№ 66
гр. гр. Добрич, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900200 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 200/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба вх. рег. № 6169/21.11.2022 г., с дата на
пощенското клеймо 16.11.2022 г., подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София,
бул. „***“ № 67а, ЕИК *********, с която срещу В. Р. Х. ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес гр. Генерал Тошево, ул. „***“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 3, общ.
Генерал Тошево, област Добрич, с която при условията на обективно
съединяване са предявени следните искове:
Иск за сумата от 100 000.00 лв., представляваща регресно вземане по чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ, възникнало във връзка с платено застрахователно
обезщетение на правоимащото лице *** ЕГН ********** с пост. и наст. адрес
с. Писарово, ул. „****“ № 15, общ. Генерал Тошево, област Добрич за
претърпени неимуществени вреди от настъпилата в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 02.10.2017 г. смърт на сина й *** Х. -
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирина в
застрахователна полица № BG/22/116003049089 със срок на валидност
30.11.2016 г. – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане,
1
претендиран на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Иск за сумата от 21 166.67 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
15.10.2020 – 16.11.2022 г. ), определена по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С влязла на 30.05.2019 г. в законна сила присъда по НОХД №
3/14.05.2019 г. по НОХД 72/2019 г. по описа на ОС-Добрич ответникът В. Р.
Х. е признат за виновен в това, че на 02.10.2017 г. в гр. Генерал Тошево, общ.
Генерал Тошево, област Добрич, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Рено Сценик“ рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на *** Х. от с. Писарово, общ. Генерал
Тошево, област Добрич, като след деянието деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл.
трето, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и
шест месеца., като на основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното
наказание е намалено с 1/3 и му е наложено окончателно наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години, като на основание чл. 66, ал. 1
НК така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, в т. ч. и съпричиняване на вредоносния резултат,
следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени
средства в рамките на производството разглеждане на
2
гражданското/търговското дело. С оглед принципа на непосредственост и
равенство в процеса ( чл. 11 ГПК ), тези факти подлежат на изрично
доказване пред граждансикя съд, независимо дали по отношение на същите са
събрани доказателства в хода на досъдебното производство.
В тази връзка, Съдът счита за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй
като доказателства в тази насока не бяха събрани съобразно установения в
ГПК ред. Заключенията на вещите лица в предварителното производство
относно установяване фактите на съпричиняване на вредоносния резултат не
са годни доказателствени средства поради изискването за непосредственост (
чл. 11 ГПК ) при събирането на доказателствата.
Съдът счита за неотносими събраните по делото гласни доказателства и
писмени доказателства ( ЧНД № 146/2016 г. и ЧНД № 57/2017 по описа на
РС-Генерал Тошево ), установяващи характеристични данни, здравен статус
на пострадалия и отношения на пострадалия с неговия родител.
По делото не е спорен фактът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което отговорността на водачите на л. а. „Рено
Сценик“ рег. № *** по риска „Гражданска отговорност” е застрахована при от
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, обективирано в застрахователна полица №
BG/22/116003049089 с дата на валидност 30.11.2016 г. – 30.11.2017 г.
Видно от доказателствата по делото – удостоверение за наследници изх.
№ АО-02-024/17.11.2017 г., изд. кметство с. Писарово, общ. Генерал Тошево,
област Добрич, след смъртта си пострадалият *** Х. е оставил за наследник
по закон *** ( майка ).
*** е предявила застрахователна претенция към застрахователя за
репариране на претърпените от нея неимуществени вреди с искане за
присъждане на обезщетение в размер на сумата от 150 000.00 лв.
От доказателствата по делото се установява, че по силата на
Споразумение № 1088/09.12.2019 г. застрахователят се е задължил да изплати
на *** В.а Д. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 100 000.00
лв. за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди във връзка
със смъртта на сина си *** Х..
Представените по делото писмени доказателства – четири броя преводни
нареждания, установяват, че по банковата сметка на *** В.а Х.а
3
застрахователят е превел горепосочената сума както следва: на 10.01.2020 г. –
30 000.00 лв., на 29.02.2020 г. – 35 000.00 лв., на 11.07.2020 г. – 15 000.00 лв. и
на 27.07.2020 г. – 20 000.00 лв.
С писмо изх. № 10222/11.09.2020 г., получено на 15.09.2020 г.,
застрахователят е поканил делинквента да възстанови в рамките на 10-дневен
срок изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 100 000.00 лв.,
както и ликвидационните разходи и други разноски.
По делото липсват доказателства за изпълнение от страна на
делинквента.
По делото не се представиха доказателства относно размера на
акцесорния иск.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е напуснал мястото на настъпване
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон – чл. 500, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 433, т. 1 КЗ.
Посочената норма урежда регресното право на застрахователя. С
терминът „регрес“ се означава материално право, което принадлежи на
изпълнилото свое или чуждо задължение лице, наречено „регредиент“.
Изпълнението е в полза на друго лице регресат. Регресното право е
проявление на общия в гражданското право принцип за забрана на
неоснователното обогатяване. Чрез упражняването му законодателят цели
възстановяване на нарушеното в полза на регресата имуществено равновесие.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 500 КЗ представлява
право на застрахователя да получи от застрахования платеното на
пострадалото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в
посочената разпоредба основания.
Регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То
не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
4
закона при наличието на някое от регламентираните в КЗ основания.
Регресното право по чл. 500 КЗ възниква, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на
основанията, изрично посочени в закона. Регресното право възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, а момента на плащането на
обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното
вземане.
За да възникне регресното право на застрахователя срещу причинителя
на вредата в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 433, т. 1 КЗ следва
да са налице следните предпоставки: 1. Наличие на валиден застрахователен
договор; 2. Настъпване на застрахователното събитие, представляващо
нарушение по ЗДвП, причинено от виновният водач, който при настъпването
на ПТП е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон; 3. Изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на третото увредено лице.
Застрахователният договор е действителен с оглед дееспособността на
страните, постигнатото от тях съгласие и изискванията на действащото към
момента на сключването му законодателство относно формата за
действителност на сделката – чл. 344 КЗ. Този правопораждащ елемент от
фактическия състав се доказва от събраните по делото доказателства.
Вторият правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното
право на застрахователя е безспорно установено от доказателствата по
делото, установяващи настъпването на застрахователното събитие.
С влязла на 30.05.2019 г. в законна сила присъда по НОХД №
3/14.05.2019 г. по НОХД 72/2019 г. по описа на ОС-Добрич ответникът В. Р.
Х. е признат за виновен в това, че на 02.10.2017 г. в гр. Генерал Тошево, общ.
Генерал Тошево, област Добрич, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Рено Сценик“ рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на *** Х. от с. Писарово, общ. Генерал
Тошево, област Добрич, като след деянието деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл.
5
трето, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и
шест месеца., като на основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното
наказание е намалено с 1/3 и му е наложено окончателно наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години, като на основание чл. 66, ал. 1
НК така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността.
Доказателствата по делото установяват осъществяването на наличието
на третия правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното право
по чл. 500, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 433, т. 1 КЗ - изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на увреденото лице.
Застрахователят има право на регрес срещу делинквента за платените
главница, лихви и разноски.
С оглед изложеното, Съдът счита главния иск за основателен, поради
което същият следва да бъде уважен, а акцесорният – като недоказан и
неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част на иска в размер на 4 030.00 лв. съобразно
списъка за разноски по чл. 80 ГПК и юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 300.00 лв.
С оглед отхвърлената част на иска, на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 2 000.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. Х. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Генерал
Тошево, ул. „***“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 3, общ. Генерал Тошево, област
Добрич да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул. „***“ № 67а, ЕИК
*********, сумата от 100 000.00 лв., представляваща регресно вземане по чл.
6
500, ал. 1, т. 3 КЗ, възникнало във връзка с платено застрахователно
обезщетение на правоимащото лице *** ЕГН ********** с пост. и наст. адрес
с. Писарово, ул. „****“ № 15, общ. Генерал Тошево, област Добрич за
претърпени неимуществени вреди от настъпилата в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 02.10.2017 г. смърт на сина й *** Х. -
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирина в
застрахователна полица № BG/22/116003049089 със срок на валидност
30.11.2016 г. – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 4 030.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул. „***“
№ 67а, ЕИК ********* срещу В. Р. Х. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес
гр. Генерал Тошево, ул. „***“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 3, общ. Генерал Тошево,
област Добрич за 21 166.67 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
15.10.2020 – 16.11.2022 г. ), определена по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като недоказан.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул. „***“ № 67а, ЕИК
********* да заплати на В. Р. Х. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.
Генерал Тошево, ул. „***“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 3, общ. Генерал Тошево,
област Добрич разноски в размер на 2 000.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
7