О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№.................
гр. Варна, 13.05.2021 г.,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, VІІ касационен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тринадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова частно касационно административно
дело № 895/2021 г. на АдмС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано
е по частна жалба на Н.А.Н. *** срещу Определение № 119 от 23.04.2021 г. по
адм. дело № 20213110201551/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е
прекратено производството по делото, поради просрочие на жалбата от 09.04.2021
г. на Н. срещу твърдяното фактическо задържане на Н. на 19.04.2020 г. от 15:00
ч. до 15:45 часа от органите на МВР.
До
административния съд е подадена и частна жалба на Н.А.Н. срещу Определение №
123 от 26.04.2021 г. по същото дело на ВРС, с който съдебен акт е оставена без
уважение молбата на Н. за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лева
за частната жалба пред АдмС – Варна срещу Определение № 119 от 23.04.2021 г. по
адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС.
На
28.04.2021 г. Н. с писмена молба прави искане за отвод на целия VІІ състав на
съда, с твърдения за предубедеността им.
На
07.05.2021 г. от ВРС е изпратена молба на Н. за възстановяване на срока за
обжалване, която да бъде приложена по делото и по която ВРС ще се произнесе
след акта на касационната инстанция.
По молбата
за отвод:
Твърдения си за предубеденост на тричленния състав Н. обосновава с
това, че същите съдии са разглеждали КАНД № 2450/2020 г. на АдмС – Варна като
касационна инстанция и са потвърдили обективната страна на наказателното
постановление. Настоява се, че и тримата съдии са пряко заинтересовани да не се
провежда дело относно задържането на Н. на 19.04.2020 г., тъй като мнението им
е, че полицаите са си вършили служебните задължения. Н. предполага, че съдиите
в настоящото дело умишлено ще вписват коментари от рода на „нямало е фактическо
задържане“, пряко са заинтересовани от тяхното решение, а и Н. знае мнението им
и счита, че не следва те да разглеждат делото, тъй като са предубедени, ще
защитават себе си и решението си.
С решението си по КАНД № 2450/2020
г. на АдмС – Варна, настоящият състав на съда е отменил Решение № 260012/13.08.2020г. по АНД № 2256/2020 г. на ВРС,
с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-0819-001533/14.05.2020 г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което за нарушения
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на Н. са наложени административни наказания, съответно – глоба в размер на 20
лв., на основание чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец. Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
Действително
в мотивите на решението на АдмС - Варна се съдържа извод, че се споделят мотивите
на въззивния съд относно постановяване на наказателното постановление от
компетентен орган, в предвидените от закона срокове, при спазване на
процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон досежно
установяване на нарушенията от обективна страна.
Същевременно
следва да се посочи, че по КАНД № 2450/2020 г. на АдмС – Варна е разглеждано
решението на ВРС за вменени за извършени от Н. административни нарушения,
изразяващи се в това, че на 19.04.2020 г.
при управлението на лек автомобил*** с рег.№ *** в гр. Варна, ул.***, на паркинга
на магазин „Май маркет“, Н. като предприел маневра по движение назад, ударил
паркирания зад него л.а. „***“, при което му причинил материални щети и след
ПТП Н. не останал на местопроизшествието, а го напуснал.
Предвид
предмета на настоящото производство – преценка на законосъобразността на
определението за прекратяване на съдебното производство по адм. дело №
1551/2021 г. на ВРС поради просрочие на жалбата срещу фактическо задържане на Н.
на 19.04.2020 г., опасенията и предубедеността за сочените в молбата за отвод
изводи, които VІІ касационен състав на съда ще направи, са напълно
неоснователни и несъстоятелни. Преценката за законосъобразността на решението
на ВРС по отношение на издаденото наказателно постановление и преценката за
законосъобразността на твърдяното фактическо задържане на Н. на 19.04.2020 г.
изискват установяване на съвсем различни предпоставки. Още повече, че в случая
преценката на АдмС – Варна по адм. дело № 895/2021 г. е ограничена само и
единствено до установяване дали жалбата е просрочена, респ. дали определението
на ВРС за прекратяване на делото е правилно.
С оглед изложеното,
не съществуват обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в
безпристрастието на настоящия състав на съда, поради което следва да не се
приема поисканият отвод.
По жалбата
срещу Определение № 123 от 26.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г.
на ВРС:
С
посоченото определение е оставена без уважение молбата на Н. за освобождаване
от държавна такса в размер на 30 лева за частната жалба пред АдмС – Варна срещу
Определение № 119 от 23.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на
ВРС.
Районният
съд приема, че такса в размер на 30 лева не е дължима и не се събира от съда,
доколкото според АПК и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието за частни
жалби, свързани с оспорване на индивидуални административни актове не се събира
държавна такса. Посочено е, че разпоредбите, на които се позовава Н. (чл. 227а,
ал. 3 и чл. 213а, ал. 3 АПК) не са приложими в случая, тъй като касаят
касационни, а не частни жалби, както и такси събирани за производствата пред
Върховния административен съд.
С жалбата
си срещу Определение № 123 от 26.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021
г. на ВРС, Н. иска отмяната на този съдебен акт и постановяване на акт за
освобождаване от държавна такса в размер на 30 лв. към АдмС – Варна, като
настоява, че такава такса се дължи и именно първоинстанционният съд е
компетентен да се произнесе по молбата за освобождаване от такса.
