Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 20.02.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………..........……….…......................…………….... състав
на двадесети
януари …….……………………………….. две
хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Веселена
Караславова ...…….…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……...............................................……………….......
като разгледа докладваното
от ............................председателя ……...…..................…………….
т. дело № 89
............ по описа за 2019 год., …...…....................………………….................….
Гаранционен фонд София е предявил против А.М.Л. *** обективно съединени искове с правно основание
чл.228а ал.1 т.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 722.82 лв., представляваща
изплатено от ГФ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 12.10.2013 г. в гр. Рим, Италия и с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от завеждане на исковата молба 03.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 12.10.2013 г. в гр. Рим, Италия е настъпило ПТП
между лек автомобил „ Шевролет Калос“, с *** ,
собственост на З.А.М., управляван от А.М.Л.
и лек автомобил “ Ауди А4 Авант“ с рег. № *** ,
при което са причинени имуществени вреди на
лекия автомобил “ Ауди А4 Авант“. Твърди,че
водачът на лек автомобил „ Шевролет Калос“ А.М.Л. не е спрял на знак „ Стоп“, при което е отнел
предимство на движещия се по ул. „ Тауранова“ – път с
предимство, лек автомобил „ Ауди А4 Авант“, удря го и
по този начин причинява ПТП. В нарушение на чл.249 вр.
чл.259 от КЗ / отм./ А.Л. е управлявала автомобила без сключена задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“. На увреденото МПС били причинени щети в
размер на 33 922.82 лв., които ГФ на основание чл.288а ал.1 т.1 от КЗ
/отм./, сега чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи
и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. на основание чл.6 от Четвърта Моторна
Директива 2000/26/ЕЕС възстановил на НББАЗ/ национално бюра на българските
автомобилните застрахователи/. Цитираната
Директива, известна като четвърта Директива за автомобилно застраховане, предвиждала
компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на
Националните бюра на автомобилните застрахователи / НБАЗ/, както и Вътрешните
правила на Съвета на бюрата от
01.07.2009 г. и Договорът между бюрата. По силата на чл.105 от КМЧП
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане се уреждали по правото на
държавата, на чиято територия са настъпили и компенсационният орган на
държавата, където е настъпило събитието е самостоятелно отговорен за
компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при
определяне на отговорността и оценката на компенсациите. НББАЗ, респ. ГФ нямали
правомощията да правят преценка по същество/ чл.285 ал.6 от КЗ-отм.Твърди, че е
изпратил регресна покана до ответника изх. № ГФ- РП
532/07.10.2014 г. за възстановяване на платената от ГФ сума. Ответника Л.
сключила споразумение с ГФ са заплащане на сумите, по което споразумение имало
извършено частично плащане на сумата от 3200 лв. Към момента останал непогасен остатък в
размер на 30 722.82 лв.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 722.82 лв., представляваща
изплатено от ГФ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 12.10.2013 г. в гр. Рим, Италия, ведно със следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от завеждане на исковата молба 03.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.373, ал.1
от ГПК, е постъпил писмен отговор от адв. С., особен представител на ответника А.М.Л. и допълнителен отговор вх. № 11288/27.11.2019 г. Ответникът счита предявените искове за допустими,
но неоснователни по същество. Оспорва истинността на представените от ищеца
протокол за ПТП, фактура за заплатени суми по щета и споразумението, подписано
между ГФ и ответника Л. за доброволно заплащане на сумите. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. В писмена молба вх. № 642 от 17.01.2020 г. поддържа предявените
искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
представляван от особения представител адв. С.
оспорва исковата молба. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор и в
допълнителния отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.10.2013 г. в гр.
Рим, Италия е настъпило ПТП между лек автомобил „ Шевролет Калос“,
с *** , собственост на З.А.М., управляван от А.М.Л. и лек автомобил “ Ауди А4 Авант“
с рег. № *** , при което са причинени имуществени вреди на лекия автомобил “ Ауди А4 Авант“.Видно
от приложеният Доклад за пътно транспортно произшествие от 12.10.2013 г. е, че
виновен за настъпването на ПТП е водачът на лек автомобил „ Шевролет Калос“ А.М.Л., който
не е спрял на знак „ Стоп“, при което е отнел предимство на движещия се
по ул. „ Тауранова“ – път с предимство, лек автомобил
„ Ауди А4 Авант“ и го ударил. Видно от същия протокол
е,че А.Л. е управлявала автомобила без
сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Липсата на
задължителна застраховка „ ГО“ към момента на произшествието се установява и от
представената по делото справка /л.14/
от 23.05.2014 г.
От представените по
делото писмени доказателства – писма и платежни документи за извършени плащания
/л.15-63/ се установяват причинените щети на увреденото МПС, тяхната стойност в
размер на 33 922.82 лв. и заплащането им от страна на ГФ на основание
чл.288а ал.1 т.1 от КЗ /отм./, сега чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. на основание
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС. Видно от изготвените доклади по щета и приложените платежни нареждания – л.23-26,
е че ГФ е заплатил сумата от общо 34 022.82 лв.
Ответницата е поканена да заплати доброволно
сумата на 14.10.2014 г. – регресна покана и обратна разписка - л.66. На 24.11.2014 г.
между страните е постигната спогодба за разсрочване на задължението до м. ноември 2018 г. – л.64.
По делото не са представени доказателства, но и не
се оспори от особения представител на ответника, че към момента на подписването
на спогодбата е платена първата вноска от 100 лв. , както и че до момента са
заплатени общо 3200 лв. от посочената сума. Дължимият остатък към датата на
подаване на исковата молба възлиза на 30 722.82 лв.
По делото е назначена автотехническа
експертиза, заключението на което съдът приема като обективно и безпристрастно
дадено. Същото не бе оспорено от страните. Видно от заключението на ВЛ, е че
ПТП е настъпило в резултат навлизане в
кръстовището на лекия автомобил, управляван от ответника Л., който не е осигурил
предимство на движещия се по главен път
лек автомобил „ Ауди А4 Авант“. Налице е причинно
–следствена връзка между описания механизъм на ПТП и описаните увреждания на
лекия автомобил.Според ВЛ стойността на
вложените при ремонта на автомобила нови части, детайли и консумативи с вкл.ДДС
е в размер на 15 699.88 лв. Необходимата сума за пълното възстановяване на
автомобила е 26 404,70 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира,че предявеният иск е основателен и доказан в пълния предявен размер, в
който следва да бъде уважен.
Безспорно от приложените
по делото от ищеца преводни нареждания и фактури се установяват извършените плащания от страна на
Гаранционния фонд към НББАЗ във връзка с процесното
ПТП на суми, изплатени на италианският компенсационен орган, които суми
възлизат на 34 022.82 лв. По аргумент от разпоредбата на чл.7, буква „а“
от Директива 2000/26/ЕО и в контекста на чл. 34, ал.3 от Правилника за
устройството и дейността на гаранционния фонд - последният се явява краен
платец по смисъла на чл. 561 КЗ, и предвид чл. 559, ал.3 КЗ - по делото не е
спорна активната му процесуална легитимация като ищец.
Съгласно чл.1, пар. 4, буква „а“ от Директива 2009/103/ЕО „територия, на
която обичайно се намира превозното средство" означава - територията на
държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер,
независимо дали номерът е постоянен или временен. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 1, пар. 4 от Директива
72/166/ЕИО, към който препраща чл. 2 от Директива 2000/26/ЕО - територия по
обичайно местопребиваване на МПС е тази на държавата, където е регистрирано, в
случая, видно от българския регистрационен номер на лекия автомобил – България.
Съгласно чл. 483, aл.1, т.1 oт КЗ - вcякo лицe, кoeтo
притeжaвa МПC, кoeтo e рeгиcтрирaнo нa тeритoриятa нa Рeпубликa Бългaрия и нe e cпрянo oт
движeниe, e длъжнo дa cключи дoгoвoр
зa зaдължитeлнa зacтрaхoвкa „Грaждaнcкa oтгoвoрнocт“ нa aвтoмoбилиcтитe.
От приложената по делото
справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд се установява, че към датата
на настъпването на ПТП ответника Л. е управлявала автомобила без сключена
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност, което обосновава приемане
липса на възможност да се определи застраховател.
Основателността на
предявения регресен иск предполага и доказване в кумулативност на елементите на непозволено увреждане – виновно противоправно
деяние на ответника, причинило вреди на лицето, в чиито права се е суброгирал ищеца.
Сред тези елементи е и
вината, по отношение на чието доказване в случаи на извъндоговорна
отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, приложение намира
разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на съвета от 11 юли 2007 година ("Рим II"). Съгласно нея
- освен ако не е предвидено друго, приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт (lex loci delicti
commissi). Доколкото в конкретния случай
произшествието е настъпило на територията на Италия, приложимо е италианското
право относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане,
в това число - относно вината и определяне размера на дължимото обезщетение. От
представените по делото писмени доказателства и заключението на ВЛ безспорно се
установи настъпването на ПТП на посочената дата, механизмът, вината на
ответника А.Л., причинените щети на увреденото МПС и размерът на сумите, които
ищецът ГФ е заплатил за обезщетение на причинените на увреденото МПС
имуществени вреди, което е основание съдът да направи извода,че предявеният иск
е основателен и доказан в пълния предявен размер. В подкрепа на този извод е и
представеното по делото спогодба от 27.11.2014 г. за разсрочване на
задължението, сключена между страните в производството. В тази спогодба се
съдържа признание от страна на А.Л. за дължимостта на
посочената сума и основанието, въз основа на което тя се претендира. Дори тази
спогодба да не се вземе предвид, с оглед направеното оспорване от особения
представител на автентичността й, то останалите доказателства, посочени по-горе
са достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не оспорено от
ответника е извършеното плащане на сумата от 3200 лв., което също е индиция признаване на задължението.
С оглед изхода на спора
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 3080.59 лв., от които 1228.91 лв. – платена ДТ, 1451.68 –
платен депозит за особен представител и 400 лв. – платен депозит за изготвяне
на експертиза, за които разноски са представени писмени доказателства и списък
по чл.80 от ГПК. Ищецът не претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.М.Л.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4, със съдебен адрес ***, адв.дружество
„ М. Николова“ сумата от 30 722.82
лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2013 г. в гр. Рим, Италия, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.М.Л.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4, със съдебен адрес ***, адв.дружество
„ М. Николова“ сумата от 3080.59 лв. направени по
делото разноски.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: