РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. ХАСКОВО, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Ат. Хр. П.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600318 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 19/11.04.2022 год. по нохд № 145/2022 год. РС– Димитровград в
производство по реда на глава ХХVІІ - чл.370 и сл. и при условията на чл.371 т.2 от НПК е
признал подсъдимия В. В. В. от гр.Д. за виновен в това, че на 3.02.2022 год. в път ПП I-5 км.
267+500 до соларен парк преди с.Р. по посока гр.Д. управлявал МПС – лек автомобил
„Шевролет Авео“, рег.№ ******* след употреба на наркотични вещества – метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство – уред за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози „Draeger Drug Test 5000“ STK 7, сер.№ARPC-0771,
тест №213, поради което и на осн. чл.343б ал.3 вр. чл.54 ал.1 и вр. чл.58а ал.1 от НК му
наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим, наказание „глоба“ в размер на 500 лв., а на осн. чл.343г от НК и
на наказание „лишаване от правото на управлява МПС“ за срок от 1/една/ година. На осн.
чл.59 ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание времето, пред което подс.В. е
бил задържан с МН „ЗС“ и по реда на ЗМВР, считано от 3.02.2022 год.
Със същата присъда районният съд е постановил на осн. чл.68 ал.1 от НК подс.В. да
1
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, наложено му по нохд
№57/2021 год. по описа на РС – Димитровград изцяло, отделно и преди наложеното с
настоящата присъда наказание, също при „общ“ режим.
Недоволен от така постановената присъда в частта относно наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е останал прокурор от РП – Хасково, ТО - Димитровград, който я
протестира с оплаквания, че е неправилна досежно неговият размер, и искане да бъде
увеличен на 1/една/ година след задължителната му редукция с 1/3. В подробно
допълнително изложение мотивира, че това наказание следва да бъде отмерено при превес
на отегчаващите обстоятелства, а необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че
се установявал превес на смекчаващите. Освен младата възраст на подсъдимия не били
налице други такива. Формалното самопризнание в производство по чл.371 т.2 от НПК не
следвало да се цени. И деянието, и дееца се характеризирали със завишена степен на
обществена опасност. Недооценени останали множество отегчаващи обстоятелства –
извършването на четири престъпления от подс.В. в рамките на едва две години, три от които
свързани с държане и употреба на наркотични вещества, а последното – в изпитателен срок
по предходно осъждане.
Присъдата е обжалвана и от защитника на подсъдимия също само досежно размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с оплакване в тъкмо обратна насока, а
именно, че по делото са били налице основания за отмерване на наказанието при условията
на чл.55 от НК, и искане за приложението на същия и „разумно“ намаляване на неговия
размер.
Нито по протеста, нито по възивната жалба са направени искания за събиране на
нови доказателства.
Нито против протеста, нито против въззивната жалба в законния срок са постъпили
възражения.
В с.з. пред въззивната инстанция прокурор от ОП- Хасково поддържа протеста и
аргументите за занижен размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Дори
поискания по протеста размер – на практика 1 година и 6 месеца преди редукцията - бил
средния, предвиден от закона. Обръща внимание, че при извършване на последното
престъпление подсъдимият вече поставил в опасност живота и здравето на други лица,
управлявайки МПС под въздействието на наркотично вещество.
Подсъдимият и неговият защитник оспорват протеста като неоснователен. В
противовес на становището на прокурора поддържат, че подсъдимият е съдействал на
органите по разследването. ДП необосновано било преобразувано от бързо, в такова по
общия ред, с което подсъдимият бил лишен от право на бърз процес. Отправят искане да се
намали размера на наказанието на около шест месеца.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на постановената присъда в
протестираната и обжалвана част по посочените в протеста и въззвната жалба оплаквания и
изтъкнати в с.з. пред въззивната инстанция доводи, а така също служебно и изцяло,
2
констатира следното:
Протестът и въззивната жалба са подадени в законния срок от процесуално
легитимирани страни с правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са допустими.
Преценени по същество са неоснователни.
Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на
подсъдимия и неговия защитник, като по реда на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и при
условията на чл. 371 т.2 от същия, той се е признал за виновен и е признал всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не
се събират доказателства, а при постановяване на присъдата да се ползва самопризнанието
му.
Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните на ДП доказателства и е допуснал съкратено съдебно следствие. Въззивният съд
на свой ред споделя тази преценка на първоинстанционния, като я намира обоснована.
При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била възприета
съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт, а именно:
Подс.В. В. В. е на ** год., роден и живущ в гр.Д., ********, ******, ******* със
***** ******. *******, но помага в заведение, стопанисвано от неговия баща. С ****
****** съдебно минало, но не изцяло ******** характеристични данни.
На 3.02.т.г. подсъдимият и свид.Ж. В., двамата от гр.Д. отишли в гр.С. З. с л.а.
„Шевролет Авео“, рег.№ *******, управляван от него, откъдето качили свидетелите Д. У. и
А. А., които щели да им гостуват. Тръгнали обратно за Д. Пътували по път ПП I-5. При км.
267+500, преди с.Р. в посока Д., в района на крайпътен соларен парк били разположени на
установъчен пункт за осъществяване на контрол на движението по пътя **** ****** –
свидетелите Й. В. и М. Д. Около 15 часа свид.В. спрял за проверка управлявания от
подсъдимия лек автомобил. След установяване на неговата и на пътуващите лица
самоличност, поискали справка за водача от ОДЧ при РУ – Димитровград. Като причина
затова посочили несъвсем адекватното му поведение по време на проверката. Получили
информация, че водачът е осъждан за употреба и държане на наркотични вещества. Тогава
решили да го подложат на проверка за наркотични и упойващи вещества. Поискали
съдействие – да се изпрати автопатрул на Пътна полиция, който да извърши тестването. На
място били изпратени свидетелите А. А. и Д. К. – ********. Същите го отвели в
управлението, където свид.А. го подложил на тест с техническо средство „Draeger Drug Test
5000“ STK 7, сер.№ARPC-0771, тест №213, който отчел резултат, положителен за
метамфетамин. Свид.А. съставил на подсъдимия АУАН №461626/3.02.2022 год. за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и му го връчил. Въз основа на същия не е било издадено
НП. Бил издаден талон за медицинско изследване и подсъдимият – отведен в ЦСМП –
Димитровград, където обаче той отказал да даде кръвна проба.
Метамфетаминът е вещество, включено в Списък І - Растения и вещества с висока
3
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина към чл.3 т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенята като наркотични, приета с МПС №293/2011 год. на осн
чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП. Същото е наркотично вещество, нямат легална употреба, пазар и
производство и е под контрол съгласно Единната конвенция за психотропните вещества на
ООН, ратифицирана от Република България, както и съгласно Законът за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Против гореописаната, възприета за установена по делото фактическа обстановка,
няма оплаквания нито по протеста, нито по жалбата, няма спорни моменти. Същата се
установява безпротиворечиво от доказателствата, събрани на ДП и подкрепя
самопризнанието на подс.В..
Няма спор по делото и затова, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК – управление на МПС
след употреба на наркотично вещество, за което е бил признат за виновен от районния съд и
осъден. Поради това не се налага подробно обсъждане от настоящата инстанция на правната
квалификация на деянието, която е коректна.
И по протеста, и по жалбата оплакванията са само и единствено относно размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ – с диаметрално противоположни доводи и
искания.
Районният съд изрично е отчел и обсъдил в мотивите си като отегчаващи
обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия, сравнително краткият период
между предходното му осъждане и извършването на настоящото деяние, недобрите
характеристични данни по отношение на средата, в която се движи, а като смекчаващи –
добрите характеристични данни, събрани по местоживеене, оказано съдействие на
разследващите органи, младата възраст, самопризнания. Въз основа на същите е приел, че не
са налице основания за приложение на чл.55 от НК, но наказанието следва да се определи
при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Преценил е, че справедливия размер
е минималния, предвиден от закона– 1 година и след задължителната му редукция с 1/3 е
наложил това наказание за срок от 8 месеца.
Приоритетно следва да се изтъкне, че очевидно не са налице основания да се уважи
въззивната жалба на подсъдимия. Както правилно е изтъкнато от първоинстанционния съд,
смекчаващите обстоятелства не са такива, че и най-лекото, предвидено от закона наказание
да се явява несъразмерно тежко. Така или иначе, след прилагане на законовата редукция на
наказанието съгл. разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, то е наложено в размер, под
минималния, предвиден от закона.
Неоснователен е и прокурорският протест. Вярно е, че подс.В. е извършил четири
престъпления за период от около две години и половина. Настоящото е пето поред и е
извършено само три месеца след влизане в сила на предишното му осъждане. Две от
деянията обаче са били извършени като непълнолетен, за едното от тях е бил освободен от
4
наказателна отговорност с приложение на чл.78а от НК, а трето представлява маловажен
случай. И понастоящем подсъдимият е едва на 20 навършени години. Счита се, че
самопризнанието следа да се цени критично в производства по чл.371 т.-2 от НПК, тъй като
е условие за провеждането му, но правилно е било изтъкнато от съда, че в същото се
признават факти, а не вина. Не е могло да се окаже кой знае какво съдействие на органите
по разследването, като се има предвид съвсем неусложнената фактическа обстановка, но по
време на полицейската проверка и отвеждането на подсъдимия в районното управление и
подлагането му на тест поведението му не е било съпроводено със съпротива, арогантно
държане, разиграване на скандали и пр. каквито случаи има нерядко. Изпълнявал е
полицейските разпореждания.
Настоящият съдебен състав намира, че по достойнство следва да се оцени младата,
съвсем крехка възраст на подсъдимия и присъщите прояви на авантюризъм, младежко
лекомислие, неосъзнаване на отговорност, липса на житейски опит и зрялост. Макар пето
поред, настоящото осъждане е първо с ефективно налагане на наказание „лишаване от
свобода“ и подсъдимият следва да получи шанс да покаже, че индивидуалната превенция ще
изиграе някаква роля и ще преосмисли поведението си занапред. Изобщо в конкретния
случай за подсъдимия е по-важно чрез осъдителната присъда да получи ясна и
недвусмислена негативна оценка на поведението си и предупреждение да го преосмисли
занапред, отколкото конкретният размер на наказание, което ще изтърпи.
Въз основа на така изложените съображения, въззивният съд не намира, че по делото
не са налице основания да бъде изменена протестираната присъда.
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 от НПК-
изцяло и независимо от наведените от страните оплаквания, въззивният съд не констатира
други основания за нейното изменение или отмяна. Поради това присъдата следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 19 от 11.04.2022 год. по нохд N 145/2022 год. по описа
на РС- Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6