№ 15309
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110162619 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против С. М. З.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
3048,64 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,457,48 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.,сумата от 81,03 лева
за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,15,36 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г.
до 15.02.2024 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот – *****,при което ответницата като клиент на топлинна
енергия е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в
срока по общите условия. Твърди се,че за процесния период ответницата З. е
допуснала неизпълнение на своите договорни задължения и незаплатената
главница възлиза на 3048,64 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е
заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 457,48
лева.С исковата молба са претендирани и паричните суми от 81,03 лева за
дялово разпределение и 15,36 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи
1
исковете.
Ответната страна С. М. З. в подадения писмен отговор чрез назначения
особен представител изразява становище за неоснователност на исковете като
твърди,че не е уведомена за задължението си и не е поканена да изпълни
задълженията си. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Д“ООД намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от С. М.
З. сумите от 3048,64 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г.
до м.04.2023 г.,457,48 лева лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г.,81,03 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
до м.04.2023 г. и 15,36 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 15904/2024 г. по описа
на СРС,42 състав.
Видно от удостоверение за наследници,И Р З е починал на 09.06.2011 г. и
е оставил като наследници по закон съпругата си С. М. З. и сина Р И З.
Със заявление декларация за откриване на партида С. М. З. е поискала
откриване на партида при „Т С“ЕАД за имот *****.
С договор № ТС 1728/22.08.2002 г. етажните собственици в *****,като
възложители,и „Б Б“ООД,като изпълнител,са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици.
Представени са общи фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.,издадени
от „Т С“ЕАД с получател С. М. З. за *****.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Установява се от договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Б“ООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
правоотношение,според което „Б“ООД приема да извършва дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че
общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,топломерът е преминал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,главницата за топлинна енергия възлиза на
3096,60 лева,без да са включени задължения извън процесния период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
2
счетоводството на ищеца няма данни за реализирани плащания за процесния
период,изравнителните сметки са въведени и абонатът има сума за
възстановяване,със сумите за възстановяване не са прихващани задължения от
преди процесния период,главницата възлиза на 3048,64 лева,а сумата за
дялово разпределение е 81,03 лева. Размерът на мораторната лихва е 448,09
лева върху главница за топлинна енергия и 15,39 лева върху сума за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или ако е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да
докаже,че между страните съществува договорно правотношение,да установи
какви права и задължения са възникнали за всяка от страните,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и нейната стойност. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на
18.03.2024 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и
продава топлинна енергия,а ответницата е клиент на топлинна енергия. За да
счете,че ответницата З. е клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид,че от
ответницата е подадено заявление за откриване на партида,което означава,че
ответницата е отправила предложение до дружеството ищец относно
възникване на договорно правоотношение,прието от ищеца,а това означава,че
договорното правоотношение е възникнало между страните и ответницата З. е
пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия. Лицето,отправило предложение партидата да бъде открита
на негово име,встъпва в договорното правоотношение и единствено това лице
се явява задължено да заплаща стойността на доставена топлинна енергия за
периода на действие на договорното правоотношение,без да има значение
дали евентуално и други лица имат права върху имота. Така мотивиран,съдът
счита,че е доказано договорно правоотношение да съществува. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се регламентират
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорени индивидуални условия,при което приложение намират общите
условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна
енергия точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е
заплатена в срока по общите условия – 45 дни,считано от изтичане месеца на
доставката. Доказването факта на точно изпълнение на договорното
задължение за заплащане цена на доставена топлинна енергия е възложено на
ответницата З. като правоизключващо претенцията на ищеца. В хода на
3
производството ответницата не е доказала да е изпълнила задължението си
или част от същото,поради което предявеният иск е доказан по основание.
Съдът приема,че искът е доказан и по размер за сумата от 3048,64 лева,в която
насока според експертното заключение по съдебно-техническата експертиза
размерът на главницата за топлинна енергия,без да са включени задължения
извън процесния период,възлиза на 3096,60 лева. Софийският районен съд
намира,че е доказан по основание и искът за сума за дялово разпределение,тъй
като съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството ищец
клиентът на топлинна енергия заплаща стойността на сумата за дялово
разпределение на доставчика. С оглед обстоятелството,че ответницата З. не
доказва да е заплатила сумата за дялово разпределение,претендирана за
процесния период,както и като отчете,че от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява,че сумата за дялово разпределение
възлиза на 81,03 лева,съдът приема,че искът за сума за дялово разпределение е
изцяло основателен. Изводите на съда за основателност на исковете не се
променят предвид довода на особения представител,че ответницата З. не
отговаря за задълженията,защото не е поканена да ги изпълни. Когато е
възникнало договорно правоотношение,всяка от страните е длъжна да се
съобразява с уговореното в договора,а при наличието на постигната уговорка
в какъв срок задължението за заплащане на топлинна енергия следва да бъде
изпълнено,липсва основание да се счита,че ищецът е дължал отправяне на
покана до ответницата.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично вземане,което не е изпълнено точно във
времево отношение,при което за периода на забава длъжникът има право да
претендира мораторна лихва. Ако задължението има падеж или срок,считано
от деня,следващ падежната дата или последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,без да е необходимо отправяне на покана,а ако задължението
няма срок,кредиторът следва да покани длъжника. Съдът приема,че
задължението за заплащане главница за топлинна енергия е възникнало като
срочно – общите условия уреждат срок за плащане на месечните
задължения,както и на задължението по общата фактура,поради което при
липса на плащане в срок клиентът на топлинна енергия отговаря за заплащане
на мораторна лихва. Така мотивиран,съдът намира,че искът за мораторна
лихва е доказан по основание,а по размер следва да бъде уважен за сумата от
448,09 лева,в която насока съдът кредитира заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,а за разликата до пълния претендиран размер от
457,48 лева искът следва да бъде отхвърлен. Софийският районен съд
намира,че исковата претенция за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне,тъй като общите условия не
регламентират срок за изпълнение на задължението,а същевременно ищецът
не доказва да е отправил покана,за да постави ответницата в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че съдът,който разглежда
установителния иск дължи произнасяне по въпроса за разноските в
заповедното производство,както и като отчете уважената част от
исковете,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 120,83
лева за заповедното производство и 1743,29 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на С.
М. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 3048,64 лева ( три хиляди четиридесет и осем лева шестдесет и
четири стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до
31.04.2023 г., 448,09 лева ( четиристотин четиридесет и осем лева и девет
стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.,81,03 лева
( осемдесет и един лева и три стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 15904/2024 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска в
частта за разликата над 448,09 лева до пълния претендиран размер от 457,48
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 15,36
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. М. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от
120,83 лева ( сто и двадесет лева осемдесет и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 1743,29 лева ( хиляда седемстотин четиридесет и три лева
двадесет и девет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5