РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Росица Милчева Георгиева-Радева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно
административно наказателно дело № 20213100600873 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано въз основа
на въззивна жалба, депозирана от адв. В.Т. от ВАК, в качеството му на
защитник на обв.Л. Г. Г., срещу решение № 354 от 14.07.2021г. по НАХД №
2458 по описа за 2021 г. на РС Варна, 32-ри наказателен състав.
С атакуваната присъда обвиняемият Л.Г. Г. е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 11.06.2020г., в град Варна, причинил телесна повреда на повече от
едно лице, а именно лека телесна повреда на К. И. П., изразяваща се в
контузия на главата и травма в областта на устата, обусловила временно
разстройство на здравето не опасно за живота извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК и лека телесна повреда на А. С. С., изразяваща се в ожулване в
областта на челото, кръвонасядане и травматичен оток в областта на дясната
буза, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница в горна
трета, ожулвания по предната повърхност на дясното коляно и предната
повърхност на дясната подбедрица, обусловила чувство на болка и страдание,
1
като деянието е извършено по хулигански подбуди и телесните повреди са
причинени на малолетни лица. - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 пр.2 и
пр.3 и т.12 пр.1 връзка чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК, Л.Г. Г. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 3000 /три хиляди/ лева.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил обв. Л.. Г. Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Варна сумата от 364,65 /триста шестдесет
и четири, 0,65/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното
производство разноски.
Недоволен от решението е останал обвиняемият, който е депозирал
жалба чрез защитника си – адв. В. Т.. С жалбата, моли съда да измени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъде
определено наказание около минималния размер. Счита решението на
първоинстанционния съд за необосновано и незаконосъобразно, а така
определената глоба за прекомерна и неотговаряща на степента на
обществената опасност на деянието и дееца. Доводите които са изтъкнати в
жалбата са следните:
- При индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът не е
взел предвид наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства,
поради което жалбоподателят намира наложеното наказание за явно
несправедливо. Счита, че в мотивите се съдържа противоречие и неяснота
при аналитичната дейност на съда, включително и при индивидуализацията
на наказанието.
- Отбелязва, че броят на квалифициращите обстоятелства е неправилно
определен, поради което не е следвало да бъде отчетено деянието, като такова
с по-високата степен на обществена опасност. Според обвиняемият, в случая
липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, а сочените от
първоинстанционния съд такива, са взети предвид при квалификацията на
деянието, част са от съставомерните признаци на престъпния състав по
повдигнатото обвинение, поради което не е следвало да бъдат повторно
отчетени, като отегчаващи обстоятелства.
- Излага доводи, че направените от съда констатации са в противоречие
с доказателствата по делото, тъй като съдът не е обърнал внимание на
обстоятелството, че двамата пострадали – К. П. и А. С. не са се боричкали
съвсем на игра в пясъчника, в каквато насока са показанията на по-голяма
част от свидетелите, а всъщност двамата са организирали борба помежду си.
Излагат се доводи, че именно вследствие на тази организираната борба в
пясъчника двамата пострадали са получили своите травматични увреждания,
които са описани в медицинско удостоверение №486/12.06.2020г. и от СМЕ
2
по делото. В тази връзка счита, че не е ясно въз основа на какви
доказателства, съдът е приел, че механизма на извършване на деянието,
разкривал пряка опасност от настъпване на по-тежки травматични
увреждания, вкл. и такива които да поставят в опасност живота на
пострадалата. Приема, че дори да е налице техническа грешка, то тази си част
от мотивите на съда не е свързан смислово и логически с останалата част от
съдържанието и не се подкрепя от доказателствата по делото. В този смисъл
защитата, излага доводи за частично интерпретиране на доказателствения
материал от страна на районния съд.
- С жалбата се атакува и частта в която е определен размера на
наказанието, тъй като в мотивите си решаващия съд е приел, че при
индивидуализацията на наказанието следва да бъде отчетен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, но
същевременно с това е определил административна санкция - глоба в размер
на 3000 лева, която е повече от средния размер определен за това
престъпление. Посочва се, че ВРС чисто формално е посочил ангажираността
на обвиняемия за отглеждането и издръжката на двете си малолетни деца, но
не е взел предвид това обстоятелство при определяне на наказанието.
Към жалбата е приложено и копие от Решение №261806 от 29.12.2020г.
