Р Е Ш Е Н И Е
№ 1637/ 18.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15984 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 69131/
23.10.2018 г.
от С.Н.С., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник срещу „Д.з.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 2382.00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди по лек автомобил „*" с peг. № *, изразяващи се в увреждане
на: багажник, лайсна на врата багажник, задна броня, ляв стоп, ляв панел, задно стъкло, дръжка на външна врата
багажник, заден габарит, рамка на задни чистачки,
основа на вътрешен заден ляв калник, ляв светлоотразител,
под на багажник, греда на багажник, задна
лява колонка, задна дясна колонка, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски.
В
исковата молба се излага, че на 09.07.2018 год. в гр. Варна, на път * - *, в
посока от с. К. към гр. Варна, е настъпило пътно транспортно произшествие, като
товарен автомобил „* *", с peг. № *, движейки се
с несъобразена с пътните условия скорост застига и блъска в задната част
движещия се пред него в същата пътна лента л. а. „*" с per. № *. В
резултат на удара по МПС рег. № * са увредени врата багажник, лайсна на вратата
багажник, задна броня, ляв стоп, ляв панел, задно стъкло, дръжка на външна
врата багажник, заден габарит, рамка на задни чистачки, основа на вътрешен
заден ляв калник, ляв светлоотразител, под на багажник, греда на багажник,
задна лява колонка, задна дясна колонка. Произшествието е посетено от
полицейски служители, изготвен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
като на водача на товарния автомобил е съставен АУАН. Твърди се още, че към
датата на произшествието водачът на товарния автомобил е със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. При застрахователя е
заведена щета, по която, след извършени оглед и оценка на автомобила, на ищеца
е изплатено обезщетение в размер на 2278.58 лв. Твърди се, че определената сума
не е достатъчна за да покрие разходите за възстановяване на щетите по моторното
превозно средство, които възлизат на 4920 лева.
Ответникът
– „Д.з.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по
чл. 131 ГПК, в който оспорва
исковата претенция по основание и размер, като намира, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността му. Не оспорва факта на настъпване на
процесното произшествие, неговия мехаизъм и причинените вреди по автомобила на
ищеца. Не оспорва и, че е заведена щета, по която на ищеца е изплатена сумата
от 2278.58 лв. Възразява, че дружеството коректно е изпълнило задълженията си
по застрахователния договор, като сочи, че волята на ищеца, обективирана в
сезиращото искане, е за определяне на застрахователно обезщетение „по експертна
оценка“. Намира, че претендираното обещетение е несъответно на вида и характера
на вредите.
Възразява, че
описаният във фактурата фар, е ремонтиран, а не е подменен. Намира, че
изплатеното обезщетение отговаря на този, за който щетата би се отстранила при
доверен сервиз на застрахователя. Отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Липсва
спор, а и се установява от приобщеното на л. 6 свидетелство за регистрация, че С.Н.С.
е собственик на л. а. рег. № * *. Първата
на регистрация на автомобила е от 21.11.2008 год.
Видно
от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на 09.07.2018
год. по път * - *, на 20 км. в посока гр. Варна, е настъпило ПТП с участници С.
М. М., водач на МПС рег. № * и С.Н.С., водач на МПС рег. № *. Отразено е в протокола, че произшествието е настъпило поради неспазване
на дистанция първия участник, в резултат на което удря се блъска в намаляващия
пред него участник 2. Констатирано е от ссътавителя на протокола, че водачът на
първото МПС е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество.
Застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП на 16.07.2018 год., видно от представеното на л. 7 искане от
ищеца за оценка на вреди по имущество, съдържащо изявление от застрахования за
възстановяване на автомобила по експертна оценка, чрез банков превод.
На 17.07.2018 год., 17.08.2018 год. и 23.08.2018 год., е извършен оглед на
застрахованото МПС от технически експерт и представител на застрахователя, като
е съставен опис на щетите по лекия автомобил на ищеца.
На 13.09.2018 год. е изготвена е калкулация за ремонт на увредения
автомобил, в т. ч. нови части, материали и труд, възлиза на 1848.82 лв. без
ДДС, от които 1075.19 лв. – стойност на резервни части, 472.40 лв. – стойност
за механична работа, 79.00 лв. – разходи за работа по боядисване и 222.23 лв. –
разходи за материали за боядисване. Общата стойност разходите с включен ДДС е
2218.58 лв., към която са прибавени и 60.00 лв. – разходи за репатриране.
На 20.09.2018 год. от страна на застрахователя е извършено плащане към ищеца
за сумата от 2278.58 лв., по щета № *********/ 2018 относно МПС В *, от които
2218.58 лв. – разходи за ремонт и 60.00 лв. – разходи за репатриране.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса САТЕ, се установява следното: произшествието от 09.07.2018
год. е настъпило в резултат на сблъсък, настъпил след като процесния автомобил
е застигнат от движещия зад него л. а. рег. 0 *, поради неспазване на дистанция;
налице е причинно – следствена връзка между описания в протокола за ПТП
механизъм и констатираните увреждания по автомобила; установените след оглед
при застрахователя увредени части са следните: врата на багажник (за подмяна на
детайла с нов); лайсна на врата на багажник (за подмяна на детайла с нов);
задна броня (за подмяна на детайла с нов); ляв стоп (за подмяна на детайла с
нов); ляв панел (за подмяна на детайла с нов); задно стъкло (за подмяна на
детайла с нов); външна дръжка на вратата на багажника (за подмяна на детайла с
нов); задна лампа на контролния номер (за подмяна на детайла с нов); рамо на
задна чистачка (за подмяна на детайла с нов); основа на заден ляв вътрешен
калник (за възстановяване на детайла средна степен и възстановяване на лако –
бояджийско покритие); под на багажник (за подмяна на детайла с нов); задна
напречна греда на багажник (за подмяна на детайла с нов); абсорбер на задна
броня (за подмяна на детайла с нов); заден калник (за възстановяване на детайла
средна степен); задна дясна колона (за възстановяване на детайла средна степен);
размерът на сумата, необходима за ремонт на процесното МПС е: 4660.60 лв.,
изчислена по средни пазарни цени за нови алтернативни части (където е възможно)
и при цена на труда за сервизи, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008:; 4854.60 лв. – по средни пазарни цени за оригинални
части и при цена на труда за сервизи, които не притежават сертификат за
качество ISO 9001:2008:; 2678.70 лв. – съобразно методиката на Наредба № 24; 5881.50
лв. - изчислена по средни пазарни цени за нови части и при цена на труда за
сервизи, които притежават сертификат за качество ISO 9001:2008: 4854.60 лв. – по цени на доверен сервиз; действителната
стойност на процесния автомобил, към 09.07.2018 год., възлиза на 5300.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а
именно: 1.)
наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка
на МПС; 2.)
деяние, осъществено от застрахованото лице, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени вреди, а също и
техния размер.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на
произшествието, а също и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и деликвента е
съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Безспорно,
също така, факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдяната от
ищеца дата – 09.07.2018
год., по описания механизъм. В тази връзка следва да бъде и съобразено и
поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на
застрахователно обезщетение съставлява признание относно възникване на всички
предпоставки за това.
Като пряка и непосредствена последица
от осъщественото ПТП, са на ищеца причинени имуществени вреди. Изводът за
наличие на причинно – следствена връзка между деяние на деликвента и претърпените вреди, се формира въз основа на представените
писмени доказателства, експертното заключение, а така също и предприетите от
застрахователя действия, след неговото уведомяване. В тази насока, съдът
приема, че признаване правото на ищеца за изплащане
на застрахователно обезщетение съставлява признание относно
факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което в имота на ищеца за за причинени щети, подробно описани в
съставения от застрахователя опис на претенцията
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
На
следващо място, факта на депозиране на уведомление за щета, изготвяне на опис
на претенция след оглед на застрахованото МПС, съставляват действия по заявяване
изплащането на обезщетение.
Горното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432,
ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Спорен
в производството е и въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие
вреда. Същото не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/.
В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год.
на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС,
І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна
практика.
В конкретната
хипотеза, не са представени доказателства а и липсват наведени твърдения) за
извършен ремонт на лекия автомобил, включително в
специализиран сервиз който да е обусловил извършване на разходи за
поправка на вредите в по – голям размер. В предвид годината
на производство на автомобила, при липса на данни за влагане на оригинални
части от страна на собственика, то следва да се приеме, че не следва да се
присъжда стойността за такива. Съгласно заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните, стойността на разходите, необходими за
поправка на увредения автомобил (труд, материали и резервни части), възлиза на 4660.60
лева. От горепосочената стойност следва да бъде приспаднати изплатените от
ответника 2278.58 лв., т. е. дължимата от ответника сума
възлиза на 2382.02 лева (4660.60 –
2278.58).
За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното: При
извършване на съпоставка между пазарната стойност стойност на автомобила към
датата на ПТП, съгласно изготвената САТЕ, а именно –5300.00
лева лева и стойността на разходите за ремонт – 4660.60 лв.,
се налага извод за наличие на тотална щета по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, но до колктото ищецът не основава претенцията си на този факт, същия не
следва да се съобразява от настоящия състав. Изрично в исковата молба е
очертано, че предмет на претенцията е изплащане на обезщетение за ремонт на
увреденото МПС, а не на неговата действителна стойност, в предвид настъпилата
увреда. В случая изборът на правоимащото лице е за получаване на сумата
необходима за ремонт на автомобила, респ. и пускането му в движение, а не за
изплащане на действителната му стойност и дерегистрация.
На следващо място, неоснователно е
възражението на ответника, че предвид избрания от застрахования начин на
обезщетяване за вреди, дължимото обезщетение следва да бъде определено на същия
се дължи обезщетение определено по експертна оценка въз основа на действащата
методика на застрахователя. Вярно е, че ищеца е избрал този метод на
обезщетяване, а не според представени разходно-оправдателни документи за ремонт
на автомобила или чрез ремонтиране в предложен от застрахователя сервиз, но
това не озадачава, че за застрахования е отпаднала възможността да оспорва
оценката на застрахователя, включително и по съдебен ред. Като в последния
случай са приложими правилата на КЗ и по-конкретно императивните разпоредби
относно размера на дължимото обезщетение, приложението на които страните не
могат да дерогират със сключването на договор.
Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят погасяване на
задължението.
Предявеният иск е основателен, поради
което и следва да бъде уважен до заявения размер, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 2382.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „*" с peг. № *, изразяващи се в
увреждане на: врата на багажник, лайсна на врата багажник, задна броня, ляв стоп, ляв панел, задно стъкло, дръжка на външна врата багажник,
лампа на заден контролен номер, рамона задна чистачка, основа на вътрешен заден ляв
калник, ляв светлоотразител, под на багажник, греда на багажник, абсорбер
на задна броня, заден калник, задна дясна колонка, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху присъдената главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до исковата
молба – 23.10.2018 год.
до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 795.28 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2382.00 (две хиляди триста осемдесет и два) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „*" с peг. № *, изразяващи се в
увреждане на:
врата на багажник, лайсна на врата багажник, задна броня, ляв стоп, ляв панел, задно стъкло, дръжка на външна врата
багажник, лампа на заден контролен номер, рамона задна чистачка, основа на вътрешен заден ляв
калник, ляв светлоотразител, под на багажник, греда на багажник, абсорбер
на задна броня, заден калник, задна дясна колонка, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на С.Н.С., ЕГН **********,
с
адрес *** сумата от 795.28 лв. (седемстотин
деветдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: