Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 172

 

гр. Силистра, 07.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд- С, наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 299/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят ”ПЕТРОКОМ 07” ООД, представлявано от управителя П. А Й и седалище и адрес на управление гр.С. обжалва наказателно постановление № 19-001117/ 04.03.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. С, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. С, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А.

Жалбоподателят ”ПЕТРОКОМ 07” ООД, надлежно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание, вместо тях- проц.представител адв.В.В. ***. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.

РП-С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя Д.И.Т. и свидетелите по акта Р.М.П. и Р.М.И., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел водено от него лице, а именно П.А.Й.- упълномощено лице да представлява фирмата- жалбоподател. Съда като взе предвид становището на ответната страна счете искането за допустимо, своевременно направено и допусна до разпит в качеството на свидетел лицето П.А.Й., който даде своите показания добросъвестно, а съда ги прие като доказателствени средства по настоящето административно-наказателно производство.

От страна на проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства- копие от НП № 19-000782/ 30.08.2018г., с оглед доказване тезата му за размера на наложеното наказание, което съда след като изслуша становището на ответната страна, счете за относимо към предмета на делото и най-вече с оглед доказване основателността на наложеното наказание, допустимо, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 29.01.2020 г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия в бензиностанция, находяща се в гр. А. обект на „Петроком 07" ООД гр. С. От представената на 05.02.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" гр. С трудовоправна документация се установило, че между търговското дружество и Г.Н.М., ЕГН: ********** е бил сключен трудов договор № 00000049/01.10.2015 г., по силата на който лицето е изпълнявало длъжността „обслужващ бензиностанция" в подконтролния обект, при нормална продължителност на работното време и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Трудовият договор е бил прекратен на 11.04.2019 г., заради придобиването от страна на работничката на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 12.04.2019 г. е бил сключен трудов договор № *********/12.04.2019 г., по силата на който лицето отново приело да изпълнява длъжността „обслужващ бензиностанция", при нормална продължителност на работното време и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. При извършения преглед на трудовото досие на наетото лице се констатирало, че за периода на съществуване на трудовото правоотношение от 01.10.2015 г. до 01.05.2019 г., работничката е придобила 3 години и 7 месеца трудов стаж и професионален опит в изпълнение на договорената длъжност в предприятието на търговското дружество. От направената проверка на ведомостите за изплащане на трудовите възнаграждения за месец май 2019 г. се констатирало, че работодателят не е изплатил на наетото лице, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху основната заплата, определена с трудовия договор. На 22.02.2020г. в Д“ИТ“-С било представено платежно нареждане, удостоверяващо изплащането на допълнителното трудово възнаграждение в размер на 54,04 лева, с което нарушението било своевременно отстранено, като в следствие на извършването му за работничката не са настъпили други вредни последици.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 19-001117/ 21.02.2020г., който бил съставен и връчен лично на същата дата на упълномощеното лице- П Й. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.415в от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 300 лева.                                                           

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 19-001117/ 21.02.2020г. и обжалваното НП № 19-001117/ 04.03.2020г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата и в съдебно заседание, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като неправилно и незаконосъобразно. По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и АНО съда счита следното:

При образуване и воденето на административно-наказателно производство и неговото приключване не са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Процесното нарушение е детайлно, изчерпателно и пълно описано със съставомерните му признаци. Посочено е мястото и дата на извършване на самото нарушение, правилно е определена личността на административно-наказателно отговорното лице, в качеството му на работодател, търговско дружество-работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл, както стана ясно и от разпита на упълномощеното лице, не са създадени никакви пречки в хода на самото производство то да се запознае със състава на констатираното нарушение и да организира по адекватен и своевременен начин защитата си срещу повдигнатото обвинение за извършено нарушение.

В настоящото производство няма спор относно фактите. Не се спори, че за процесния период от м. май до момента на контролната проверка на правоимащото лице не е платен въпросния клас прослужено време. Спорът е относно справедливостта, навременността, целесъобразността на наложеното административно наказание. Следва да се има предвид, че самото нарушение е извършено в средата на миналата година и е констатирано в рамките на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН по жалба на самата работничка, в която се сочат и други нарушения на трудовото законодателство.

Съобразно утвърдената нормативна уредба, допълнителното възнаграждение има императивен характер. То може да се договаря между страните единствено в частта му по-голям размер на самото плащане. Минимално установения нормативен размер е 0.6%. Той е определен с постановление на МС. Самото плащане се дължи за всяка прослужена година от работодателя на работа или длъжност, която е еднаква, сходна или подобна на длъжността, която работника или служителя е заемал. Т. е. това плащане във връзка с неговия постоянен характер и качеството му на основен елемент във формирането на брутното възнаграждение е прогласено от закона и се брани от закона независимо от желанието, волята, намерението или нагласите на самия работодател.

На следващо място, следва да се посочи, че действително самото нарушение е отстранено и АНО във връзка с неговото отстраняване е констатирал ненастъпването на вредни последици на освободеното вече от работа лице. Действително това е така спрямо фактическия състав на санкционната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която за разлика от чл. 28 от ЗАНН предвижда налагане на административно наказание по този привилегирован текст в имуществените граници от 100 до 300 лв. за разлика от чл. 28 от ЗАНН, който предвижда освобождаване на нарушителя от налагане на административно наказание и отправяне на предупреждение в този смисъл. В този смисъл, ВАС се е произнесъл с тълкувателно решение от 2010 г., в което изрично е тълкувал закона спрямо разпоредбата на чл. 415в тогава, сега - ал. 1, като се е произнесъл, че специалния състав на разпоредбата в КТ дерогира и парализира действието на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.  Налице е класическият пример за съотношение и колизия между обща и специална разпоредба, като приложението на специалната разпоредба има преимуществено действие пред общата разпоредба на процесуалния закон, визиран в ЗАНН. От друга страна са налице и предпоставките за квалифициране на нарушението, като маловажно по вече коментираната разпоредба на чл. 415в, ал. 1, тъй като нарушението е било отстранено в хода на самата проверка и въпреки закъснението АНО е счел, че не са настъпили вредоносни последици на правоимащото лице.

В светлината на гореизложеното следва да се разгледа и искането, че това нарушение е маловажно. Самият текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ сочи за маловажен характер на самото нарушение и във връзка с това законодателят е определил значително занижен размер на санкцията в сравнение с общите случаи на административни нарушения от същия вид.

Що се касае до наличието или липсата на умисъл при извършване на самото нарушение, следва да се има предвид, че административнонаказателната отговорност е потърсена не прямо управителя на търговското дружество в качеството му на такъв, а от ТД работодател. Т. е. налице е безвиновната обективна отговорност за неизпълнение на задълженията свързани със самото трудово законодателство. Ето защо, в НП не е изследван въпроса за вината.                         

С оглед индивидуализиране на наложеното наказание, АНО се е съобразил и с предходните санкционирания на търговското дружество, които са отново за нарушения свързани с неспазване режима на плащане на трудовите възнаграждения / видно от приетото като доказателство копие от НП № 19-000782/ 30.08.2018г. на директора на Дирекция „ИТ“- Силистра, влязло в законна сила на 15.10.2018г. /, като съответно е определил санкция, която е в максимално предвидения размер в привилегирования състав на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, а именно, в размер на 300.00 лв. Именно предходните наложени наказания на жалбоподателя по сходни казуси е бил и основния мотив при определянето на размера на наказанието, тъй като въпреки наказанието си, жалбоподателя продължава да нарушава императивни норми, свързани с основни права на работниците и служителите, т. е. тяхното несъблюдаване, игнориране и неглижиране.  

Предвид конкретиката на настоящия казус следва да се приеме, че в случая е осъществен фактическия състав, предвиден в хипотезата на чл.415в от КТ. Изпълнителното деяние, като елемент на процесното административно нарушение, е било довършено към момента на проверката. То обаче, не само е можело да бъде отстранено веднага след установяването му, а и обективно е отстранено, видно от представеното платежно нареждане от 21.02.2020г. Веднага след съставянето на АУАН / който слага началото на административно-наказателното производство съгласно изричния регламент на чл.36 ЗАНН / е било изпълнено това задължение от страна на жалбоподателя. Всичко това налага извод, че в случая е налице „маловажно нарушение”, обуславящо налагане на имуществена санкция на нарушителя, при условията на чл.415в КТ, тъй като не са били установени и вредни последици за работничката Г.М..

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. Действително е допусната техническа грешка в годината на издаването на НП, упомената непосредствено до номера му, но това не следва да влече своите негативни последици, тъй като навсякъде в материалите по цялото административно наказателно производство тази грешка е била избегната, нещо повече- непосредствено и в самото начала на обжалваното НП е вписана правилната година. Именно поради изложените съображения, настоящия съдебен състав счита, че в случая се касае за допусната техническа грешка в годината, упомената в самото название „Наказателно постановление № 19-001117/ 04.03.2019г.“, вместо „Наказателно постановление № 19-001117/ 04.03.2020г.“, която обаче не влияе по никакъв начин върху засегнато право на защита на наказаното лице, тъй като в останалата си част е вписана правилната година. Обобщавайки изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че НП не е опорочено и не е засегнато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до неговата отмяна. Правилно е квалифицирано нарушението, като наложеното наказание отговаря на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Д „ИТ“ - С юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-001117/ 04.03.2020г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр. С, издадено въз основа на АУАН № 19-001117/ 21.02.2020г. с което на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 300 / триста / лева на „ПЕТРОКОМ 07” ООД, със седалище и адрес на управление- гр.С. представлявано от управителя А. П. Й. ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно.

ОСЪЖДА „ПЕТРОКОМ 07“ ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С., представлявано от управителя А.П.Й., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“– С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд- С, считано от датата на съобщаването му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                  / М. ХРИСТОВ /