№ 3596
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110200139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. Е., ЕГН **********, чрез адв. А. С., адвокат при Софийска
адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет. 3, офис 3, против
наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-028/21.06.2021 г., издадено от Д.Б. - Заместник
- кмет на Столична община, за извършено нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/. На основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата на С. Е. е наложена
глоба в размер на 300 /триста/ лева.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление като издадено в несъответствие с материалноправните норми и при
неспазване на административнопроизводствените правила. Излагат се аргументи в посока
нередовното връчване по реда на чл. 58 ЗАНН на обжалваното НП. На следващо място се
сочи липсата на осъществявана от жалбоподателката търговска дейност от нейно име и за
нейна сметка. Изтъква се обстоятелството, че търговията на открито се извършвала от
името на дружеството „КР.“ ЕООД, за което свидетелствали сключеният между посоченото
дружество като работодател и лицето С. Е. трудов договор, както и изискания и представен
от лицето касов бон при поискване от страна на проверяващите служители. В тази връзка се
сочи, че жалбоподателката С. Е. не е субект на задължението, за неспазването на което е
реално санкционирана – в случая не в нейна тежест е било задължението да има и представи
разрешение за извършване на търговия на открито върху терен – публична общинска
собственост. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено. Претендират
1
се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. С., която моли жалбата да бъде уважена, а процесното НП отменено. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. К., която
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Липсва обективна доказателствена основа за това, че наказателното постановление
е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло
в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. От доказателствата по делото е
видно, че нарушителката е била търсена само веднъж за връчване на издаденото НП, като в
известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е потърсена. Без да предприеме
някакви допълнителни действия за лично връчване, АНО директно е отбелязал, след текста
на наказателното постановление, че същото е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е
влязло в сила след формалното изтичане на срока за обжалване. Предвид изложеното съдът
приема, че не са били предприети всички необходими действия по връчване на
наказателното постановление - не е била направена справка за евентуална промяна на адреса
на лицето, не е бил съставен протокол за проверка на адреса на лицето, не е било търсено
съдействие от общината или полицията за връчване на издаденото НП. Въз основа на
горното е изводима липсата на предпоставки за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Един
единствен опит за връчване чрез куриер, при който е отбелязано, че пратката не е потърсена,
не обосновава пристъпването към процедура по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което
съдът прие, че депозираната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 15.09.2020 г. жалбоподателката С. Д. Е. имала сключен трудов договор с „КР.“ ЕООД
за длъжността „продавач-консултант“.
В това си качество, на 27.02.2021 г. около 12:50ч., в гр. София, район "Оборище", парк
Заимов - централна алея, извършвала търговия на открито - продажба на палачинки,
сладолед, безалкохолни напитки и др., които били разположени на съоръжение - метална
конструкция, заемаща разгърната площ от около 5 /пет/ кв.м. публична общинска
собственост - паркова алея.
Съответното обстоятелство било възприето от Д. Г. - старши инспектор в „Столичен
инспекторат“ към Столична община и колегата й – свидетелката Л. А.– също служител на
„Столичен инспекторат“ към СО. Те изискали от жалбоподателката С. Е. да представи
разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“. Такова не било
2
представено от жалбоподателката, поради което св. Г. й съставила АУАН № 21-04-
028/27.02.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична Община
/НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен лично на жалбоподателката С. Е., като
последната не посочила възражения на предвиденото място за това. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН жалбоподателката не депозирала писмени възражения срещу така съставения акт.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация
съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата заместник-кметът на Столична община издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3
от Наредбата наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля Д. Г. и писмени - длъжностна характеристика за
длъжността „старши инспектор“ в районен инспекторат към Столичен инспекторат към
Столична община; писмо от ТД на НАП Варна офис Добрич относно предоставяне на
информация; удостоверение от ТД на НАП – гр. Варна за наличието или липсата на
задължения; трудов договор № 17/15.09.2020 г.; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 08388203024369/15.09.2020 г.; длъжностна
характеристика на длъжността „продавач-консултант“; удостоверение от ТД на НАП – гр.
Варна за декларирани данни.
Посредством показанията на актосъставителя Д. Г. се установиха времето и мястото на
извършената проверка, обстоятелството, че лицето С. Е. била заварена да предлага за
продажба описаните в АУАН и НП стоки и съоръжението от което лицето извършвало
продажбите. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като обективни,
логически издържани, предоставящи информация за релевантни към предмета на доказване
факти. Посредством тях се изясни, че процесните стоки били предлагани именно за
продажба, доколкото свидетелката възприела пряко и непосредствено посоченото
обстоятелство, по отношение на което не се спори от страните.
Съдът прие за служебно установена компетентността на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП на база Заповед № СО-РД-
09-2027/29.11.2011 г., Заповед № РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика на
длъжността „старши инспектор“.
Посредством приложените копие от трудов договор и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ се изясни обстоятелството, че още към дата
15.09.2020 г. жалбоподателката С. Е. се е намирала в трудово правоотношение с
дружеството „КР.“ ЕООД, заемайки длъжността продавач-консултант.
От представената по делото справка от ТД на НАП Варна се установява, че „КР.“ ЕООД има
регистрирано фискално устройство на адрес: гр. София, район „Оборище“, парк „Заимов“,
3
където реално се претендира, че е извършено нарушението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание –
чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на
преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални документа
съдържат пълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено - в това число времето и мястото, на които е осъществено.
Относно опорочената процедура по връчване на наказателното постановление, настоящият
състав отчита това като несъществено нарушение на процесуалните правила. Това е така,
доколкото опороченото действие по връчване на процесното НП има значение единствено за
възможността на санкционираното лице да обжалва НП, респ. за преценка дали жалбата е
подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Дори да се приеме, че процесното НП не е връчено надлежно, то по принцип това действие
няма да се отрази на законосъобразността на самото НП, която се преценява единствено с
оглед наличието на процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото
издаване, сред които не е връчването на НП, съпътстващо неговото издаване.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които съществено да са
засегнали или ограничили правото на защита на жалбоподателката или да представляват
формални основания за отмяната на така издадения санкционен акт.
Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал се изясни безспорно, че на посочените в двата акта време и място е била
извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ,
представляваща публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото,
издадено от кмета на район „Оборище“, въведено като административно нарушение с
разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община /НРУИТДТСО/.
Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено поради неговата материалноправна
незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:
Действително жалбоподателката С. Д. Е. е лицето, което на посочените време и място - на
27.02.2021 г., около 12:50 ч., в гр. София, район „Оборище““, парк “Заимов“, централна
алея, предлагала за продажба палачинки, сладолед, безалкохолни напитки и други стоки от
съоръжение – метална конструкция, заемаща площ от около 5 /пет/ кв.м. публична
общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
„Оборище“.
Независимо от това обаче, според настоящия съдебен състав отговорността й е ангажирана
незаконосъобразно, доколкото тя не е притежавала качеството „търговец“.
4
Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, „търговец“ е лице по смисъла
на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други думи всяко физическо
или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална
дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от
негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува
пречка в принципен план да бъде ангажирана отговорността на физическо лице.
В конкретния случай отсъстват обективните и субективни предпоставки за това, доколкото,
предвид обстоятелството, че С. Д. Е. се е намирала в трудово правоотношение с
юридическото лице, извършващо търговската дейност – „КР.“ ЕООД, именно спрямо
последното е било меродавно изискването, заложено в чл. 23 НРУИТДТСО - при
осъществяване на търговия на открито да притежава разрешение за ползване на място /което
се издава по образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
търговската дейност. Предвид това обективната съставомерност на нарушението в случая не
е изпълнена спрямо жалбоподателката, респективно отсъства и субективната такава,
доколкото, като лице, намиращо се в трудово правоотношение с търговеца, от чието име и
за чиято сметка е осъществявала продажбите, на жалбоподателката С. Е. не може да бъде
вменено задължението да знае дали последният разполага с разрешението, изискуемо
съобразно нормата на чл. 23 НРУИТДТСО или да се очаква да представи такова на
проверяващите органи. Отделно от това отсъствието на субективния елемент се
потвърждава и от обстоятелството, че търговското дружество, от чието име и за чиято
сметка жалбоподателката е извършвала дейността, е предоставяло изцяло стоката и
оборудването за приготвяне и предлагане на търговския продукт. Доказателства в посока
субективното вменение състава на нарушението на жалбоподателката така и не се събраха.
Наред с това за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката С. Е. за така
вмененото й административно нарушение контролният и административнонаказващият
орган е трябвало да изследват множество ключови за правилното прилагане на материалния
закон обстоятелства – обстоятелството, че към датата на нарушението жалбоподателката е
действала в качеството на работник на „КР.“ ЕООД, което е било лесно установимо при
една по-стриктна проверка. На следващо място неизследвано от контролния и
административнонаказващия орган остава и обстоятелството от чие име и за чия сметка
жалбоподателката е извършвала фактически търговска дейност, както и дали посоченото в
издадения касов бон дружество „КР.“ ЕООД има издадено разрешение за търговия на
открито на процесното място, където е заварено съоръжението, представляващо метална
конструкция /в тази насока е Решение № 673 от 07.02.2023 г. на Адм. Съд –София-град по
адм. д. № 8934/2022 г./.
Игнорирайки липсата на яснота по отношение посочените по-горе обстоятелства и
санкционирайки жалбоподателката С. Е. в лично качество - като физическо лице,
осъществяващо търговската дейност, административнонаказващият орган е приложил
5
неправилно материалния закон. Това, само по себе си, обуславя извод за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Като
взе предвид датата на сключване на представения по делото договор за правна защита и
съдействие /07.02.2023 г./ и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът прецени, че така претендираният размер от
300 лв. се припокрива със законоустановения минимум и не е релевирано искане за
намаляването му поради прекомерност, поради което искането следва да бъде уважено в
цялост, а претенцията на представителя на административнонаказващия орган оставена без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-028/21.06.2021 г., издадено от
Д.П.Б. - заместник - кмет на Столична община, срещу С. Д. Е. за извършено
административно нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, за което на основание чл. 36, ал. 1,
вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. Д. Е., ЕГН **********, сума в размер на 300
/триста/ лева - направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. София в
14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава XII от
АПК, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6