Определение
№ 123 от 26.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС е
неправилно и следва да се отмени.
Производството
по адм. дело № 20213110201551/2021 г. е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с
чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Съгласно посочена разпоредба от ЗМВР задържаното лице има
право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на
органа, като съдът се произнася по жалбата незабавно, а решението му подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд. Тоест
в случая административният съд се явява касационна инстанция по такива дела, а
при обжалване на определения на районния съд по въпросните дела са приложими
разпоредбите на глава тринадесета от АПК.
По
аргумент от чл. 235а АПК (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., доп., бр. 94 от 2019 г.)
за производството, образувано по частна жалба се събира такса в размер на 30
лв. за граждани, а прилагането на документ за плащане на дължимата държавна
такса е изискване за редовността на жалбата - чл. 213, т. 3, във вр. с чл. 231 АПК.
Предвид
изложеното Определение № 123 от 26.04.2021 г. по адм. дело №
20213110201551/2021 г. на ВРС следва да се отмени и на основание чл. 235, ал. 1 АПК да се разреши въпросът по частната жалба.
С молбата
си за освобождаване от държавна такса за частната касационна жалба Н. се
позовава на доказателствата, послужили за освобождаване от държавна такса за
производството пред ВРС. Установява се, че към молбата за освобождаване от
държавна Н. е приложил декларация за семейно положени и имотно състояние,
според която оспорващият е несемеен, не получава трудови възнаграждения, доходи
от свободни професии или от наеми и хонорари, получава единствено социална помощ
75 лева, не притежава недвижими имоти, притежава единствено лек автомобил ***. Н.
е приложил и доказателства за отпускане на месечна социална помощ в размер на
75 лева – Заповед № ЗСП/Д-В/122/26.01.2021 г. на Директора на ДСП Варна. От приложената
по делото справка за трудови договори на
Н. се установява липсата на действащ понастоящем трудов договор, а и липсват
данни за получаване на някакъв вид обезщетения според писмо на НОИ. Според справката
в НБД Н. е неженен. Не се установяват и вписвания, отбелязвания и заличавания
по отношение на Н. в Службата по вписвания – София. Община Варна предоставя
информация за липса на декларирано от лицето недвижимо имущество, а само на
движимо – 1 бр. автомобил. Установява се, че Н. притежава 1 бр. МПС – лек
автомобил.
Искането
за освобождаване от държавна такса съдът намира за основателно, доколкото от
приложените доказателства за семейното и имуществено състояние на Н. не се
установява същият да разполага с достатъчно средства, за да се натовари с
плащането на такси в съдебното производство. Н. макар и в добро здравословно
състояние и без задължения за издръжка, не е женен, не работи и доходите му
месечно са в размер на 75 лева от социална помощ. Н. е материалнозатруднено
лице и ако не бъде освободен от държавна такса в размер на 30 лв., дължима на
основание чл. 235а АПК, ще се препятства упражняването на процесуалните му
права.
С оглед
изложеното следва Н. да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата
държавна такса за частната жалба до АдмС – Варна срещу Определение № 119 от
23.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС.
По жалбата
на Н. срещу Определение № 119 от 23.04.2021 г. по адм. дело №
20213110201551/2021 г. на ВРС обаче касационната инстанция намира, че следва да
се произнесе след постановяване от компетентния съд (ВРС) на съдебен акт по
искането на Н. за възстановяване на срока за обжалване.
Изложеното
налага прекратяване на производството по частно адм. дело № 895/2021 г. на АдмС
– Варна, образувано по жалбата на Н. срещу Определение № 119 от 23.04.2021 г.
по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС, връщане на делото на ВРС за
произнасяне по искането на Н. за възстановяване на срока за обжалване и след
влизането в сила на определението, с което е отхвърлено искането по чл. 161,
ал. 1 АПК или след изтичане срока за обжалване на определението, с което
искането по чл. 161, ал. 1 АПК е уважено и/или обжалването му, следва да се
изпрати делото на АдмС – Варна за произнасяне по жалбата на Н. срещу
Определение № 119 от 23.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС.
На
основание на основание чл. 23, ал. 2 и чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК, чл. 213а, ал. 7, чл. 235 АПК, Административният
съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА отвода
по искането на Н.А.Н. за отстраняване на съдиите М. Ж., Т. Д. и С. К. от
участие в състава на съда, разглеждащ ЧКАД № 895/2021 г. на АдмС – Варна.
ОТМЕНЯ Определение
№ 123 от 26.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на Н. за освобождаване от държавна такса в размер
на 30 лева за частната жалба пред АдмС – Варна, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н.
от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. за частната жалба пред АдмС –
Варна срещу Определение № 119 от 23.04.2021 г. по адм. дело №
20213110201551/2021 г. на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство, образувано по жалба на Н.А.Н. срещу Определение № 119 от
23.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на Районен съд-Варна.
ВРЪЩА делото
на ВРС за произнасяне по искането на Н. за възстановяване на срока за обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
делото на АдмС – Варна за произнасяне по жалбата на Н. срещу Определение № 119
от 23.04.2021 г. по адм. дело № 20213110201551/2021 г. на ВРС, след влизането в
сила на определението, с което е отхвърлено искането по чл. 161, ал. 1 АПК или
след изтичане срока за обжалване на определението, с което искането по чл. 161,
ал. 1 АПК е уважено и/или обжалването му.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.