Р Е Ш Е Н И
Е
27.08.2015 год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година
2015 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд трети
състав
На 25 (двадесет и
пети) август Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян
Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 180 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49, ал. 1 от СК.
В исковата си
молба, предявена на 09.04.2015 г., ищецът В.С.Ц. твърди, че с ответницата А.Х.Ц.
са съпрузи от 18.02.1989 г. (неточно посочване – „18.08.2015 г.”). От брака си имали
родени две деца, понастоящем пълнолетни.
Още от началото, в продължение на около 3 години, поради промяна в поведението,
бракът протичал при липса на хармония в семейните отношения, като преди около 23
години двамата се разделили. Оттогава двамата не поддържали връзка помежду си. При
твърдени пълнолетие на родените по време на брака деца на страните, ищецът моли
съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. Не предявява
претенции за ползването на семейното жилище, за фамилното име на ответницата и
за издръжка между бившите съпрузи след развода. Не прави искане за присъждане
на направените от него деловодни разноски.
Ответницата,
с редовно връчване на 08.05.2015 г., по реда на чл. 46 от ГПК (чрез друго лице
– неин родител – Жечка Станчева Иванова), на преписи на исковата молба, ведно с
приложенията към нея и на определението на съда по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не
излага становище по предявения иск. Не подава отговор на исковата молба и не се
явява в съдебно заседание.
Никоя
от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за
разстройството на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 18.02.1989 г., когато с акт № 11/18.02.1989
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики
Преслав, обл. Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца
– Б.В.С. и С.В. С., понастоящем пълнолетни (видно от приетите по делото удостоверения
за раждане от *** г. и от 12.03.2013 г., издадени въз основа на актове за
раждане №№ 26/08.02.1990 г. и 0622/15.04.1991 г., съставени от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, съотв. – в Община Шумен).
С оглед проверка за наличието на
предпоставки за служебно произнасяне по реда на чл. 59, ал. 2 от СК, от Национална
база данни „Население” са изискани и приложени по делото 2 бр. справки от
30.04.2015 г. с информация, съдържаща
данни за гражданството, самоличността и родствените връзки на всяка от
страните-съпрузи, вкл. за всичките им низходящи от първа степен по права линия.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.К.С. и С.С.А. (и двете – без
родство със страните) излагат, че познават от около 20 години ищеца, който от
около 15 години живеел при условията на фактическо съпружеско съжителство с
друга жена – А. Х. В. (братовчедка на първата свидетелка и съседка на втората),
с която понастоящем имали общо дете на около 14-годишна възраст. И на двете
свидетелки било известно отдавнашното намерение на ищеца за развод, нежеланието
за това на съпругата му, разделното живеене отпреди 20 години на съпрузите,
както и липсата на каквото и да било осъществяване на съпружески отношения
помежду им.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, прераснало в настъпилата фактическа раздяла отпреди
двадесет и три години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва
да бъде прекратен.
Ответницата
следва да запази фамилното име – Ц., прието при сключване на брака.
При
установеното по делото пълнолетие на всички родени по време на брака деца,
имащи общ произход от страните, както и поради липсата на предявени по реда на
чл. 322, ал. 2 от ГПК искове, съдът не дължи произнасяне по уреждане на следните
отношения между страните след развода: относно ползването на семейното жилище и
за издръжка между бившите съпрузи.
По делото, на
основание чл. 6, т. 2 от ТДТГПК, следва да бъде определена държавна такса при
решаване на делото в размер на 30,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по
въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.
На основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасянето по въпроса за вината, разноските
по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така както ги е
направила. Искане със същото съдържание се прави изрично и от ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.02.1989 г. с акт № 11/18.02.1989
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики
Преслав между В.С.Ц. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** и А.Х.Ц., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
След
прекратяването на брака А.Х.Ц. ЗАПАЗВА фамилното име – Ц..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв. (тридесет лева).
На основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.С.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, сумата 15,00 лв. (петнадесет
лева), представляваща съответната му част от държавната такса при решаване на
делото.
На основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Х.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, сумата 15,00 лв. (петнадесет
лева), представляваща съответната Ј част от държавната такса при решаване на
делото.
На основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от В.С.Ц. деловодни разноски в размер на 575,00
лв. остават в негова тежест, така както ги е направил.
Решението, на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание
чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския статус на
страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.
Районен съдия: