от 09.01.2020 година предявеният иск е отхвърлен.

В случая по делото е приложен доклад по досъдебно производство № ЗМ -272/2019 година на ОД на МВР - Бургас. Установява се от доклада, че производството е образувано през 2019 година за това, че през 2017 година в град Бургас с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ж.Д.Г., роден на 23.05.2970 година, заблуждение за това, че ще продаде на същия недвижим имот, находящ се в град * и с това причинил на Г. имотна вреда в размер от 67 000 лева, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК вр. чл. /не се чете/ от НК.

В предмета на доказване на образуваното наказателно производство, предвид изложеното по - горе, е включено също установяване отношенията между страните по повод предоставяне на сумата 67 000 лева, включваща и сумата 22 500 лева, посочена в исковата молба, като конкретната квалификация с оглед наказателното право е посочена по- горе, но също следва да бъде установено наличието на уговорка за продаване на недвижимия имот. Предвид идентичността на някои от фактите, които са релевантни в двете производства, и с оглед правилото на чл.124, ал.5 от ГПК, регламентираща хипотезите, в които може да бъде установено едно престъпно обстоятелство, следва релевантните факти да бъдат установени  по предвидения в закона ред.

 

 

 

 

            Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, чрез юрисконсулт *, за приемане за установено по отношение на ответника С.К.Н. ЕГН **********,***, че дължи на ищеца по договор за кредит CASH *, сключен с „БНП  Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата 206,73 лева, представляваща главница, сумата 45,27 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 29.12.2011 година до 23.02.2012 година, сумата 101, 06 лева, представляваща договорна обезщетение за забава – лихва за забава за периода от 30.12.2011 година 31.10.2016 година, законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 6799 по описа на Районен съд – Бургас за 2016 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

На 14.10.2011г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и С.К.Н., ЕЕН ********** е сключен Договор за кредит с номер CASH-04650130, въз основа на който между страните възниква облигациона връзка. По силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 350.00 лева, като последният се задължава да я върне, ведно е уговорената възнаградителна лихва /добавка, съставляваща печалбата на кредитора/ на 18 седмични погасителни вноски.  Ищецът счита, че кредитополучателят е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че е получил заеманата сума - предмет на договора.

Ответната страна в производството не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 29.12.2011г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно чл. 5 от договора се дължи договорно обезщетение за забава /лихва за забава/, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.

Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 23.02.2012г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.

Ищецът твърди още, че на 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* е  сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищцовото дружество.

В исковата молба е посочено, че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********  е издадено пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване от името на ищцовото дружество е изпратено писмено уведомление до С.К.Н., но  пратката е върната в цялост като непотърсена от адресата. Поради изложеното е отправено искане за връчване на уведомлението за цесия,приложено към исковата молба на ответницата.  Ищецът се позовава на Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,II т.о../.

Ищецът е приложил писмени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът С.К.Н. е дала писмен отговор на предявените искове, в който излага, че няма възражения и претенции по предявените искове. Моли само съдът да уважи молбата и с правно основание чл.78, ал.2 от ГПК във връзка с присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 6799 по описа на Районен съд – Бургас за 2016 година е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск в резултат на проведено производство по реда на чл. 423 от ГПК.

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона за потребителския кредит  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр., чл.86 от ЗЗД. 

            Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

            Предвид становището на ответника по иска и посочената процесуална норма следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи сумите на основание договора, индивидуализирани  в исковата молба.

            Страните спорят относно разноските, направени по водене на делото.

            Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за  завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат от ищеца.

            Производството по делото е образувано от ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез процесуален представител, след като ответника С.К.Н. е подала възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което е било прието от Бургаски окръжен съд, спряно е изпълнението по изпълнително дело и делото е върнато на районния съд за указване предявяване на иск. В изпълнение на това разпореждане е образувано производството по настоящото дело. При това положение настоящият състав приема, че ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане на делото  и съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК дължи разноските на ищцовата страна.

            Разноските, направени по водене на делото, съобразно списъка на разноските по чл.80 от ГПК, са  в размер на 125 лева, от които сумата 25 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението за процесуалното представителство е съобразен с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е дължимо съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.

            Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство са присъдени разноски в размер на 125 лева, от които сумата 25 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.237 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

           

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.К.Н. ЕГН **********,***, че дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, чрез юрисконсулт Капка Паланова по договор за кредит CASH **, сключен с „БНП  Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата 206,73 лева /двеста и шест лева, седемдесет и три стотинки/, представляваща главница, сумата 45,27 лева /четиридесет и пет лена, двадесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 29.12.2011 година до 23.02.2012 година, сумата 101, 06 лева /сто и един лева и шест стотинки/, представляваща договорна обезщетение за забава – лихва за забава за периода от 30.12.2011 година 31.10.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от 206,73 лева /двеста и шест лева, седемдесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от 07.11.2016 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 6799 по описа на Районен съд – Бургас за 2016 година.

            ОСЪЖДА С.К.Н. ЕГН **********,***, да плати на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, чрез юрисконсулт **, сумата 125, 00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

            ОСЪЖДА С.К.Н. ЕГН **********,***, да плати на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, чрез юрисконсулт Капка Паланова, сумата 125, 00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело № 6799 по описа на Районен съд – Бургас за 2016 година.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: