№ 48
гр. Ихтиман, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20211840101197 по описа за 2021 година
Предявени са от С. А. Е. чрез адв. В. С. срещу Р. К. Е. и П. М. Е.
пасивно съединени искове, както следва:
1) петиторни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на
установено, че ищецът е собственик на първия етаж от къщата, на двете по-
малки зимнични помещения към двора и на половината от таванското
помещение, находящи се в недвижим имот с адрес гр. *, Софийска област, ул.
„***“ №1, представляващ дворно място с площ от 347 кв.м., представляващо
УПИ XIII-570, в кв. 39 по плана на гр. *, Софийска област, ведно с
находящата се в него двуетажна жилищна сграда, както и за осъждане на
ответниците да предадат владението върху първия етаж от къщата, двете по-
малки зимнични помещения към двора и половината от таванското
помещение.
2) искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 9200лв., представляваща стойността на обогатяването на Р. К. Е. и П. М. Е.
от ползването без правно основание на двете по - малки зимнични помещения
към двора и на половината от таванското помещение, находящи се в
недвижим имот с адрес гр. *, Софийска област, ул. „***“ №1 за периода от
01.11.2016г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 25.11.2021 г. до окончателното ѝ заплащане.
3) искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
8860лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
причинени в периода от 01.11.2016г. до 25.11.2021г. от действия на
ответниците, изразяващи се в унищожаване на движими вещи, собственост на
ищеца.
В исковата молба и в уточнителните молби се твърди, че по силата на
1
съдебно решение ищецът е собственик на първия етаж на къщата, на двете по-
млаки зимнични помещения към двора, както и на идеална част от двора, като
таванът е обща част, които обаче са „окупирани“ от ответниците. Твърди, че
подробно изброените в исковата молба движими вещи са собственост на
ищеца и са били унищожени или присвоени от ответниците, като стойността
им е 8860лв.. Поддържа, че от 01.11.2016г. до 29.09.2020г. е бил лишен от
ползването на двете по - малки зимнични помещения към двора и на
половината от таванското помещение.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че
таванското помещение не е обща част, а е собственост на ответниците.
Поддържа се, че първият етаж и двете по - малки зимнични помещения към
двора са собственост на ищеца, като двете по - малки зимнични помещения
към двора не са заключени, ищецът има достъп до тях и не е лишаван от
правото си да ги ползва. Твърди се, че ответниците не са ползвали нито един
от имотите, собственост на ищеца, през периода от 01.11.2016г. до
29.09.2020г., не държат свои вещи в тях и не са му създавали пречки да ги
ползва. Поддържа се, че ищецът не доказва, че е собственик на посочените в
исковата молба движими вещи, че същите са се намирали в имота и че са
унищожени от ответниците.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъда уважени.
Претендира разноски. В писмена защита развива доводи по съществото на
спора.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител
молят съда да отхвърли исковете, претендират разноски, за които представят
списък. Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски от
процесуалния представител на ищеца. В писмени бележки процесуалният
представител развива подробни доводи за неоснователността на предявените
искове, прави анализ на събраните по делото доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от Решение от 25.03.1991г.,
постановено по гр. дело № 517 по описа на Районен съд Ихтиман за 1990г.,
че е извършена делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) целият с площ
352кв.м., съставляващ УПИ XIII - 570 (тринадесети за имот петстотин и
седемдесети), в кв. 39 ( в квадрат тридесет и девети) по плана на град *,
одобрен със заповед № АБ-134/1985г. и Заповед № ЛС-01-1082/1991г., ведно
с изградената в него двуетажна жилищна сграда при граници и съседи на
поземления имот: улица с О.Т 538-539, УПИ I -571, УПИ- II- 560, УПИ XII-
569, находящ се в град *, ул. „***“ № 1. Имотът е поделен между ищеца, от
една страна и * А. * /брат на ищеца/ и ответница Р. К. Е., от друга страна.
Безспорно по делото е, че в дял на ищеца е предоставен първият
жилищен етаж на сградата, находяща се в гореописания УПИ ведно с двете
по - малки зимнични помещения откъм двора, ведно с 32,76% от общите
части на сградата и дворното място – цялото с площ от 352 кв.м.
Страните не спорят и по обстоятелството, че на 29.09.2020г., след
2
нотариална покана, ответниците са предали на ищеца ключ от външната
врата на недвижимия имот.
От съдебно Решение от 25.03.1991г., постановено по гр. дело № 517 по
описа на Районен съд Ихтиман за 1990г. се установява, че в дял на
ответницата Р. Е. и нейния съпруг е възложен вторият етаж на жилищната
сграда, находяща се в УПИ XIII - 570 (тринадесети за имот петстотин и
седемдесети), в кв. 39 ( в квадрат тридесет и девети) по плана на град *,
одобрен със заповед № АБ-134/1985г. и Заповед № ЛС-01-1082/1991г., при
граници и съседи на поземления имот: улица с О.Т 538-539, УПИ I -571,
УПИ- II- 560, УПИ XII- 569, находящ се в град *, ул. „***“ № 1, ведно с
таванското помещение над втория жилищен етаж, двете зимнични
помещения откъм улицата ведно с 67,24 кв.м идеални части от сградата и
дворното място, цялото от 352 кв.м.
От заверено за вярност копие на нотариална покана рег. № 2932,том: 1
акт:102, връчена, чрез нотариус *, рег. № 485 в НК, на ответниците, се
установява, че ищецът е поканил двете ответници на 29.09.2020г. в 12:00 часа
да се явят в нотариалната кантора, за да му предадат ключовете за имота,
находящ се в град *, ул. „***“ № 1.
От заверено за вярност копие на констативен протокол акт № 112, том
I, рег. № 3308 от 2020г. се установява, че на 29.09.2020г. в 12:00 часа
ответниците са се явили в кантората на нотариус *, рег. № 485 в
Нотариалната камара и са предали на ищеца следните вещи: ключ за лек
автомобил – марка „*“, модел „*“ с рег. № *, ключ за входна улична външна
врата на недвижим имот, находящ се град *, ул. „***“ № 1, талони №
*********/22.12.2008г на МПС * * с рег. № * и препис – решение по гр. дело
№ 517/1990г. по описа на РС Ихтиман. Пред нотариуса ответниците са
заявили, че не разполагат с ключ за вътрешна входна врата, както и с ключ за
мазетата, разпределени в собственост на ищеца, за които са заявили, че не се
заключват.
От свидетелство за регистрация /2бр/ на МПС се установява, че ищецът
е собственик на лек автомобил марка „*“ ЖЛСИ, с рег. № * и на лек
автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *.
От справки, издадени от СДВР, отдел „Пътна полиция“ става видно, че
регистрацията на лек автомобил марка „* ЖЛСИ“ с рег. № * и лек автомобил
марка „*“ *, рег. № *, е прекратена съответно през 2016г. и 2019г. поради
неплатена застраховка „Гражданска отговорност“.
От удостоверение, издадено от МВР, отдел „Пътна полиция“ се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „*“, с рег: № *,
чиято регистрация е прекратена на за 21.04.2017г.
От представените от ищеца и приети като доказателства по делото
фактури, касови бележки и 1брой разрешение за изнасяне се установява, че
той е закупувал конзоли, контакт двоен, контакт, дървесен материал, бойлер
80л, разрешено му е да изнесе един брой пералня - обикновена на
20.08.1998г. от електроремонтен завод „*“, ползвал е услуга за нарязване на
винкел и ламарина за стелаж от „*“ АД. Съдът намира, че не се доказва
ищецът да е закупувал един брой колело, както и отварачка, закачалка,
розетка, тъй като представените платежни документи за закупуването на тези
3
вещи не идентифицират купувача, респективно собственика. Част от
представените фактури са абсолютно нечетими, ето защо от тях не може да се
установи нито какви вещи са закупувани, нито от кого.
От представените от ответниците фактури, платежни документи,
гаранционни карти се установява, че техният наследодател * * е закупувал
различна бяла техника - прахосмукачка марка „*”, бойлер „Елдом инвест“
80л, пералня „Indesit“, закупувал е хладилник през 2010 г. и конвектор през
2012г. От служебна бележка, издадена от „* -96“ АД се установява, че на
01.04.2017г. * * е спечелил велосипед.
По делото са разпитани и свидетелите * В.ев * и *.
От показанията на двамата свидетели се установява, че ищецът ползва
първия етаж на имота в град * и две мазета, а ответниците ползват втория
етаж, другите две мазета и таванското помещение. Свидетелите посочват, че
на първия етаж само една стая е измазана и с обзавеждане, в която стая е
живяла майката на ищеца, а другите стаи са на груб строеж като в тях има
стари вещи, като те не знаят чия собственост са тези вещи. И двамата
свидетели заявяват, че в къщата /на първия етаж/ може да се влезе от
външната врата на къщата и без ключ, като се дръпне нагоре ръчка на вратата,
но до вратата има и закачен ключ. Свидетелят * заявява, че достъпът до
мазетата на ищеца не е бил препятстван /няма поставени врати/ към момента,
когато той е посещавал къщата с брата на ищеца, което е било преди
13.07.2020г. /датата на смъртта на брата на ищеца/. Не се установява от
свидетелските показания ответниците да са съхранявали собствени вещи в
мазетата или на етажа, собственост на ищеца.
Свидетелят * посочва, че лекият автомобил „*“ е бил ползван от брата
на ищеца, но ищецът го е взел, като и двамата свидетели заявяват, че
автомобилът и към момента на съдебното производство е паркиран пред
къщата.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като ги прецени като обективни и логични, вътрешно
непротиворечиви, а и непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите
събрани по делото доказателства.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, но по същество съдът
ги намира за неоснователни и недоказани.
Чрез петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда
със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
установяване да се допусне по отношение на ответниците, които я владеят
или държат, без да притежават правно основание за това, да предадат
фактическата власт върху спорна вещ на собственика. Следователно,
фактическият състав, при осъществяването, на който възниква материалното
притезателно право да се иска предаване на фактическата власт, включва три
4
юридически факта – две положителни и една отрицателна материална
предпоставка. На ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е
титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че
ответниците я владеят или държат, като в този случай, за да бъде отхвърлен
осъдителният иск ответниците са длъжни да установят, че упражняват
фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.
Ищецът е собственик на първи жилищен етаж от къщата и двете по -
малки зимнични помещения откъм двора. Това обстоятелство е безспорно по
делото и се установява от съдебното решение, с което имотът е поделен. За да
бъде уважен реванцикационният иск следва първите две материалноправни
предпоставки да са налични кумулативно. Ищецът не успява да проведе
пълно и главно доказване за наличието на втората материалноправна
предпоставка от исковата претенция, а именно, че ответниците владеят
първия жилищен етаж и двете по-малки зимнични помещения. От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че ответниците не владеят
първия жилищен етаж от сградата, доказва се, че той е на етап груб строеж и
не е годен за обитаване. Що се отнася до зимничните помещения -
действително свидетелите посочват, че не знаят дали в мазетата, собственост
на ищеца, ответниците съхраняват свои вещи. В тежест на ищеца е, обаче, да
докаже твърдението си, че собственият му имот се владее от ответниците, а
от показанията на двамата свидетели няма индикации, че ответниците са
извършили действия, с които да упражнят владение върху собствените на
ищеца мазета. Видно от констативния протокол, изготвен от нотариус *, рег.
№ 485 в Нотариалната камара, който има материална доказателствена сила
съгл. чл. 179 ГПК за извършените пред длъжностното лице действия и
изявления, която не беше оборена в настоящото производство, ответниците са
предали на ищеца ключа от входната врата на къщата и са заявили, че
мазетата не се заключват и те нямат ключ за тях. Следва да се отбележи, че и
самият ищец заявява в исковата молба, че след 29.09.2020г. той е възстановил
безпрепятственото ползване на въпросните помещения.
Не се доказва и ищцовата претенция за собственост върху половината
от таванското помещение. От делбеното решение се установява, че цялото
таванско помещение е възложено в дял на * Е. /брата на ищеца/ и ответницата
Р. Е.. Следователно за претенцията по отношение на таванското помещение
не е реализирана още първата материалноправна предпоставка на
ревандикационния иск - ищецът да е собственик на вещта, поради което не се
изследва наличието на останалите.
По изложените съображения искът с правна квалификация чл. 108 ЗС
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответниците да са ползвали през
релевантния период без правно основание (без да е съществувал действителен
правопораждащ юридически факт) процесната вещ; 2. ищецът да е собственик
на вещта, като не е могъл да я ползва лично или е бил лишени от
възможността да получава граждански плодове от нея (напр. наемно
възнаграждение); 3. ответниците да са се е обогатили; 4. ищецът да е обеднял,
тъй като не е могъл лично да ползва имота или да получават от него
5
граждански плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която не
следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от
няколко общи факта и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените
права.
Основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в случая е обусловена от
основателността на иска по чл. 108 ЗС. Не се доказа по делото ответниците да
са владяли, респективно ползвали собствения на ищеца имот без правно
основание, а таванското помещение ответниците владеят на годно правно
основание – собственост. След като не е налице още първата материална
предпоставка на иска, то е безпредметно да се изследва наличието на
останалите материалноправни предпоставки, доколкото за основателността на
иска е нужно кумулативност на елементите от фактическия състав. Ето защо
за ищеца не възниква право на обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за да възникне
предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за
причинени имуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на
ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2) противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3)
причиняване на имуществени вреди в имуществената сфера на ищеца
(подробно описани в исковата молба) и техния размер, 4) причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат, като това противоправно поведение да е виновно (в гражданското
право вината като субективен елемент се презумира –арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Доказателствената тежест за доказване на материалните предпоставки е на
ищеца.
Доказа се, че ищецът е собственик на три леки автомобила - марка „*“, с
рег: № *, марка „*“ *, рег. № *, марка * ЖЛСИ, с рег. № *. Действително
регистрацията и на трите автомобила е прекратена, но това няма отношение
към собствеността върху последните. Не се установи, обаче, ответниците да
са извършвали увреждащи действия спрямо автомобилите. Дори напротив,
видно от констативния протокол, изготвен от нотариус *, рег. № 485 в
Нотариалната камара, който има материална доказателствена сила съгл. чл.
179 ГПК, на 29.09.2020г. в 12:00 часа ответниците са се явили в нотариалната
кантора и са предали на ищеца ключа и талон № *********/22.12.2008г. за
лекия автомобил „* *“. В допълнение двамата свидетели заявяват, че пред
дома на ищеца и на ответниците в град * е паркиран автомобилът „* *“. За
другите два автомобила – марка „*“ и марка „*“, собственост на ищеца, за
които се твърди, че липсват не се доказва тяхната липса и/или увреждане да е
в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на ответниците.
Ищецът не индивидуализира в достатъчна степен движимите вещи,
чието увреждане твърди, така, че те да бъдат отличени от други такива вещи
от същия вид. Действително от фактурите е видно, че част от закупените от
него вещи съвпадат като вид с претендираните такива – например пералня,
бойлер, но по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи
дали това са същите тези вещи, чието противоправно увреждане от
6
ответниците се твърди. За друга част от вещите – строителни инструменти,
циркуляр за дърва, бетонобъркачка и др. дори няма индикации да са
собственост на ищеца. Не се доказва ищецът да е собственик и на два броя
мотоциклети, както той твърди. Ето защо искът се явява недоказан по
основание. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът не е ангажирал
доказателства за доказване на иска си и по размер, доколкото не става ясно
как е определил стойността на движимите вещи, за които претендира
обезщетение.
Всичко гореизложено мотивира извода за неоснователност на иска с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполагат ответниците.
Същите претендират и доказват разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1671,00 лева. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност едва с писмената защита по чл. 149, ал. 3 ГПК,
като до приключване на устните състезания няма изявление от ищцовата
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, поради което отправеното за първи път в писмената защита
възражение за прекомерност се явява преклудирано и не следва да бъде
разглеждано.
Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
сумата от 1671,00 лева - разноски в производството.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Е., ЕГН: **********, адрес: град *,
ж.к. „* иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за
признаване за установено, че С. А. *, ЕГН: ********** е собственик на първи
етаж, на двете по - малки зимнични помещения откъм двора и на половината
от таванското помещение на жилищна сграда, находяща се в УПИ XIII - 570
(тринадесети за имот петстотин и седемдесети), в кв. 39 ( в квадрат тридесет и
девети) по плана на град *, одобрен със заповед № АБ-134/1985г. и Заповед №
ЛС-01-1082/1991г., при граници и съседи на поземления имот: улица с О.Т
538-539, УПИ I -571, УПИ- II- 560, УПИ XII- 569, находящ се в град *, ул.
„***“ № 1 и за осъждане на Р. К. Е., ЕГН: ********** и П. М. Е., ЕГН:
********** и двете с адрес: град *, ул. „***“ № 1 да предадат владението на
първи етаж, на двете по - малки зимнични помещения откъм двора и на
половината от таванското помещение на жилищна сграда, находяща се в
УПИ XIII - 570 (тринадесети за имот петстотин и седемдесети), в кв. 39 ( в
квадрат тридесет и девети) по плана на град *, одобрен със заповед № АБ-
134/1985г. и Заповед № ЛС-01-1082/1991г., при граници и съседи на
поземления имот: улица с О.Т 538-539, УПИ I -571, УПИ- II- 560, УПИ XII-
569, находящ се в град *, ул. „***“ № 1 като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
7
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Е., ЕГН: **********, адрес: град *,
ж.к. „* иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. К. Е.,
ЕГН: ********** и П. М. Е., ЕГН: ********** и двете с адрес: град *, ул.
„***“ № 1 да заплатят сумата от 9200 /девет хиляди и двеста/ лева,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание за периода
01.11.2016г. до 29.09.2020г.на двете по-малки зимнични помещения откъм
двора и на таванското помещение на жилищна сграда, находяща се в УПИ
XIII - 570 (тринадесети за имот петстотин и седемдесети), в кв. 39 ( в квадрат
тридесет и девети) по плана на град *, одобрен със заповед № АБ-134/1985г. и
Заповед № ЛС-01-1082/1991г., при граници и съседи на поземления имот:
улица с О.Т 538-539, УПИ I -571, УПИ- II- 560, УПИ XII- 569, находящ се в
град *, ул. „***“ № 1 като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Е., ЕГН: **********, адрес: град *,
ж.к. „* иск с с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. К. Е.,
ЕГН: ********** и П. М. Е., ЕГН: ********** и двете с адрес: град *, ул.
„***“ № 1 да заплатят сумата от 8860 /осем хиляди осемстотин и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в периода от 01.11.2016г. до 25.11.2021г. от действия на ответниците,
изразяващи се в унищожаване на следните движими вещи, собственост на
ищеца: прахосмукачка – професионална - 100,00 лева; бензинов трион -
300,00 лева, спалня- двукрилна - 200,00 лева, гардероб двукрилен - 200,00
лева, ъглов диван -150,00 лева, мотоциклет „ИЖ“- 305 куб.м – 400,00 лева,
мотоциклет „Балкан“ – 50 куб. м., пералня „Перла“ стара – 150,00 лева,
лебедка за повдигане – 600,00 лева, печка на дърва - 150,00 лева, маса със
столове - 150,00 лева, казан - меден - 800,00 лева, МПС –„*“ 412 - 200,00 лева,
МПС - „*“ – 400,00 лева, МПС „*“ - 400,00 лева, циркуляр за дърва - 300,00
лева, бетонобъркачка - 400,00 лева, хладилник - 200,00 лева, телевизор /стар/ -
50,00 лева, печка „Мечта“ – стара, бойлер от неръждавейка - 400,00 лева,
шмиргел – професионален - 300,00 лева, заваръчен агрегат – 600,00 лева,
триколка – бензинова - 600,00 лева, инструменти - 700,00 лева, електрически
трион – 100,00 лева, картина с маслени бои – 500,00 лева, 2бр. електрически
радиатори - 200,00 лева, 2 бр. нагревател за вода - 60,00 лева, 2 бр.
велосипеди - 100,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. Е., ЕГН: **********,
адрес: град *, ж.к. „* ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Е., ЕГН: ********** и П. М. Е.,
ЕГН: ********** и двете с адрес: град *, ул. „***“ № 1 сумата от 1671,00
/хиляда шестстотин седемдесет и един/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд * в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8
9