№ 779
***, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430100239 по описа за 2025 година
Производството по гр.д.№239/2025г. по описа на ПлРС е образувано по
искова молба от Ц. Т. С., чрез ***, против С. Й. К., с която е предявен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2500лв., съставляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 13.01.2025г, до окончателното й
изплащане. Твърди се, че по НОХД №2372/2024г. на ПлРС, отв. К. е призната
за виновна, въз основа на споразумение, за престъпление - по чл. 144а, ал. 1 от
НК и по чл. 339а, ал. 1 от НК. Твърди се, че в края на 2021г. ответницата се е
намесила в личния живот на ищцата, а от м. март 2022г., е започнал истински
терор по мобилното приложение „Вайбър“ спрямо ищцата. Твърди, че
ответницата първоначално се представяла за мъж - Г.А., с ***, после и ***,
работещ в ***; демонстрирала е, че е човек с власт и позиции в обществото,
както и че всеки един момент знае къде се намира ищцата, къде е *** и ***.
Твърди се, че ищцата се е притеснявала за ***, поради което го е
придружавала навсякъде и е ограничила личните и социалните му контакти;
твърди, че се е страхувала за живота и здравето на ***, а и то се е страхувало
да не го нападне някой. Твърди, че се е наложило ползването на услугите на
***. Твърди се, че ищцата не е имала представа кой и за защо упражнява този
психически тормоз срещу мен пряко и косвено срещу семейството й. Сочи, че
1
са се поставяли бележки до *** на ищцата- на предното стъкло на автомобила
им, в което е обвинявана, че има извънбрачна връзка. Твърди се, че ищцата е
започнала да се съмнява във всичко и във всички, да проверява кой се движи
около нея, къде да паркира колата си, следи ли някой *** Сочи, че от страх и
притеснение щорите у дома им са бил непрекъснато спуснати. Сочи, че най-
много се е страхувала за ***. Твърди, че отв. К. е знаела във всеки момент
къде се е намирала ищцата и с кого е, независимо дали е пеш или с автомобил.
Твърди, че ответницата непрекъснато се е обаждала от различни номера и е
оставяла съобщения на „Вайбър“. Сочи, че всичко това е създало напрежение
в отношенията и със *** й за дълго време.Сочи, че ищцата е подала жалба в
полицията и в прокуратурата. Сочи също, че е установила- през м. юни.
2023г, че на автомобилът й е било постановено проследяващо устройство.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С. Й. К., чрез ***, депозира
отговор, с който изразява становище за частична основателност на
предявеният иск- до размер на сумата от 1250лв. Сочи се, че в ИМ се излагат
твърдения за период- от края на 2021г, който не е включен в присъдата по
НОХД №2372/2024г. на ПлРС; излага, че ищцата не сочи какви са конкретните
неимуществени вреди, които е претърпяла, и въз основа на какви действия от
ответника. Сочи също, че ищцата може да претендира вреди само за себе си,
но не за преживявания на членовете на семейството си. Сочи се, че действията
на ответницата са били продиктувани от ревност, и не са били насочени към
*** на ищцата.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, в първото о.с.з., проведено на 09.05.2025г, е прието
направеното уточнение на периода на претенцията, а именно 01.03.2022г.-
04.06.2023г.
По делото се установява, видно от приложеното НОХД№2372/2024г. по
описа на РС-Плевен, че въз основа на споразумение по реда на чл.381 от НПК,
одобрено от съда, отв. С. Й. К., е призната за виновна, за това, че от м. март.
2022г. до 04.06.2023г. в *** системно следила другиго – ищцата Ц. Т. С., като
и показвала чрез съобщения в мобилно приложение „Вайбър“, че я наблюдава,
навлизала е в нежелана комуникация с нея чрез телефонни обаждания,
2
оставяне на бележки и съобщения в мобилно приложение „Вайбър“, и това би
могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й, като извършеното
не съставлява по- тежко престъпление- престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.
Със същото споразумение подсъдимата С. К. е призната за виновна, за това,
за периода от 21.04.2023г. до 04.06.2023 г., в ***, без надлежно разрешение,
което се изисква по закон - по смисъла на чл. 15 ал. 1 от Закона за специални
разузнавателни средства, е използвала специално техническо средство по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗСРС - ***, ***, с ***, с поставена *** и
кореспондиращ мобилен номер (***), собственост на отв. С. Й. К.,
предназначено за негласно събиране на информация за местонахождението на
лек автомобил - като е поставила същото на лек автомобил ***, ***, с ***,
собственост на Ц. Т. С., чрез което е подавана информация за
местонахождението на автомобила и на Т. на *** (***), собственост на Т.К.К.-
Д., поставена в мобилно устройство с *** и ***, използвано от отв. С. Й. К.-
престъпление по чл.339а, ал.1 от НК. За извършените от отв. К. престъпления
е наложено едно общо най- тежко наказание от пет месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на които е отложено с петгодишен изпитателен срок;
присъединена е и наложената глоба от 100лв. След одобряване на
споразумението, производството по делото е прекратено, определението на
съда е влязло в сила на 23.12.2024г.
По делото, като свидетели са разпитани лицата М.С. и Г.И., от
показанията на които се установява следното: ***, *** на ищцата сочи, че но
познава лично ответницата, но и той е участник в съобщенията й. Сочи, че в
резултат на действията на отв. К. са се влошили семейните им отношения с
ищцата, постоянно са имали дрязги и караници, поради денонощните
съобщения. Сочи, че ***та му- ищцата С., в резултат на действията на
ответницата, е започнала да се оплаква от главоболие и от високо кръвно; на
два пъти е влизала за лечение в болница. Сочи, че в продължение на две
години ищцата е изпитвала нервност, главоболие и отпадналост, живеела е в
страх, не можела да спи нощем. Сочи, че завесите и щорите в дома им са бил
постоянно спуснати. Сочи, че е ходел да прибира ищцата от работа, тъй като
се е притеснявала. *** сочи също, че ***та му не е търсила професионална
помощ за състоянието си. *** сочи, че знае за съобщенията, изпращани от
ответницата. Сочи, че в резултат на това, ищцата С. не е била добре с нервите,
започнала е да вдига кръвно и да има главоболие, ходила е на кардиолог.
3
По делото, от страна на ищцата са представени две епикризи- от ***, за
престой 04.03-07.03.2024г. и от ***, за престой в периода 21.07.-23.07.2023г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда /към
което следва да се приравни и определението на съда, с което се одобрява
споразумение за прекратяване на наказателното производство/ на
наказателният съд, е задължителна за гражданският съд, който разглежда
гражданските последиците от деянието, относно това, извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Отговорността
на ответника за вреди произтича от общата норма на чл.45 от ЗЗД, да не се
вреди другиму. В случая, с оглед нормата на чл.300 от ГПК, и съобразно
събраните по делото доказателства, безспорно се установи наличието на
описаният фактически състав, който следва да ангажира отговорността на
делинквента- ответник в настоящето производство за вреди. Безспорно по
делото се установява наличието на виновни и противоправни деяния
/действия/ извършени от отв. К., описани по – горе, покриващи фактическият
състав на престъпленията по чл. 144а и по чл. 339а от НК, извършени в
периода м. март. 2022г. до 04.06.2023г., общо, за които същата е призната за
виновна. Съдът счита, че независимо от обстоятелството, че престъплението
по чл. 339а от НК е формално, то няма пречка, в производството по
установяване на деликтната отговорност на ответника, да бъде ангажирана
отговорността на ответника за вреди. Следва да се посочи също, че в случая
от страна на ответника е налице изразено в отговора на ИМ признание на иска
по основание, като се възразява против неговият размер.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД постановява обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост.
Преценката за справедливост е винаги свързана с определени, конкретно
съществуващи обстоятелства. В този случай, обезщетението следва да бъде
съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който съответно
се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретната вреда, както и мястото на осъществяване на деликта и други
обстоятелства. Към тези конкретни обстоятелства следва да бъде отчетена и
съответната икономическа обстановка в страната. В случая, при определяне на
4
размера на обезщетението, следва да бъде отчетен вида и характера на
деликтите- системно следене на ищцата Ц. Т. С., навлизане в нежелана
комуникация с нея чрез телефонни обаждания, оставяне на бележки и
съобщения в мобилно приложение „Вайбър“, което би могло да възбуди
основателен страх за живота и здравето на ищцата, а също и използването на
специално техническо средство - ***, предназначен за негласно събиране на
информация, поставен на лек автомобил ***, ***, с ***, собственост на
ищцата Ц. Т. С.. От събраните гласни доказателства-чрез разпита на ***, се
установява, че ищцата е имала редица негативни изживявания- страх, стрес,
нервност, главоболие, високо кръвно налягане, които съдът приема, че са в
пряка причинно- следствена връзка с действията на ответника К.. Съдът
намира, че извършените от ответника деяния, като такива, пряко навлизащи в
личния живот на ищцата, в един продължителен период от време –м. март.
2022г. до 04.06.2023г. /13 месеца/, обуславят настъпване на неимуществени
вреди в по- голям размер от претендираните 2500лв., но съдът е ограничен от
заявеният петитум. По делото не е изслушана СМЕ, която да установи дали
хоспитализирането на ищцата е в пряка причинно- следствена връзка с
деянията на ответника, но съдът приема за установен иска по размер,
съобразно събраните по делото гласни доказателства и по вътрешно
убеждение.
На основание гореизложеното, съдът намира, че в полза на ищеца,
следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
размер на 2500лв, пълният претендиран размер, което съдът намира за
справедливо и адекватно на причиненото му увреждане, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ- 13.01.2025г, до окончателното й изплащане.
Следва отв. С. К. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 650лв.-
разноски по делото, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, С. Й. К.,
ЕГН**********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Т. С., ЕГН**********, от
***, сумата от 2500лв.. съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на извършени престъпления по чл. 144а и
5
чл.339а, ал.1 от НК, за които има влязло в сила споразумение по
НОХД№2372/2024г. по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 13.01.2025г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Й. К., ЕГН**********,
от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Т. С., ЕГН**********, от ***, сумата от
650лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6