СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 13992 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 440673 от 29.06.2018
г.,
постановено по гр.д. № 49723/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, е осъден З.Н.З.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 150 ЗЕ сумата от 1149,66лв., главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.06.2014
г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********ап. 14, аб. №
007907, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до
изплащане на вземането, сумата от 121,71лв. мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода 01.10.2015 г.-16.06.2017 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 389,23 лв., разноски, сторени в производството,
както и е осъден Н.З.З. да заплати
на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 150 ЗЕ сумата от 1149,66лв., главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к.
„**********ап. 14, аб. № 007907, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 121,71лв.
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 01.10.2015
г.-16.06.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 389,23 лв.,
разноски, сторени в производството, като предявените искове са отхвърлени за
разликата над присъдените суми до пълния предявен размер като неоснователни.
Горепосоченото решение е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
Срещу решението в частта, в която исковете са
отхвърлени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност на първоинстанционното решение и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид Общите условия и не е
съобразил заключенията на изслушаните по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
В законоустановения срок ответниците по жалбата не са депозирали
отговор на въззивната жалба.
В необжалваната уважителна част решението
е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за
разглеждане обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Тъй като в частта, в която са уважени
предявените осъдителни искове, първоинстанционното решение е влязло в сила, то
със сила на присъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са
установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на задължението
за заплащане на главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот.
Спорен по делото е размерът на
задължението за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и на законната
лихва за забава.
Със сила на пресъдено нещо е установено, че
ответниците се явяват потребители на енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ
на топлоснадбения имот през исковия период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
"Т.С." ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е
поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза и
седебно-счетоводна експертиза, които са изготвени въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещите лица са
дали заключения относно реално потребената топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ и нейният
размер. Съдът кредитира изслучаните заключения като компетентни и обективно
дадени.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-техничекса експертиза се установява, че за втория подпериод от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. ответниците
не са осигурили достъп до имота за отчет на уредите и няма издадена
изравнителна сметка от третото лице-помагач. Същевременно, вещото лице дава
заключение, че сумите за потребена топлинна енергия в процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба – месечни вноски по
прогнозна консумация за имота. Софийски градски съд намира, че след като
ответниците не са изпълнили задължението си да осигурят достъп до имота за
отчет на уредите и установяване на реално потребената топлинна енергия и в
същото време не са възразили срещу начислената им сума по прогнозни сметки я
дължат в начисления размер от 1223,69 лв. Също така е от значение процесуалното
поведение на ответниците – същите не са подали отговор на исковата молба и не
са оспорили размера.
Поради изложеното въззивният съд намира, че следва да
отмени решението в частта, в която исковете са отхвърлени за сумата от 323,69
лв. за доставена и незаплатена топлинна енергия, съответно всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати по още 161,85 лв.
По отношение на акцесорното претенция за установяване
дължимостта на лихва върху претендираната главница, представляваща стойността
на потребената от ответниците топлинна енергия, настоящият състав намира, че приложими
по отношение на забавата в плащанията на сумите за доставена топлинна енергия
за процесния период са Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /към днешна дата
КЕВР/, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Общите условия
лихва за забава за заплащане на задълженията за топлинна енергия се дължи след
изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в тридесетдневен срок
от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. По делото нямаме
представени доказателства, че фактурите са били публикувани на интернет
страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което въззивният съд намира, че въззивната
жалба в частта, в която с решението е отхвърлен иска до претендирания размер за
законна лихва за забава за периода от 08.08.2014 – 30.09.2015 г. е неоснователен и правилно СРС го е
отхвърлил, макар и с други мотиви.
Поради изложените съображения, въззивната жалба се
явява частично основателна.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, на ответниците следва да се
осъдят да платят на ищецапо още 51,97 лв., представляващи разноски за
първоинстанционното производство с оглед уважената част от исковете.
С оглед уважената част от въззивната жалба на
въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер
на 62,25 лв.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
въобразно отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 150,60 лв. с оглед
своевременно направеното възражение на въззивника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно,
доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност, двамата
ответници са защитавани от един адвокат в едно единствено открито съдебно
заседание пред въззива и не са подали отговор на въззината жалба.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 440673 от
29.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 49723/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в частта в
която е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу З.Н.З. осъдителен иск за
заплащане на сумата от 161,85 лв., главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**********ап. 14, аб. № 007907, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и в частта в която е отхвърлен
предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.З.З. осъдителен иск за заплащане на сумата от 161,85 лв., главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.06.2014 г.-м.04.2016
г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********ап. 14, аб. № 007907, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до изплащане на
вземането, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.Н.З., ЕГН ********** да плати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 150 ЗЕ, сумата от 161,85 лв. (сто шестдесет
и един лева и осемдесет и пет стотинки), главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**********ап. 14, аб. № 007907, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.З.З., ЕГН ********** да плати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 150 ЗЕ,
сумата от 161,85 лв. (сто шестдесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки),
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.06.2014
г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********ап. 14, аб. № 007907,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА З.Н.З., ЕГН ********** да плати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от още 51,97 лв. (петдесет
и един лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н.З.З., ЕГН ********** да плати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от още 51,97 лв.
(петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща разноски
за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 440673 от
29.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 49723/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА З.Н.З., ЕГН ********** и Н.З.З., ЕГН ********** да платят на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 62,25 лв.
(шестдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да плати на
З.Н.З., ЕГН ********** и Н.З.З., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 150,60 лв. (сто и петдесет лева и шестдесет
стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението в необжалваната уважителна част е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: