РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6773 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Д.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. ***обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, КТ да бъде признато за незаконно прекратяването на ТПО на ищеца с ответника,
извършено със Заповед №7479/24.07.2018 г., иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с
искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 1704,30
лева, представляващи неплатено трудово възнаграждение за два месеца за
прекратяване на ТД по реда на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2018
г., иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 650,81 лв., представляващи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 31 дни за периода от 09.09.2014 г. до
24.07.2018 г., иск с правно основание чл.162,
ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева по ползван
болничен лист.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ищецът е работил
в ответното дружество по трудов договор, по силата на който е изпълнявал
длъжността – шивач. Излага, че при постъпването си на работа е уведомила ЛС и
ТРЗ, че е с ТЕЛК – инсулинов диабетик, като е представила и копие на решението.
Сочи, че служител по вътрешния ред – *** бил с нея при служителя – ЛС, който й
е указал, че следва да попълни и втора молба относима към нейното назначаване и
бъдещо освобождаване, тъй като това било обвързващо с ТЕЛК-овото решение,
поради което тя попълнила същата. Сочи, че през времето когато е работила при
ответното дружество е изпълнявала задълженията си отговорно. Излага, че
вследствие на вършената от нея работа ръката й се увредила, поради което
ползвала и отпуск по болест. Твърди, че поискала да бъде изслушана и да се
съобразят с проблема й, но че молбата й не била изпълнена. Сочи, че
работодателят не се е съобразил с дадените медицински указания по отношение на
нея като лице с трайно намалена работоспособност. Излага, че след като ръката й
се възпалила и след като установила, че няма разбиране от страна на ответника и
спазване на КТ решила да подаде молба за прекратяване на ТПО. Излага, че на
23.07.2018 г. отишла в личен състав и носила молба за напускане, в която
посочила причините и основанията си за напускане, както и наличието на
заболяванията, които има. Излага, че от ЛС й отговорили, че няма кой да приеме
и чете молбата й и й дали лист да напише молба, че желае да напусне без
предизвестие. Твърди, че първоначалната молба е останала в нея и на следващия
ден я представила пред Инспекция по труда гр. Плевен. Сочи, че й отговорили, че
от 24.07.2018 г. ще бъде уредено освобождаването й. Излага, че в издадената
заповед е посочено като основание за прекратяване на ТПО разпоредбата на
чл.326, ал.1 от КТ- едностранно прекратяване на ТПО по желание на работника.
Твърди, че при издаването на заповедта не са съобразени двете решения на ТЕЛК.
Излага, че не е спазена разпоредбата на чл.327, ал.1 от КТ, тъй като е следвало
да й бъде осигурена работа, която е подходяща за нейното заболяване. Навежда
пространни доводи, че е сезирана Инспекцията по труда за пропуски във връзка с
възникването и прекратяването на ТПО. Оспорва издадената заповед за
прекратяване на ТПО, тъй като е подала молба за прекратяване на ТПО по чл.325,
ал.1, т.9 от КТ, а ТПО е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ. Излага, че
трудовото й възнаграждение е в размер на около 900-1000 лева. Твърди, че не е
получила възнаграждението си за м. юли тъй като е било удържано от ответника за
неспазено предизвестие. Сочи, че е получила по сметката си сума в размер на 914
лева, което предполага, че е обезщетение за неизползван отпуск. Претендира
обезщетение за неизползван отпуск. Претендира и обезщетение за несвоевременно
изпратен болничен лист в НОИ в размер на 100 лева. Сочи, че болничният лист е
издаден на 25.07.2018 г., който бил изпратен в отдел личен състав. Твърди, че
не е получила претендираното обезщетение. Сочи, че претендираното обезщетение
по чл.222, ал.2 от КТ е в размер на 1200 лева, представляващо трудовото й
възнаграждение за 2 месеца.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск. Сочи,
че не е била налице воля ТПО на ищцата да бъде прекратено на соченото
основание, а на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Твърди и, че й се дължи
обезщетение за прекратяване на ТПО по реда на чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
В проведеното по делото о.с.з.
ищцата моли съда да уважи исковете.
В нарочни писмени бележки
процесуалния представител на ищеца сочи, че процесната заповед е
незаконосъобразна, тъй като вписаното в заповедта основание за прекратяване на
ТПО не отговаря на фактическите обстоятелства относно причините за прекратяване
на ТПО. Излага, че ищцата е била със
заболяване на ръката, което влошавайки се от липсата на почивка е довело до
невъзможност тя да работи, поради което е отправила молба до ръководството на
ответното дружество за напускане. Сочи, че грубото отношение на служителя от
отдел „Личен състав“, който й отговорил, че няма кой да чете молбата й
означава, че ищцата не е имала друг вариант на поведение, освен написването на
елементарна молба за напускане, въпреки желанието си да запознае ръководството
със здравословния си проблем, за да й се възложи по – лека работа до
оздравяването й. Поради изложеното счита, че не е било налице съгласие от нейна
страна за едностранно прекратяване на ТПО по реда на чл.326 КТ, както и липса
на установено съвпадение на насрещните волеизявления на страните относно
основанието за прекратяване на ТПО. Прави извод, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че правилното основание за прекратяване
на ТПО е чл.325 т.9 от КТ – първа хипотеза, при невъзможност на работника и
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намаляване на работоспособността. Твърди, че на работодателя е представена
цялата медицинска документация, от която може да се направи категоричен извод
относно здравословното състояние на ищцата, както и нововъзникналото
заболяване. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да допусне
поправка на основанието за прекратяване на ТПО в трудовата й книжка. Моли съда
да уважи и предявените искове по реда на чл.222, ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ. Счита, че предявеният насрещен иск е неоснователен.
В дадения от съда срок е постъпил
отговор от ответника по делото. Счита, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Не оспорва факта, че между страните е съществувало ТПО, което е
прекратено със Заповед №7479/24.07.2018 г. Твърди, че прекратяване на същото е
станало по молба на ищцата, в която изрично е посочила, че не желае да отработи
едномесечното си предизвестие. Сочи, че твърдението й, че е депозирала молба с
различно съдържание в Инспекцията по труда е факт, който е ирелевантен по
делото, тъй като ТПО вече е било прекратено. Излага, че разпоредбата на чл.325,
ал.1, т.9 КТ не е приложима в настоящия случай, тъй като липсва решение на
ТЕЛК. Поради неоснователност на главния иск счита и, че аксесорните искове са
неоснователни. Твърди се, че трудовото възнаграждение за месец юли е изплатено и възлиза на 914 лева. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. С
оглед на събраните по делото доказателства признава, че дължат на ищцата
обезщетение по реда на чл.224 КТ. Прави искане за компенсация с предявения от
тях насрещен иск.
В нарочна писмена защита
процесуалният представител на ответника сочи, че иска е неоснователен и
недоказан. Твърди, че издадената от ответника заповед не страда от пороци.
Сочи, че молбата, която ищцата е представила и твърди, че е искала да депозира
няма позоваване и искане за прекратяване на ТПО по реда на чл.325, ал.1 т.9 КТ.
Твърди, че в същата ищцата сочи, че желае да бъде освободена от работа, считано
от датата на подаване на молбата за напускане. Излага, че факта, че ищцата не е
изслушана от работодателя е ирелевантен, доколкото изслушването е задължително
само при дисциплинарните производства. Навежда доводи, че в хода на
производството не са събрани доказателства, че ищцата не може да изпълнява
възложената й функция. Излага, че именно М. З. признава, че е започнала отново
работа като шивач, поради което и прави извод, че причините за напускането й не
са здравословни. Моли съда да отхвърли и акцесорно предявения иск по чл.222,
ал.2 от КТ. Относно претенцията с правно основание чл.162, ал.3 от КТ сочи, че
процесния болничен лист е издаден след като ищцата вече не се е намирала в ТПО
с ответника. Признава основателността на предявения иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ. Прави искане за прихващане с дължимата му сума по насрещно
предявения иск. Претендира присъждането на разноски.
В дадения от съда срок ответникът
по първоначалния иск депозира насрещен такъв, с който на основание чл.220, ал.1
от КТ претендира присъждане на обезщетение в размер на 852,15 лева за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считане от датата на
подаване на насрещния иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца по насрещния иск моли съда да уважи същия.
В нарочни писмена защита моли съда да уважи същия. Моли съда да извърши
прихващане с дължимата от ответника сума по предявения иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ.
В дадения от съда срок е
депозиран и отговор по насрещния иск. Твърди се, че същият е неоснователен, тъй
като ТПО е прекратено незаконосъобразно на основание чл.326, ал.1, а не по реда
на чл.325,ал.1, т.9 от КТ.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника по насрещния иск моли съда да отхвърли
същия.
В депозираната писмена защита по
първоначално предявения иск процесуалният представител на ответника по
насрещния иск сочи, че предявеният
насрещен иск е неоснователен.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представения по делото
ТД №7479/09.09.2014 г., сключен между страните по делото, че страните са се
договорил, че считано от 10.09.2014 г. ищцата ще постъпи на работа на длъжност
„Шивач“, на пълно работно време.
По делото са депозирани и
допълнителни споразумения към ТД, с които се е променяло единствено
възнаграждението на ищцата.
От приобщената по делото молба от
23.07.2018 г. /л.43 от делото/, подписана от ищцата и отправена до ответника по
делото, че същата е отправила искане да бъде освободена от работа, считано от
24.07.2018 г., без да отработва едномесечното си предизвестие.
Установява се от приложената по
делото Заповед № 7479/24.07.2018 г., че на основание чл.326, ал.1 от КТ е
прекратено ТПО на ищцата с ответника, считано от 24.07.2018 г., като е
разпоредено на лицето да се изплати обезщетение за неизползван отпуск по
чл.224, ал.1 от КТ. Посочено е, че на основание чл.220 КТ работникът дължи
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазено
предизвестие.
Приобщено по делото е и копие на
фиш за възнаграждение на ищцата за м. юли, от което е видно, че на същата е
изплатено възнаграждение в размер на 914,02 лева.
Видно е от депозираните по делото
писма от МТСП, че със същите са изпратени сигналите на ищцата за нарушаване на
трудовите й права за разглеждане от ИА „Главна инспекция по труда“.
Установява се от депозираната по
делото преписка от ИА „Главна инспекция
по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, че ищцата е подала
множество сигнали за нарушаване на трудовите й права. Към преписката е
депозиран и отговор от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, в който
подробно отговарят на ищцата по отношение на наведените от нея нарушения на
трудовото законодателство.
По делото е депозираното и
трудовото досие на ищцата. Видно е от приложените към него документи, че ищцата
не е представила на работодателя си при постъпване на работа доказателство, че
страда от заболяване, което е констатирано от ЕЛК. Установява се, че ЕР на ТЕЛК е приложено в оригинал, след
издаването му от 10.04.2017 г.
Установява се от приложеното по делото
ЕР №1350/10.04.2017 г. на ТЕЛК, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, че на
ищцата е определена 68% трудова неработоспособност за срок от две години до
01.04.2019 г. Установява се и, че лекарската комисия е посочила, че: „лицето
може да изпълнява посочената в производствената характеристика професия“.
Видно е от приложения по делото
ТД от 07.08.2018 г., сключен между ищцата и „Мизия 96“ АД гр. Плевен, че същата
е постъпила на работа на длъжност „високо квалифицирана шивачка“.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***
Свидетелката ***, заемаща длъжността „специалист ТРЗ и личен състав“ в
ответното дружество, сочи че ищцата е работила във фирма „Димитров“ на длъжност
„шивач“ от 2014 г. до 2018 г. Свидетелства, че тя и още двама колеги водят трудовите досиета на
служителите. Излага, че в досието на ищцата има трудов договор, допълнителни
споразумения, длъжностна характеристика, медицинско свидетелство, решение от
ТЕЛК и заповед за прекратяване на ТПО. Разказва, че ищцата отишла при тях и
казала, че желае да напусне, като била подготвила тесте с листи, вероятно под
формата на молба. Твърди, че я попитали „какво точно иска“, и „дали ще работи
предизвестие, защо напуска“, а тя отговорила, че няма да работи предизвестие. Сочи,
че казала на ищцата да седне и да го напише, защото „това тесте с тези карирани
листове няма кой да го чете“. Излага, че именно тя е отказала да вземе това
тесте, тъй като било обемисто.Разказва и, че не е чела същото. Твърди, че М. З.
съвсем спокойно си написала молбата за напускане, като не е изтъквала причини за това. Твърди, че е
наясно, че ищцата е със заболяване „диабет“ и, че при постъпване на работа им е
представила решение на ТЕЛК.. Ако има нещо допълнително е с право на работа.
При самото назначаване ни го даде това решение на ТЕЛК.
Свидетелката
***, заемаща длъжност „бригадир-технолог“ в ответното
дружество разказва, че нейно задължение е да снабдява хората с работа, да
показва, обяснява и контролира извършената от тях дейност. Свидетелства, че е
била пряк началник на М.З., поради което има впечатления от нейната работа.
Сочи, че г-жа З. има проблеми със сърцето и, диабет, като много пъти й е
споделяла, че има такива заболявания и понякога не се чувства добре. Твърди, че не може да си спомни дали преди да
депозира молбата за напускане й е споделяла, че й е трудно. Излага, че е имала
проблеми с ръката, поради което и е била в болнични. Твърди, че по – лека
работа в сферата на шиенето няма, тъй като „това е просто шиене“. Излага, че ако
е трябвало да работи по-лека работа, то не е тя човекът, който трябва да вземе
тези мерки. Сочи, че не си спомня ищцата
да е искала по – лека работа. Уточнява, че е казала на ищцата, че може още да
почива, докато се възстанови.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначените ССЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. В заключението си
вещото лице сочи, че няма удържано обезщетение за неспазено предизвестие,
отразено в платежните ведомости на ответника, въпреки че в заповедта за
прекратяване на ТПО е посочено, че следва да се удържи такова; не са се
установили неизплатени трудови възнаграждения на ищцата; за периода от
09.09.2014 г. до 24.07.2018 г. ищцата е имала право на 26 дни платен годишен
отпуск или 102 дни за периода, поради наличие на ТЕЛК, като са използвани 71
дни. Неизползвания от ищцата отпуск към датата на прекратяване на ТПО е в
размер на 31 дни. Излага се, че в платежната ведомост за юли 2018 г са
начислени 25 дни в размер на 607,14 лева брутна сума, след приспадане на ДОД
-546,43 лева, която сума е изплатена на ищцата по банков път на 31.08.2018 г.
Сочи се, че при начисляване на шест дни допълнително обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ ще се установи неизплатено такова в размер нае 145,72 лева. В
заключението си вещото лице сочи, че полагащото се обезщетение на ищцата за
неизползван платен годишен отпуск следва да се изчисли като се вземе база
852,15 лева, което е последното БТВ за м. юни 2018 г., като за 31 дни БТВ е в
размер на 1257,95, изплатено 607,14 и неизплатено обезщетение в размер на
650,81 лева брутна сума; за иска с правно основание чл. 222, ал.2 от КТ сочи, че
обезщетението е в размер на 852,15 лева.
В проведеното по делото о.с.з. сочи, че както
обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ, така и по чл.214, ал.1 от КТ следва да
бъде определено на базата 852,15 лева.
В хода на производството ищцата е дала обяснения по реда
на чл.176 ГПК. На зададени от ответника въпроси, сочи, че представената по
делото молба е именно същата, която е написала. Твърди, че свидетелката К. я е
накарала да напише молбата, тъй като другата молба, която е написала в къщи, в която
обяснява, че желае да напусне по здравословни причини била голяма и нямало кой
да я чете. Сочи, че свидетелката я попитала дали ще напусне и след като тя
отговорила с „да“ и дала бял лист. Излага, че я попитала и дали ще отработва
предизвестие, на което тя отговорила, че при постъпване на работа подписала
молба, че е освободена от предизвестие. Твърди, че тази молба е изчезнала и не
е в трудовото й досие. Излага, че в решенията, издадени от ТЕЛК пише, че е с
увреждане на прешлени и стави.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 КТ с искане да
бъде признато за незаконно прекратяването на ТПО на ищеца.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата
молба длъжност, че основанието за прекратяване на прекратяване на трудовото
правоотношение е следвало да бъде не по реда на чл.326, ал.1 от КТ, а по реда
на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, т.е, че е била в невъзможност да
изпълнява възложената й работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на
заключение на трудово-експертната лекарска комисия и, че е уведомила работодателя за това, депозирайки молба за напускане с
посочено в нея основание –чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
В тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца.
За да бъде уважен главният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се констатира
незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото
прекратително основание.
Между страните не е спорно, а и се установява от
приобщените по делото доказателства, че между тях е съществувало ТПО по силата,
на което ищцата е заемала длъжността „шивач“. Спорно е дали ТПО е следвало да
бъде прекратено по реда на чл.326, ал.1 от КТ или по чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ по молба от работника без
предизвестие. Теорията и практиката приема, че правото на едностранно
прекратяване на ТПО от работника или служителя се упражнява чрез едностранно
волеизявление, отправено до работодателя, което трябва да бъде ясно,
недвусмислено, безусловно и да изразява волята му за прекратяване на ТД.
Волеизявлението следва да бъде направено писмено, като законът не установява
някакви особени реквизити към него. Достатъчно е само в него ясно и категорично
да е изразена волята за прекратяване на ТД.
В настоящия случай процесната заповед за прекратяване на
ТПО е издадена въз основа на ясно и недвусмислено изявление на ищцата,
отправено до работодателя, че желае същото да прекратено, считано от 24.07.2018
г., без да се отработва едномесечното предизвестие. Молбата за прекратяване на
ТПО съдържа всички минимално изискуеми реквизити, за да бъде прекратено същото.
Въз основа на подадената молба и на основанието, посочено в нея работодателят е
издал заповедта за прекратяване на ТПО. Твърдението на ищцата, че е искала да
депозира друга молба за прекратяване на ТПО и тя не е била приета и това води
до незаконосъобразно прекратяване на ТПО е неоснователно. Както вече беше
отбелязано ТПО се прекратява въз основа на волеизявлението на работника и
служителя, което е достигнало до работодателя. В настоящия случай друго
изявление освен депозираната молба, въз основа на която е прекратено ТПО до работодателя не е достигала. Ако ищцата е
желаела да се прекрати ТПО именно на основание доводите посочени в цитираната
от нея молба, то същата е имала и други начини да доведе същата до знанието на
работодателя, независимо от отказа на служителя да получи същата, като един от
тях е чрез изпащане по пощата или куриер. Съдът счита, че следва да отбележи,
че ако ищцата е искала да се прекрати ТПО въз основа на изложеното в молбата,
то е следвало настоятелно да поиска същата да се приеме, а не да се съгласява
да напише нова такава. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да
отбележи, че и в неприетата от работодателя молба, ищцата не е отправила никъде
искане ТПО да бъде прекратено по реда на чл.325, ал.1, т.9 КТ. В цитираната
молба ищцата подробно обяснява редица факти относно работния процес, как й се
отразява на здравословното състояние и как се отнасят към нея, но няма направено волеизявление, че не може да изпълнява
възложената й работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност,
или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната
лекарска комисия.
По изложените съображения
предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора по
главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция на
ищеца, за заплащане на обезщетение по
реда на чл.222, ал.2 от КТ, доколкото същото се дължи при прекратяване на ТПО
по реда на чл.325, ал.1, т.9 от КТ
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ
За да възникне
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е необходимо
трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и работникът
да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155, ал.1 вр.ал.4 от КТ,
всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, като размерът
на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20 работни дни. Съгласно
чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с писмено разрешение от
работодателя.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да установи, че полагаемият
отпуск е в твърдения размер и, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно
изпълнение на задължението си за заплащане на дължимото обезщетение.
Не е спорно по делото и се установява от
събраните писмени доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено на
24.07.2018 г
Установи се от
заключението на вещото лице, че ищецът не е използвал платен годишен отпуск и
има право на обезщетение за неизползването му в размер на 650,81 лева.
Ответникът от своя страна не оспорва фактът, че не е заплатил претендираната
сума.Поради изложеното настоящият състав на съда счита, че предявеният иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 162, ал.3 КТ
За да възникне
правото на обезщетение по реда на този текст е необходимо по време на
съществуването на трудовото правоотношение между страните работника/служителя
да е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност и работодателят да не е
предприел необходимите действия за изпращането на същия на компетентните органи.
В настоящия случай
процесният болничен лист не е представен от ищцата, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск, доколкото не може да се направи
извод кога е издаден същия и за колко дни е определена временната
нетрудоспособност. Ищцата твърди, че същият е издаден на 25.07.2018 г. /ден
след прекратяване на ТПО/, което също е самостоятелно основание искът да бъде
отхвърлен, тъй като при прекратено ТПО за работодателя не съществува задължение
да изпрати същия на НОИ.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 220,
ал.1 КТ.
Със сочената разпоредба е предвидена възможност
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието. В този случай обаче,
тя дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата
на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен
трудов договор е 30 дни, като е предвидена възможност страните да уговорят и
по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
По делото се установи, че трудовия договор между страните е бил прекратен едностранно от работника
без предизвестие.След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение без
предизвестие, в тежест на работника е възникнало задължението да заплати обезщетение
за неспазения срок на предизвестие, който в случая е едномесечен.
С оглед горното, съдът намира за основателна
претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на обезщетение от работника за
неспазения уговорен в трудовия договор едномесен срок на предизвестие. Тя
е и доказана по размер, тъй като се установи от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, че размерът на обезщетението за
неспазения от работника едноседмичен срок на предизвестие се изчислява на 852,15 лева.
Предвид изложеното, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 852,15 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Основателността на
предявения насрещен иск налага произнасяне и по направеното от ищеца по насрещния
иск възражение за прихващане със сумата
от 607,14 лева, представляващи неплатен от него платен годишен отпуск до
размера на по – малката сума. Съдът намира, че са налице насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, поради което
и направеното възражението за
прихващане се явява основателно и като такова
следва да се уважи.
След извършеното прихващане на
двете насрещни вземания до по- малкото от тях дължимата сума от ответника по
насрещния иск на ищеца по насрещния иск е в размер на 245,01 лева и за тази част
иска следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва.
Съобразно изхода на спора в полза
на ответника по първоначалния иск следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 780 лева, съобразно отхвърлените и
уважените искове.
С оглед изхода на спора на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът по първоначалния иск да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна такса
в размер на 40 лева за допуснатата ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Д.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. ***иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, КТ с искане
да бъде признато за незаконно
прекратяването на ТПО на ищеца с ответника, извършено със Заповед
№7479/24.07.2018 г., КАТО НЕОСНОВАНЕТЕЛ
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М. ***иск с правно
основание чл.222, ал.2 КТ с искане да осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение в общ размер на 1704,30 лева за прекратяване на ТД по реда на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, КАТО НЕОСНОВАНЕТЕЛ И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М. ***иск с правно
основание чл.224, ал.1 КТ с искане да осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 650,81 лева, за неизползван платен годишен отпуск за 31
дни за периода от 09.09.2014 г. до 24.07.2018г. КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ СЪС СУМАТА ОТ 852,15
ЛЕВА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ДЪЛЖИМА СУМА ПО НЕСПАЗЕНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ
ПО ЧЛ.220, АЛ.1 ОТ КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М. ***иск с правно
основание иск чл.162, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева
за неизпратен своевременно болничен лист, КАТО
НЕОСНОВАНЕТЕЛ И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл.220, ал.1 КТ да заплати на Д.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. ***сума в
размер на 245,01 лева, представляващо
обезщетение за неспазено предизвестие, вено със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА до претендираната сума
от 852,15 лева като погасена чрез прихващане с насрещното вземане на ответника
по насрещния иск М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ПО ОСНОВАТЕЛНИЯ ИСК
с правно основание чл.224, ал.1 КТ
с искане да осъден ответникът по
първоначалния иск да заплати на ищеца обезщетение в размер на 650,81 лева, за
неизползван платен годишен отпуск за 31 дни за периода от 09.09.2014 г. до
24.07.2018г.
ОСЪЖДА
М.М.З., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на Д.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
М. ***сума в размер на 780,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд сума в размер на 40,00 лв. за
допуснатата ССЕ, съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: