Присъда по НЧХД №1/2025 на Районен съд - Хасково

Частното обвинение срещу подсъдимия С. Р. С. ЕГН ********** от гр.*****е
повдигнато за това, че на 08.12.2024г., в гр.Хасково, извършил нещо унизително за честта и
достойнството на И. Д. М. ЕГН ********** от гр.******, като залепил във ***** на
жилищния блок на ********, бележка с надпис : „Ако пипнеш камерата още веднъж копеле
от * етаж, ще са почувстваш добре“– престъпление по чл.146 ал.1 предл.2 от НК.
Частното обвинение срещу подсъдимия С. Р. С. ЕГН ********** от гр.*е повдигнато и
за това, че на 16.12.2024г., в гр.Хасково, извършил нещо унизително за честта и
достойнството на И. Д. М. ЕГН ********** от гр.*****, като написал с черен маркер на
стената във ***** на жилищния блок на ******** надпис : „Камера няма заради копелето на
* етаж“ – престъпление по чл.146 ал.1 предл.2 от НК.
Предявен е и граждански иск по чл.45 от ЗЗД от И. Д. М. ЕГН ********** от
гр.***против С. Р. С. ЕГН ********** от гр.***за сумата в размер на 3 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на твърдените две обиди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – до окончателното изплащане на сумата
Тъжителят И. Д. М., чрез повереника поддържа така повдигнатото частно обвинение.
Излага подробни съображения. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен за
нанасянето на обида и да му наложи наказание. Моли да бъде уважен и предявения
граждански иск по чл.45 от ЗЗД в пълен размер.
Подсъдимият С. Р. С. разбира частното обвинение. Не се признава за виновен. Не дава
обяснения. Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Твърди, че частното
обвинение не било доказано по безсъмнен начин. Следвало да се отхвърли и предявения
граждански иск.
Претендира разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. С. и тъжителят И. М. са съседи.
Познават се от години.
Живеят в гр.****, на ********, в многоетажен жилищен блок, във *****, като С. живее
в апартамент на ****етаж, до асансьора, а И. М. – в апартамент на * етаж, заедно със св.Г. П.
и дъщеря си А.М.
На * етаж на ***** на блока на ******** има 2 апартамента.
В единия живее тъжителя със св.Г. П. и дъщеря си А.М. а в другия – св.Г. М., заедно с
майка си. Понякога св.Г. М. била посещавана и от дъщеря си, която живее в гр.***** и баща
си, който живее в ********.
Лятото на 2024г. С. С. поставил камера за наблюдение във ***** на блока на ********
в гр.****.
Камерата била монтирана на стената на ****етаж и насочена към входната врата на
блока.
Така записвала лицата, които влизат и излизат от *****.
Другите етажни собственици не били давали съгласие за това.
На 07.12.2024г. И. М. завъртял обектива на камерата и го насочил към апартамента на
С. С. на първия етаж.
1

На 08.12.2024г. подсъдимият С. С. залепил с черно тиксо във ***** на жилищния блок
на ******** бележка с надпис : „Ако пипнеш камерата още веднъж копеле от **** етаж, ще
са почувстваш добре“.
И. М. не е присъствал при залепването на бележката.
Бележката с надписа била видяна от живущите във *****, а И. М. решил, че се отнася
за него.
По повод на камерата бил подаден и сигнал в полицията.
Бил съставен Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
В крайна сметка камерата била премахната.
На 16.12.2024г. С. С. написал с черен маркер на стената на първия етаж във ***** –
„Камера няма заради копелето на * етаж“.
И. М. не е присъствал при изписването с черен маркер на „Камера няма заради
копелето на * етаж“.
Този надпис бил видян от живущите във *****, а И. М. отново решил, че се отнася за
него.
Подсъдимият С. Р. С. е неосъждан.
Не е освобождаван по чл.78а от НК.
Няма криминални регистрации.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Чл.146 от НК предвижда, че който каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от петстотин до
три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Обидата е престъпление против личността. С него се засяга самооценката на личността
– представата са собствената значимост, която някой има са собствената си личност.
Налице са 2 форми на изпълнителното деяние – и съответно 2 форми на обидата.
Обида с думи.
При тази форма деецът изрича думи, в присъствие на пострадалия, с които засяга
неговата самооценка по негативен начин.
Съдебната практика приема, че освен в непосредствено физическо присъствие на
пострадалия, може да се приеме, че обидните думи са изречени „в присъствие на
пострадалия“ и при разговор по телефона, общуване он-лайн и др.подобни, при което
липсата на пряко физическо присъствие няма значение, защото изявлението на подсъдимия
се възприема веднага и непосредствено от пострадалия.
Обида с действия.
При тази форма деецът прави нещо – извършва действие, отново в присъствие на
пострадалия, с което засяга неговата самооценка по негативен начин. Тук най-често срещани
в практиката са обидните жестове / като показване на среден пръст/ и др.подобни, които се
възприемат веднага и непосредствено от пострадалия и носят ясно и еднозначно негативно
послание.
В конкретния случай най-напред според съда се касае за обида с действия, която се е
изразила в 1. Поставяне на 08.12.2024г. бележка с надпис : „Ако пипнеш камерата още
веднъж копеле от * етаж, ще са почувстваш добре“ и 2. Изписване с черен маркер на стената
на входа на 16.12.2024г. „Камера няма заради копелето на * етаж“.
За съда няма съмнение, че тези действия са обидни, тъй като извършени – съдържат
обидно изявление, съдържащо се в думата „копеле“.
2

„Копеле“ означава извънбрачно дете.
Представлява обидно обръщение.
Съществително нарицателно в среден род.
Използва се както за лице от мъжки, така и за лице от женски пол.
На първо място – съдът намира деянието за несъставомерно от обективна страна,
защото и на двете дати обидните действия са извършени в отсъствие на тъжителя – и на
08.12.2024г. бележката е поставена в отсъствие на И. М. и на 16.12.2024г. изписването с
черен маркер на стената на изявлението „Камера няма заради копелето на * етаж“ е
извършено в отсъствие на И. М..
А състава на престъплението по чл.146 от НК изисква и обидните думи и обидните
действия да са извършени в присъствие на пострадалия. Важат мотивите за приравнени на
физическо присъствие случаи – и конкретния случай не попада в нито един от тях.
На второ място – обидата трябва да има ясен адресат.
Адресатът на обидата е ясен, когато е конкретизиран с поне 2 или 3 имена, които
изключват възможността това да е друго лице, различно от пострадалия.
Съдебната практика приема, че е възможно адресатът на обидата да е конкретизиран и с
прякор. В такива случаи обаче е необходимо прякорът да е уникален и специфичен и отново
да изключена възможността това да е друго лице, различно от пострадалия / например
прякори като - високия, ниския, слабия, дебелия не са достатъчно уникални и специфични,
освен в определени контексти, за да конкретизират ясен и недвусмислен адресат на обидата,
защото са широко разпространени и използвани за голям кръг лица./
Според съда по делото не се установява безсъмнено кой е адресат на изявленията – „Ако
пипнеш камерата още веднъж копеле от * етаж, ще са почувстваш добре“ и – „Камера няма
заради копелето на * етаж“.
Това е така, защото - първо думата „копеле“ се отнася както за лице от мъжки, така и от
женски пол. И второ –защото на * етаж на ***** на ******** в гр.****има 2 апартамента, в
които постоянно живеят 5 различни лица от двата пола – мъжки и женски – тъжителят И. М.
със св.Г. П. и дъщеря си А.М.и св.Г. М., заедно с майка си.
Всяко от тези лица би могло да бъде „..копелето от четвъртия етаж..“
На това основание деянието е недоказано, защото обидното изявление няма ясен и
конкретен адресат и не може да се направи напълно безсъмнен извод кого конкретно от *
етаж С. С. е имал в предвид.
In dubio pro reo.
Съмнението е винаги в полза на подсъдимия.
Ето защо съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение и за двете
дати.
Частното обвинение не бе доказано безсъмнено, нито е съставомерно от обективна
страна по налични доказателства.
Съдът се произнесе и по предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на нанесената обида. Съдът счете, че не са
налице кумулативно необходимите 4 белега на генералния деликт – противоправно
поведение, вреда, вина и причинна връзка.
Претенцията бе отхвърлена изцяло.
Бяха присъдени разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
3

Районен съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
4

Номер на акта:	42
Дата:	1 септември 2025 г.
Съдия:	Мартин Димитров Кючуков

Дело:	20255640200001
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 януари 2025 г.

Присъда по НЧХД №1/2025 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите