ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 605
гр. Пловдив,
21.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 927
по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано
е по жалба от „Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО“, ЕИК ***, с
адрес: гр. Пловдив, ул."***" № 2, чрез управителя - В. И. К. , против
решение № 149 на Министерския съвет от 22 февруари 2021 г. за даване на
съгласие за изменение на договора за предоставяне на концесия за ползване на
подземни богатства-строителни материали-пясъци, чрез добив от находище
„Ахматово“, област Пловдив, сключен на 01.02.2001 година между Министерски
съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и „Кариери“ АД-град Пловдив, изменен и допълнен с
допълнително споразумение № 1 от 08.07.2008 г. и допълнително споразумение № 2
от 13.10.2008 г., и за отправяне на предложение до концесионера за изменение и
допълнение на концесионния договор. Жалбоподателят счита, че решението за
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Според
правилото на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от Закона за концесиите (ДВ, бр. 25 от 2019
г., в сила от 26.03.2019 г.) всички спорове, които касаят изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионния договор се решават по реда на
Гражданския процесуален кодекс по правилата на Търговския закон и Закона за
задълженията и договорите.
Нормата на
§5, ал. 2 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗК предвижда, че разпоредбите
на този закон относно изменението, включително и на срока, и прекратяването на
концесионни договори се прилагат и за сключените до влизане в сила на закона
договори, като вместо одобрение Министерският съвет приема в качеството си на концедент съответното решение по чл. 141, ал. 2, чл. 143,
ал. 2 и 3 и чл. 148, ал. 1.
В случая
обжалваното решение е издадено на основание чл. 36, ал. 2 и ал. 4, чл. 66б, ал.
1, т. 4 и чл. 66в, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Посочените
норми регулират реда за удължаване срока на концесия за добив чрез постигнато взаимно
съгласие на страните с допълнително споразумение, което се сключва след
издаване на решение от страна на Министерски съвет.
Съгласно чл.
50б. (нов – ДВ, бр. 79 от 2020 г.) от ЗПБ, актовете, с които се издават
разрешения или се предоставят концесии, както и актовете за прекратяване на
конкурс или търг може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В частност решенията на Министерски съвет за предоставяне на концесия
за добив, по правилото на чл. 54а от ЗПБ подлежат на обжалване по реда на АПК в
14-дневен срок от обнародването им в "Държавен вестник".
Според чл.
71 от ЗПБ, за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването
на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от Търговския закон и на
Закона за задълженията и договорите.
При тази
нормативна уредба се обосновава изводът, че действието по удължаване срока на
концесионния договор е действие на страните по изменение на договора, извършено
в хода на неговото изпълнение. Волеизявлението на държавния орган за удължаване
срока на концесионния договор се явява след провеждане на процедурата за
предоставяне на концесия, след който момент взаимоотношенията между субектите
вече не се развиват в административната фаза, която се характеризира с отношения
на власт и подчинение, а в облигационната фаза, в условията на равенство, която
по смисъла на чл. 50б и чл. 54а от ЗПБ вр. чл. 154,
ал. 2 от ЗК попада извън обсега на административния съдебен контрол / в този
смисъл Определение № 5091/2015г. по адм.№
3564/2015г.; Определение № 8250/11.06.2012г. по адм
дело № 6936/2012г.; Определение № 11554/20.09.2012г. по адм.д.
№ 9964/2012г.; Определение № 9649/2015г. по адм. д. №
9417/2015г./.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории е
характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават права
или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.
По аргумент
от §5, ал. 2 вр. от ПЗР на ЗК и чл. чл. 66б от ЗПБ,
актовете и изявленията на страните по изменението на концесионния договор не
попадат в обхвата на дефиницията за индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 от АПК, който да подлежи на оспорване по административен ред.
Нормата на
чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен
ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект,
освен изрично посочените със закон. Съгласно решение № 21 от 26.10.1995 г. по
конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да
обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни
права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си
Конституционния съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен
контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни
интереси.
При
съобразяване на обсъдената задължителна съдебна практика и изхождайки от
спецификите на настоящия казус, съдът намира, че оспореното решение не създава
права или задължения и пряко не засяга правната сфера на жалбоподателя. Също
така няма многократно правно действие, нито нормативен характер, и не подлежи
на непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда.
Целта на решението е да се даде съгласие за изменение на концесионния договор.
Оспорващият не се явява адресат на
волеизявлението на Министерски съвет, нито е страна в концесионното
правоотношение. В този смисъл съглашението между страните по концесионния
договор не засяга правната му сфера, нито създава неблагоприятни правни
последици, които да обосноват наличието на правен интерес за търсената съдебна
защита.
Предвид
горното съда намира, че на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата се
явява недопустима за разглеждане, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
От страна на
ответника не се претендират съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сдружение за аграрни и
екологични проекти - ГЕО“, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, ул."***" №
2, чрез управителя - В. И. К. , против решение № 149 на Министерския съвет от
22 февруари 2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 927 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: