№ 332
/ 27.5.2019 г.
Р
Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
21.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1106 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД
гр.София предявява срещу ответника З.Д.П. *** установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415,
ал.1, т.2 ГПК и чл.107 от ЗЕ.
Поддържа, че е доставчик на
електрическа енергия и се е намирал в облигационни отношения с ответника, които
се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, които са общо известни. Съгласно тях твърди, че е изпълнил
задължението си за доставка на ел.енергия за периода от 10.08.2017г. до
09.11.2017г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел.енергия по издадените фактури.
Заявява, че са издадени за
процесния период 3 броя фактури, които не са платени от ответника. Неплащането на исковата сума било основание да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№ 296/2018г. на РС Монтана и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 474.44 лева включени
главница в размер на 462.47 лева и лихва за забава в размер на 11.97 лева,
представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на доставена
ел.енергия за периода от 10.08.2017г. до 09.11.2017г.
Ищецът твърди, че издадената
заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение,
в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на
разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства
към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът З.Д.П., чрез
назначения особен представител, адв. Г.Д., в срока по
чл.131, ал.1 ГПК поддържа, че предявения иск на първо място е недопустим, тъй
като е предявен извън едномесечния преклузивен срок
установен в разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК. По същество на иска твърди, че е
и неоснователен, тъй като ответницата не е живяла в имота, не е ползвала
ел.енергия и поради това не е заплащала дължимите суми, тъй като друго лице,
съседи се били самоприкачили и „крадяли”
ел.енергия.
Моли съда да прекрати
производството поради недопустимост на предявения иск, а ако го разгледа по
същество да го отхвърли като неоснователен и недоказан със законните последици.
Подробни доводи излага в писмения отговор.
По същество поддържа доводите в
писмения отговор, като твърди също, че СТИ съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза не отговаря на метрологичните изисквания, тъй
като няма наличен протокол от последна метрологична проверка, поради което и
отчитането на ел.енергия за процесния период в имота на ответника, не е
извършено в съответствие с нормативната уредба, поради факта, че СТИ не е
метрологично годно.
Доказателствата
по делото са
писмени. Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното от
фактическа страна:
Страните
се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са
общоизвестни и са публикувани в издания на периодичния печат, ЗЕ, Закона за
измерванията, Наредба №6 от 09.06.2004г. и Наредба №6 от 24.02.2014г. на
Министерство на енергетиката и енергийните ресурси за присъединяване на
производители и потребители към преносната и разпределителните електрически
мрежи, както и от Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване
на количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/. Съгласно тези условия ищцовото
дружество е доставило електрическа енергия за периода от 10.08.2017г. до
09.11.2017г. на ответника, с имот, находящ се в с.Гаврил Геново,
обл.Монтана, ул. Девета №2, с кл.
номер 300246299030. За процесния период отчитането на консумираната от
потребителя, ответник, ел.енергия е ставало посредством два електромера: от
10.08.2017г. до 14.08.2017г. с електромер с ф№ 290718 и от 15.08.2017г. до
30.01.2018г. с електромер с ф№ **********, за което е издало отделни фактури, в
които са посочени дължимите суми. За периода от 10.08.2017г. до 09.09.2017г. е
издадена фактура на стойност 243.85 лева с ДДС, за периода от 10.09.2017г. до
10.10.2017г. е издадена фактура на стойност 168.50 лева с ДДС и за периода от
11.10.2017г. до 19.10.2017г. е издадена фактура на стойност 53.12 лева с ДДС.
Общата сума с ДДС за ел.енергия потребена в имота на
ответника през процесния период е в размер на 426.10 лева съгласно заключението
на вещото лице.
Задълженията
по издадените фактури не били заплатени от ответника и поради липса на плащане
ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение. От приложеното ч.гр.д.№296/2018г. на
Районен съд Монтана се установява, че ищецът на 05.02.2018г. е подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник – ответника по
настоящето дело.В издадената на 06.02.2018г. заповед за изпълнение е
разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 462.47 лева главница
за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от
10.08.2017г. до 09.11.2017г., сумата от 11.97 лева законна лихва за забава от
10.10.2017г. до 30.01.2018г., законната лихва върху главницата, считано от
05.02.2018г. и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 58.00 лева
адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК,
поради което е изпратено съобщение на заявителя за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. Съобщението е получено на
16.04.2018г. в канцеларията на заявителя и на 16.05.2018г., видно от пощенско
клеймо, е предявена настоящата искова молба. С оглед на горното искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок по чл.415,
ал.4 ГПК, поради което е допустим за разглеждане по същество.
По
делото е изготвено заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните и
съдът го приема за обективно и компетентно. Размера на дължимите суми за
ел.енергия потребена през процесния период по месеци
и цени валидни за потребителя е 426.10 лева.
В
съдебно заседание вещото лице потвърждава отразеното в писменото заключение,
като поддържа, че при изготвяне на заключението не е имал отговор от „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, който към момента на заседанието е наличен и
съгласно, който протокол в дружеството нямало наличен протокол от последна
метрологична проверка на СТИ в имота на ответника. С оглед на горното отговорът
на трети въпрос се променя и вещото лице поддържа, че монтираното в имота на
ответника СТИ за процесния период не отговаря на метрологичните характеристики.
За да отговаря на метрологичните и технически характеристики електромера трябва
да е вписан в Регистър на одобрените в страната типове средства за търговско
измерване и да са му извършени първоначални и последващи проверки от
лицензирана за това фирма, което не е сторено.
Поддържа
също така, че се променя и отговора на втори въпрос в смисъл, че отчитането на
ел.енергия през процесния период за имота на ответника не е извършено в
съответствие с нормативната уредба, тъй като средството за техническо измерване
не е метрологично годно.
С оглед на установеното от фактическа страна,
съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Настоящото производство е образувано по иск
с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск
за установяване на вземането на
заявителя. В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните
твърдения на страните.На страните е указана тежестта на доказване с проекта за доклад
по делото, препис от който
е получен от всяка от тях.
В хода на съдебното производство
се установи по
несъмнен начин, че отчитането на ел.енергията в имота на ответника не е
извършено при спазване на нормативната уредба, тъй като СТИ не е метрологично
годно, няма наличен протокол в разпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение
България” АД от последна метрологична проверка.
Претендираните суми от ищеца за
използвана от ответника ел.енергия за посочения период са констатирани и
посочени от вещото лице в заключението, но потребената
електрическа енергия в имота е отчетена от средство за техническо измерване,
което не е метрологично годно, с оглед и на което отчитането на ел.енергията не
е извършено в съответствие с нормативните документи, посочени по-горе в
мотивите.
Предвид гореизложеното
претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна недоказана, ведно със законните последици.
Водим
от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, бул. Цариградско шосе №159, ЕИК *********,
представлявано от Кремена Стоянова и Ярослав Бергер
иск срещу З.Д.П. ***, представлявана от особен представител адв.Г.Д., с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и чл.107 от ЗЕ, за признаване за установено съществуване
на вземане в размер на: главница от 462.47 лева и лихва за забава в размер на
11.97 лева, представляващи вземане произтичащо от неизплатена стойност на
доставена ел.енергия за периода от 10.08.2017г. до 09.11.2017г., за което е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 296 по описа на съда за 2018
година на дата 06.02.2018 година по
чл. 410 от ГПК изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: