Решение по дело №2147/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 69
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20224430202147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Плевен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430202147 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на П. П. С., с ЕГН: ********** от ***
против наказателно постановление № 7911 от 25.10.2022 година на *** на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед
№РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от
Закона за движение по пътищата е наложил на П. П. С. глоба в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2,
предл. 3 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
1
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление, като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя не се явява.
Излага съображения в депозираната до съда жалба.
Административно-наказващият орган АПИ - гр. София, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление № 7911 от 25.10.2022 година е
издадено от *** на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед
№РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 0009333 от 28.09.2022 г., от който е видно, че:
На 28.09.2022 г. в 14:45 часа, на път I-3, км 67, на 300 м преди разклон
за с. Славяново в посока гр. Плевен – с. Обнова, водачът управлява и
извършва превоз на товар /два броя валяци, с рег. № ***, ***, с МПС с 5 оси.
МПС-то е с две оси /1-ва – 2-ра/, марка ***, с рег. № *** и полуремарке с 3
оси /3-та-4-та-5-та/, рег. № ***. При направена проверка е направено
измерване електронна мобилна везна /DFW-KR/№ *** и ролетка за 5 метра
№ 1313/18 и се установи надвишаване на максимално допустимите норми на
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва:
При измерването разстоянието между осите 1,31 метра сумата от
натоварването на ос на тройната задвижваща ос на /3-та-4-та-5-та/ на
полурамаркето с 30,870 тона при максимално допустимо натоварване на
тройната ос от 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 на Наредба № 11 на МРРБ,
като претоварването на полурамаркето / 3-та, 4-та и 5-та е превишена с 6,870
тона.
В АУАН-а актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 1, 5 и чл.
2
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Въз основа на така съставения АУАН, административно-наказващият
орган е издал процесното наказателно постановление № 7911 от 25.10.2022
година, като на жалбоподателя П. П. С. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3
от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на
разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложил
на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН глоба в размер на 1500,00 лева на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, за
това, че на 28.09.2022 г. в 14:45 часа на
път I-3, км. 67, на 300 м. преди разглон за с. Славяново в посока гр. Плевен –
с. Обнова, жалбоподателят П. П. С. е управлявал и извършвал превоз на
товари /два броя валяци/ със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
***, с рег. № *** и полуремарке с три оси, с рег. № ***.
При направено измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
*** и ролетка № 1313/18/5м/ е констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1.31 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30,870 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т.
3, б. „б“ от Наредбата, като превишаването е с 6,870 т.;
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал.
1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да
бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от
3
министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в
раздел II от Наредбата.
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, след като административно-наказващият орган е проверил
акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като е
преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението,
наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН е
преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, като административно-наказващ орган, е установил по
безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя,
както и неговата вина, като е счел, че водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което е счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН в
противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за
движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т,
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.
Административно-наказващият орган е счел, че към момента на
проверката водачът П. П. С. е извършвал превоз на товари без да има право на
това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл.8, ал. 1 от Наредбата, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението
по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
4
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от инспектор Н. М. А.
оправомощен със Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на
управителния съветна Агенция„Пътна инфраструктура” да съставя АУАН по
ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е
приет и вложен като доказателство по делото.
Наказателното постановление също е издадено от компетентно лице, в
случая от *** – *** на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализна риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София,
оправомощена със заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като
заверен препис от цитираната заповед е приет и вложен като доказателство по
делото.
По делото е наличен пътен лист /л.23 от делото/, в който като водач на
процесното ППС е посочен именно жалбоподателят – П. С..
От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по
делото писмените доказателства, а именно - разпечатка от измерване с везна,
копие напътен лист № 0008472 от 28.02.2022 г., безспорно се установява, че
на 28.09.2022 г., в 14:45 часа, на път І-3, км. 67, на 300 метра преди разклон за
гр. Славяново в посока гр. Плевен – с. Обнова жалбоподателят е управлявал
съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „***“, с рег. „ *** и
полуремарке с три оси, с рег. № ***.



Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Н. М. А., при
извършването на която се установило, че превоза се
извършва без разрешение за дейности от специално ползване на пътищата,
тъй като приизвършеното измерване от страна на свидетеля Н. М. А. с
техническо средство електронна мобилна везна
5
за измерване на маса и по осово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118807 и ролетка № 1313/18/5 м/, било установено при измерено разстояние
между осите 1.31м., че сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 30.870 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т. - превишаване с 6.870 т.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата „Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.
6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е – сумата от натоварванията на ос на една
тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е
над 1,3m - 24t;.
При така установената фактическа обстановка и направено словесно
описание на нарушението, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по
пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП предвижда, че ППС
трябва да се движат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които непредставляват опасност за
участниците в движението.
Нормата е бланкетна, като конкретните норми са установени и
допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба №11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
В случая, административно-наказващият орган е посочил, че
жалбоподателят е нарушил нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, в
които е предвидено, че:
-ал. 1 - „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките
6
на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата;
-ал. 2 „Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР).“, както и на чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/2001 г., в която
норма е регламентирано, че „Във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и
друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана
за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката
се установи, че –движението се извършва без разрешителен или документ
заплатена такса в случаите по чл. 14, ал. 3;“.
Съдът намира, че в административно наказателното производство е
допуснато съществено нарушение при описание на нарушението и
посочването на нарушената правна норма, което води до невъзможност
да се разбере, каква точно е волята на административно-наказващия
орган и правилно ли е приложена санкционна норма.
Съдът намира, че направеното описание на фактите в АУАН-а и в
НП-то изпълват състава на различно нарушение от вмененото на
жалбоподателят.
В случая от описанието на нарушението в НП-то освен обстоятелствата,
свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на тройната
ос на полуремаркето, които са елементи от обективната страна на състава на
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата, но
във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б. б от Наредба № 11/03.07.2001г.,е посочено и че
водачът няма разрешение от АПИ, които факти изпълват от обективната
страна на състава на друго нарушение - това по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
Закона за пътищата, във вр. с чл. 53, ал. 1, т.2 от същия закон.
7
Освен това отговорността на жалбоподателят е ангажирана за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които
са нарушени !!!



В АУАН-а актосъставителят Н. М. А. е посочил, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.
8, ал. 1, 5 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2011 г. на МРРБ , а в
наказателното постановление административно наказващият орган е посочил,
че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движение по пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/2011 г. на МРРБ.
В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между
текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му
квалификация, както в АУАН-а, така и в НП-то, в което вместо
наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от
ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-
неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената
като нарушена норма.
Разпоредбите на чл.42, ал. 1, т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН безусловно са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му
правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира
защитата си в пълен обем.
Така констатираните противоречия между словесно и цифрово
описание на нарушението, а освен това и констатираното смесване на два
8
различни състава, създава неяснота относно действителната воля на
административно-наказващия орган, доколкото защитата срещу
констатациите в АУАН-а и в НП-то се осъществява срещу изложените факти.
В случая не е налице и съответствие между правната квалификация на
нарушението и приложената санкционна норма в НП-то, доколкото
описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП е неясно
и недвусмислено – не става ясно дали водачът е санкциониран за това, че е
управлявал пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството или за това, че е извършвал
обществен превоз на товари като е управлявал ППС с над максимално
допустимото натоварване на ос без разрешение от АПИ.
Този порок на АУАН-а и НП-то не може да бъде саниран, тъй като води
до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете
нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
както и да организира ефективно защитата си.
Освен това препятства съдебния контрол за законосъобразност на
наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че следва да остави без уважение
така направеното искане от страна на процесуалния представител на
административно-наказващия орган – юрк. С. Т. –В. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7911 от 25.10.2022 година на
*** на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед
№РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1,предл. 3 от
9
Закона за движение по пътищата е наложил на П. П. С., с ЕГН: ********** от
*** глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата,
във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от страна на
процесуалния представител на административно-наказващия орган – юрк. С.
Т. – В. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален
административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10