Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260161 Година 02.10.2020
Град Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети август Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6869 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът М. твърди в
исковата си и уточняващата я молби, че
между него и
ответника съществували неуредени финансови отношения, които произтичали от
неизпълнението на задължението на ответника да плати стойността на доставени му
от ищеца стоки от октомври 2011 г. до април 2012 г., за доставката на които
били съставени следните данъчни фактури №№ 3648/28.10.2011 г. за 773.96 лева, №
3659/03.11.2011 г. за 1259.64 лева, № 3822/05.03.2012 г. за 342.98 лева, №
3846/16.03.2012 г. за 421.58 лева, № 3854/20.03.2012 г. за 4156.56 лева, №
3857/20.03.2012 г. за 4156.46 лева, № 3858/20.03.2012 г. и кредитно известие
3876/27.03.2012 г. за 2813.28 лева, № 3867/21.03.2012 г. за 3003.50 лева, №
3868/21.03.2012 г. за 1911.34 лева и № 3869/21.03.2012 г. за 1916.65 лева или
общо 20 755.95 лева. И по десетте доставки стоките били предадени на ответника,
който ги прегледал и не бил възразил за тяхното количество и качество, но не
платил цената им, което принудило ищеца да го покани извънсъдебно да изпълни
задълженията си. В отговор ответникът признал задълженията си и на 12.09.2016
г. подписали споразумение, по силата на което ответникът се задължил да погаси
дълга си на части, както следвало: първоначална вноска от 2 033.60 лева,
платима в срок до 30.09.2016 г., с която се погасявали задълженията по фактури
№ 3648/28.10.2011 г. и № 3659/03.10.2011 г., шест последователни месечни
вноски, всяка по 2 500 лева, с падеж за плащането им до 30-то число на текущия
месец, като първата от тях била платима на 30.10.2016 г., а последната 7-ма
вноска в размер на 3722.35 лева, била платима в срок до 30.04.2017 г. Уговорили
се, че в случай на неизпълнение (включително, но не
изчерпателно - при забавено плащане от ответника на която и да било от
погасителните вноски, описани в чл. 1 от споразумението, с повече от
четиринадесет дни), цялата непогасена част от сумата по чл. 1, ал. 1, заедно
със законната лихва върху нея, ставала незабавно и предсрочно изискуема. В
изпълнение на това споразумение, но със забава, надвишаваща с повече от
четиринадесет дни уговорените падежи, ответникът извършил два парични превода
на обща стойност 3500 лева, от които 1500 лева на 29.11.2016 г. и 2000 лева на
09.03.2017 г. Към днешна дата ответникът продължавал да му дължи неплатените суми
за извършените доставки и законна мораторна лихва върху тях. С молба от
23.01.2020 г. уточнява, че датата, на която станала предсрочно изискуема цялата
сума по споразумението от 12.09.2016 г., била 15.10.2016 г. Към днешна дата
дължимата и неплатена сума по същото била 17255.95 лева, доколкото ответникът
извършил горепосочените две частични плащания. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от
споразумението, първоначална вноска в размер на 2 033.60 лева била със срок за
плащане до 30.09.2016 г. В уговорения срок тази вноска не била платена. Същата
не била платена и в следващите 14 дни след уговорения й падеж (до
30.09.2016 г.). Поради това на 15.10.2016 г., по реда и на основание чл. 2, ал.
1 от споразумението, цялата непогасена останала част от сумата по чл. 1, ал. 1
от същото, заедно със законната лихва върху нея, станала незабавно и предсрочно
изискуема. Датата, на която ответникът бил изпаднал в забава, била 15.10.2016
г. С частичните горепосочения плащания по същото било погасено задължението за
плащане на цената на стоките, за чиито доставки били съставени данъчни фактури
№№ 3648/28.10.2011 г., № 3659/03.11.2011 г., № 3822/05.03.2012 г. и №
3846/16.03.2012 г. Периодът, за който се претендирала законна лихва за забава,
бил от 15.10.2016 г. до предявяване на исковата молба. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 17 255.95 лева за главница по
неизпълнено задължение по споразумението от 12.09.2016 г., с 5614.84 лева
мораторна лихва от 15.10.2016 г. до 20.12.2019 г., и законна лихва върху главницата
от 20.12.2019 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът У. оспорва предявените
искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна
давност, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебните заседания,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На 12.09.2016 г.