на ВРС, Гражданско отделение, 7-ми състав, от което е видно, че обв. Г. е
осъден да заплаща на малолетното си дете – Т. Л. Г.а месечна издръжка в
определен размер, както копие от удостоверение за раждане на Д. Л. Г. – син
на подсъдимия.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата по възведените в нея
основания. Защитата акцентира, че първоинстанционният съд неправилно е
посочил, като отегчаващо вината обстоятелство факта, че спрямо
подзащитния му не е било повдигнато обвинение по чл. 325 от НК и поради
тази причина е наложил на подсъдимия по-тежко наказание. Преповтаря част
от доводите изложени по горе /от жалбата/ като изрично посочва, че от
съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че в
настоящият случай действително има превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като моли определяне на наказанието към минималния размер
предвиден в закона.
Въззивният прокурор счита, жалбата за частично основателна, в частта
относно доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Приема,
че действително като отегчаващи отговорността обстоятелства са били
посочени и тези, влизащи в състава на престъплението, като квалифициращи
признаци, което е нарушение на материалния закон. В този смисъл, предлага
наложената глоба да бъде намалена към минималния размер предвиден в
закона. Не споделя доводите на защитата, че направените от
първоинстанционния съд изводи са произволни и не отговарят на събраните
по делото доказателства.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебното
3
заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Жалбата е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и частично
основателна по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
внесено предложение в РС Варна за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на ЛЮБ. Г. Г. за
извършено престъпление по чл.131 ал.1 т. 4, пр. 2 и пр.3 и т.12 пр.1 вр.
чл.130 ал.1 и ал. 2 от НК.
Съдът е провел съдебно следствие и е проверил събраните в
досъдебното производство доказателства. В резултат на проведеното съдебно
дирене, се установяват следните релевантни факти:
На 11.06.2020г. в двора на ОУ „Добри Чинтулов", ж.к. „Трошево", се
намирал обв. ЛЮБ. Г. Г., със съпругата си Т.С. Х.-Г.а и малолетната им
дъщеря. Обвиняемият помагал на дъщеря си да кара скейтборд. По това време
на същото място се намирали и пострадалите лица - малолетните А. С. С. и К.
И. П.. Заедно с тях били и св. Т. Ю.А., св.Е. А. А., св. Х. С. С., св.Г. М. Т. и
св.Б. Н. Г.. В един момент, пострадалите А. С. и К. П. се сборичкали в
пясъчника в двора на училището.
Когато забелязал това обвиняемият се приближил до двете деца св. С. и
св. П., които продължавали да се боричкат в пясъка и ударил св.А. С. с
шамар в областта на дясната буза и челото. От ударът св. С. паднал на земята.
След това обв. Г. хванал св. С. за дясната ръка, изправил го и силно го
стиснал в областта на дясната мишница. Детето се уплашило от неочакваните
и агресивни действия и побягнало от пясъчника в посока към сградата на
училището. Междувременно обв. Г. блъснал и съборил на земята св.К. П.,
ударил му шамар по лицето и го ритнал в областта на устата. Малолетният К.
П. се изправил и побягнал да търси помощ. На място отишли непълнолетните
св. Т.А.и св. Х. С., които потърсили обяснение от обв. Г. за причината, поради
която е набил двете момчета. Последвала размяна на реплики, съдържанието
на които не се установи с точност в хода на наказателното производство.
Подсъдимият останал още малко със семейството си в двора на училището,
4
след което си тръгнали. Малко по-късно на св.А. С.му прилошало, боляло го
главата, поради което св.Г. Т. се обадил на класната ръководителка на С.. На
място в училището пристигнали бащата на пострадалия Ал. С. - св.Ст. Т.С.,
както и св.И. П., баща на К.П.. Впоследствие Св.С. С. подал сигнал на
телефон 112 за случая. На място пристигнал полицейски екип при Трето РУ
при ОД на МВР-Варна в състав – св. М. Д. Н. и св. К. П.П.. Установена била
самоличността на подсъдимия, след което полицейските служители се
отправили към адреса на обв.Г., находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Кубрат"
№52а, ет.1, на който не бил открит. На 15.06.2020г. св.В. И. И., майка на А. С.,
подала жалба в полицията за случилата се на 11.06.2020г. саморазправа с
нейното дете А. С. и с другото дете - пострадалия К. П..
В хода на разследването са били назначени и изготвени съдебно-
медицински експертизи на малолетните А. С. и К.П.. От заключенията се
установява, че от нанесените удари К. П. е получил контузия на главата и
травма в областта на устата, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, а А. С. е получил от
ударите ожулване в областта на челото, кръвонасядане и травматичен оток в
областта на дясната буза, кръвонасядане по вътрешната повърхност на
дясната мишница в горна трета, 2 ожулвания по предната повърхност на
дясното коляно и предната повърхност на дясната подбедрица, които в своята
съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка ВРС е установил от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, изрично
посочени –разпити на свидетели, медицинско удостоверение №486/2020г. на
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, справка за съдимост, протокол от
проведено процесуално-следствено действие – разпознаване на лице, СМЕ и
др.
ВРС правилно е извел извод, че с деянието подс. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна деяние по чл. чл.131, ал.1, т.4 пр.2 и пр.3 и
т.12 пр.1 връзка чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като по хулигански подбуди
са били причинени леки телесни повреди на повече от едно лице – на К. П. -
временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, а за постр. А. С. – лека телесна повреда изразяваща се в
чувство на болка и страдание.
5
Не е убегнало от вниманието на съда изрично да обоснове
квалифициращия признак - „хулигански подбуди” за извършване на
престъплението. Законосъобразно ВРС е мотивирал правната квалификация с
обективните действия на обвиняемото лице които се свеждат до предприета
физическа саморазправа на публично място – в двора на ОУ „Добри
Чинтулов“, която е в разрез с общоприетите правила за нормално човешко
общуване. Правилно осъщественото насилие е оценено като демонстриране
на явно неуважение от страна на обвиняемия към обществото и конкретно -
към установените социални норми за поведение, които подсъдимият е
игнорирал без видима и реално съществуваща причина. Тази преценка на
проявена безпричинната агресия е възмутила намиращите се в близост
свидетели. Не на последно място ВРС е изключил наличието на личен мотив
в действията на обвиняемия, с което е подкрепен приложимия закон.
След като съдът в първата инстанция е приел фактът, че деянието е
извършено по хулигански подбуди и този факт е намерил отражение в
правната квалификация на деянието /доколкото е признат за виновен за
извършено престъпление чл. 131 от НК и по т. 12 /, е изразил и становище, че
е следвало да бъде повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325 от НК. С
тази обосновка при индивидуализацията на наказанието това обстоятелство
районния съд е отчел като отегчаващо, и на подсъдимия е наложено
наказание над средния размер предвиден за това престъпление. По този начин
ВРС е допуснал нарушение на материалния закон, за което ще стане реч и по
долу пренебрегвайки разпоредбата на чл. 56 от НК. Според цитираната норма
не са отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от законодателя
при определяне на съответното престъпление.
Същевременно в мотивите си ВРС, като отегчаващо отговорността
обстоятелство, е приел, и механизма на извършване на деянието, посочвайки
че той „разкрива наличие на пряка опасност от настъпване на по-тежки
травматични увреждания, включително и такива които поставят в опасност
живота на пострадалата“ Посочения извод настоящата инстанция не споделя,
тъй като същия е в противоречие със заключенията от СМЕ, които ВОС
подобно на първоинстанционния съд намира за пълни, ясни и обективни, и са
кредитирани изцяло. От заключенията на вещите лица д-р Д. Г. и д-р С. М.
/СМЕ №410/2020г. и СМЕ №411/2020г./ е видно, че при двамата пострадали
е било налице единствено: разстройство на здравето, неопасно за живота за
6
единия и чувство на болка и страдание за другия. Заключенията са в пълен
унисон и кореспондират с гласните доказателства – показанията на
полицейските служители –М. Н. и К. П., които не са възприели на мястото на
инцидента някакви видими следи от побой. По отношение на думата
„пострадалата“, в мотивите на ВРС, съдът приема допусната от страна на
първоинстанционния съд техническа грешка, доколкото в настоящото дело
липсват доказателства за пострадали лица от женски род.
По отношение на жалбата
Както бе посочено, на практика се развиват възражения в две насоки:
- оспорва се дали непосредствено преди саморазправата, двамата
пострадали действително са се боричкали в пясъчника на игра или съвсем
целенасочено са организирали борба помежду си в резултат на която двамата
са получили травматичните си увреждания, обективирани по-късно в
заключенията на вещите лица.
