РЕШЕНИЕ
№ 4148
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330101618 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Таймлес Криб“
ЕООД срещу Д. Т. Р., С. Т. Н. и Т. П. А..
Предявен е иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД за установяване на
задължения в размер на 1351.33 лева за всяка от ответниците. Ищецът твърди, че
между страните е било подписано споразумение за прихващане на насрещни
задължения и за разсрочване на непогасени задължения. Твърди, че ответниците не са
изпълнили плащания по трета и четвърта вноска от споразумението и че падежът е
настъпил. Било подадено заявление по чл. 417 ГПК, издадена Заповед за незабавно
изпълнение, срещу която настъпили възражения. Иска се установяване на
задълженията.
В срок е постъпил отговор на искова молба , с който не се оспорват
вземанията. Твърди се, че същите са погасени в следствие на плащане към *****,
заради наложени запори върху процесните суми за вземания на трето по спора лице.
Твърдят, че с оглед тези плащания, са изпълнили задълженията си и искат отхвърляне
на претенциите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответниците, по което е образувано ч. гр.
дело № 15994/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжниците, като в срок са постъпили възражения за
плащане на задълженията на ЧСИ поради наложен запор. Кредиторът е оспорил
погасителния ефект на това изпълнение и съд е указал да предяви иск за установяване
на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в
преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
Между страните съществува спор за погасяването на задълженията извън
образуваното въз основа на издадения по заповедта на незабавно изпълнение
изпълнителен лист, който следва да бъде разрешен в исково производството.
Относно исковете по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД:
Между страните не е спорно, че процесните вземания са прехвърлени чрез
цесия на 18.10.2021 г., след издаването на заповедта за изпълнение на 14.10.2021 г.
Съгласно т. 10б на ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането с договор за цесия, настъпило в
периода след издаването на заповедта за изпълнение до предявяването на иска по чл.
422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение разпоредбата на чл. 226 ГПК.
От представените доказателства се установява, че между ищеца от една страна и
ответниците, заедно с третите лица Д. Ш. и П. Ш., от друга е сключено споразумение
от 10.09.2021 г., с което е било направено прихващане на насрещни задължения до
размера на по- малкото от тях и е уговорено разликата в размер на 10 405.35 лева да
бъде платена от ответниците заедно с третото лице Д. Ш. на 4 вноски, както следва:
3000 лева на 13.09.2021 г., 2000 лева на 20.09.2021 г., 2000 лева на 27.09.2021 г. и
3405.35 лева на 30.09.2021 г. След това е договорено, че всеки от ответниците и
третото лице Д. Ш. е задължен за пропорционално равна част от вноските, като
плащането може да се извърши от един от тях или от трето лице.
Предмет на настоящото производство са само трета и четвърта вноска в размер
на общо 5405.35 лева или по 1351.33 лева за всяка от четирите страни по
правоотношението, съгласно уговорената разделна отговорност. Поради това
предените главни искове се явяват установени по основание и размер, като
изискуемостта на задълженията е настъпила.
Безспорно е и събирането на вземанията по издадения в заповедното
производство изпълнителен лист вследствие на принудително изпълнение. Съгласно т.
2
10б на ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с изключение на факта за удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на суми по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Ето защо посоченото принудителното събиране на задълженията не може да
доведе до извод за отхвърляне на иска. По реда на чл. 235, ал. 3 ГПК могат да бъдат
съобразени възражения за погасяване на задълженията извън принудителното
изпълнение.
В този смисъл са изложените от ответниците съображения, а именно за
извършването на плащане на лице различно от длъжника, което погасява процесните
вземания. По настоящото дело и в заповедното производство са представени запорни
съобщения до ответниците по изпълнително дело № ****** г. по описа на ****, с
взискатели Е. Д. Р. и П. Д. Ш. срещу „Таймлес криб“ ЕООД. В тях е изрично посочено,
че се налага запор върху паричните вземания на ищеца от всяка от ответниците,
произтичащи от процесното споразумение от 10.09.2021 г., до размера на 8409.73 лева,
забранено е предаването им на длъжника по изпълнението- ищец по настоящото
делото и са дадени указания по чл. 508 ГПК, включително е наредено внасянето на
сумите по сметка на съдебния изпълнител. Съгласно издадените по двете дела
удостоверения запорните съобщения са били връчени на ответниците по делото на
20.09.2021 г. След което, на 14.10.2021 г. от името на ответниците са извършени четири
плащания, по две за всяко изп. дело- три в размер на по 1851.34 лева и едно в размер на
1851.33 лева. Общата стойност на плащанията в размер на 7405.35 лева се равнява на
сбора на вземанията по споразумението за втора, трета и четвърта вноска. Плащанията
са извършени от трето лице, но са потвърдени от ответниците, като са направени преди
получаването на поканите за доброволно изпълнение на процесните суми.
Съгласно разясненията дадени в мотивите на т. 5 на Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК запорът върху вземания на
длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено
вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя
и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с
него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е
да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и
погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането (в случая ответниците)
плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо
длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за
доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се
3
предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото
задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното
съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на
длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. За да може
изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е
нужно същото да е изискуемо.
Когато запорът върху вземанията е наложен в изпълнителното производство,
неговата цел е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да
се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице (ответниците) по
сметката на съдебния изпълнител, който е длъжен да изплати дължимите на взискателя
и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК /чл. 508,
ал. 3 ГПК/ при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на
вземанията. В този смисъл Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3129/2015 г.,
ІІ о.
Предвид ангажираните доказателства за наложен на 20.09.2021 г. запор върху
процесните вземания, ответниците са били длъжни да не плащат вземанията на ищеца,
а предвид липсата на оспорване от тяхна страна, да преведат сумите по банковата
сметка на съдебния изпълнител. Това е сторено на 14.10.2021 г. и с извършването му
вземанията на ищеца срещу тях са погасени чрез плащане. Погасителният ефект
настъпва, защото съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да
бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице.
Съдебният изпълнител се явява легитимиран да получи плащанията, когато действа в
изпълнение на служебните си задължения по удовлетворяване на парично притезание
по уредения в ГПК ред. Така ответниците са погасили своите задължения към ищеца и
предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени.
Оспорването на вземанията по двете изпълнителни дела от ищеца не променя
изводите. Дължимостта на сумите по издадените изпълнителни листове е предмет на
други производства с трети за настоящия спор лица и не засяга редовността на
плащането по наложения запор. Ответниците, като трети лица за тези дела, не могат да
оспорват вземания и дължат подчинение на императивните разпоредби на чл. 507-508
ГПК и на разпорежданията на съдебния изпълнител.
Този извод се отнася и до изложените от ищеца възражение за спиране на двете
изпълнителни производство. Спирането е постановено с определения на ОС-Пловдив,
заради приети възражения по чл. 423 ГПК на 09.11.2021 г. Запорите са наложени и
плащанията са извършени преди това и редовността има не се засяга от спирането.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:
След получаване на запорните съобщения ответниците не могат да изпълнят
задълженията си към ищеца, заради изричната забрана на закона- чл. 507, ал. 2 ГПК. За
тях се поражда задължение да платят сумите по сметка на съдебния изпълнител- чл.
4
508, ал. 3 ГПК, поради което не отговарят за забавено изпълнение спрямо ищеца.
Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
От приложените документи се установява, че плащанията към съдебния
изпълнител са извършени два дни след подаването за заявлението по чл. 417 ГПК. Не
може да се приеме, че е налице плащане в хода на процеса, предвид наложения преди
това запор върху вземанията. Ответниците не отговарят за разноските в заповедното
производство, защото не биха могли да платят задълженията си на ищеца след
получаването на запорните съобщения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да се присъди
сумата от 360 лева разноски за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* срещу С.
Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН **********, искове
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. Н., Д. Т. Р. и Т. П. А. дължат на
„Таймлес криб“ ЕООД по 1351.33 лева- главница, представляваща пропорционална
част от вноски с падеж на 27.09.2021 г. и 30.09.2021 г. по споразумение от 10.09.2021 г.
с нотариална заверка на подписите, както и по 4.13 лева- представляваща законна
лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до 11.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 12.10.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 8542 от 14.10.2021 г.
по ч.гр.д. № 15994/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С. Т. Н., ЕГН
**********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** сумата от 360.00
лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5