Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2 0 6 8
гр. Пловдив, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3152/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-000735/11.02.2019 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на М.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.С.
моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за недоказване на
фактическата обстановка.
Въззиваемата страна
сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не вземат становище на по жалбата, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 26.01.2019 г.
около 21:30 ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с
рег. № *** в гр. Пловдив. Движела се по бул. „Съединение“. Когато наближила
кръстовището с бул. „Шипка“ светофарната уредба указвала на водачите на ППС
червен забранителен сигнал. С. спряла преди кръстовището и уредбата като била
първа кола, а през една кола зад нея била А.Ч., която се возила в семейния
автомобил със съпруга си. Ч. забелязала, че откъм ЖП гара Тракия с бърза
скорост се задава лек автомобил и преценила, че се опитва да хване жълтата секция
на светофарната уредба на същото кръстовище. Светофарната уредба работила в
нормален режим и указала зелена разрешителна светлина за С. и автомобила, в
който била Ч., и те потеглили. С.
потеглила напред, навлязла в кръстовището и в този момент настъпил удар с
движещия се по бул. „Шипка“ в посока от ЖП гара Тракия лек автомобил „Мерцедес
Ц220 ЦДИ“ с рег. № ***, управляван от водача Р. Я. А.. От удара настъпили щети
за двете МПС.
Ударът не бил
забелязан от Ч. и съпруга ѝ, тъй като те предприели маневра завой
надясно, но бил ясно чут от двамата. Съпругът на Ч. отбил колата и спрял. Ч.
излязла от колата и се запътила към местопроизшествието. Пристигнала в момента,
когато С. излиза от лекия си автомобил. Уверила се, че е добре и незабавно
позвънила на тел. 112. Забелязала, че от другата кола, която се намирала качена
на разделителното пространство между пътните платна, слезли три момчета. Бързо
на мястото се появили и други хора, като А.Ч. чула момчета от другата
катастрофирала кола да казват, че лекият автомобил на С. е преминал на червено.
Тогава се обадило друго момче, което заявило, че той се движел в съседната на
лента на тази на л.а. „Фолксваген Фокс“ и че са потеглили на зелена светлина. А.Ч.
ясно чула, същото това момче да казва, че водачът на „Мерцедеса“ е преминал на
червен сигнал, а той самият е избегнал удар като е успал да се изтегли. Посоченото
било възприето от свидетеля А.Ч.. Много скоро след това на място и пристигнал
екип на пътна полиция.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 170381/21.01.2019 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В акта
нарушителката не отразил, че има възражения.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била
наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката А.Ч. –
очевидец, частично от показанията на актосъставителя С.Т., както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, протокол за ПТП № 1722586 от 26.01.2019 г., писмо от Дирекция „Национална
система 112“, ведно с приложен към него диск, който беше изслушан по надлежния
ред в съдено заседание, писмо от Община Пловдив изх. № 1437/16.07.2019 г.,
ведно с циклограма и схема, писмо от сектор „ОДЧВН“ към ОД на МВР Пловдив,
писмо от „НИС Петрол“ ЕООД, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят Т. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично
не е присъствал в момента на извършване на нарушението. Посочва, че възприел
събитията от видеозапис от намиращата се наблизо бензиностанция на „Газпром”. В запитване на съда до „НИС Петрол“ ЕООД, последните
уведомяват, че не разполагат с видеозапис за процесното време.
Свидетелката Ч. има
по-ясен спомен за случая, тъй като се намирала на местопроизшествието. Тя лично
възприела събитията, като чула силен звук от удара, видяла катастрофиралите
автомобили, както и зелената светлина, на която тръгнала жалбоподателката. Думите ѝ се потвърждават от изслушания
в съдебно заседание компакт диск от ЕЕН 112, който съдържа и нейно обаждане.
Показанията на
свидетелката Ч. съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви,
поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Показанията на
свидетеля Т. съдът счита, че не възпроизвеждат лични възприятия, а са вторични,
доколкото възпроизвеждат видяното от него на твърдения видеозапис. Предвид
изложеното съдът е на мнение, че трябва да се даде превес на показанията на Ч.,
която е очевидец, и да не се даде пълна вяра на показанията на Т., доколкото за
механизма и виновността на жалбоподателката за ПТП те представляват извод и
съществува съмнение за правилното възприемане от видеозапис на фактическата
обстановка. Следва да бъдат кредитирани с доверие показанията му относно
настъпилото ПТП по време, място, участници и резултати, тъй като същите не се
оспорват и се потвърждават и от другите доказателства, вкл. и показанията на Ч..
Отделно от това
показанията на Ч. се потвърждават от изслушаното веществено доказателство за
обаждането ѝ на ЕЕН 112. Тъй като протоколът за ПТП също е съставен не
въз основа на лични възприятия и се установи коренно различна фактическа
обстановка, той също не бе оценен с доверие при формиране на фактическите
изводи.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени,
като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителката и последната е имала пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността ѝ – за
неспазване на правилата за движение, свързани със съобразяване със светлинните
сигнали при движението си и е реализирала ПТП.
От фактическа
страна
в АУАН и НП е възприета следната фактическа обстановка,
че на посоченото място и време нарушителката преминала на неразрешаващ сигнал
(червен) на светофарната уредба, работеща в нормален режим, навлязла е в
кръстовището и е отнела предимството на
друго МПС, което се движело правилно на зелен сигнал, и по този начин е
допуснала ПТП с материални щети по автомобилите.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и са
ангажирали отговорността ѝ за нарушаването му. Посочената норми гласи, че
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Не се доказа от събраните доказателства от обективна страна жалбоподателката
да е осъществила съставомерните признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че М.С. като водач на МПС на 26.01.2019 г. около
21:30 часа в гр. Пловдив спряла на кръстовището бул. „Съединение“ с бул.
„Шипка“, тъй като за нея светела червена забранителна светлина. Потеглила
напред едва, когато светлината на светофарната уредба указал зелена светлина.
Същевременно несъобразявайки се със светлинната уредба навлязъл в кръстовището
друг лек автомобил, който не пропуснал движещите се по бил. „Съединение“ и и по
този начин реализирал с жалбоподателката М.С. ПТП. Посочената в АУАН и
възприета в НП фактическа обстановка се оборва от събраните доказателства и
пряко от показанията на очевидеца А.Ч.. Така и приетата за установена в АУАН и
НП фактическа обстановка остана недоказана, а се установи коренно
противоположна фактическа обстановка.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 и ППВС № 2/1978 актовете
за установяване на административно нарушение губят презумптивната си
доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като
обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички
доказателствени средства. По същия начин регламентира регулираните отношения и
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Доколкото показанията на свидетеля очевидец
опровергават фактическите констатации в АУАН, се обоснова извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът не отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а възприетите в него
констатации се приеха за оборени, при изричното им оспорване с жалбата и в
съдебно заседание.
Ясни и категорични са показанията н свидетелката Ч., която единствена от
разпитаните по делото свидетели е присъствала на местопроизшествието и е
възприела лично събитията. Самата тя сочи, че колата, в която се е намира, е
потеглила, тъй като светофарът светел със зелена светлина, а същевременно една
кола пред нея била и жалбоподателката. Ч. лично е чула силния звук от сблъсъка
и веднага се е притекла на помощ. Потеглянето на жалбоподателката на
разрешителна светлина е потвърдено и от друг водач на лек автомобил, който се е
намирал в съдена лента на нея като първа кола, за което очевидката Ч. споделя,
че е чула лично от него.
Колкото до показанията на актосъставителя, съдът счита, че единствено резултатите
на настъпилото ПТП са възприети от пристигналите полицейски служители, сред
които и той, но не и механизма на извършване на нарушението.
Предвид липсата на извършване на състав на нарушение не следва да бъде
обсъждана и субективната страна на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за необосновано
и незаконосъобразно, поради недоказване на възприетата в него фактическа
обстановка, поради което следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1030-000735/11.02.2019 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на М.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.