Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 01.11.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На седми октомври 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 246 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на К.И.С. ***, чрез пълномощника му адв. А.М. от ТАК, срещу решение №
56/14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 348/2018г. по описа на РС-Омуртаг, в
осъдителната му част относно сумата 2494.58 лв.- представляваща дължимо арендно плащане за
стопанската 2014/2015 година, както и относно сумата от 735,52лв.-
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 02.10.2015 г. до
27.08.2018г.
Въззивникът счита, че
решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост
в обжалваната част. Намира, че районният съд неправилно е приел, че ответникът
дължи арендно плащане за стопанската 2012/2013 година в пълен размер, и на база
на това съждение неправилно е приел, че арендното плащане за стопанската
2014/2015 г. не е платено , а е дължимо. Развити са подробни съображения по
основния довод на въззивника, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните
по договора относно началната дата на договора за аренда и съответните арендни
плащания, обосновало извода на съда за частичната основателност на иска. Моли
за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск
изцяло. Претендира разноски.
Изложените в жалбата
доводи се свеждат основно до следното:
-В заповедта, с която е
открита тръжната процедура е записано, че е за търг за стопанската 2008/2009 г.,
и не случайно, а логично, същата е
издадена през пролетта на 2008г. с идеята тръжната сесия да се проведе през
лятото на 2008 г., а договорите със спечелилите кандидати да се подпишат преди
датата 01.10.2008 г., която се явява началото на стопанската година 2008/2009
г. В случая обаче процедурата не е спазена във времето, а процесният договор за
аренда е сключен едва в средата на стопанската година 2008/2009 - на датата
20.03.2009 г.
-предвид изложените
съображения в предходните абзаци към началото на стопанската година 2012/2013
/01.10.2012 г./ ответникът е ползвал имота не 4 години, а 3 години и половина,
а гратисният период от 4 пълни години фактически изтича не на 01.10.2012 г., а
на 20.03.2013 г., тоест за стопанската година 2012/2013 ответникът дължи само
половината от арендното плащане. Поради тези особености на конкретния случай, в
заключението си по втория вариант на втората СИЕ, в.лице ясно е посочило, че
арендното плащане за периода 01.10.2012 г. - 19.03.2013 г. е недължимо.
Пропорционалната част от арендното плащане за стопанската година 2012/2013,
дължимо за 196 дни /от 20.03.13г. до 01.10.13г./ е в размер на 1460,14 лв.
Внесеният депозит за участие в търг в размер на 1360,33лв. се прихваща от
първото арендно плащане на основание чл. 47м от ППЗСПЗЗ. Остават 99,81 лв.
дължими. Както вещото лице е описало, на 30.04.2014 г. са внесени 2306,95 лв.,
която сума погасява изцяло остатъка от дължимото арендно плащане за стопанската
година 2012/2013 и дължимата неустойка по клауза 36 от договора за периода
02.10.2013 г. - 29.04.2014 г. Остава надплатена сума от 2144,14 лв. С тази сума
се покрива част от дължимото арендно плащане за стопанската година 2013/2014
/цялото в размер на 2715,73 лв./. Остава неплатена сумата 571,59 лв. На
28.01.2015 г. е извършено следващото плащане в размер на 3774,33 лв., което
покрива този остатък за стопанската година 2013/2014 и остава сумата 3000,96
лв., която напълно покрива следващото арендно плащане за стопанската година
2014/2015 /в размер на 2699,44 лв./.
-неправилно, за да обоснове
решаващият извод, че първа стопанска година е годината 2008/2009г.,
първоинстанционният съд се е позовал, в мотивите на решението си, на молба подадена
от ответника с вх.№ ФС-01-1977/29.11.2011г. в ОД“З“-Търговище, в която като
край на гратисния период по договора се приема датата 01.10.2012г., тъй като съдът
не бил обърнал внимание, че година по-късно, със заявление, прието в ОД“З“-Търговище
под вх.№ ФС-01-2605/17.10.2012г. (представено по делото от ищеца), ответникът е
поискал да му бъде възстановена сумата 2955,67лв., внесена по договора на
същата дата-17.10.2012г. под формата на арендно плащане за стопанската година
2012/2013. Във въпросното заявление ответникът изрично е посочил, че сумата е
недължима за стопанската година 2012/2013, като по този начин ясно и
недвусмислено е показал, в отношенията си с арендодателя, че за
стопанската 2012/2013 г. не дължи
арендно плащане в пълен размер. В платежното нареждане от 17.10.2012 г. ясно е
записано, че е било внесено арендно плащане именно за стопанската година
2012/2013. Освен това, ищецът е извършил конклудентно действие, с което
практически признава, че за стопанската година арендното плащане не е дължимо в
пълен размер. Това действие е уважаването на подаденото заявление вх.№ ФС-01-
2605/17.10.2012 г. на ОД„З“ чрез връщането на сумата 2955,67лв. обратно по
банковата сметка на ответника, чрез платежно нареждане на 06.11.2012г. (стр.4
от първоначалната СИЕ) и това не се оспорва, а се твърди от ищеца.
-не бива да се пренебрегва текста и
на първоначалната искова молба, в която на стр.2 ищецът изрично е посочил, че:
„Договорът за аренда е сключен за срок от двадесет и пет стопански години,
считано от стопанската 2009/2010 година.”, а не от стопанската 2008/2009 година,
както и че търси неиздължено арендно плащане за стопанската година 2015/2016, а
не за стопанската година 2014/2015. Предвид горните съображения, въззивникът
счита, че при формиране на извода относно началната година от арендния договор
съдът не е тълкувал волята на страните съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и
всички доказателства по делото.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения, с
коментиране доводите във въззивната жалба, а именно:
-законосъобразен и обоснован е изводът на съда
относно началото на арендния договор, като непълната първа стопанска година от
договора би имала значение, ако арендното плащане беше дължимо още през нея.
Такова възражение би било обосновано, ако предмет на договора бяха земеделски
земи за създаване и отглеждане на едногодишни полски култури и плащанията бяха
уговорени като дължими още след изтичане на първата стопанска година от
договора - обстоятелства, които в случая не са налице. С оглед спецификата на
договора - създаване на трайно насаждение още преди изтичането на въпросния
гратисен период арендаторът е депозирал заявление до арендодателя с искане за
връщане на паричната гаранция. Това искане е продиктувано от ясното съзнание на
арендатора, че последният е изпълнявал ангажиментите си през гратисния период,
свързани със създаване на трайното насаждение. Със съзнанието, че е създал
предсрочно насаждението, арендаторът е поискал преждевременно освобождаване на
паричната гаранция. В този смисъл са и мотивите на съдебното решение, като съдът
правилно бил отчел, че в случая се касае за трайно насаждение и първата
стопанска година от договора играе роля дотолкова, доколкото арендаторът е
длъжен да създаде сливово насаждение върху определена площ от имота (не по-малко
от 25 %);
-неоснователни
са и оплакванията на въззивника относно доводите за датата на заповедта, на
провеждането на тръжната процедура по време и т.н., предвид разпоредбата на чл.
47ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в която с употребата на понятието „тръжни сесии“
законодателят е уредил възможността за провеждане на повече от една процедура
през една стопанска година. Тази възможност е доразвита в разпоредбата на чл.
47о, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В тези две разпоредби никъде не се поставяло условие
тръжните процедури да се провеждат в различни стопански години, нещо повече,
понятието стопанска година въобще не се споменава, обосноваващо, според
въззиваемата страна, извод, че проведеният търг е била допустим и законосъобразен,
въпреки, че е в средата на стопанската година. От така изложеното, според
въззиваемия, следвало, че първата стопанска година от договора не касае арендно
плащане и по никакъв начин не рефлектира върху него;
-за неоснователни са намерени и другите
възражения на жалбоподателя, свързани с върнатата сума от страна на
арендодателя и с обстоятелства, изложени ог ищеца в исковата му молба, по
подробно изложени съображения;
-въззиваемият акцентира и на
обстоятелството, че в законоустановените срокове пред първата инстанция е
предприел процесуални действия по изменение на иска относно процесния период на
дължимата арендна вноска, чрез изменение на исковата претенция, с уточнение, че
претендираната сума е за стопанската 2014/2015 година.
В о.с.з. пред въззивният съд, въззивникът,представляван
от адв. М., поддържа жалбата и изложените в нея доводи, както и претенцията за
разноски по списъка, приложен към жалбата. Въззиваемата страна не изпраща
представител.
След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният
съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният осъдителен иск по чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ е обоснован с
обстоятелството, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по
сключения между страните на 20.03.2009 г. Договор за аренда на земеделски земи
от ДПФ, довело до едностранно прекратяване от страна на ищеца на договора и вписване
на това прекратяване в АВп. на 23.03.2009г., обосноваващо претенцията на ищеца
за заплащане на дължимото за стопанската 2015/2016г. арендно плащане (арендна
вноска с падеж 01.10.2015г.) в размер на исковата сума от 2 726.64лв.,
както и лихва за забава за периода 02.10.2015-27.08.2018г. (деня на изпращане
на ИМ) в размер на 803,87 лв.
С писмен отговор, в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е
оспорил иска с възражение, че арендодателят не е изпълнил изцяло своето
задължение по чл. 6 ал.2 от ЗАЗ относно състоянието на част от отдения под
аренда имот- за 36дка (видно от Констативен протокол от 06.12.2011 г. ,
приложен към отговора), във връзка с което ответникът е отправил 4 предложения
за изменение на договора и отпадане на 36 дка от арендната площ, на което не е
получил отговор от ищеца; както и с възражение, че четирите стопански години
2009/10, 2010/11, 2011/12 и 2012/13г. попадат под разпоредбата на клауза 5 от
договора за аренда (т.н. гратисен период) и за тях арендаторът не дължи арендно
плащане, а с извършените 3 плащания- на 17.10.2012, 30.04.2014 и 28.01.2015г. ответникът
е заплатил всичките си задължения по договора за срока на неговото действие.
След получаване на препис от отговора на ответника, с призовката за първото
с.з., ищецът е депозирал „УТОЧНЕНИЕ КЪМ ИСКОВАТА МОЛБА“, в което е заявил, че е
допуснал техническа грешка в посочения период за дължима арендна вноска- вместо посочената стопанска година, ищцовата
претенция била за стопанската 2014/2015 година и е поискал изменение на иска.
С протоколно определение, в първото по делото с.з. на 26.02.2019, съдът е
постановил, че „на осн.чл. 214, ал. 1, изречение
1-во от ГПК допуска изменение на предявения главен иск с правнно основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието досежно
основанието му, като се счита, че искът е предявен за периода за стопанската
2014/2015 г., явяваща се шеста стопанска година по деговора“.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Договор № 36/20.03.2009 г. за аренда, по силата на
който ищецът-арендодател е предоставил на ответника-арендатор за временно и
възмездно ползване земеделска земя от ДПФ с площ 136.332 дка, представляваща
имот № 017066, нива 9 категория в землището на с. Змейно, общ. Омуртаг, като срещу
предоставеното право на ползване на имота е договорено насрещно задължение на
арендатора да създаде и отглежда сливово насаждение върху предоставената му
площ в рамките на уговорения четиригодишен гратисен период, като ежегодно
засажда не по-малко от 34.000 дка от общата площ. Договорът е сключен за срок
от 25 стопански години, считано от датата на подписване на договора. В т.5 от
договора е договорено, че „за първите
четири години (гратисен период) АРЕНДАТОРЪТ не дължи арендно плащане, като
направените инвестиции по създаване на сливово насаждение са за сметка на
арендната вноска“, а съгласно т. 5.1 „арендните
плащания от петата стопанска година/след изтичане на гратисния период/ се
дължат не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година /1
октомври/, в следните размери: по 20 лева/дка от пета до седма година и по 30
лв./дка от осма до двадесет и пета година.“ Страните са договорили в т. 4.1
годишното арендно плащане да се индексира с коефициента на инфлация, определен
от НСИ за съответния 12-месечен период. На договореното в чл. 9 право на
арендодателя да получава арендното плащане в уговорения в т.5.1 срок
съответства предвиденото в т. 17 договорно задължение на арендатора да извършва
арендното плащане в размера и срока, уговорени в този договор. Съгласно т. 3.1
арендаторът е длъжен при сключване на договора да представи документ за внесена
гаранция за изпълнение на задължението си за създаване на трайно насаждение в
гратисния период в размер на 10лв/дка. В т. 31 от договора е посочено
задължението на арендатора да впише договора в СВп-град Омуртаг в 10-дневен
срок от подписването му и да представи препис от същия в ОбС“Земеделие“ - град
Омуртаг, като в т. 32 изрично е посочено, че договорът не поражда правно
действие, ако не е вписан.
Видно от представения препис на договора за аренда същият е вписан в СВп-
град Омуртаг под №105 том I вх.рег.№271/23.03.2009г. В изпълнение на
договореното в т.2 от договора задължение на арендодателя за предаване на имота
в състояние, отговарящо на ползването му, между страните е подписан Протокол-опис
от 20.03.2019г. (л. 14), в който е посочено, че ОД“З“-Търговище на 20.03.2019г.
предава на К.С. „имот № 017066, с площ 136,332 дка, начин на трайно ползване
нива, 9 категория по картата на землището, намиращи се в с.Змейно, общ.Омуртаг от
ДПФ за срок съгласно договор № 36 от 20.03.2009г. , с подписи срещу „Предал:“ и
„Приел:“.
В т.42 страните са договорили право на арендодателя да развали договора за
аренда, сключен за срок над 10 години, поради забавяне от арендатора на арендното
плащане по т.5.1 за повече от 3 месеца, с писмено предупреждение по реда на чл.
87 ЗЗД. Приложеното по делото предизвестие изх.№ПС-10-117 от 06.01.2016г. (л.24-25),
изпратено от ищеца до ответника, съдържа уведомяване на последния за
предоставен му едномесечен срок /от датата на получаване на предизвестието/ на
клаузите, за изпълнение изплащането на арендните вноски по процесния договор
(неуточнени), като е налице предупреждение, че при неизпълнение на посочените
задължения в срока, договорът ще се счита развален и неговото действие
прекратено. Предизвестието е връчено на ответника на 12.01.2016г., чрез майка
му (с обр.разписка- л.25). На 18.02.2016г. ищецът е подал молба до съдията по
вписванията при РС-Омуртаг за вписване
прекратяването на процесния договор – вписването е от същата дата (л.26).
От представените писмени доказдателства – писмена кореспонденция между
страните, се установява, че ответникът многократно през годините е предлагал
отделяне на негодната за обработване част от имота в отделен имот, който да
бъде изключен от предмета на договора за аренда, като първото предложение
датира от 29.11.2011г. (л.61). По исканията на арендатора са направени две
проверки на имота от страна на служители на МЗХ, като видно от Констативен протокол от 06.12.2011г. (л. 14),
след измерване с GPS устройство, назначената комисия е установила наличие на
100 дка овощни насаждения /сливи/, а останалата площ е с НТП храсти. С Констативен
протокол от 18.11.201Зг., след направено ново измерване с GPS устройство,
е допълнено, че останалата площ извън засетите 100 дка земя е негодна за
земеделско производство, тъй като върху нея „видимо има открити скали и близки подпочвени скали с типичната за опустинелите
земи дървесни и храстовидни видове“ (л. 64). Въпреки направените
констатации в цитираните протоколи, и отправените искания, МЗХ е отказало
отделяне на необработваемата част от арендувания имот с мотива, че съгласно чл.
23 от ЗАЗ аренодателят отговаря за недостатъци на имота, правещи го негоден за
ползване изцяло или частично, ако същите бъдат открити до една година от
предаването на имота, а освен това между страните е подписан протокол-опис за предаване на арендувания обект от
20.03.2009 г., като съгласно т.2.2 от договора между страните „Протоколът-опис не
може да бъде оспорван от страните след подписването му“. (за който отказ
арендодателят е уведомен с писмо изх.№ ПС-10-1977 от 10.01.2012г. на директора
на ОД“З“-Търговище– л. 68). Същото се съдържа и в последващите отговори на МЗХ от
03.12.2013г. (л.77), от 24.09.2014г. (л.81), от 16.10.2014 г.(л.83), от
03.06.2015г. (л.90), въпреки предприетите от ОС“З“-Търговище проверки и
съставени последващи констативни протоколи относно негодността на част от
арендувания обект за използване по предназначение, съгласно договора. Завидна е
упоритостта, която е проявил ответникът в защита на своите права, указаното от
страна на ОС“З“-Търговище съдействие за установяване истинността на неговите
твърдения и от друга страна липсата на всякаква гъвкавост и диалогичност от
страна на МЗХ като арендатор за изменение на договора, предвид обективно
установения факт на непригодност на част от арендувания обект.
По делото са приети като
доказателства платежни нареждания, доказващи преведени от ответника суми по
договора по сметка на ищеца: 2955.67 лв. – на 17.10.2012 г.; 2306.95 лв- на
30.04.2014 г. 3773.33лв.- на 28.01.2015г. (л.45, 46, 47) – които плащания не са
оспорени от ищеца.
Тези документи и други, относими към предмета на исковете, са обсъдени подробно
от допуснатите и извършени по делото две съдебни икономически експертизи (СИЕ),
предоставили три варианта на изчисления на дължимите и платени суми по договора,
според различните зададени варианти, свързани с тълкуването на началния момент
от периода на изпълнение на договора. Заключенията са изготвени в изпълнение на
поставените задачи и са обстойно мотивирани, като въприемането на един от
вариантите следва правния извод относно това коя е началната стопанска година и
съответно не/дължимостта на арендно
плащане за процесната 2014/2015 г.
При така установеното, съдът прави следните правните изводи:
Предявен е иск, намиращ своето
правно основание в разпоредбата чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Основният спорен въпрос в настоящия казус е: коя е началната година
стопанска година, съгласно процесния договор за аренда, а оттам и отговорът на въпроса: дали са налице
задължения на ответника за заплащане на арендната вноска за процесната
стопанска година, предмет на предявения иск – 2014/2015 година, съгласно изменението
на иска.
Отговорът на този въпрос е обусловен от необходимостта от тълкуване действителната
воля на страните в процесния аренден договор, съгласно чл.20 от ЗЗД - чрез търсене значението на отделните уговорки
във връзката им едни с други в контекста на общия смисъл и целта на договора, с
оглед обичаите и практиката на добросъвестността, както и след анализ на всички
допустими и относими доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
в това число и с онези твърдения на страните, които имат характер на признание
на факти и обстоятелства по делото (т.е. такива, които не са изгодни за
съответната страна).
В договора страните са договорили, че същият се сключва за срок от 25 стопански години, считано от
сключването му (20.03.2009г.) Съгласно легалното определение на
понятието„стопанска година“, дадено в §2 т.З от ДР на ЗАЗ, това е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Приложено
буквално спрямо датата на сключване на процесния договор - 20.03.2009г., следва,
че текущата календарна година е 2009, а следваща е 2010г., което би означавало,
че първата стопанска година се явява 2009/2010 г.
Вярно е, че видно от посочените в договора като основания за сключването му
актове - заповед №РД 46-397/27.03.2008г. на МЗП и Заповед №4/13.02.2009г. на
директора на ОД“Земеделие“ - Търговище, както и Протокол от 05.03.2009г. на
комисията за класиране на кандидатите в търга, с посочената заповед от
27.03.2008г. на МЗП е открита процедура за провеждане на търг за отдаване под
наем и аренда на свободните земеделски земи от ДПФ в страната за стопанската
2008/2009г. Именно за участие в тази тръжна процедура е подал заявление- оферта
(л.15-16) ответникът по делото - видно от приложения по делото препис на това
заявление, на чийто образец в горния десен ъгъл е посочено, че е образец за
физически лица, одобрен именно с цитираната Заповед РД 46-397/27.03.2008г.
Заявлението датира от 04.03.2009г., тъй като и другата посочена като основание
в процесния договор за аренда Заповед №4/13.02.2009г. на директора на
ОД“Земеделие“ - Търговище е издадена също със закъснение.
Няма как обаче към момента, в който е подал заявление-оферта за участие в
търга (04.03.2009 г.) ответникът да е бил наясно, че първата стопанска година
от договора би следвало да е
2008/2009г. (каквито са част от доводите на ищеца), въпреки посоченото в
заповедта на МЗП, след като по една или друга причина (която не може да се
вмени във вина на ответника, а това не се и твърди от ищеца) тръжната процедура
се е забавила, и като краен резултат договорът е сключен по средата на
стопанската 2008/2009 година – през м. март 2009 г.
Тълкувайки условията на договора, при разрешаване на възникналия спор между
страните по него, съобразно трайно установената правна теория и съдебна
практика, воден от очертаните критерии на законовата норма на чл. 20 от ЗЗД,
съдът следва да изхожда не само от анализа на визираните в договора уговорки, а
и от ред други обстоятелства, свързани с конкретния договор: от една страна
следва да се съобрази вида на насаждението, което е предмет на арендния договор
– сливово насаждение (чл. 3). Най-подходящото време за засаждане на фиданките е
есенното време, и за тази констатация не са нужни някакви специални познания.
Именно през есента „стресът“ от преместването на младата фиданка е по-малък; от
климатичните фактори най-голямо значение за овощните култури има топлинният
режим. Релефът на мястото влияе преди всичко върху температурния и водния
режим. Студеният въздух пада надолу по склоновете и се напластява в най-ниските
и затворени места, затова те не са подходящи за засаждане на овощни култури.
Затова и напълно оправдани са доводите на ответника, които се споделят от съда, че при това развитие
(закъсняло) на тръжната процесура, според предвиденото в договорките в сключения
на 20.03.2009 г. аренден договор, за първа стопанска година следва да се има
предвид стопанската 2009/2010 година. Такова тълкуване е сторил и ищецът, който
в първоначалната си исковата молба, както бе посочено по-горе в мотивите, сам е
посочил, че процесният договор е сключен за срок от 25 стопански години, считано от стопанската 2009/2010 година. Това тълкуване на волята на страните не
противоречи на записаното в договора (т. 6) – „считано от датата на подписване
на договора“. Договорът обвързва страните считано от подписването му, но
клаузите относно времето на плащане на арендните вноски следва да се съобразят
с началото на стопанската година, а в случая и с оглед естеството на културата,
която ще бъде засаждана. Отново в ИМ ищецът сам е посочил, и то на две места в
договора, че „стопанската 2015/2016 година
е седма година от договора“- стр.2, абзац 6-ти и абэац 9-ти на исковата молба – а елементарното
изброяване по стопански години показва, че 2015/2016 година ще е седма година
от договора, ако първа е 2009/2010 година. Косвено доказателство за това
възприемане и тълкуване от самия арендодател относно първата стопанска година
по договора е и обстоятелството, че в уточнителната ИМ (л.55-56) ищецът е заявил,
че грешно в ИМ е посочена стопанската 2015/2016 година (а не че това е шестата вноска),
позовавайки се на т.5.1 от договора (очевидно, предвид посоченото в ИМ, че
плащането е дължимо към 01.10.2015г.- т.е. плащане след изтичане на стопанската
година, а не авансово плащане).
За това тълкуване основание дават и самите конклудентни действия на арендодателя във връзка с извършеното плащане
от страна на арендатора на 17.10.2012 г., и уваженото от ищеца искане на
ответника в заявление вх. № ФС-01-2605/17.10.2012 г. за връщане на внесената на
същата дата сума от 2 955,67 лв. като недължимо платена.
Създаването на сливовото насаждение „предсрочно“, т.е. преди изтичането на
гратисния период е без значение за поредността на стопанските години.
Предвид горните съображения, въззивната инстанция намира, че съгласно процесния
договор и във взаимоотношенията на страните по него, първа година по договора е
2009/2010г., следователно до 2012/2013 г. (четвъртата година)
ответникът-арендатор не е дължал арендно плащане (съгласно т. 5 от договора),
поради което и съдът възприема изцяло заключението на първоначалната
съдебно-икономическа експертиза и извършените в нея изчисления на база на
представените на в.л. платежни документи, с посочени в тях основания. Съгласно
заключението на тази СИЕ, което заключение изключително подробно е проследило
цялата хронология на извършените плащания и съотнасянията им към погасяване на задълженията на ответника по
договора, изцяло се възприема от съда, като компетентно и обосновано, към
02.10.2015г. по процесния договор за аренда е настъпил падежът на две арендни
плащания: 1.дължимото за стопанската 2013/2014г. в размер на 2726.64лв., изцяло
погасено на 30.04.2014г. и 2. дължимото за стопанската 2014/2015г. (процесната,
предмет на предявения иск) в размер на 2 710.28 лв. погасено изцяло на
28.01.2015г. , т.е. претендираното с исковата молба плащане е заплатено изцяло
от ответника на 28.01.2015 г., обуславящо неоснователност на иска изцяло,
поради което и същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Недължимостта на
главницата, води до неоснователност и на предявения иск за обезщетение – в
размер на лихвата за забава за посочения период.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
първата стопанска година от изпълнението на договора е започнала от датата на
неговото сключване (20.03.2009 г.), съгласно допълнителната СИЕ (втори вариант
по втора задача - л. 135) претендираното от ищеца арендно плащане за
стопанската 2014/2015 г., с падеж на 02.10.2015 г., е заплатено от ответника
изцяло на 28.01.2015 г., като е надвнесена сума от 301.52 лв. – обуславящо
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Районният съд е достигнал до други правни изводи и краен резултат, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и по
двата иска, като бъде постановено ново решение, с което предявените искове за
сумата съответно 2 494,58 лв. (по чл. 8 ал. 1 ЗАЗ) и за сумата от 735,52
лв.(по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД) бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следва да бъде отменено решението и в частта за разноските, като съобразно
крайния резултат от спора, претенциите на ответника за заплащане на разноски за
двете инстанции се явяват напълно основателни: за сумата от 500лв. за първата
инстанция и 500лв. за възз.инстанции (адв.възнагр.), както и сумата от 64.60лв.
– д.такса за въззивното обжалване – на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 56/14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 348/2018
година по описа на Районен съд – Омуртаг, в следните ЧАСТИ:
В ЧАСТТА, с която К.И.С. с адрес ***, с ЕГН: ********** е осъден ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 8 ал.1 ЗАЗ на Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите - гр.София, действащ чрез
оправомощения по силата на издадена от него Заповед №РД-46- 303/15.06.2018г.
директор на ОД„Земеделие“ - град Търговище С.Е., сумата в размер на 2 494.58 лева
/две хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и 58 ст./, представляваща
дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015 година по договор за аренда на
земеделска земя от ДПФ №36 от 20.03.2009г., вписан в СВп - Омуртаг под №105 том
I вх.рег.№271 от 23.03.2009г., както и сумата
от 735.52 лева /седемстотин тридесет и пет лева и 52 ст./, представляваща
мораторна лихва върху дължимата главница от 2 494.58 лв. за периода от
02.10.2015г.до 27.08.2018г. на осн.чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и
В ЧАСТТА, с която К.И.С., с посочено ЕГН и адрес, е осъден да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите - гр.София, сумата
от 299.94 лева /двеста деветдесет и девет лева и 94 ст./-част от направените
разноски за платена държавна такса и внесени депозити за експертизи, и сумата от 136.50 лева /сто и тридесет и шест лева и 50 ст./ - част от определеното
юрисконсултско възнаграждение,
като вместо него в горепосочените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите - гр.София,
действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него Заповед №РД-46-
303/15.06.2018г. директор на ОД„Земеделие“ - град Търговище С.Е., против К.И.С., с ЕГН **********, с
адрес ***, искове, както следва: за
сумата в размер на 2 494.58 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и
четири лева и 58 ст./, претендирана като дължимо арендно плащане за стопанската
2014/2015 година по договор за аренда на земеделска земя от ДПФ №36 от
20.03.2009г., вписан в СВп - Омуртаг под №105 том I вх.рег.№271 от 23.03.2009г.
на осн. чл. 8 ал. 1 от Закона за
арендата в земеделието във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, както и иска за сумата от 735.52 лева /седемстотин тридесет и пет
лева и 52 ст./, претендирана като мораторна лихва върху дължимата главница от 2
494.58 лв. за периода от 02.10.2015г.до 27.08.2018г. на осн.чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите -
гр.София, действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него Заповед
№РД-46- 303/15.06.2018г. директор на ОД„Земеделие“ - град Търговище С.Е., ДА ЗАПЛАТИ на К.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500лв.-
разноски за първа инстанция (адв.възнаграждение) и сумата от 564.60 лв.-
разноски за въззивната инстанция (адв.възнаграждение и д.такса за възивното
обжалване) – на осн.чл. 78 ал. 3 във вр. с чл. 273 от ГПК.
Решението в отхвърлителната му част, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.