страните по делото са сключили представеното от ищеца и неоспорено от ответника
- извънсъдебно споразумение (л. 19-21). В него се съгласили, че в периода от
28.10.2011 г. до 21.03.2012 г. ищецът доставил на ответника медицински изделия,
посочени в издадените за доставката им 10 фактури, описани в приложение № 1 към
споразумението, неразделна част от него (л. 21).
Към датата на подписването му ответникът признал в същото, че дължи на ищеца по
тези фактури сумата от общо 20755.95 лева, която се задължил да му плати разсрочено,
на вноски, в размери и с падежи, както следва: първоначална вноска от 2033.60
лева в срок до 30.09.2016 г., с плащането на която страните уговорили, че ще
бъдат погасени задълженията му по фактури №№ 3648/28.10.2011 г. и №
3659/03.10.2011 г.; шест последователни месечни вноски по 2500 лева с падеж за
плащането им до 30-то число на текущия месец, като първата от тях страните
уговорили, че е дължима на 30.10.2016 г.; и последна, седма вноска от 3722.35
лева, платима в срок до 30.04.2017 г. В чл. 2, ал. 1 от споразумението страните
уговорили още, че в случай, че ответникът забави плащането на която и да е
вноска с повече от 14 дни, цялата непогасена част от сумата по чл. 1, ал. 1,
заедно със законната лихва върху нея, става незабавно и предсрочно изискуема (л.
20).
Това споразумение
представлява по същество извънсъдебна спогодба между страните по делото, с
която те, чрез взаимни отстъпки, са целели да разрешат съществуващия и избегнат
в бъдеще възможния правен спор между тях относно доставените от ищеца на
ответника в посочения в споразумението период от 28.10.2011 г. до 21.03.2012 г.
- медицински изделия, посочени в издадените за тези им доставки 10 фактури в
приложение № 1 към споразумението (л. 21), като се съгласили, че по същите
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 20755.95 лева, която следва да му плати
разсрочено, на осем вноски, с горепосочените размери и падежи за плащането им, като
в чл. 2, ал. 1 от споразумението страните уговорили още, че в случай, че
ответникът забави плащането на която и да е от тези вноски вноски с повече от
14 дни, цялата непогасена част от сумата от 20755.95 лева по чл. 1, ал. 1 от
споразумението, заедно със законната лихва върху нея, става незабавно и
предсрочно изискуема (чл. 365, ал. 1 ЗЗД). Тъй като тази спогодба е
извънсъдебна, тя има значението на юридически факт, релевантен за посоченото в
нея спорно право/вземане от 20 755.95 лева, респективно за претендираните с
исковете по делото поради неплащането му главница и мораторна лихва, което важи
занапред между страните по делото така, както е установено в нея. Тази спогодба
(споразумение) по съществото си е
договор (чл. 365, ал. 1 ЗЗД). А последният има
силата на закон за тези, които са го сключили – страните по делото (чл. 20а,
ал. 1 ЗЗД). Материалноправните й последици произтичат от нейната цел. С нея и
двете страни по делото са се задължили да считат, че правното положение между
тях по осъществените от ищеца на ответника горепосочени доставки на посочените
стоки по посочените в споразумението фактури, е такова, каквото го прогласява
тази спогодба (споразумение), като се въздържат
занапред от всякакво негово оспорване (чл. 365 ЗЗД).
В това поето от страните с тази спогодба (споразумение)
взаимно задължение, се състои правоустановяващото й или декларативно действие. Наред
с него, с подписването й, страните са се задължили с тази спогодба да спазват
занапред такова поведение, което отговаря на установеното с нея правно
положение (ответникът се е задължил да плати посочената в нея сума от общо
20755.95 лева на ищеца разсрочено, а в случай, че забави плащането на някоя от
уговорените разсрочени вноски с повече от четиринадесет дни – предсрочно и
незабавно неплатеният остатък от същата сума, със законната лихва от
петнадесетият ден на предсрочната й изискуемост, а ищецът да не търси повече по
осъществените доставки на медицински изделия по посочените в приложение № 1
фактури). В това се състои регулиращото действие на тази спогодба/споразумение
(чл. 365, ал. 1 ЗЗД). Дори
договорно установеното с това споразумение правно положение да се отклонява от
действителното такова, същото споразумение го преобразува (променя)
съобразно със своето съдържание. В това се състои преобразуващото му действие. Поради
това след подписването му, именно то е правопораждащият процесните вземания факт,
а не посочените в приложение № 1 към него фактури (чл. 365 ЗЗД). Вследствие
на декларативния му ефект, правното положение между страните по тези доставки се
счита да е било и преди тях такова, каквото това споразумение го прогласява (чл.
365 ЗЗД). То, като всяка спогодба, цели да изключи възможността да
се оспорва от подписалите я страни предхождащото я правно положение. За това и
декларира, че от деня на тяхното възникване, правоотношенията между спорещите страни
са били такива, каквито това споразумение ги прогласява. Преобразуващото
действие на спогодбата е налице, когато тя се отклонява от действителното
правно положение. За това и преобразуващото й действие се свързва с
декларативния й ефект и важи в неговите предели - след същата материалноправните
отношения между спорещите стават такива, каквито спогодбата прогласява, че са (чл.
365 ЗЗД). Поради това именно тя е след подписването й и в случая е правопораждащият
спорните вземания по делото факт, а не посочените в приложение № 1 към нея
фактури.
В случая това подписано
от страните споразумение/спогодба е валидно и несъмнено е от значение за спорното
право, защото се отнася именно до неплатената част от него в размер на исковата
сума от 17 255.95 лева, с дължимата се за забава в плащането му мораторна
и законна лихви. При това положение съдът не само следва да вземе предвид това
споразумение при решаване на настоящото дело, независимо от сключването му от
страните извънсъдебно, преди образуването му, но и да го реши съобразно същото
споразумение, като зачете неговият материалноправен ефект (така Р 985-2004-II т.о.
и Р 780-1995–II н.о.). Предвид декларативния му ефект, съдът е длъжен да приеме
за установено по делото от същото, че между страните са били осъществени
посочените в него доставки на медицински консумативи по посочените в същото
десет броя фактури, а предвид преобразуващото му действие спрямо съществуващите
между тях правоотношения по същите фактури/доставки, респективно превръщането
му в правопораждащ процесните вземания факт, без всякакво правно значение за
изхода на делото е какви са били взаимните им права и задължения по същите
фактури, и падежа за плащането на всяка от тях, защото основателността на
предявените по делото искове за процесните главно и акцесорни вземания за лихви
зависи единствено и само от изпълнението на уговорките им по това споразумение (така
и Р 985 -2004-II т.о.). Поради това съдът не
обсъжда в настоящото решение и представените по делото от ищеца за доказване на
посочените в това споразумение доставки – фактури и останали справки с исковата
му молба, както и възражението на ответника в отговора за изтекла погасителна давност
за тяхното плащане, защото са ирелевантни за спора по делото, защото не
доставките по същите фактури, а споразумението за разсрочено плащане на неплатената
според същото цена по тях от общо 20 755.95 лева, е правопораждащият
процесните главно и акцесорни вземания за лихви факт (чл. 365 ЗЗД). Поради това
от значение за делото е само дали тези вземания по него съществуват или са
погасени към датата на приключване на съдебното дирене по делото.
Първоначалната вноска
от 2033.60 лева по същото споразумение, ответникът е следвало да плати на ищеца
най-късно на уговорената в чл. 1, ал. 1 от същото дата – до 30.09.2016 г. (л.
20). Тежестта да докаже при това положение, че е изпълнил това
изискуемо задължение по това споразумение изцяло и без забава, лежи по делото
върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). В тази насока по делото се установи
несъмнено от т. IV-14 на заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му
от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, че ответникът
не е платил никаква част от тази вноска на тази дата (л. 77).
Поради това на 01.10.2016 г. е изпаднал и в забава да я заплати (чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД). Последната е продължила и след 14.10.2016 г., тоест повече от
уговорените в чл. 2, ал. 1 от споразумението четиринадесет дни (л.
20). Поради това на 15.10.2016 г. е настъпила уговорената в
чл. 2, ал. 1 от това споразумение автоматична предсрочна изискуемост на цялата
неплатена към този момент от него сума от 20755.95 лева по същото, заедно със
законната лихва за забава в плащането й (чл. 2, ал. 1 от
споразумението). От т. IV-14 на ЗСИЕ, преценена съвкупно с представените
от ищеца и неоспорени от ответника извлечения от разплащателната сметка на
ищеца, се установява още, че по това споразумение ответникът е платил на ищеца
забавено и частично само сумата от 1500 лева на 29.11.2016 г. и сумата от 2000
лева на 09.03.2017 г., след което не е извършвал други плащания по него (л.
26-27 и 77). Поради това към датата на приключване на съдебното дирене,
неплатена по същото споразумение остава исковата сума от 17 255.95 лева (т. 4
ЗСИЕ, л. 79).
Това неизпълнение на
ответника е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която
да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение, ищецът има
право да иска изпълнението/плащането на същата сума, заедно с обезщетение за
забава в плащането й, което е и сторил с предявения по делото иск за плащането
й (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 365 ЗЗД). Ето защо последният, като
основателен, следва да се уважи изцяло така, както е предявен, заедно с
акцесорната нему претенция на ищеца за присъждане и на законна лихва върху тази
неплатена му искова сума от 17 255.95 лева от подаване на исковата молба в
съда на 20.12.2019 г. до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за
погасяване на това главно вземане. Според чл. 110 ЗЗД, то се погасява с
изтичането на петгодишна давност, защото законът не предвижда друг срок за погасяването
му (чл. 110 ЗЗД). А според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, тази давност започва да тече от
изискуемостта на това вземане. Както се посочи и по-горе, поради
преобразуващият ефект на процесното споразумение, именно то, а не посочените в
приложения № 1 към него фактурирани доставки на стоки, е правопораждащият това
вземане факт, уреждащ и неговата предсрочна изискуемост (чл.
365 ЗЗД). Последната в случая е настъпила с оглед изложеното на
15.10.2016 г., от която дата тече и петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД
за погасяването му по давност, който очевидно не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба в съда на 20.12.2019 г. А с подаването й, започналата
да тече за погасяването му давност е прекъсната (чл. 116, б. „в” ЗЗД) и не тече
докато трае настоящия съдебен процес относно това главно вземане (чл. 115, ал.
1, б. „ж” ЗЗД). Поради това не е и изтекла до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). Ето защо съдът намери за неоснователно възражението по
чл. 120 ЗЗД на ответника за погасяване по давност на това главно вземане.
В случая денят за предсрочното
му плащане, заедно със законната лихва за забава в плащането му, е настъпил с
оглед изложеното на 15.10.2016 г., а по делото се установи, че то не е било
платено на ищеца до приключване на съдебното дирене. Поради това, от този
уговорен в чл. 2, ал. 1 от споразумението ден на своята забава, ответникът дължи
на ищеца и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която вещото лице е изчислило
в размер на 5584.75 лева в т. 5 от ЗСИЕ за периода от тази дата на забавата до
подаване на исковата молба в съда на 20.12.2019 г. (л. 79). Поради това
исковата претенция на ищеца над тази сума до претендираната от него по-голяма
от 5614.84 лева, е неоснователна на това основание.
Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за дължимата се на ищеца мораторна
лихва се явява основателно в частта му, над сумата от 5253.48 лева мораторна
лихва от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г., до дължимата му се такава от 5584.75
лева и за периода от 15.10.2016 г. до 20.12.2016 г. (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Според
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – в случая от 15.10.2016
г., на която дата ответникът е изпаднал в забава според чл. 2, ал. 1 от
споразумението да плати на ищеца неплатената сума по същата, респективно
негопасената към датата на приключване на съдебното дирене процесна искова сума
от 17 255.95 лева (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден ответникът
дължи и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД до изплащането й. Исковата си молба за
осъждането на ответника да му плати и тази лихва ищецът е подал в съда на 20.12.2019
г., тоест след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното
вземане за тази неплатена му по споразумението сума (л. 2).
При това положение обаче, не се погасяват по давност всички изтекли законни
лихви за обезщетяване забавата в плащането й, а само тези, които са били
дължими преди тригодишния срок от подаването на исковата молба в съда (Р
2648-1978–I г.о.). Поради това погасена по давност съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД
е само частта от 331.27 лева от цялото вземане от 5584.75 лева за мораторна
лихва за забава в плащането на главницата, изтекло върху последната за периода
от 15.10.2016 г. до 20.12.2016 г. Останалата част от 5253.48 лева от това
вземане, обезщетяващо забавата за плащане на тази неплатена предсрочно
изискуема сума по споразумението, за периода от 20.12.2016 г. до подаване на
исковата молба в съда на 20.12.2019 г., не е погасено по давност. С подаването
на исковата молба в съда, започналата да тече за погасяването му давност е
прекъсната (чл. 116, б. „в” ЗЗД) и не тече докато трае настоящия съдебен процес
относно това вземане (чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД). Поради това не е и изтекла
до приключване на съдебното дирене. Ето защо съдът намери възражението по чл.
120 ЗЗД на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за
мораторна лихва за основателно само в частта му, над сумата от 5253.48 лева
мораторна лихва от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г., до дължимата му се такава от
5584.75 лева и за периода от 15.10.2016 г. до 20.12.2016 г. При това положение
този иск следва да бъде уважен, като основателен, до сумата 5253.48 лева
мораторна лихва от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г., а в останалата му част, над
същата сума до претендираната с него по-голяма от 5614.84 лева и за периода от 15.10.2016
г. до 20.12.2016 г. – отхвърлен, като неоснователен, а в частта му над 5253.48
лева до 5584.75 лева и за периода от 15.10.2016
г. до 02.12.2016 г. - като погасен по давност. Други релевантни доказателства,
които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма
представени по делото.
При този изход на
делото ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК). В тази насока
обаче, съдът намери за основателно възражението на ответника, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 2000 лева, е прекомерно с оглед настоящото
дело, което не разкрива фактическа и правна сложност в сравнение с други такива
дела от същия вид. Нещо повече. Повечето спорни въпроси по него са разрешени от
горепосочената задължителна съдебна практика, което определя ниска степен на
фактическа и правна сложност на същото дело (т. 3 ТР 6/2012 ОСГТК).
В същото време платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 2000 лева,
надхвърля със 783.88 лева минималния размер от 1216.12 лева на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела, в
редакцията му към датата на уговарянето му в договора за правна помощ от
02.12.2019 г. (преди изм. с Р № 5419 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 45/2020 г., в
сила от 15.05.2020 г. ). Ето защо искането на
ответника в отговора за намаляване на сторените от ищеца разноски по делото в
тази им част, се явява основателно и следва на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да
се определят на ищеца разноски по делото в тази им част в минималния размер от
1216.12 лева, които, заедно с останалите сторени от него разноски за делото от 1380
лева (от които 960 лева внесена д.т. за производството и 420 лева внесено
възнаграждение на вещото лице), или общо 2596.12 лева, следва да се възложат в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете, или сумата от 2555.10
лева (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК). При този изход на делото, сторените от ответника
разноски, изчерпващи се с платеното адвокатско възнаграждение от 1200 лева,
следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от
исковете или сумата от 18.96 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА У., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, да заплати на М., с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, сумата от 17 255.95 лева за главница от неизпълнено
задължение по споразумение от 12.09.2016 г., с 5253.48 лева мораторна лихва от 20.12.2016
г. до 20.12.2019 г., и законна лихва върху главницата от 20.12.2019 г. до
изплащането й, както и сумата от 2555.10 лева за разноски по делото съразмерно
с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
за мораторна лихва В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 5253.48 лева до
претендираната 5614.84 лева и за периода от 15.10.2016 г. до 20.12.2016 г.,
като в частта от 5253.48 лева до 5584.75 лева и за периода от 15.10.2016 г. до
20.12.2016 г. - поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА М. с п.а., да
заплати на У. с п.а., сумата от 18.96 лева за разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: