№ 329
гр. гр.Несебър, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100201 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК, а при условията на
евентуалност – положителен установителен иск по чл. 124 ГПК.
От ищцата Д. С. К. срещу ответника А. М. В. е предявен иск по чл. 21, ал. 4 СК, с който
иска да бъде признато за установено, че липсва съвместен принос между бившите съпрузи относно
придобиването на собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в гр. **********, ап.
таванско помещение № ***** в сграда с идентификатор *********, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена в документа площ – 37 кв. м.,
прилежащи части – 0,51 % от общите частни на надстройката, съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: няма, под обекта: *********.5 и над обекта: няма, като поради липсата на съвместен
принос ищцата е изключителен собственик на посочената вещ. При условията на евентуалност от
ищцата е предявен иск по чл. 124 ГПК, с който иска да се признае за установено, че е придобила по
давност собствената ½ идеална част на ответника от самостоятелен обект с идентификатор ******.
Ищцата излага, че била в брак с ответника, прекратен на 18.06.2015г. Сочи, че по време на брака
съпрузите придобили, чрез договор за издръжка и гледане с родителите на ищцата, посочения
недвижим имот. Излага, че и до момента продължава да се изпълнява задълженията си по този
договор, а ответникът никога не е имал участието в полагане на грижи. Развива съображения, че с
ответника са във фактическа раздяла от 2009г. и оттогава тя осъществява явно, непрекъснато и
несмущавано владение върху имота. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК:
В тежест на ищцата е да докаже, че е опровергана презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за
съвместен принос по отношение на придобия по време на брака самостоятелен обект с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър. Т.е. в
конкретния случай тя трябва да докаже, че липсва принос от страна на ответника за придобиване
на имота по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК – изразяващ се във влагане на средства, на труд, грижи за
децата и работа в домакинството.
От фактическа страна по делото се установява (видно от нотариален акт *****, том ****,
дело № 2503/1997г. на л. 5 от делото), че на 17.12.1997г. (по време на действието на брака между
ищцата и ответника, прекратен с Решение № III-91-218 от 18.06.2015г. на Софийски районен съд –
л. 6 – л. 8 от делото) С.А.К. и С.Д. К. (последната свидетел по настоящото дело) прехвърлили на
дъщеря си – Д. С. В.а (след прекратяване на брака – К.) таванско помещение № 3 – към момента
самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Несебър, с адрес в гр. **********, ап. таванско помещение № ***** в сграда с идентификатор
*********, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена в
документа площ – 37 кв. м., прилежащи части – 0,51 % от общите частни на надстройката, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: *********.5 и над обекта: няма.
Установява се, че в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър ищцата декларирала
жилището и заплащала данъци за него след придобиването му (извлечения на л. 13 – л. 32 от
делото). От нотариалния акт от 1997г. се установява, че жилището било прехвърлено на ищцата
срещу задължение за издръжка и гледане на родителите й.
Както е прието в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 13 от 16.02.2016г. по
гр.д. № 3888 от 2015г. по описа на III гр. о., при сключен договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, пораждащ задължение в тежест на приобритателите - съпрузи
за в бъдеще, по възражение (а на още по-голямо основание и по иск) на единия приобритател
съпруг може да се установява липса на принос на другия поради това, че не е полагал грижи и не е
давал издръжка. В такива случаи - когато е налице отклонение от нормалното състояние на
брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва го установи като докаже пълна липса на
съвместен принос (нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на
децата) от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като
лично. Липсата на съвместен принос може да установява за всички имущества или за отделни
имуществени обекти. Значението на приноса за възникването на общността не е в неговото
количество, а в неговото качество – преценката е за това дали съществува принос в проявните му
форми (пряк или косвен). Значението и формите на приноса се тълкуват във връзка със
задълженията на съпрузите по чл. 17 СК.
От конкретните факти, установено по делото, е безспорно, че ответникът няма пряко
материално съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като същият е бил собственост на
родителите на ищцата, прехвърлен е лично на ищцата с алеаторен договор за прехвърляне на
имота срещу задължение за издръжка и гледане.
