Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Русе, 17.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публичното заседание на шести юли през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
АЛЕКСАНДЪР И.
при секретаря Т. Н. и с участието на прокурора Валентина Личева, като
разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.о.х.д. № 254/2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №44 от 20.03.2017 г. по н.о.х.д.
№1702/2016 г. на РРС, 7-ми наказателен състав подс. М.В.К.
е бил признат за виновен в това, че на 24.08.2016 г. в с. М. В., обл. Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление (с НП №***/26.01.2016 г. на Началника на РУП при ОД на МВР – Ямбол,
РУ Т., в сила от 12.02.2016 г.), извършил такова деяние – управлявал МПС – лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. ***, без съответно свидетелство за управление,
поради което и на основание чл.343в,
ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.36 и чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
Със същият съдебен акт на основание чл.68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една
година по НОХД №180/2016 г. по описа на РС Кубрат, като съдът определил
първоначален общ режим на изтърпяване на приведеното наказание.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения
защитник на подс. М.К. – адв.
С.П.. Със същата се моли присъдата на РРС да бъде отменена, като подсъдимият
бъде оправдан от въззивната инстанция по повдигнатото
му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
В жалбата не е направено искане за
събиране на доказателства пред РОС.
В съдебно заседание пред РОС представителят
на Русенска окръжна прокуратура пледира първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно издадена.
Упълномощеният защитник на подс. М.К. моли въззивната жалба
да бъде отменена, като развива съображения за неправилност и необоснованост на
първостепенния акт. Конкретизира, че неправилно РРС не е кредитирал показанията
на св. В. И., а дал вяра на показанията на свидетелите ***. Сочи, че е надлежно
мотивиран отказът на РРС да даде вяра на изложеното от св. И. и обясненията на подс. К.. Сочи още, че в насока липсата на съпричастност на
подсъдимия към извършване на престъплението са и показанията на св. Д. и св. М..
Моли подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият К. в последната си дума
моли да бъде оправдан, като сочи, че не е управлявал превозното средство.
Русенски окръжен съд, като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Ясно изразеното вътрешно убеждение
на РРС по фактите е формирано на основата на правдив, критичен анализ на доказателствената съвкупност – гласните доказателства
(обясненията на подс. К., показанията на свидетелите
Б. Б., П. Б., В. Д., В. И., Д.В. и К. К.) и писмените такива.
Изброената доказателствена маса
установява еднопосочно, че подсъдимият М.В.К. е неправоспособен водач. Въпреки
това той многократно е управлявал превозно средство, за което е санкциониран по
административно и наказателно правен ред с административни наказания и с
наказание лишаване от свобода по чл. 37 от НК-по НОХД №180/2016 г., в сила от
12.07.2016 г., за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
С наказателно постановление №16-3392-000014
от 26.01.2016 г. на Началник РУП при ОД на МВР Ямбол, РУ Т. подсъдимият отново
е наказан по административен ред за такъв вид нарушение - по чл. 150 от ЗДвП,
като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от същия закон му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. Наказателното
постановление било връчено лично на подс. К. на
04.02.2016 г. и влязло в законна сила на 12.02.2016 г.
На 24.08.2016 г. около 15.00 часа в
с. М. В., обл. Русе, подсъдимият К. управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил “Мерцедес“ с ДК № ***. Движел се по ул. „Тулча“, като заедно с него в превозното средство пътували
съпругата му – св. Д. В., племенникът му – св. К. К. и малолетното му дете. По
същото време патрул на „Охранителна полиция“ при РУП - гр. Сливо поле в състав
от св.Б. Б. и св. П. Б. се придвижвали по улиците на селото, когато забелязали
автомобила, управляван от подс. К.. Тъй като същият
бил с регистрация от друго населено място полицейските служители решили да го
спрат за проверка. По тази причина го последвали и със звуков сигнал и стоп
палка спрели управляваното от подсъдимия превозно средство. При извършената
проверка за самоличността му, той не представил нито лична карта, нито СУМПС, а
само документите на автомобила. За установяване на самоличността му подсъдимият
К. бил отведен в РУП - Сливо поле. Там след извършена справка в информационните
масиви на МВР, въз основа на дадените от него данни се установило, че се е представил
пред полицейските служители за своя брат. Впоследствие действителната му
самоличност била установена. Установено било и че подсъдимият бил
неправоспособен водач, както и че бил наказван по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство.
На същата дата, от страна на св. Б.
Б.му бил съставен АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, който му бил предявен за
запознаване със съдържанието и подписан от подс. К.,
който изрично вписал в графа възражения, че няма такива, за което положил и
подписа си.
При анализа на доказателствената
съвкупност първоинстанционният съд е извършил правдив
и прецизен анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства, обособявайки
ги условно в две отделни групи – от една страна твърденията на подс. К. и подкрепящите ги показания на неговите близки и приятели
св. Д. В., св. В. И.и св. К. К., а от друга – изложеното от страна на полицейските
служители Б., Б. и Д.. Условното обособяване на двете
групи гласни доказателства, предпоставя техния
задълбочен анализ, извършен при спазване на процесуалните изисквания от
първостепенния съд. Така в допълнение към изложеното от страна на РРС относно
обстоятелството защо възприема като истинни твърденията на полицейските служители
участвали при спирането и последващата проверка на подс. К. и предвид нарочните доводи на защитата в насока
тенденциозната интерпретация на приобщените доказателства, въззивният
съдебен състав на самостоятелно основание подложи на проверка и съпоставка
двете групи от гласни доказателства. В последната насока от страна на втората
по ред инстанция по фактите беше съобразено, че допълнителния анализ на
гласните доказателства предпоставя ясното отчитане на
двете процесуални позиции при отчитане на обстоятелството, че обясненията на
подсъдимото лице се характеризират със своя двуяк
характер – от една страна основно средство, чрез което привлеченото към углавна
отговорност лице реализира признатото си и гарантирано от процесуалния закон
право на лична защита, а от друга – доказателствено
средство, което следва да бъде ценено с оглед целия доказателствен
материал. От друга страна – показанията на свидетелите – ***, залегнали в
основата на обвинителната теза, които на общо основание следва да бъдат
съпоставени и подложени на преценка с оглед собствената им достоверност,
последователност и кореспонденция с събраните и приобщени по надлежния
процесуален ред други доказателства. Изхождайки от изложеното въззивният състав достигна до изводи, идентични с тези на
контролираната съдебна инстанция – за достоверност на твърденията на полицейските
служители и съответно ги постави в основата на доказателствените
си изводи относно интересуващите производството факти, част от предмета на
доказване, очертан от разпоредбата на чл.102 от НПК, а именно, че на процесната дата – 24.08.2016 г. и място подс.
К. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ***.
Конкретно изложеното от страна на подсъдимия, касателно
твърдението, че не е управлявал автомобила се опровергава по категоричен начин
от изложеното от страна на незаинтересованите от крайния изход на
производството свидетели – Б., Б. и Д., както и
отчасти от писмените доказателства АУАН от 24.08.2016 г. и разпореждане от
същата дата. Независимо един от друг всеки един от тези свидетели точно и
прецизно възпроизвеждат личните си възприятия, като Б. и Б. сочат конкретното
разположение на лицата в превозното средство (св. К. на предната дясна седалка,
до водача – подс. К., а св. Д. В. с малолетното си
дете – на задната седалка). Всеки един от посочените свидетели е категоричен,
че не е имало други лица в автомобила, както и че първоначално подсъдимият се е
представил за друго лице, че не е разполагал с документ за самоличност, което е
и наложило отвеждането му в полицейското управление. В насока недостоверност на
изложеното от страна подсъдимото лице е и категорично установеното,
чрез приобщените в качеството на писмени доказателство АУАН и разпореждане от процесната дата – 24.08.2016 г. обстоятелство, че
подсъдимият е подписал съставения му акт, като изрично е отразил, че няма
възражения. В този смисъл изключително житейски нелогично и съответно –
недостоверно се явява твърдението му, че въпреки, че не е управлявал превозното
средство е положил подписа си, както в съставения му АУАН за управление на МПС,
при липса на правоспособност затова, така и в разпореждането, предявени му от
полицейските служители, както и че в графа възражения не е отразил че
превозното средство е било управлявано от друг, а се е съгласил с констатациите
на актосъставителя и изрично отразил, че няма
възражения. Твърденията на подсъдимия, че не управлява превозно средство, а
ползва услугите на шофьор на самостоятелно основание се опровергават от
приобщената справка за наложени му административни наказания за нарушения на
ЗДвП, видно от която нееднократно същият е бил санкциониран от страна на
органите за контрол по ЗДвП, включително и два месеца преди процесната
дата.
В този смисъл и правилно състава при
РРС е счел, че обясненията на подсъдимия следва да се изключат от гласната
доказателствена съвкупност и да се възприемат съответно като защитна версия на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
Правилно показанията на свидетелите Б.
Б., П. Б. и В. Д. са били възприети изцяло и поставени в основата на доказателствените изводи на контролираната съдебна
инстанция като еднозначни, детайлни, изчерпателни и взаимно подкрепящи се.
Всеки един от свидетелите надлежно пресъздава личните си възприятия относно
фактите имащи значение за настоящото наказателно производство, които
добросъвестно са възпроизвели пред първостепенния съд. Несъответствия,
логически противоречия или непълноти не бяха констатирани и от въззивната инстанция. Последователно и точно всеки един от
тях описва времето, мястото, конкретното поведение на подс.
К. по управление на моторното превозно
средство, последвалото му представяне за друго лице с цел да осуети ангажирането
на отговорност. Казаното от страна на свидетелите е в унисон и изцяло
кореспондира с част от приобщените писмени доказателства в производството-АУАН
от 24.08.2016 г. и разпореждане от същата дата.
Настоящата въззивна
инстанция, както и предходната не даде вяра на показанията на свидетелите В. И.,
Д. В. и К. К., в които същите заявяват, че подс. К.
не е управлявал автомобила си, а това е направил св. В. И., по предварителна
договорка с подсъдимия. На първо място
от настоящата съдебна инстанция на самостоятелно основание беше отчетено
обстоятелството, че всеки един от тези свидетели предвид близостта им (св.
Василева е съпруга на подсъдимия, а св. К. е негов племенник) с подс. К., се явява заинтересован от благоприятен за
подсъдимото лице изход от производството. На следващо място беше отчетено и
категоричното им опровергаване от казаното от незаинтересованите свидетели –
двамата *** извършили проверка на място, които в унисон един с друг заявяват,
че именно подсъдимия е управлявал превозното средство на процесната
дата и място, както и че в автомобила освен него са били единствено съпругата
му, малолетното им дете и св. К. К.. На трето място, косвено изложеното от
свидетелите се опровергава и от обстоятелството, че след проверката и при
съставяне на АУАН и полицейското разпореждане, след установяване на
самоличността му, подсъдимият К. изобщо не е споменал, че друго лице е
управлявало автомобил, а подписал предявените му документи без каквито и да е
възражения. На последно място изключително житейски недостоверни са и отделни
части от показанията на тази група свидетели, които и навлизат в противоречия
един с друг (напр. относно отсъствието на св. И. при извършване на полицейската
проверка, твърдяната повреда на автомобила – замръзване на изпарител през месец
август, обстоятелството, че първоначално св. И. е търсил около час и половина помощ,
а след това безпроблемно сами са отремонтирали
превозното средство и т.н.).
В обобщение – настоящата въззивна
инстанция намира, че тази група от свидетели са предубедени, като показанията им
са нагодени с цел обслужване на защитната версия на подсъдимото лице.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възприел писмените доказателства,
отчитайки относимостта на същите към предмета на
доказване в производството.
При правилно установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е
приела, че поведението на подсъдимия М.В.К. е осъществило от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй
като на 24.08.2016 г., в с. М. В., обл. Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление на МПС с Наказателно постановление № ***/26.01.2016
г. на началника на РУП Т. при ОД на МВР - гр. Ямбол, в сила от 12.02.2016 г.,
извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно средство лек автомобил
“Мерцедес С 180 ” с рег*** без съответното
свидетелство за управление.
Зоконосъобразно РРС е приел наличието на всички елементи от обективната
страна на престъпния състав. Подс. К. е бил
санкциониран - с Наказателно постановление
№16 - 3392 -000016/26.01.2016 г. на Началника на РУП -Т. при ОДМВР - Ямбол,
влязло в сила от 12.02.2016 г. по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление. Въпреки това на 24.08.2016 г., в
едногодишния срок от наказването му, той е привел в движение МПС и управлявал
същото, без съответното свидетелство за управление.
От субективна страна действал при
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал елементите от обективната страна на
престъплението, а именно че е наказван по административен ред за управление на
МПС без СУМПС, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че
отново управлява МПС без надлежна правоспособност. В тази насока от въззивната инстанция беше отчетено обстоятелството, че
санкционният акт му е бил връчен лично и срещу подпис, както и категорично
установеното (в насока ясното наличие на представи в съзнанието на подсъдимия),
че на процесната дата, след спирането му за проверка
от страна на полицейските служители и впоследствие той се е представил за друго
лице – за своя брат.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на наказанието.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност законосъобразно районният съд е взел предвид
обстоятелствата, които отегчават отговорността на подсъдимия. Към тази
категория спадат предходното му осъждане и предходните му санкционирания по
административен ред, свързани с извършване на нарушения по ЗДвП и системно
управление на МПС без СУМПС. Като смекчаващи отговорността обстоятелства и от
страна на въззивния съд бяха отчетени семейното му
положение и затруднено финасово състояние.
Ръководейки се от изброените
обстоятелства, РОС прие, че първата инстанция вярно е отмерила размера на
санкцията лишаване от свобода, която подс. К. следва
да изтърпи – на минимума на предвиденото в закона, като му е наложила наказание
в размер на една година лишаване от свобода. С оглед отчетените по-горе
обстоятелства, които смекчават и отегчават отговорността на подс.
К., както и с оглед размера на отмереното наказание лишаване от свобода вярно е
определен размера на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ – в размер на
500 лева.
Законосъобразно първата инстанция е
счела, че са налице предпоставки за привеждане в реално изпълнение на
отложеното наказание по НОХД №180/2016 г. по описа на Районен съд-Кубрат.
Безспорно от справката за съдимост на подс. К. се
установява, че с цитирания по-горе съдебен акт на същия е било отмерено
наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено за изпитателен срок от три години. Доколкото деянието по чл.343в, ал.2
от НК е умишлено и реализирано в рамките на определения изпитателен срок, то
приложението на чл.68 от НК е било задължително.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което прие, че той следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334
ал. 1 т. 6 и чл. 338 от НПК, Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №44 от 20.03.2017 г. по н.о.х.д. №1702/2016
г. на РРС, 7-ми наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.