№ 586
гр. Кюстендил, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500327 по описа за 2022 година
Депозирана е частна жалба вх.№262549/17.05.2022г. от Главна дирекция "Гранична
полиция" – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. "Лозенски път" № 1 чрез
пълномощника главен юрисконсулт Д.М., против Решение № 260024 от 19.04.2022 г.,
постановено по гр. дело № 222/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта му, в
която съдът е допуснал предварително изпълнение на решението за присъденото с него
трудово възнаграждение, имаща характер на определение.
В жалбата се посочва, че решението в тази му част е недопустимо и неправилно,
доколкото не е съобразена разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, според която против
Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ не се
допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение. С жалбата се претендира да
бъде отменено решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
решението за присъдено трудово възнаграждение. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответната страна по депозираната частна жалба Д. ИВ. Й. чрез пълномощника му
адв. Д.З. е изразила становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението в
обжалваната му част не било постановено по повод молба за издаване на изпълнителен лист
въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу ответника, нито било поискано
предварително изпълнение по реда на чл. 242 ал. 2 ГПК. Счита жалбата за недопустима,
доколкото решението, в частта в която се обжалва, подлежи на обжалване по реда на
въззивното обжалване, а не като определение за допуснато предварително определение.
Възразява се срещу искането за присъждане на разноски, доколкото ищецът не е правил
искане по смисъла на чл. 242, ал. 2 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
С Решение № 260024 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 222/2020 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил е осъдена Главна Дирекция "Гранична полиция" при
МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да
заплати на Д. ИВ. Й. сумите, както следва: 1638,14 лева, представляваща допълнително
1
възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за
исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за календарната 2017 г. в размер
на 437,21 лева, за календарната 2018 г. в размер на 585,49 лева и за календарната 2019 г. в
размер на 615,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (03.02.2020 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава в общ размер на 214.50 лева, от която 105,52 лева, за
периода 01.05.2017 г. - 03.02.2020 г.; 83,05 лева за периода 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. и
25,93 лева, за периода 01.05.2019 г. - 03.02.2020 г., като съдът е допуснал на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в тази му част. Ответникът Главна
Дирекция "Гранична полиция" при МВР е осъден да заплати на ищеца и сумата от 500 лева,
представляваща сторените от ищеца разноски по воденето на делото за платеното
адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител, както и е осъден да заплати
по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 115,53 лева, формирана като сбора на
държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,53 лв. по иска за
главницата и 50 лв. по този за мораторната лихва, 220 лева, представляваща платеното за
сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, а така също и 5 лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително събиране на горните суми. Д. ИВ. Й. е осъден да заплати на Главна Дирекция
"Гранична полиция" при МВР сумата от 1.41 лв., сторени съдебно-деловодни разноски по
делото.
Препис от решението е връчено на ищеца на 20.04.2022 г., а на ответната ГДГП – на
10.05.2022 г.
На 17.05.2022 г. е подадена процесната частна жалба от процесуалния представител
на ГД „Гранична полиция“ при МВР.
Възоснова на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването и в законово определение срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна и като такава следва да се уважи.
В разпоредбите на чл. 242 ГПК, в ал. 1 са предвидени случаите, при които съдът
постановява служебно предварително изпълнение на решението - когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, а в ал. 2 – тези, при които такова може
да се допусне по искане на ищеца.
Съгласно императивната забраняваща разпоредба на чл. 243, ал. 2 от ГПК, която
районният съд не е съобразил, недопустимо е изпълнение на невлязло в сила решение срещу
Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения. Установената с тази специална правна норма забрана за допускане на
предварително изпълнение от първоинстанционния съд не зависи от вида на вземането
спрямо императивно, изрично и изчерпателно посочените ответници.
Макар че процесуалният закон не съдържа легална дефиниция на понятието
„държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и
конституционната практика. В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че
държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и
имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности,
свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно основната
характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна,
законодателна или правораздавателна власт на държавата. Смисълът на разпоредбата на чл.
243, ал. 2 от ГПК, която забранява изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно
учреждение е да не се затруднят или напълно да се блокират основните държавни функции.
2
В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема и неговото
финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно финансиране, както и
основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета.
Безспорно ответникът в исковото производство Главна дирекция "Гранична
полиция" – МВР е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ГПК, доколкото с
разпоредбата на чл. 45 от ЗМВР на същата са възложени за осъществяване описаните
държавни дейности.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е недопустимо по отношение
на тази страна да се допуска предварително изпълнение. В този смисъл, съдът намира, че
депозираната частна жалба е основателна, а атакуваното първоинстанционно решение в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260024 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 222/2020 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта имаща характер на определение, в която в
полза на Д. ИВ. Й. е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 ГПК за сумите, както следва: 1638,14 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за
исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за календарната 2017 г. в размер
на 437,21 лева, за календарната 2018 г. в размер на 585,49 лева и за календарната 2019 г. в
размер на 615,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (03.02.2020 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава в общ размер на 214.50 лева, от която 105,52 лева, за
периода 01.05.2017 г. - 03.02.2020 г.; 83,05 лева за периода 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. и
25,93 лева, за периода 01.05.2019 г. - 03.02.2020 г. против Главна Дирекция "Гранична
полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3