2
Съдът намира, че липсва и косвено съдействие от страна на ответника за придобиване на
имота. На първо място от него изобщо не се твърди (респ. не се ангажират и доказателства) за
наличието на такова съдействие. Освен това – съобразно разпределената доказателствена тежест,
от ищцата са ангажирани гласни доказателствени средства (показанията на св. К. и св. И.), от
които се установява липсата на принос от страна на ответника, изразяващ се във влагане на
средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството. От показанията и на двете
свидетелки се установява, че всички задължения по договора за издръжка и гледане са
изпълнявани единствено от ищцата. Съдът кредитира показанията на тези свидетелки, тъй като не
са оспорени, а и кореспондират помежду си. В тази връзка показанията на св. К. се кредитират и
след извършена преценка по чл. 172 ГПК (с оглед факта, че е майка на ищцата). Това е така, тъй
като тя е и страна по алеаторния договор, поради което в най-пълна степен може да посочи кой и
по какъв начин е изпълнявал задължението за издръжка и гледане по него. От показанията й се
установява, че тя живее в апартамент под процесния имот и през целия период от прехвърлянето
му именно ищцата я е гледала и издържала. Установява се, че в определени периоди ищцата
пребивавала в Р.Г., но въпреки това редовно изпращала пари на майка си, а един път в месеца се
прибирала и полагала непосредствени грижи за нея – пазарувала й, помагала й в случаите, в които
се налагало да влезе в болница. Тези факти се потвърждават и от показанията на св. И. (съседка на
ищцата и майка й в сградата, в която се намира процесния имот), която потвърждава, че именно Д.
К. изпращала пари за майка си, водила я на лекар, правила ремонтите в апартамента. И двете
свидетелки са категорични, че ответникът по никакъв начин не се е грижил за родителите на
бившата си съпруга, вкл. и през време на брака. Т.е. безспорно е доказано, че той не е вложил
никакви средства (вкл. с оглед спецификата на договора за издръжка и гледане) за придобиване на
имота. От показанията на свидетелките се установява, че в периода след придобиване на
процесния имот ответникът не е влагал и труд, грижи за децата и работа в домакинството. От
показанията и на двете свидетелки се установява безспорно, че съпрузите са били във фактическа
раздяла още около 5-6 години преди развода, като в този период ответникът не е полагал грижи за
семейството. Установява се, че още преди фактическата раздяла ответникът не е внасял пари в
семейството, а е разчитал на помощ от родителите на ищцата. Рядко работел и бил уволняван от
работа (показанията на св. К.). Наред с това от показанията и на двете свидетелки се установява, че
ответникът не участвал и в домакинската работа, свързана със семейството, а относно грижите за
децата тежестта падала върху ищцата. Впрочем от показанията на св. И. се установява, че
ответникът почти не посещавал спорния имот, като пребивавал в него единствено едно или две
лета – докато още бил заедно със съпругата си.
От всички установени факти се налага краен извод, че ответникът не е вложил по пряк
начин никакви средства в придобиването на имота, а освен това не е допринесъл и косвено за
придобиването му, като дори почти не е пребивавал в него за целия период от придобиването му
през 1997г. Следователно от ищцата е проведено пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на иска по чл. 21, ал. 4 СК и същият следва да бъде уважен изцяло. При това
положение не следва да бъде разглеждан предявения в условията на евентуалност иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят разноски – 155,36 лв. (дължима
държавна такса за така предявения иск) и 1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Тук е
моментът да се посочи, че по арг. от чл. 71, ал. 2 вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК дължимата държавна
такса за образуване на настоящото производство е в размер на 155,36 лв. (в размер на 4 % върху ¼
3
от 15 535,80 лв.). В полза на ищцата следва да се присъди именно сумата от 155,36 лв. – платена
държавна такса, съответстваща на цената на иска. Заплащането на по-висока от дължимата
държавна такса не е основание да се възлага на ответника. Същата може да бъде върната на
ищцата по нейно искане – арг. от чл. 4б от Закона за държавните такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал.4 СК спрямо ответника А. М. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *********, че поради липса на съвместен принос по
време на брака от страна на А. М. В., ищцата Д. С. К., ЕГН **********, с адрес в *********, е
индивидуален собственик на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор ******
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в гр. **********, ап.
таванско помещение № ***** в сграда с идентификатор *********, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена в документа площ – 37 кв. м.,
прилежащи части – 0,51 % от общите частни на надстройката, съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: няма, под обекта: *********.5 и над обекта: няма.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. *********, да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, с адрес в *********, сумата от общо
1655,36 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 1500 лв. - заплатено
възнаграждение за един адвокат и 155,36 лв. – заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4