- оспорва се наложеното наказание, доколкото при постановяване на
административното наказание, съдът е отчел превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, но е наложил на подсъдимия
наказание над средния размер, т.е при обратното съотношение.
Възраженията са основателни само по отношение на индивидуализацията на наказанието.
Всички гласни доказателства категорично сочат, че действително не е
имало конфликт между двамата пострадали, а самите те на игра са се
боричкали в пясъчника. В тази насока ВОС намери, че дадените в
досъдебното производство показанията на свидетелите А. С., К. П., Т. А.,
Е.А., Х. С. и Г. М., правилно са кредитирани изцяло, като непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи си с останалите доказателства
по делото.
Обясненията на обв. Г., дадени в обратния смисъл, че „ в един момент
две от децата, започнаха да се бият „ се опровергават от показанията на
всички свидетели, с изключение на тези на св. Б. Г., който си е тръгнал преди
деянието и не е бил очевидец на случилото се.
Настоящият състав на съда, счита действията на обвиняемия за израз на
физическа саморазправа, тъй като не е имало основание за неговата намеса в
детската игра и е лишено от всякаква формална и житейска логика. На свой
7
ред недопустимо е възрастен, зрял човек, той и родител, дори и да си е създал
грешна представа / за каквато обективно няма никакви причини/ да прибегне
към физическа разправа за да „прекрати борбата“ между децата.
По отношение справедливостта на наказанието ВОС намира същото за
несъответно на дееца и деянието, поради следните съображения:
Въззивната инстанция намира, че от първоинстанционния съд правилно е
бил приложен материалния закон - чл.78а от НК за освобождаване от
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание - „ГЛОБА”. Деянието е извършено умишлено и за него е
предвидено наказание „лишаване от свобода” по-малко от три години.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава Осма от
НК, а от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
първоинстанционния съд правилно е приел чистото съдебно минало на
обвиняемия, както и добрите му характеристични данни и семейно
положение, предвид наличието на ангажираност за отглеждането и
издръжката на две малолетни деца, извод с който настоящата инстанция
изцяло се солидаризира.
По отношение на налични отегчаващи обстоятелства ВОС не намира
опора в нито в мотивите на съда, нито в доказателствата по делото - а именно,
че обвиняемия при извършване на деянието се е характеризирал с престъпна
упоритост, доколкото същото представлявало съвкупност от нееднократно
осъществени агресивни действия срещу телесната неприкосновеност на деца,
едно от които се е опитало да избяга вследствие на възникнал у него
психологически стрес. От доказателствата по делото, включително и от
разпита на св.Калин Проданов, се установява, че след като е бил набит, заедно
с други по-големи от него деца, отново се е върнал на мястото на инцидента,
за да потърси сметка от обвиняемия за неговите действия. Посочените
показания кореспондират и с тези на св. Т. А. и св. Х. С. дадени в хода на
досъдебното производство. Това обстоятелство дава основание на съда да
приеме, че с действията си обв. Г. не е осъществил деянието си до степен, в
която да предизвика у пострадалите деца психологически стрес, който да е
рефлектирал с голям интензитет върху тяхното съзнание или да има
8
необратими последствия за пострадалите, както е приел ВРС.
Същевременно ВРС не е изложил доводи защо, след констатация, че
има известен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, е определил административна санкция над средния размер, а
именно „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. И както бе споменато по
горе неправилно са надценени като отегчаващи вината обстоятелства
механизма, интензитета и тежестта на деянието, без да са изследвани в цялост
всички доказателства по делото.
Горното налага корекция на атакуваното решение, като определения
размер на глобата следва да бъде намален до минимума предвиден в закона, а
именно – 1000 /хиляда/ лева.
С оглед на посочените правни съображения, и на основание чл. 337, ал.
1, т. 1 от НПК, Варненски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 354/14.07.2021 г. по АНД № 2458/21 г. на Районен съд гр. Варна,
32-ри наказателен състав, с която обв. ЛЮБ. Г. Г. е бил признат за ВИНОВЕН в извършване
на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр. 2 и пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал.1 и ал. 2 от НК
и на основание чл. 78,ал.1 от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност с наложено
административно наказание „ГЛОБА“, като НАМАЛЯВА нейният размер от 3000 / три
хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9