Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260291
гр.Пловдив, 29.06.2021г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в
открито заседание на четиринадесети юни две хиляди дванадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Мая Крушева и в присъствието на
прокурора ................... ............................, разгледа
докладваното от съдията т.д. № 602 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд
и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл.
134 от ЗЗД, вр. чл. 199 "а" от КЗ (отм.) във вр § 22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Предявени от Й.В.Д., ЕГН **********
*** и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* като съищец
против „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София, ЕИК *********. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София сумата от 48011,52лв,
ведно със законната лихва начиная от 17.07.2019г – датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща застрахователно
обезщетение по сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, за
нейна сметка и в нейна полза и „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София Договор за групова
застраховка на кредитополучатели със застраховки за сметка на Банката, по който
е настъпил риска „трайна намалена работоспособност над 70 % в резултат на
заболяване или злополука“ на застрахованата Й.В.Д., съгласно дадено от нея на
22.06.2015 съгласие – сертификат, в качеството ѝ на кредитополучател по
сключен на 02.04.2013г между нея и „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД – гр.София като кредитор
и с правоприемник „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София Договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт
и реконструкция (Договора), като сумата на застрахователното обезщетение от 48011,52лв
представлява сбор от дължимите от Й.В.Д. по погасителния план към Договора 24 последователни
месечни погасителни вноски от № 70 до № 93, включително, всяка от по 2000,48лв,
като вноска № 70 е с падеж 20.02.2019г – първата вноска към момента на
настъпване на застрахователното събитие - 08.02.2019г, установено с ЕКСПЕРТНО
РЕШЕНИЕ № 0795 от 028, издадено на 08.02.2019г от УМБАЛ „Пловдив”АД с определен
срок от две години на 80% трайно намалена работоспособност до погасителна
вноска № 93 с падеж 20.01.2021г – последната дължима вноска преди изтичане
определения срок от две години на 80% трайно намалена работоспособност, както
сумата от 1987,14лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 19.02.2019г – датата на постановяване на мотивиран
отказ от „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София до датата на предявяване на иска –
17.07.2019г. Ищцата Й.В.Д. претендира заплащането и на извършените в производството
съдебни разноск по списък.
Конституираният в хода на процеса
съищец „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София счита исковете за допустими и
основателни. Претендира съдебни разноски, включително възнаграждение за защита от юрисконсулт в
размер на 100лв.
Ответникът „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД –
гр.София на първо място счита исковете като недопустими, оспорва ги и по
същество като моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
С оглед становищата на страните и
представените и събрани по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Страните не спорят, че на
02.04.2013 между Й.В.Д. като кредитополучател и „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД – гр.София
като кредитор е сключен Договор № 353-41 за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция (Договора),
ведно с Анекси. По отношение на кредитора юридически лице е настъпило
правоприемство с правоприемник „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София конституираната
в хода на процеса като съищец. С т. 9.2.4.2 във вр с т.9.2 от Договора страните
са се договорили кредиторът да сключи в своя полза и за своя сметка застраховка
„Живот“, покриваща посочените там рискове, включително риска „трайна намалена
работоспособност над 70 % в резултат на заболяване или злополука“, за което
ищцата Й.В.Д. се е съгласила с подписан от нея 22.06.2015 Съгласие – сертификат.
Няма спор, че с ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 0795 от 028, издадено на 08.02.2019г от
УМБАЛ „Пловдив”АД на ищцата Д. поради
онкологично заболяване и ѝ е определена 80% трайно намалена
работоспособност за срок от две години. В решението е посочено, че работата,
която изпълнява е подходяща за здравословното ѝ състояние и тази
констатация е довела до спора между страните. Ищцата Д. сочи, че тя не е била в
състояние да извършва извършваната до дози момент дейност на управител на
еднолично дружество с ограничена отговорност и именно поради това е била
сменена с нов управител, а поради това не е била в състояние да реализира
доходите, които е реализирала. Ето защо, според нея е настъпил покрит, от
сключения с ответника договор, застрахователен риск на трайно намалена
работоспособност от 80%, по който в полза на кредитора ѝ възниква право на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите от Д. погасителни вноски по
Договора за срока на инвалидизацията ѝ. Същото е и становището в процеса на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София.
Тази нейна теза се оспорва от
ответника застраховател, който сочи, че съгласно Общите условия на сключената
застраховка, с които Д. се е съгласила, за да възникне право на застрахователно
обезщетение е необходимо не само да е констатирана трайна нетрудоспособност над
70%, но тази неспособност да не позволява на лицето чрез полагане на подобни
умствени или физически усилия и личен труд да реализира доходи. В издаденото
Експертно решение на ТЕЛК от една страна е констатирано, че упражняваната от
ищцата Д. дейност е подходяща, а от друга страна като противопоказания са
посочени „тежка физическа работа и йонизиращи лъчения“ и поради това ответникът
счита, че за Д. няма предписание да прекрати извършваната към онзи момент
трудова дейност, следователно може да се направи извод, че тя не е лишена от
всякаква възможност да реализира трудова дейност, съответно да реализира доходи
и да погасява задълженията си, т.е. не е налице настъпил риск, покрит от
застраховката. От ответника е направено и възражение за недопустимост на
предявените от Д. искове като сочи, че не тя е кредитор по смисъла на чл.134 от ЗЗД на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, а обратното, поради което няма права на
Банката, които при нейно бездействие да упражни, т.е не разполага с право на
иск против застрахователя.
По допустимостта на
главния иск съдът се произнесе с определение № 2217 от 23.10.2019г по делото,
както го прие за такъв на основание чл.382, ал.1, изр. последно от КЗ и тази
правна квалификация съобщи на страните с изготвения по делото порект за доклад.
Със следващо, влязло в сила, определение № 339 от 07.02.2020г постанови, че на
основание приетото изменение на чл.113, изр. второ със ЗИД на ГПК, обнародван в
ДВ бр.100 от 20.12.2019г дължи разглеждане на спора по общия граждански ред,
тъй като ищцата Д. е ползувател на застрахователна услуга и „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и на основание дадените разрешения в т.6 от ТР 1/14
от 23.12.2015г на ОСТК на ВКС, които макар да са дадени с оглед определяне на
подсъдността се отнасят и до определяне на кръга лица, които се ползват от
защитата на потребители и също са приложими.
При постановяване
на решението си съдът като взе предвид, че Съгласието – сертификат е подписано
от ищцата Д. на 22.06.2015 намира, че материалноправните отношения между страните
следва да се уредят по действалия към онзи момент КЗ, конкретно чл. 199
"а" от КЗ (отм.) във вр чл.134 от ЗЗД на основание приетия § 22 от ПЗР на КЗ(нов). Въпреки промяната на
приложимите разпоредби към спора, това не налага ревизия на вече дадените от
съда указания към страните, съобщеното им разпределение на доказателствената
тежест и дължимите от тях относимите процесуални действия. Това не се отразява
и на изразеното от съда становище за допустимост на главния иск, който е допустим
и при действието на разпоредбите на отменения КЗ, в който смисъл е формирана и
съдебна практика, като напр. изложените мотиви в Решение № 7 от 29.01.2021 г.
на ВКС по т. д. № 94/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 107 от 14.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 893/2018 г., I т. о., ТК. Ето защо няма процесуална пречка съдът
да постанови решението си по спора.
На следващо място между страните не е спорно и обстоятелството, че ищцата
кредитополучател не е погасявала месечните си задължения по процесние Договор
за кредит, което се установява и от изготвената и приета по делото счетоводна
експретиза, която не е оспорена от страните. Съдът възприема изводите на вещото
лице, което е проследило
извършваните плащания по кредита хронологично и е дало мотивирани отговори на
поставените му въпроси.
Така основният спорен въпрос между страните е за това дали е за ищцата Д.
е настъпил застрахования риск „трайна нетрудоспособност над 70%“, покрит от
сключения между двете дружества по делото застрахователен договор за групова
застраховка на кредитополучатели. За установяване на извършваната от ищцата Д.
дейност като управител е ангажирано изслушването на свидетел – Д.Ц., кято е и **
на дружеството и приятелка с ищцата от 1997 и до настоящия момент. За целия
този период от време тя има наблюдения върху рабоата на Д., която се е
занимавала с търговия на стоки от Република Турция, като е пътувала до
Истанбул, договаряла е стоки, организирала е товаренето им и превозването им до
Република България, където ги е разнасяла до различни клиенти на различни
пазари, включително е работила по поръчка за търговците на Димитровградския
пазар. Свидетелката дава показания, че след диагностизцирането на Д. с
онкологично заболяване тя е претърпяла операция, по думите на свидетелката
„беше нещо страшно изрязано“ и двете заедно са отишли до банката, за да я
уведомят за случилото се. Продължава, че след един месец Д. е започнала химиотерапии, които са били няколко
месеца, след това са започнали лъчетерапии, които също са били дълго време, а в
последствие ищцата получила и диабет, от който ѝ изтръпват крайниците и в
крайна сметка спряла да работи напълно.
По отношение проведеното лечение на ищцата Д. по делото е изслушана и
приета и медицинска експертиза, от която се установяват множеството и различни
проведени ѝ терапии и посочва, че пациентките, провеждащи комплексно
лечение на рак на гърдата преминават през сриващи психиката състояния с
множество физиологични проявления на заболявянето. Тези, които са оперирани се считата за нетрудоспособни, като
им се издава болничен лист до 6 месеца, после с решение на ТЕЛК до 1 година и
им се определя процент инвалидност, в случая е определена 80% трайна намалена
работоспособност, като в съдебно заседание вещото лице пояснява, че са налице
обективни причини за освобождаване на лицето от извършване на трудова дейност.
При така дадените свидетелски показания за конкретната трудова дейност,
която ищцата дължи да извършва като управител на еднолично дружество, съдът
намира, че ищцата Д. е не само негов управител, но и отговоря за цялата дейност
по вземане на решения и тяхното изпълнение, което включва дълги пътувания,
извън страната, а и в самата страна и множество контакти с клиенти на разични
места, които тя посещава и на които тя доставя поръчани стоки. Подобна
физическа активност, съдът намира за невъзможна за Д. при определената ѝ
работоспособност от 20%, като тази активност няма как да бъде заменена с друга
подобна дейност, от която Д. да си осигури същите доходи – подобната дейност ще
изисква същите физически усилия. Напротив, от нея са представени доказателства
за намаляване на получаваните доходи, след диагностицирането ѝ и
последвалото лечение, което съдът в съответствие с експертизата определя като
„агресивно“ и по отношение на психиката ѝ и по отношение на физиката
ѝ и като такова препятства извършвания от нея труд. В този смисъл
предписанието в издаденото ѝ Експертно решение на ТЕЛК, че работата на
управител, която изпълнява е подходяща, съдът намира, че се отнася до
хипотезите, в които действително лицето упражнява единствено управленски
функции, какъвто процесният случай не е, напротив, от Д. е извършвана и
интензивна физическа дейност с дълги пътувания, което в ЕР е отчетено като
противопоказание. Пак от показанията на свидетелката, съдът намира за
установено, че по отношение здравословното състояние на ищцата са настъпили
усложнения, а видно от вписванията в АВ по партидата на управляваното от нея
едноличното дружество „ПЕВА“ ЕООД – гр.Пловдив, тя е заличена като управител с
вписване от 15.05.2019г и това е актуалнто състояние и понастоящем.
От всичко изложено съдът намира, е за кредитополучателя Д. е настъпил
покрития застрахователен риск трайна намалена работоспособност над 70 % в
резултат на заболяване“, без възможност тя да извършва друга трудова дейност,
от която да реализира доходи и да погасява задълженияси по процесния кредит,
което отговаря на възприетата от дружеството застраховател дефиниция за трайна
неработоспособност съгласно Общите му условия към сключената с ищцовата Банка
групова застраховка на кредитополучатели. Тези –(
+0Общи условия са приети и от кредитополучателката Д.. Пак на основание
Общите условия, т. 18.2.3, т. 24.1 и т.
24.2, съдът намира, че от датата на констатиране на неработоспособността за
застрахователя е възникнало задължението да заплаща месечните погасителни
вноски на ищцата към Банката до изтичане на определения срок на неработоспособност,
т.е. за периода 08.02.2019г – 08.02.2012г. Същият този период обхваща и претенцията
плащане на ищцата Д. в полза на Банката – съищец, като няма спор между
страните, че плащане не е извършено, а според съда то е било дължимо. Ето защо
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде
уважен, ведно с обезщетение за забавено плащане, от датата на постановения
отказ от застрахователя за изплащането му.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците
имат право на извършените от тях разноски, които за ищцата Д. са в размер на
2002,10лв за внесена държавна такса, като липсват доказателства за заплатено
възнаграждение за адвокатска защита и такова не ѝ се дължи. Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София,
ЕИК ********* има право на разноски в общ размер от 400лв, от които 300лв за
вещо лице и претендираните 100лв за възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД –
гр.София, ЕИК ********* да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
– гр.София, ЕИК ********* сумата от 48011,52лв, ведно със
законната лихва начиная от 17.07.2019г – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение по
сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София и „ФИ ХЕЛТ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София Договор за групова застраховка на кредитополучатели
със застраховки за сметка на Банката, по който е настъпил риска „трайна
намалена работоспособност над 70 % в резултат на заболяване или злополука“ на застрахованата
Й.В.Д., съгласно дадено от нея на 22.06.2015 Съгласие – сертификат, в
качеството ѝ на кредитополучател по сключен на 02.04.2013г между нея и „МКБ
ЮНИОНБАНК“ АД – гр.София като кредитор и с правоприемник „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД – гр.София Договор № 353-41 за комбиниран ипотечен кредит за покупка
на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция (Договора) ведно с
Анекси, като сумата на застрахователното обезщетение от 48011,52лв представлява
сбор от дължимите от Й.В.Д. по погасителния план към Договора двадесет и четири
последователни месечни погасителни вноски от № 70 до № 93, включително, всяка
от по 2000,48лв, като вноска № 70 е с падеж 20.02.2019г – първата вноска към
момента на настъпване на застрахователното събитие - 08.02.2019г, установено с
ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 0795 от 028, издадено на 08.02.2019г от УМБАЛ „Пловдив”АД с
определен срок от две години на 80% трайно намалена работоспособност, а погасителна
вноска № 93 е с падеж 20.01.2021г и е последната дължима вноска преди изтичане
определения срок от две години на 80% трайно намалена работоспособност, както и сумата от 1987,14лв,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
19.02.2019г – датата на постановяване на мотивиран отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение от „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София до датата
на предявяване на иска – 17.07.2019г.
ОСЪЖДА „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на Й.В.Д., ЕГН ********** *** сумата
от 2002,10лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 400лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: