№ 43510
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110141971 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с подадена от ищеца молба с искане за изменение на
постановеното по делото решение № 11976/07.07.2023 г. в частта за разноските.
В депозираната молба от ищеца по реда на чл. 248 ГПК са изложени доводи, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производство е признал
основателността на предявения иск, поради което постановеното по делото съдебно
решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищеца да
бъдат присъдени извършените разходи в производство, съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна, в който е заявено становище за неоснователност на
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок от надлежно
легитимирана страна, от която е депозиран списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
С оглед изхода на спора – отхвърляне на исковете поради извършено в хода на
производството плащане, право на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищеца.
Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично
или изцяло, поради плащане в хода на процеса, обаче, не се решава само и единствено
въз основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените
предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до
завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът
е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца
сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се
освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и
извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано
1
с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено
доброволно. В конкретната хипотеза предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, са налице, тъй като от доказателствата по делото се установява, че
процесното вземане е платено от ответника преди датата на връчване на исковата
молба и не е установено от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че е
отправена покана за плащане на сумата преди датата на депозиране на исковата молба
и преди датата, на която сумата е платена. Изложените доводи в молбата по чл. 248
ГПК не разколебават извода на съда в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Б. А., ЕГН **********, с вх. №
222445 с искане за изменение на постановеното по делото решение № 11976/07.07.2023
г. в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2