О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Разград, 02.04.2019
г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
като разгледа адм. дело № 241 по описа
за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
С Определение № 30/11.02.2019 г. съдът
е оставил без разглеждане жалбата на
В.Л.Н. ***, подадена чрез адв. А.П. от АК – София, против мълчалив отказ на Директора на ОУ“Св. Св.
Кирил и Методий“ – с. Сеслав, и е прекратил производството по делото.
Със
същото определение ОУ“Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Сеслав е осъдено да заплати
на В.Л.Н. за разноски по делото сумата 10 лева, а искането за заплащане на
разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, ДДС в размер на 100
лева и пощенски разходи, е оставено без уважение.
С молба вх. № 580/18.03.2019 г.,
подадена от адв. А.П. от САК, е направено искане за изменение на определението
в частта относно разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна помощ и списъка на разноските.
Директорът на ОУ“Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Сеслав счита, че молбата е неоснователна.
Искането е допустимо. То изхожда от активно
легитимирано лице и е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество, е
неоснователно.
По
делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
е договорено възнаграждение 500 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица, а съгласно чл. 38, ал. 2 в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
От
съдържанието на представения договор не може да се установи, че действително адвокатът
е оказал безплатна правна помощ и съдействие на клиента В. Н.. Страните по
договора са договорили възнаграждение в размер на 500 лева, а в условията на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът е компетентен да определи възнаграждението.
Недоказано
е твърдението, че жалбоподателят по делото е получил правна помощ безплатно като
материално затруднено лице. Както е указано в Определение № 3191 от 21.03.2016
г. на ВАС по адм. д. № 95/2015 г., III о., правото на адвоката да предостави
безплатна адвокатска помощ е предвидено в изчерпателно посочените в Закона за
адвокатурата случаи, които подлежат на конкретно установяване. В същия смисъл е
и Определение № 6059 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2015 г., V о., в
което съдът е отрекъл правото на присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв поради липсата на надлежни писмени
доказателства, че лицето отговаря на изискването да е материално затруднено.
Наред
с горното, съдът констатира, че претенцията за определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да изхожда лично от
адвоката, а не от неговия клиент и да се вписва в списъка по чл. 80 ГПК.
Поради
това съдът счита, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Разградският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. А.П. от САК
за изменение на Определение № 30/11.02.2019 г. в частта относно разноските.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните.